Iz istorijata na Samuilova Bălgarija: = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria
Из историята на Самуилова България
Gespeichert in:
| 1. Verfasser: | |
|---|---|
| Format: | Buch |
| Sprache: | Bulgarian |
| Veröffentlicht: |
Sofija
Makedonski naučen institut
2022
|
| Schlagworte: | |
| Online-Zugang: | Inhaltsverzeichnis Literaturverzeichnis |
| Beschreibung: | Literaturverzeichnis Seite 285-314 |
| Beschreibung: | 317 Seiten Illustrationen |
| ISBN: | 9786197377262 9786197377255 |
Internformat
MARC
| LEADER | 00000nam a2200000 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 001 | BV048671448 | ||
| 003 | DE-604 | ||
| 005 | 20230612 | ||
| 007 | t | ||
| 008 | 230123s2022 bu a||| |||| 00||| bul d | ||
| 020 | |a 9786197377262 |9 978-619-7377-26-2 | ||
| 020 | |a 9786197377255 |9 978-619-7377-25-5 | ||
| 035 | |a (OCoLC)1379375735 | ||
| 035 | |a (DE-599)BVBBV048671448 | ||
| 040 | |a DE-604 |b ger |e rda | ||
| 041 | 0 | |a bul | |
| 044 | |a bu |c BG | ||
| 049 | |a DE-12 |a DE-19 | ||
| 084 | |a OST |q DE-12 |2 fid | ||
| 100 | 1 | |6 880-01 |a Nikolov, Georgi N. |d 1957- |e Verfasser |0 (DE-588)1033551600 |4 aut | |
| 245 | 1 | 0 | |6 880-02 |a Iz istorijata na Samuilova Bălgarija |b = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |c Georgi N. Nikolov |
| 246 | 1 | 1 | |a Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |
| 264 | 1 | |6 880-03 |a Sofija |b Makedonski naučen institut |c 2022 | |
| 300 | |a 317 Seiten |b Illustrationen | ||
| 336 | |b txt |2 rdacontent | ||
| 337 | |b n |2 rdamedia | ||
| 338 | |b nc |2 rdacarrier | ||
| 500 | |a Literaturverzeichnis Seite 285-314 | ||
| 546 | |a Text bulgarisch | ||
| 546 | |b Kyrillisch | ||
| 600 | 0 | 7 | |a Samuil |c Bulgarien, Zar |d -1014 |0 (DE-588)119238829 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 648 | 7 | |a Geschichte 900-1018 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 651 | 7 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 689 | 0 | 0 | |a Samuil |c Bulgarien, Zar |d -1014 |0 (DE-588)119238829 |D p |
| 689 | 0 | 1 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |D g |
| 689 | 0 | 2 | |a Geschichte 900-1018 |A z |
| 689 | 0 | |5 DE-604 | |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Inhaltsverzeichnis |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Literaturverzeichnis |
| 880 | 1 | |6 100-01/(N |a Николов, Георги Н. |a ut | |
| 880 | 1 | 0 | |6 245-02/(N |a Из историята на Самуилова България |c Георги Н. Николов |
| 880 | 1 | |6 264-03/(N |a София |b Македонски научен институт |c 2022 | |
| 940 | 1 | |f sla | |
| 940 | 1 | |n oe | |
| 940 | 1 | |q BSB_NED_20230612 | |
| 942 | 1 | 1 | |c 909 |e 22/bsb |f 09021 |g 499 |
| 943 | 1 | |a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-034046014 | |
Datensatz im Suchindex
| _version_ | 1806961149055336448 |
|---|---|
| adam_text |
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор. 7 Родословието. 11 Родословието на комитопулите. 11
ОсЛЕПЯВАНЕТО. 23 Смъртта. 37 Смъртта на българските владетели. 37 Смъртта на цар Борис II (ț
978). 39 Смъртта на цар Роман-Симеон (ț 997). 51 Смъртта на цар Самуил (f 6 октомври 1014). 71 Смъртта на цар Гаврил-Роман Радомир (f август 1015).
. 81 Смъртта на цар Йоан-Владислав (ț февруари 1018). . 105 Гробовете от базиликата „Св. Ахил“ в
Преспа.121 Македония. 135 Историко-географската област Македония в историята на Българското средновековие. 135
Библиография. 285 Съкращения.315 5
БИБЛИОГРАФИЯ Извори Б. Ст. Ангелов. Стари славянски текстове. V. Раз каз за възстановяването на Българската и Сръбската пат риаршия. - Известия на института за българска литера тура, 6 (1958), с. 259-269. Д. Ангелов, В. Гюзелев. Известия в арменски из вори за средновековната история на България.
- ИПр, 22/1 (1966), с. 120-127. В. Бешевлиев. Нов първобългарски надпис с име то на кан Маламир. - ИНМВ, 19/34 (1983), с. 111-112. В. Бешевлиев. Първобългарски надписи (второ преработено и допълнено издание). София, 1992. Ив. Божилов. Българската архиепископия XÍ-XII век. Списъкът на българските
архиепископи. София, 2011. Борилов синодик. Издание и превод Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски. София, 2012. Български старини из Македония. Събрани и обяс нени от проф. Йордан Иванов. София, 1931. Всеобщая история Степаноса Таронскаго, Асохика по прозванию, писателя XI столетия. Переведена
с армянского и объяснена Н. Эминым. Москва, 1864. Грамоты болгарских царей. Труд Г. А. Ильинска го. (= Древности. Труды славянской коммисии Импера торскаго Московскаго археологическаго общества. Том пятый). С приложением семи фототипических снимков. Москва, 1911; G. А. Ilyinskiy. Gramoty
bolgarsikh carey. With an introduction by Iv. Dujčev (VR). London, 1970. В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VII-XV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Първи том. Български, други славянски и ви зантийски извори. София, 1994. 285
В. ГюзЕЛЕВ. Покръстване и христианизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. София, 2006. В. Гюзелев. България e огромна облает и много броен народ, земя на блажени. Средновековни географ ски съчинения за българските земи и българите (IV-XIV в.). София, 2012. В. Гюзелев.
Средновековна поезия от и за българите (= Васил Гюзелев. Съчинения в пет тома, Т. 5). София, 2015. Данилови настављачи. Данилов Ученик, други настављчи Даниловог зборника. Приредио Гордон Мак Данијел. Београд, 1989. Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина. 1. Книжовни и исторически паметници от
Първото бъл гарско царство. София, 1943. Ив. Дуйчев. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. София, 1986. Животи краљева и архиепископа ерпеких написао архиепископ Данило и други. Ha свијет издао Ђ. Даничић. У Загребу, 1866. Й. Заимов, В. Заимова. Битолски надпис на Иван Владислав
самодържец български. Старобългарски па метник от 1015/1016 година. Иван Владислав и неговият надпис. София, 1970. Й. Заимов, В. Заимова. Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български. Старобългарски па метник от 1015/1016 година. Иван Владислав и неговият надпис. Фототипно допълнено
издание. София, 2021. Й. Иванов. Поменици на български царе и царици. -ИИД,4(1915), е. 219-229. Й. Иванов. Български старини из Македония. Со фия, 1931 [Фототипно издание, 1970]. И. Илиев. Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите. София, 2010, 2021շ. 286
Император Василий Болгаробойца. Извлечения из летописи Яхьи Антиохийскаго. Издал, перевел и объяснил Барон В. Р. Розен. Санкт Петербург, 1883 (= V. R. Rozen. Imperator Vasilij Bolgarobojca. Izvlečenija iz Letopisi Jaxi Antioxijskago. With an introduction by Marius Canard. VR, London, 1972.). Ив.
Йорданов. Печати на Василий Лакапин от България. - В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013,159-166. Μ. Каймакамова. Българската кратка хроника в среднобьлгарския превод на Манасиевага хроника. 1. Текст. Превод. Коментар. — ГСУ
ИФ, 76 (1983), с. 123-178. Кекавмен. Советы и рассказы. Поучение визан тийского полководца XI века. Издание второе перера ботанное и дополненное. Подготовка текста, введение, перевод с греческого и комментарий Г. Г. Литаврина. Санкт-Петербург, 2003. Лев Диакон. История. Перевод Μ. Μ. Копыленко,
статья Μ. Я. Сюзюмова, комментарий Μ. Я. СюзюмоВА, С. А. Иванова. Москва, 1988. Лиудпранд Кремонски. Разплата, История на Отон, Пратеничество в Константинопол. Предговор, превод от латински и коментар Л. Симеонова. София, 2015. Ал. Милев. Гръцките жития на Климент Охрид ски. Увод, текст, превод и
обяснителни бележки. София, 1966. Б. Недков. България и съседните й земи през XII век според „Географията“ на Идриси. София, 1960. С. Новаковић. Законик Стефана Душана цара српског 1349. и 1354. Београд, 1898. Повествование вардапета Аристакеса Ластиверци. Перевод с древнеармянского, вступительная
статья, ко ментарий и приложения К. Н. ЮзБАШЯНА. Москва, 1968. 287
Т. Попов. Нов извор за историята на Солун след 1230 г. - В: Юбилеен сборник Божидар Димитров = ИНИМ, 28 (2016), с. 287-290. ПРѢМЖДРйПѴ ЛММСЇЙ И ЛѢТОПИОЦЙ СЪЕРЛНЇб ЛѢТНО, w СЪЗДЙШЯ МИр£ ІМЧИНМЛЦКІб и ТбКЛхЦІб ДО (MAUMO ЦИРСТЕЙ КИР НИКИФІѴРЙ ROТЙНИШТЙ. Constantin Manasses Synopsis Chroniki. Cod.
Vaticano Slavo 2, 1344-45. Fascimile edition. Militos, 2007. Преписката на папа Инокентия III с българите. Увод, текст и бележки от Ив. Дуйчев. - ГСУ ИФФ, 37/3 (1942), с. 1-116. Произведения на Теофилакт Охридски, архиепис коп Български, отнасящи се до българската история. Част II. Житие на св.
Климент Охридски, Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици, Писма, Стихотворе ние, посветено на Никифор Вриений, Част от обясне нието към писмото на ап. Павел до римляните. Подгот вени от Илия Г. Илиев. - ГИБИ IX, София, 1994. Симеона Метафраста и Логофета. Списание мира от бытия и Летовник,
собран от различных летописец. Славянский перевод хроники Симеона Логотета с допълнениями. Санкт Петербург, 1905 (V. I. Sreznevskij. Slavjanskij perevod chroniki Simeona Logotheta. With an introduction in Russian by George Ostrogorsky and a preface in English by Ivan Dujčev (VR). London, 1971).
Среднеболгарский перевод Хроники Константи на Манассии в славянских литературах. Введение Д. С. Лихачева. Исследования И. С. Дуйчева и Μ. А. Салминой. Подготовка текстов Μ. А. Салминой. Словоуказа тели О. В. Творогова. София, 1988. Μ. Станчева, Ст. Станчев. Боянският поменик. София, 1963.
Теодосије Хиландарац. Живот светога Саве. Из288
дање Ђуре Даничића приредио и предговор написао Ђорђе Трифуновић. Београд, 1973. В. Тъпкова-Заимова, A. Милтенова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средно вековна България. София, 1996. В. Тъпкова-Заимова. „Българи родом.“ Комитопулите, цар Самуил и неговите потомци според исто
рическите извори и историографската традиция. Второ допълнено и преработено издание. София, 2014. Ф. И. Успенский. Надпис царя Самуила. -ИРАИК, 4/1 (1899), с. 1^1. Христоматия по история на България. Том 1. Ран но средновековие ѴП-ХІІ в. Съставители П. Петров, В. Гюзелев. София, 1978. Albertus
Aquensis. Historia Hierosolymitanae expeditionis. - Recueil des historiens des Croisades, 4 (1879), p. 271-713. Anna Comnena. Alexias. Recensuerunt Diether R. Reinsch et Athanasios Kambylis. Pars prior: Prolegomena et textus. (CFHB, Vol. XL/1, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2001.
Anna Comnena. Alexias. Pars altera: Indices. Digesserunt Foteini Kolovoy et Diether R. Reinsch. (CFHB, Vol. XL/2, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2001 Chronica byzantina breviora. Recensuit, commentario indicibusque instruxit Petrus Schreiner 1. Teil. Einleitung und Text. (CFHB, Vol.
XII/1, Series Vindobonensis). Wien, 1975. Chronica byzantina breviora (CFHB, Vol. XII/2, Series Vindobonensis). 2. Teil. Historischer Kommentar. Wien, 1977. Chronica byzantina breviora (CFHB, Vol. XII/3, Series Vindobonensis). 3. Teil. Teilübersetzungen, addenda et corrigenda, indices. Wien, 1979.
289
Chronica minora, collegit et emendavi! Carolus Frick. Vol. I. Lipsiae, 1892. J. Churchill. The Annales Barenses and the Annales Lupi Protospastharii. Critical Edition and Commentary. University of Toronto, 1979 (http://www.billchurchill.Com/ Dissertation /ChurchillDissertation.html). J. Darrouzès. Les regestes des actes du patriarcat de Constantinople. I. Les actes des patriarches. V. Les regestes de 1310 à 1376. Paris, 1977. Demetrii Chomateni. Ponemata diaphora. Recensuit Günter Prinzing (CFHB, Vol. XXXVIII, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2002. Ephraem Aeniota. Historia cronica. Recensuit Odysseus Lampsides (CFHB, Vol. 27, Series Atheniensis). Athenis, 1990. Eustazio di Tessalonica. La espugnazione di Tessalonica. Testo critico, introduzione, annotazioni di Stilpon Kyriakidis. Proemio di Bruno Lavagnini. Versione italiana di Vincenzo Rotolo. Palermo, 1961. G. Gelchich. Storia documentata della Marinerezza Bocchese. Ragusa, 1889. Georgius Acropolita. Opera. Recensuit Augustus Heisenberg. Editionem anni MCMIII, correctiorem curavit Peter Wirth. Vol. I. Historia. Stutgardiae, 1978. Gesta regum Sclavorum. T. 1. Критичко издање и превод. Издање приредила и текст превела Драгана Кунчер. Београд, 2009. Historia de expeditione Friderici imperatoris. ֊ In: Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I. Herausgegeben von A. Chroust. MGH SS (nova series), V. Berolini, 1928, p. 1-115. Historia peregrinorum. ֊ In: Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I. Herausgegeben von A. Chroust. MGH SS (nova series), V. Berolini, 1928, p. 116-172.
290
Ί. Ίβηριτης, Ίωάννου Σταυρακίου Λόγος εις τα θαύματα του Αγίου Δημητρίου. - Μακεδονικά, I (1940), σελ. 324-376. Ignatios Diáconos und die Vita des Hl. Gregorios Dekapolites. Edition und Kommentar von Georgios Makris mit einer Übersetzung der Vita von Michael Chronz. Stuttgart und Leipzig, 1997. I. Iliev. Narratio Athonensis ad Annum MCCXXXV. -BHR, 19/1 (1991), p. 74-81. loannes Cameniata. De excidio Thessalonicensi (CSHB). Bonnae, 1838. loannes Cantacuzeni eximperatoris Historiarum libri IV. Cura Ludovici Schopení. Vol. I (CSHB). Bonnae, 1828. loannes Cinnamus. Historia (Epitome rerum ab loanne et Alexio Comnenis gestarum). Recensuit Augustus Meineke (CSHB). Bonnae, 1836. loannes Scylitzes. Synopsis historiarum. Recensuit loannes Thurn (CFHB, Vol. V, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 1973. loannes Zonaras. Epitomae historiarum libri XIIIXVIII. Edidit Theodorus Büttner-Wobst (CSHB). Bonnae, 1897. lordanes. Romana et Getica. Recensuit Th. Mommsen. -MGHAAV, 1,(1882), p. 1-200. lus graecoromanum. Ed. I. et Pan. Zepos. I. Athenis, 1931. A. Jacobs. ΖΩΝΑΡΑΣ - 3OHAPA. Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung (=Slavische Propyläen, Bd. 98). München, 1970. E. Kurtz, Fr. Drexl. Michaelis Pselli Scripta minora magnam partem adhuc inedita. I. Milano, 1936. Σ. Λάμπρος, K. I. Δυοβουνιωτις. Ίωάννου Σταυρακίου Λόγος εις τά θαύματα του Αγίου Δημητρίου. ֊ Νέος Έλληνομνήμων, 15/2-3 (1921), σελ. 189-216. 291
P. Lemerle. Les plus anciens recueils de miracles de saint Démétrius et la pénétration des Slaves dans les Bal kans. I. Le Texte. Paris, 1979; IL Commentaire. Paris, 1981. Leo Diaconus, Historia libri decem. E recensione Caroli Benedictí Hasii (CSHB). Bonnae, 1828. Léon Choerosphactès, magistre, proconsul et patrice. Biographie - correspondance (texte et traduction) par G. Kolias. Athen, 1939. The Life of Saint Nikon. Text, Translation and Commentary by D. F. Sullivan. Brookline, Massachusetts, 1987. Liudprandus Cremonensis. Opera omnia: Antapodosis, Homelia paschalis, Historia Ottonis, Relatio de legatione Constantinopolitana. Cura et studio P. Chiesa. Turnhout, 1998. Lupus Protospatharius. Annales. Ed. G. Pertz. MGH SS, 5 (1844), p. 52-63. Ph. Malingoudis. Die mittelalterlichen kyrilischen Inschriften der Hämus-Halbinsel. Teil. 1. Die bulgarische Inschriften. Thessaloniki, 1979. Marcellinus Comes. Chronicon. - MGH AA, XI, 1, 1893, p. 37-108. Michael Attaliata. Historia. Recensuit Eudoxos Th. Tsolakis (CFHB, Vol. L, Series Atheniensis) Athenis, 2011. Michael Glycas. Annales. Rec. I. Bekkerus. Bonnae, 1836. Michael Psellos. Chronographie ou histoire d’un siècle de Byzance (976-1077). Texte établi et traduit par E. Renauld. T. I. Paris, 1926. Michele Psello. Imperatori di Bisanzio (Cronografia). Vol. I (Libri I-VI 75). Introduzione di Dario Del Corno. Testo critico a cura di Salvatore Impellizzeri. Commento di Ugo Criscuolo. Traduzione di Silvia Ronchey. Fondazione Lorenzo Valla, 1984. 292
Nicephori Chiysobergae ad Angelos orationes tres. Edidit Maximilianus Treu. ֊ Programm des königl. Friedrichs-Gymnasiums, CXXVII. II. Wissenschaftliche Abhandlung. Breslau (1892), S. 1-50. Nicephorus Brienius. Historiarum libri quattuor. Recensuit, gallice vertik notis indicibusque instruxit Paulus Gautier (CFHB, Vol. IX, Series Bruxellensis). Bruxellis, 1975. Nicephorus Gregoras. Byzantina historia. Edd. Cura Ludovici Schopení. Vol. I (CSHB). Bonnae, 1829. Nicephorus patriarchus Constantinopolitanus. Breviarium historicum. Edidit, anglice vertit, commentario instruxit Cyrillus Mango (CFHB, Vol. XIII, Series Washingtoniensis). Washingtonae, D. C. 1990. Nicetas Choniata. Historia. Recensuit Ioannes Aloysius van Dieten. Pars prior. Praefationem et textům continens (CFHB, XI/1, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 1975. Nicetas Choniata. Orationes et epistulae. Recensuit Ioannes Aloysius van Dieten (CFHB, Vol. Ill, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 1972. Paulus Diaconus. Historia romana. Recensuit et emendavit H. Droysen. - MGH AA, 1879. K. POPKONSTANTINOV, O. Kronsteiner. Старобъл гарски ннадписи/ Altbulgarische Inschriften. 1. - Die slawischen Sprachen, 36 (1994). K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner. Старо български надписи/ Altbulgarische Inschriften. 2. - Die slawischen Sprachen, 52 (1997). Procopius Caesariensis. Opera Omnia. Rec. J. Haury. Vol. I. De bellis libri I-IV. Editio stereotypa correctior, addenda et corrigenda adiecit G. Wirth. Lipsiae, 1962. Procopius Caesariensis. Opera Omnia. Rec. J. Haury. Vol. II. De bellis libri V-VIII. Editio
stereotypa correctior, addenda et corrigenda adiecit G. Wirth. Lipsiae, 1963. 293
Procopius Caesariensis. Opera Omnia. Rec. J. Haury. Vol. IV. Περί χτισμάτων libri VI sive De aedificiis cum duobus indicibus praefatione excerptisque Photii adiectis. Editio stereotypa correctior, addenda et corrigenda adiecit G. Wirth. Lipsiae, 1964. Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565-1453. Bearbeitet von Franz Dölger. 2. Teil: Regesten von 1025-1204 (Corpus der griechischen Urkunden des Mittelalters und der neueren Zeit. Reihe A: Regesten. Abt. I.) München u. Berlin, 1925. Responsa Nicolai I. papae ad consulta Bulgarorum (anno 866). Iterum recensuit et in bulgaricum vertit D. Detschew (Bibliotheca Universitatis Serdicensis № 213). Serdicae, 1939. Registrum patriarchatus Constantinopolitani. III. Documenta annorum MCCCL-MCCCLXIII. Ediderunt Iohannes Koder, Martinus Hinterberger et Otto Kresten (CFHB, Vol. XIX/3, Series Vindobonensis). Wien, 2001. Responsa Nicolai I. papae ad consulta Bulgarorum (anno 866). Iterum recensuit et in bulgaricum vertit D. Detschew (Bibliotheca Universitatis Serdicensis № 213). Serdicae, 1939. La satira bizantina dei secoli XI-XV. Il patriota, Caridemo, Timarione, Cristoforo di Mitilene, Michele Psello, Teodoro Prodromo, Carmi ptocoprodromici, Michele Haplucheir, Giovanni Catrara, Mazaris, La messa del glabro, Sinassario del venerabile asino. A cura di Roberto Romano. Torino, 1999. Des Stephanos von Taron armenische Geschichte. Aus dem altarmenischen übersetzt von Heinr. Gelzer und Aug. Burckhardt. Leipzig, 1907. Symeon maģistros et logothetes. Chronicon. Recensuit Stephanus Wahlgren (CFHB, Vol. XLIV/1, Series
Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2006. 294
Theodorus Scutariota. Compendium chronicum. In: C. N. Sathas. Bibliotheca graeca medii aevi. Voi. VII. Parisiis, 1894. Theophanes. Chronographia. Rec. Carolus de Boor. Vol. I. Textům graecum continens. Lipsiae, 1883. Ευδ. Θ. Τςολακης. Ή συνέχεια της χρονογραφίας τοΰ Ίωάννου Σκυλίτση (loannes Skylitzes Continuatus). Θεσσαλονίκη, 1968. Villehardouin. La conquête de Constantinople. Editée et traduite par Edmond Faral. Tome II. (1203-1207). Paris, 1973. La Vita di san Fantino il Giovane. Introdizione, testo greco, traduzione. Commentario e indici, a cura di Enrica Follieri. Bruxelles, 1993. La Vita retractata et les miracles posthumes de saint Pierre d’Atroa. Texte grec édité, traduit et comenté par Vitalien Laurent (Subsidia Hagiographica, No 31). Bruxelles, 1958. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375-1393). Nach den besten Handschriften herausgegeben von Emil Kalužniacki. Wien, 1901. WillermusTyrensis. Historia rerum in partibus transmarinis gestarum a tempore successorum Mahumeth usque ad annum Domini 1184. — Recueil des historiens des croisades. Historiens Occidentaux, 1 (1844). Yahya al-Anțăkî. Cronache dell’Egitto Fatimide e dell’impero bizantino 937-1033. Traduzione dall’arabo, introduzione e cura di Bartolomeo Pirone. Milano, 1998. G. Zacos. - A. Veglery. Byzantine lead seals. Vol. L Part 1. Basel, 1972. 295
Научни изследвания Ст. Авдев. Монетосеченето на Йоан Асен II (12181241). София, 2012. Бл. Алексова. Епископијата на Брегалница. Прв словенски црковен и културно-просветен центар во Македонија. Прилеп, 1989. Д. Ангелов. Македония в българската съдба (VIIXVIII в.). - Българистика, 1990,1-2, с. 50-64.
Д. Ангелов. Македония в историята на българ ската държава и на българския народ. - В: Проблеми на българския език в Македония. Изследвания по македон ския въпрос. II (Македонска библиотека № 21). София, 1993, с. 7-17. П. Ангелов. Названията „България“ и „българи“ в титулатурата на сръбските крале
от XIV век. - Векове, 8/2 (1979), е. 48-55. П. Ангелов. България и българите в представите на византийците (ѴП-ХІѴ век). София, 1999. Ю. К. Бегунов. Козма Пресвитер в славянских ли тературах. София, 1973. В. Бешевлиев. Моите чичовци в Солунско. - В: Мадара 3. Шумен, 1992, с. 11-27. В. Бешевлиев.
Прабългари в Брегалнишко. - МПр, 15/1 (1992), с. 85-95. Н. П. Благоев. Критически поглед върху извести ята на Йоан Скилица за произхода на цар Самуиловата държава. - МПр, 2/4 (1926), с. 27-31. Н. П. Благоев. Поражение и пленяване на цар Ро мана. - МПр, 3/3 (1927), с. 1-14. Н. П. Благоев.
Българският цар Роман. - МПр, 6/3 (1931), с. 15-34. Н. П. Благоев. Българският цар Роман. - МПр, 6/4 (1931), с. 23-45. 296
Б. Благоева. Бягството на Борис II и Роман от Кон стантинопол. - ИПр, 41/8 (1985), c. 35^49. Ив. Божилов. Битолският надпис на цар Иван Вла дислав и някои въпроси от средновековната българска история. ֊ ИПр, 27/1 (1971), с. 84-100. Ив. Божилов. Българите във Византийската импе рия. София, 1995.
Ив. Божилов. Седем етюда по средновековна ис тория. София, 1995. Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на среднове ковна България VII-XIV век. София, 1999. Ал. Бурмов. Славянските нападения срещу Солун в ,Дудесата на св. Димитър“ и тяхната хронология. - ГСУ ФИФ, 40/2 (1952), с. 167-215 (= Александър
Бурмов. Из брани произведения. T. I. София, 1968, с. 77-121). Ал. Бурмов. История на България през времето на Шишмановци (1323-1396 г.). - В: Александър Бурмов. Избрани произведения. T. I. София, 1968, с. 220-278. Сл. Бърлиева. „.И появи се звезда-комета, и умря цар Самуил.“ Българският мотив в
латинските хрони ки от Салическата епоха. — В: Европейският югоизток през втората половина X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция, София, 6-8 ок томври 2014 г. София, 2015, с. 597-606. Ив. Венедиков. Първият брак на Гавраил-Радомир. - В: Сборник в памет на Александър
Бурмов. Со фия, 1973, с. 144-156. Μ. Войнов, В. Тъпкова-Заимова. България на Аспарух и България на Кубер. - ВИСб, 51/5 (1982), с. 47-56. С. Георгиева. Брачният живот на Гаврил Радомир - любов или политика. - ИПр, 69/1-2 (2013), с. 3-19. В. Гюзелев. Българската епопея в двубоя срещу Византийската
империя в края на X - първите две де297
сетилетия на XI в. - В: България 681-1981. София 1981, 107-114. В. Гюзелев. Средновековна България в-светлината на нови извори. София, 1981. В. Гюзелев. Столици, резиденции и дворцова кул тура в средновековна България (От номадския стан към царския двор). - ИНИМ, 10 (1994), с. 39-66. В. Гюзелев.
Средновековна България и Скандина вия през ІХ-ХѴ в. — Във: Викингите — мореплаватели, откриватели, създатели. София, [2000], с. 27-67. В. Гюзелев. Българските пратеничествапри герман ския император Отон I в Магдебург (965 г.) и в Кведлинб ург (973 г.). - В: CIVITAS DIVINO-HUMANA. In honorem
annorum LX Georgii Bakalov. София, 2004, c. 385-396. В. Гюзелев. Бележки върху историята на българ ските земи и българите половин столетие преди въста нието на Асеневци (1186-1188). - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005, с. 33^14. В. Гюзелев.
Чудотворната икона на св. Димитър Солунски в Търново през 1185-1186 г. - В : Любен Прашков - реставратор и изкуствовед. София, 2006, е. 36-39. В. Гюзелев. Кавханите и ичиргу боилите на Бъл гарското ханство-царство. Пловдив, 2007. В. Гюзелев. Ново тълкуване на три сведения за св. Климент Охридски
(ум. 916). - В: Общуване с Изто ка. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на Стоянка Кендерова. София, 2007, е. 114—119. В. Гюзелев. Папството и българите през Средно вековието (IX-XV в.). Пловдив, 2009. В. Гюзелев. Сведения за българите в Житието на свети Фантино Млади от X в. - PBg, 36/2
(2012), с. 31-38. В. Гюзелев. Бележки върху историята на България по времето на комитопулите, царете Роман-
Симеон и 298
Самуил и техните наследници (971-1018 г.). - В: Хиля да години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014-2014). София, 2015, с. 32-36. В. Гюзелев. Охридската архиепископия в българ ската история през XIII—XIV век. — ГСУ ЦСВП, 99 (18), (2017), с. 39-48. В. Гюзелев. Германският
император Фридрих I Барбароса (1152-1190) в българските земи през 11891190 г. - Във: Васил Гюзелев. Седмокнижие за средно вековната история на България (IV-XV век). Кн. 3. Бъл гари и другоземци от средновековното време. София, 2020, с. 211-222. Хр. Димитров. История на Македония през Сред
новековието. София, 2001. Ив. Дуйчев. Македония в българската история. София, 1941. Ив. Дуйчев. Проучвания върху Българското сред новековие. - Сборник на Българската академия на нау ките и изкуствата, XLI-1 (1945), с. 40-43 (№ VIII. Печенезите в Мъгленско). Ив. Дуйчев. Проучвания върху Българското
сред новековие. - Сборник на Българската академия на нау ките и изкуствата, XLI-1 (1945), с. 44—51 (№ IX. Въс танието на Асеневци и култът към свети Димитрия Со лунски). Ив. Дуйчев. Проучвания върху Българското сред новековие. - Сборник на Българската академия на на уките и изкуствата, XLI-1
(1945), с. 91-110 (№ XIV. Из една реч на Никифор Хризоверга към Алексий III Ангел). Ив. Дуйчев. Мелник през Средновековието. - В: Иван Дуйчев. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на среднове ковна България. София, 1972, с. 374-412. 299
Ив. Дуйчев. Същинското значение на името Μόκρος у Анна Комнина. - МПр, 8/3 (1933), с. 14—36; 8/4, (1933), с. 1-20 (= Иван Дуйчев. Българско средновековие. Про учвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, с. 175-191). В. Н. Златарски. История на
българската държава през средните векове. Т. I. Ч. 2. София, 1927. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. II. София, 1934. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. III. София, 1940. Й. Иванов. Произход на цар Самуиловия род. - В:
Сборник в чест на Васил Н. Златарски. По случай на 30-годишната му научна и професорска дейност, при готвен от неговите ученици и почитатели. София, 1925, с. 55-62. С. А. Иванов. ΚΟΙΡΑΝΟΣ TÖN BOLGÁRON (Ио анн Цимисхий и Борис II в 971 г.). - В: Общественное сознание на Балканах в средне века.
Калинин, 1982, с. 47-58. И. Г. Илиев. Добавките на Михаил Деволски към Хрониката на Йоан Скилица и борбата на българите с Византия през Х-ХІ век. - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014—2014). София, 2015, с. 70-75. В. ИлинкинА. Нов извор за възцаряването на цар
Роман-Симеон (Гаврил-Радомир). - В: Приноси към българската археология II. София 1993, с. 170-187. Ив. Йорданов, Печати на византийски военачал ници, участвали в българо-византийската война (976֊ 1018). - В: Европейският югоизток през втората поло вина X - началото на XI век. История и култура.
Меж дународна конференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, с. 366-385. 300
История на българската средновековна литерату ра. Съставител Анисава Милтенова. София, 2008. А. П. Каждан. Два дня из жизни Константинопо ля. Санкт-Петербург, 2002. Μ. Каймакамова. Две старобългарски летописни съчинения от XI в. ֊ ИПр, 32/5 (1976), с. 81-91. Μ. Каймакамова. Българската кратка
хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 2. Извори. Датиране. — ГСУ ИФ, 77 (1984), с. 119-139. Μ. Каймакамова. Сведения за Куберовите бълга ри в българското летописание. - In: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново,
1993, с. 35^16. Ст. Кендерова, Б. Бешевлиев. Балканският полу остров изобразен в картите на Ал-Идриси. Палеографско и историко-географско изследване. Част I. София, 1990. Ст. Кожухаров. Песенното творчество на старо българския книжовник Наум Охридски. - Литературна история, 12 (1984), с. 3-19. Ст.
Кожухаров. Наум Охридски. - Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2 (И-O). София, 1995, с. 795798. П. Коледаров. Името Македония в историческата география. София, 1985. Кр. Кръстев. Египетски извори за гибелта на Са муиловите приемници. - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар
Самуил (1014-2014). София, 2015, с. 101-106. Н. Кънев. Император Василий II и удостояването на българи с византийски почетни титли в хода на завла дяването на България (976-1018). - В: Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943-2012). София, 2017, с. 258-278. 301
Μ. Й. Лешка. Образът на българския цар Борис II във византийските извори. - Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 2006, с. 145-152. Г. Г. Литаврин. Налоговая политика Византии в Болгарии 1018-1185 гг. -ВВр, 10 (1956), с. 81-110. Г. Г. Литаврин.
Славинии ѴП-ІХ вв. - социальнополитические организации славян. - В: Этногенез наро дов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология. Москва, 1984, с. 193-203. Г. Г. Литаврин. България и Византия (ХІ-ХП век). София, 1987. Хр. Лопарев. Описание некоторых греческих жи тий
святых. - ВВр, 4 (1897), с. 337-401. Л . Максимовић. Организација византијске власти у новоосвојеним областима после 1018. године. - ЗРВИ, 36(1997), с. 31^12. А. Маркова. Битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. и войната между България и Сърбия. Хронология на събитията. - Във: Владетел, държава и
църква на Бал каните през Средновековието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1 (= Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, Tomus I.). Велико Търно во, 2020, c. 302-319. Хр. Матанов. Югозападните български земи през XIV век. София, 1986. Хр. Матанов. Княжестовото на
Драгаши. Към ис торията на Североизточна Македония в предосманската епоха. София, 1997. Н. Милев. Кубрат от историята и Кубер в Чудеса та на Дмитрия Солунски“. - ПСп БКД, 21/71, 5-6 (1910), с. 568-577. Л. Милетич. Към Самуиловия надпис от 993 годи на. - ИРАИК, 4/1 (1899), с. 14-20. 302
Л. МилЕТИЧ. За Македония. Културно-истори чески поглед. София, 1918. А. Милтенова. Новооткрит „близнак“ на Беляковския апокрифен сборник. - PBg, 13/3 (1989), с. 61-73. Е. Мутафов. Още за връзката на византийския им ператор Василий II с България и българите. - МПр, 41/2 (2018), с. 45-54. П.
Мутафчиев. Владетелите на Просек. Страници из историята на българите в края на XII и началото на XIII век,- СбБАН I. Клон историко-филологичен и фол клорен, 1 (1913), с. 1-85. П. Мутафчиев. Русско-болгарския отношения при Святославе. - Seminarium Kondakovianum, 4 (1931), c. 77-94 (= П. Мутафчиев.
Избрани произведения. T. II. София, 1973, с. 233-256). П. Мутафчиев. Историческа съдба на Македония. - Годишник на Софийския университет. Официален от дел, 1940-1941,е. 287-305. Н. Муцопулос. Базиликата „Св. Ахилий“ в Прес па. Един исторически паметник-светиня. Пловдив, 2007. А. Николов.
Наблюдения върху цикъла старо български историко-апокалиптични творби от Χ-ΧΙ в. -PBg, 21/1 (1997), е. 91-107. А. Николов. Свидетелства за издирването и про учването на трите Симеонови надписа край Солун през 1897-1898 г. - В: Средновековният човек и него вия свят. Сборник в чест на 70-та
годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 2014, е. 825-836. А. Николов. Между Рим и Константинопол. Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (XI-XVII в.). София, 2016. Г. Н. Николов. „Българин родом.“. - В: Свето горска обител Зограф III.
София, 1999, с. 72-82. 303
Г. Н. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII-началото на XI в.). София, 2005. Г. Н. Николов. За появата на средновековните власи и днешните аромъни. ֊ В: Етнически и култур ни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. д.и.н. Цветана Георгиева. Част
I. Миналото - истори чески ракурси. София, 2008, с. 71-76. Г. Н. Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на XII - средата на XIII в.). София, 2011. Г. Н. Николов. Сведения за стопанския напредък на българите през XII в. - In: Realia Byzantino-
Balcanica. Studia in honorem LX annorum professoris Christi Matanov. Сборник в чест на 60-годишнината на професор Христо Матанов. София, 2014, c. 351-360. Г. H. Николов. Гибелта на българския цар Ио ан-Владислав (1015-1018). - BM, 6 (2015) (= Studies in honour of Professor Iliya G. Iliev), c.
331-338. Г. H. Николов. Историята и културата на Самуи лова България в българската научна книжнина от 20142016 г. - Старобългарска литература, 53-54 (2016), с. 253-283. Г. Н. Николов. Бдин, 1002 г. - В: Изследвания и материали за Видин и региона. Том II. София, 2018, 289-294. Г. Н. Николов.
Византийско коварство и българско предателство, 1015-1018 г. - В: Коварство и предател ство в историята [= Кюстендилски четения 22 (2016)]. София, 2018, c. 71-88. Г. Н. Николов. Самуилова България в светлината на нови извори и исторически изследвания. - В: Югоза падна България - нови изследвания и
проучвания. Сбор ник с доклади от научна конференция. Регионален ис304
торически музей - Благоевград, 28-29 септември 2017. Благоевград, 2018, с. 36-56. Г. Н. Николов. „Винаги това, което е минало, е по-добро!“ Подбрани извори за стопанския подем в бъл гарските земи през XII в. - В: Интердисциплинарни че тения 1. Природа и общество. София, 2019, с. 125-141. Г. Н.
Николов. Кракра - защитникът на Перник и неговата роля в българската история в началото на XI в. -В: Кракра 1. София֊Перник, 2020, с. 9-25. Г. Н. Николов. Съдбата на българския цар Роман-Симеон (f 997). - Във: Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Сборник в чест на
60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1 (= Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, Tomus I.). Велико Търново, 2020, c. 564-576. Г. Н. Николов, С. Аризанова. Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945-2020) (Македонска библиотека № 54). София, 2020. К. Нихоритис. Атонската
книжовдна традиция в разпространението на Кирило-Методиевските извори (КМСт, 7). София, 1990. Г. Острогорски. Серска облает после Душанове смрти. Београд, 1965. П. Павлов. Свети Јован Владимир. Род и власт у средњовековној хришћанској традицији на Балкану. - В: У спомен и славу светог Јована
Владимира. Кн . 6-1. Међународни научни скуп „Свети Јован Влади мир кроз вјекове - историја и предање (1016-2016)“, Бар, 15-17. септембар 2016. Године. Цетиње, 2018, с. 105-116. Пл. Павлов. Борис II (Опит за ново тълкуване на семейно-династичните проблеми в Преславския двор при цар Петър). - В:
Преслав 5. Сборник. София, 1993, с. 46-51. 305
Пл. Павлов. Военачалниците на цар Самуил. ВИСб, 62/6 (1993), с. 5-19. Пл. Павлов. Бележки за българите на Кубер, както и за присъствието на печенежки и кумански групи в днешна Македония (VII-ΧΙΠ в.). - Архив за поселищни проучвания, 3/3^4 (1994), с. 95-110. Пл. Павлов. Забравени и неразбрани.
Събития и личности от Българското средновековие. София, 2012, с. 53-69. Пл. Павлов. Бележки за личността и времето на цар Роман Симеон (978-991). - В: ΤΡΙΑΝΤΑΦΥΛΛΟ. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.фил.н. Христо Трендафилов. Шумен, 2013, 392-405. Пл. Павлов. Векът на цар Самуил.
София, 2014. Пл. Павлов. Цар Самуил от битката при Ключ до смъртта му в Преспа (29 юли - 6 октомври 1014 г.). - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014—2014). София, 2015, с. 92-100. Пл. Павлов. Династията на Крум. София, 2019. Пл. Павлов. Македония в епохата на
Българското средновековие. - В: България и Македония. История и политика. София, 2021, с. 75-126. П. Петров. Образуване и укрепване на Западната българска държава. Част първа. Към хронологията на периода 966-986 г. - ГСУ ФИФ, 53/2 (1959), с. 131-188. П. Хр. Петров. Изворите за въстанието на Георги
Войтех. - Векове, 1/5 (1972), с. 43-50. П. Петров. Самуил - царят воин. София, 2014. С. Пириватрић. Самуилова држава. Обим и карактер. Београд, 1997 [Българско издание: С. Пириватрич. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, 2000]. С. Пириватрич. За Самуил след Самуил. Предста вата за цар
Самуил и приемниците му във византийските извори от ΧΙ-ΧΙΙ в. - PBg, 27/1 (2002), с. 94-99. 306
Д. И. Полывянный. Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-сла вянской общности ІХ-ХѴ веков. Иваново, 2000. Д. И. Полывянный. Культурная идентичность, ис торическое сознание и книжное наследие средневеко вой Болгарии. Москва - Санкт Петербург, 2018. К.
Попконстантинов, А.-М. Тотоманова. Епоха та на българския цар Самуил. Език и писменост. София, 2014. Г. Попов. Следи от разпространението на Наумовия Канон за св. апостол Андрей. - Старобългарска ли тература, 28-29 (1995), с. 10-22. Т. Попов. Студии върху българското средновеков но монетосечене с
изводи за историята. София, 2020. Т. Попов. Куберовите българи и техните потомци (Македонска библиотека № 53). София, 2020. Б. Примов. Македония в историята на българския народ. София, 1943, 2000շ. Р. Радић. Обласни господари у Византији крајем XII и у првим деценијама XIII века. - ЗРВИ, 24-25
(1986), с. 151-289. Ив. Сакъзов. Една новела на Алексия Комнина за роби-българи. ֊ В: Сборник в чест на Васил Н. Златар ски. По случай на 30-годишната му научна и професорска дейност. Приготвен от негови ученици и почитате ли. София, 1925, с. 367-387. Μ. Саламон. Военната операция при Беласица
(1014 г.). - МПр, 43/2 (2020), с. 9-51. Ив. Снегаров. История на Охридската архиеписко пия. Т. 1. От основаването й до завладяването на Балкан ския полуостров от турците. София, 1924 [Фототипно издание, 1995]. А. Съботинов. Българският произход на цар Самуиловия род. София, 2005. 307
Т. Томов. Битката при Ключ през 1014 г. - В: Евро пейският югоизток през втората половина на X - нача лото на XI век. История и култура. Международна кон ференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, с. 142-169. Т. Томов. Битката при Ключ, 1014 г. - В: Хиляда години от битката при Беласица и
от смъртта на цар Са муил (1014—2014). София, 2015, с. 60-69. Т. Томов. Ключ, 1014. София, 2015. Ал. Тончев. Италианските нормани и балканското население под византийска власт (1081-1100 г.). - ИПр, 31/2(1975), с. 25^45. Ал. Тончев. Италианските нормани на Балканите през XII в. (1100-1187 г.). -
ИПр, 33/3 (1977), с. 23-38. В. Тьшкова-Заимова. Нападения „варваров“ на окрестности Солуни в первой половине VI в. - ВВр, 16 (1959), с. 3-7. В. Тъпкова-Заимова, П. Бойчева. Слово за чу десата на св. Димитър от Йоан Ставракий от сборника на Владислав Граматик (1479). - В: Патриарх Евтимий Търновски
и неговото време. Материали от национална научна сесия „600 години от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски“. Велико Търново, 1998, с. 53-62. Ф. Успенский. Образование втораго Болгарска го царства (= Ученые Записки Императорскаго Новороссийскаго университета т. XXVII). Одесса, 1879. Б.
Ферјанчић. Византијски и српски Сер у XIV столећу. Београд, 1994. J. Ферлуга. Драч и Драчка облает пред крај X и почетком XI века. - ЗРВИ, 8/2 (1964), с. 117-132. Т. Д. Флоринский. Несколько замечании о надпи си царя Самуила. - ИРАИК, 4/1 (1899), с. 5-13. Г. Цанкова-Петкова. Първата война между
Бъл гария и Византия при цар Симеон и възстановяването 308
на българската търговия с Цариград. - ИИИ, 20 (1968), с. 167-200. Б. Цветков. Археологическите разкопки в Мел ник и въстанието на Драгота през 1255 г. ֊ ИПр, 41/11 (1985), с. 47-52. П. Шрайнер. Охридская рукопись Иоанна Скилицы в Софии. -ВМ, 9 (2018), с. 135-142. А. Чолева-Димитрова. Топонимията на
село Ключ, Петричко, като исторически извор. - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Са муил (1014-2014). София, 2015, с. 129-140. К. Н. Юзбашян. Армянские государства эпохи Багратидов и Византия ІХ-ХІ вв. Москва, 1988. N. Adontz. Samuel l’arménien roi des Bulgares. In:
Nicolas Adontz. Etudes armeno-byzantines. Lisbonne, 1965, p.347-407. W. G. Brokkaar. Basil Lacapenus. - Studia bizantina et neoellenica Neerlandica, 3 (1972), p. 199-234. Z. A. Brzozowska. The Byzantine consort of the Bulgarian ruler: Maria Lekapene. - In: The Bulgarian state in 927-969. The epoch
of Tsar Peter I (Byzantina Lodziensia XXXIV). Edited by Μ. J. Leszka, К. Marinow. Łódź Kraków, 2018, p. 55-90. P. Carelos. Bemerkungen zur Herrschaft Basileios’ IL Bulgaroktonos. -BSl, 53/1 (1992), S. 1-16. Iv. Dujčev. Une interpolation chez Anne Coirmene. Byzantion, 10 (1935), p. 107-115. Iv.
Dujčev. I “Miracula S. Demetrii Thessalonicensis” di Giovanni Stauracio in traduzione slava medioevale. Rivista di Studi Bizantini e Neoellenici N. S., 14-16 (19771979), p. 239-247. Iv. Dujčev. A quelle epoque vécut l’hagiographe Jean Staurakios? - Analecta Bollandiana, 100 (1982), p. 677681. 309
S. Georgieva. The Byzantine Princesses in Bulgaria. -BBg, 9 (1995), p. 163-201. S. Georgieva. The first Hungarian princess in medieval Bulgaria. - BM, 2 (2011), p. 467-479. Gesta regum Sclavorum. T. 2. Коментар Тибор Живковић. Београд, 2009. К. Giakoumis. Contesting the sacred in space. Saint John
Vladimir and the westernmost dominions of Tsar Samuel. - В: Европейският югоизток през втората поло вина X - началото на XI век. История и култура. Меж дународна конференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, р. 607-630. V. Gjuzelev. Hauptstädte, Residenzen und Hofkultur im
mittelalterlichen Bulgarien, 7.-14. Jh. (Vom Nomaden campus bis zum Zarenhof). - EB, 27/2 (1991), S. 82-105. A. Grabar. L’empereur dans l’art byzantin. Recherches sur l’art officiel de l’Empire d’Orient. Paris, 1936. H. Grégoire. Du nouveau sur l’histoire bulgarobyzantine. Nicétas Pégonitès
vainqueur du roi bulgare Jean Vladislav. - Byzantion, 12 (1937), p. 283-291. H. Grégoire. Un édit de l’empereur Justinien, daté de septembre 688. - Byzantion, 17 (1944—1945), p. 119-124a. J. Hoffmann. Rudimente von Territorialstaaten im byzantinischen Reich (1071-1210). Untersuchungen über
Unabhängigkeitbestrebungen und ihr Verhältnis zu Kaiser und Reich. München, 1974. I. G. Iliev. The manuscript tradition and the authorship of the Long Life of St. Clement of Ohrid. - BS1, 53/1 (1992), p. 68-73. I. Mladjov. Bulgarians and Magyars as allies and rivals across the Early Medieval
frontier. - В: Европейски ят югоизток през втората половина X — началото на XI век. История и култура. Международна конференция, София, 6-8
октомври 2014 г. София, 2015, р. 63-84. 310
A. Nikolov. On Basil Il’s cognomen “The BulgarSlayer”. - В: Европейският югоизток през втората по ловина на X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, с. 578-584. S. Pirivatrić. Personal names in the ruling families of the First
Bulgarian Empire in the second half of 10th and early 11th centuries. Some observations on their political implications. - В: Европейският югоизток през втората половина на X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, р. 585-596. Е.
Paroli. “Il regalissimo leone”. Una nota all’edizione dei Miracula Sancti Demetrii Thessalonicensis nella redazione di Giovanni Stauracio. - Rivista di Studi Bizantini e Neoellenici N.S., 38 (2001), p. 95-101. D. I. Polyviannyi. The Cult of Saints in the Political Ideology of the Bulgarian Empire. -
In: De sociali et politico momento cultus sanctorum medio et in recentiore aevo in hominum ritus Graeci et latini societatibus observato. Comparativum studium temptatum curaverunt Μ. Derwich et Μ. Dmitriev. Wrocław, 1999, p. 401-412. G. Prinzing. Das Kaisertum im Staat von Epeiros: Propagierung,
Stabilisierung und Verfall. - Πρακτικά Διεθνούς Συμποσίου για το Δεσποτάτο τής ’Ηπείρου (Άρτα, 27-31 Μαΐου 1990). Αθήνα-Άρτα, 1992, S. 17-30. G. Prinzing. Nochmals zur historischen Deutung des Bamberger Gunthertuches auf Joahannes Tzimiskes. In: Byzantium, new peoples, new powers: The ByzantinoSlav
contact zone, from the ninth to the fifteenth century (=Byzantina et Slavica Cracoviensia V). Cracow, 2007,
S. 123-132. Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Erste Abteilung (641-867). Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns 311
erstellt von R.-J. Lilie, C. Ludwig, Th. Pratsch, I. Rochow unter Mitarbeit von W. Brandes, J. R. Martndale, B. Zielke. 1. Band: Aaron (# 1) - Georgios (# 2182). 2. Band: Georgios (# 2183) ֊ Leon (# 4270). 3. Band: Leon (# 4271) - Placentus (# 6265). Berlin - New York, 2000. Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867-1025). Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt von R.-J. Lilie, C. Ludwig, Th. Pratsch, B. Zielke, unter Mitarbeit von H. Bichlmeier, B. Krönung, D. Föller, sowie A. Beihammer, G. Prinzing. 1. Bd.: A„i. (# 20001) - Christophoros (#21 278). 2. Bd.: Christophoros (# 21 279) - Ignatios (# 22712). 3. Bd.: Ignatios (# 227123) - Lampudios (# 24268). 4. Bd.: LandenoIfus (#24269) Niketas (# 25701). 5. Bd.: Niketas (# 25702) - Sinapes (# 27088). 6. Bd.: Sinko (# 27089) - Zuhayr (#28522). 7. Bd.: Anonyma (# 30001) - Anonymus (# 32071). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. D. R. Reinsch. Eine angebliche Interpolation in der Alexias Anna Kornnenes. - BZ, 82 (1989), S. 69-72. St. Rek. Powstanie zachodniobułgarskiego państwa Komitopulów. - Przegląd histoiyczny, 74 (1983), s. 237-253. St. Rek. Geneza tytułu carskiego w państwie zachodniobułgarskim. - Balcanica Posnaniensia, 2 (1985), s. 51-57. E. Revés. Die Ehe Gavril Radomirs und der Tochter des ungarischen Königs. -Иницијал, (2014), S. 47-59. Μ. Salamon. The Belasitsa battle or Belasitsa military operation? - В: Европейският югоизток през втората по ловина на X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, р. 108-141. Р. Schreiner.
Die vermeintliche Blendung. Zu den Ereignissen von Kleidion im Jahr 1014. - В: Европейският югоизток през втората половина на X - началото на XI век. История и култура. София, 2015, S. 170-190. 312
P. Schreiner. Die Chronik des Michael von Devol (1118). Eine neue Einschätzung der Wiener SkylitzesHandschrift hist. gr. 74. ֊ In: Laudator temporis aeti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Vol. I. Religio, historia. Curavit I. A. Biliarsky. Serdicae, 2018, S. 240-252. W. Seibt. Untersuchungen zur Vor- und Früh geschichte der “bulgarischen” Komitopulen. ֊ Handes Amsorya, 89 (1975), S. 65-100. L. Simeonova. A murder reconsidered: John Vladimir, John Vladislav and the Byzantine-Bulgarian conflict - In: 1000-godišnjca svetog Jovana Vladimira. Zbornik radova sa naučne konferncije 21. oktobar 2016. godine, CANU (Montenegrin Academy of Sciences and Arts. Naučni skupove, Vol. 142). Urednik Đ. Borozan. Podgorica, 2017, p. 161-170. Tabula Imperii Byzantini. 6. Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos) von P. Soustal, Wien, 1991. J.-M. Spieser. Inventaires en vue d’un recueil des inscriptions historiques de Byzance. I. Les inscriptions de Thessalonique. -Travaux et Mémoires, 5 (1973), p. 145-180. P. Stephenson. The legend of the Basil the BulgarSlay er. Cambridge, 2003. P. Μ. Strässle. Krieg und Kriegführung in Byzanz. Die Kriege Kaiser Basileos’ II gegen die Bulgaren (9761019). Köln, 2006. A. Vassiliev. L’entrée triomphale de l’empereur Justinien à Thessalonique en 688. - Orientalia Christiana Periodica, 13 (1947), p. 355-368. H. Wada. Überlegungen zum Eunuchenwesen am spätantiken und byzantinischen Kaiserhof. — In: ΠΟΛΥΠΛΕΥΡΟΣ ΝΟΥΣ. Miscellanea fur Peter Schreiner zu seinem 60. Geburtstag. Hrsg. C. Scholz u. G. Makris (Byzantinische Archiv, Bd. 19). München-Leipzig, 2000, S.
395-403. 313
A. J. Weidenbach. Calendarium historico-christianum medii et novi aevi. Regensburg, 1855. J. Werner. Der Schatzfund von Vrap in Albanien. Beiträge zur Archäologie der Awarenzeit im Mittleren Donauraum. Wien, 1979. 314 |
| adam_txt |
СЪДЪРЖАНИЕ Предговор. 7 Родословието. 11 Родословието на комитопулите. 11
ОсЛЕПЯВАНЕТО. 23 Смъртта. 37 Смъртта на българските владетели. 37 Смъртта на цар Борис II (ț
978). 39 Смъртта на цар Роман-Симеон (ț 997). 51 Смъртта на цар Самуил (f 6 октомври 1014). 71 Смъртта на цар Гаврил-Роман Радомир (f август 1015).
. 81 Смъртта на цар Йоан-Владислав (ț февруари 1018). . 105 Гробовете от базиликата „Св. Ахил“ в
Преспа.121 Македония. 135 Историко-географската област Македония в историята на Българското средновековие. 135
Библиография. 285 Съкращения.315 5
БИБЛИОГРАФИЯ Извори Б. Ст. Ангелов. Стари славянски текстове. V. Раз каз за възстановяването на Българската и Сръбската пат риаршия. - Известия на института за българска литера тура, 6 (1958), с. 259-269. Д. Ангелов, В. Гюзелев. Известия в арменски из вори за средновековната история на България.
- ИПр, 22/1 (1966), с. 120-127. В. Бешевлиев. Нов първобългарски надпис с име то на кан Маламир. - ИНМВ, 19/34 (1983), с. 111-112. В. Бешевлиев. Първобългарски надписи (второ преработено и допълнено издание). София, 1992. Ив. Божилов. Българската архиепископия XÍ-XII век. Списъкът на българските
архиепископи. София, 2011. Борилов синодик. Издание и превод Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски. София, 2012. Български старини из Македония. Събрани и обяс нени от проф. Йордан Иванов. София, 1931. Всеобщая история Степаноса Таронскаго, Асохика по прозванию, писателя XI столетия. Переведена
с армянского и объяснена Н. Эминым. Москва, 1864. Грамоты болгарских царей. Труд Г. А. Ильинска го. (= Древности. Труды славянской коммисии Импера торскаго Московскаго археологическаго общества. Том пятый). С приложением семи фототипических снимков. Москва, 1911; G. А. Ilyinskiy. Gramoty
bolgarsikh carey. With an introduction by Iv. Dujčev (VR). London, 1970. В. Гюзелев. Извори за средновековната история на България (VII-XV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Първи том. Български, други славянски и ви зантийски извори. София, 1994. 285
В. ГюзЕЛЕВ. Покръстване и христианизация на българите. Извороведческо изследване с приложение. София, 2006. В. Гюзелев. България e огромна облает и много броен народ, земя на блажени. Средновековни географ ски съчинения за българските земи и българите (IV-XIV в.). София, 2012. В. Гюзелев.
Средновековна поезия от и за българите (= Васил Гюзелев. Съчинения в пет тома, Т. 5). София, 2015. Данилови настављачи. Данилов Ученик, други настављчи Даниловог зборника. Приредио Гордон Мак Данијел. Београд, 1989. Ив. Дуйчев. Из старата българска книжнина. 1. Книжовни и исторически паметници от
Първото бъл гарско царство. София, 1943. Ив. Дуйчев. Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. София, 1986. Животи краљева и архиепископа ерпеких написао архиепископ Данило и други. Ha свијет издао Ђ. Даничић. У Загребу, 1866. Й. Заимов, В. Заимова. Битолски надпис на Иван Владислав
самодържец български. Старобългарски па метник от 1015/1016 година. Иван Владислав и неговият надпис. София, 1970. Й. Заимов, В. Заимова. Битолски надпис на Иван Владислав самодържец български. Старобългарски па метник от 1015/1016 година. Иван Владислав и неговият надпис. Фототипно допълнено
издание. София, 2021. Й. Иванов. Поменици на български царе и царици. -ИИД,4(1915), е. 219-229. Й. Иванов. Български старини из Македония. Со фия, 1931 [Фототипно издание, 1970]. И. Илиев. Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите. София, 2010, 2021շ. 286
Император Василий Болгаробойца. Извлечения из летописи Яхьи Антиохийскаго. Издал, перевел и объяснил Барон В. Р. Розен. Санкт Петербург, 1883 (= V. R. Rozen. Imperator Vasilij Bolgarobojca. Izvlečenija iz Letopisi Jaxi Antioxijskago. With an introduction by Marius Canard. VR, London, 1972.). Ив.
Йорданов. Печати на Василий Лакапин от България. - В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013,159-166. Μ. Каймакамова. Българската кратка хроника в среднобьлгарския превод на Манасиевага хроника. 1. Текст. Превод. Коментар. — ГСУ
ИФ, 76 (1983), с. 123-178. Кекавмен. Советы и рассказы. Поучение визан тийского полководца XI века. Издание второе перера ботанное и дополненное. Подготовка текста, введение, перевод с греческого и комментарий Г. Г. Литаврина. Санкт-Петербург, 2003. Лев Диакон. История. Перевод Μ. Μ. Копыленко,
статья Μ. Я. Сюзюмова, комментарий Μ. Я. СюзюмоВА, С. А. Иванова. Москва, 1988. Лиудпранд Кремонски. Разплата, История на Отон, Пратеничество в Константинопол. Предговор, превод от латински и коментар Л. Симеонова. София, 2015. Ал. Милев. Гръцките жития на Климент Охрид ски. Увод, текст, превод и
обяснителни бележки. София, 1966. Б. Недков. България и съседните й земи през XII век според „Географията“ на Идриси. София, 1960. С. Новаковић. Законик Стефана Душана цара српског 1349. и 1354. Београд, 1898. Повествование вардапета Аристакеса Ластиверци. Перевод с древнеармянского, вступительная
статья, ко ментарий и приложения К. Н. ЮзБАШЯНА. Москва, 1968. 287
Т. Попов. Нов извор за историята на Солун след 1230 г. - В: Юбилеен сборник Божидар Димитров = ИНИМ, 28 (2016), с. 287-290. ПРѢМЖДРйПѴ ЛММСЇЙ И ЛѢТОПИОЦЙ СЪЕРЛНЇб ЛѢТНО, w СЪЗДЙШЯ МИр£ ІМЧИНМЛЦКІб и ТбКЛхЦІб ДО (MAUMO ЦИРСТЕЙ КИР НИКИФІѴРЙ ROТЙНИШТЙ. Constantin Manasses Synopsis Chroniki. Cod.
Vaticano Slavo 2, 1344-45. Fascimile edition. Militos, 2007. Преписката на папа Инокентия III с българите. Увод, текст и бележки от Ив. Дуйчев. - ГСУ ИФФ, 37/3 (1942), с. 1-116. Произведения на Теофилакт Охридски, архиепис коп Български, отнасящи се до българската история. Част II. Житие на св.
Климент Охридски, Мъченичество на 15-те тивериуполски мъченици, Писма, Стихотворе ние, посветено на Никифор Вриений, Част от обясне нието към писмото на ап. Павел до римляните. Подгот вени от Илия Г. Илиев. - ГИБИ IX, София, 1994. Симеона Метафраста и Логофета. Списание мира от бытия и Летовник,
собран от различных летописец. Славянский перевод хроники Симеона Логотета с допълнениями. Санкт Петербург, 1905 (V. I. Sreznevskij. Slavjanskij perevod chroniki Simeona Logotheta. With an introduction in Russian by George Ostrogorsky and a preface in English by Ivan Dujčev (VR). London, 1971).
Среднеболгарский перевод Хроники Константи на Манассии в славянских литературах. Введение Д. С. Лихачева. Исследования И. С. Дуйчева и Μ. А. Салминой. Подготовка текстов Μ. А. Салминой. Словоуказа тели О. В. Творогова. София, 1988. Μ. Станчева, Ст. Станчев. Боянският поменик. София, 1963.
Теодосије Хиландарац. Живот светога Саве. Из288
дање Ђуре Даничића приредио и предговор написао Ђорђе Трифуновић. Београд, 1973. В. Тъпкова-Заимова, A. Милтенова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средно вековна България. София, 1996. В. Тъпкова-Заимова. „Българи родом.“ Комитопулите, цар Самуил и неговите потомци според исто
рическите извори и историографската традиция. Второ допълнено и преработено издание. София, 2014. Ф. И. Успенский. Надпис царя Самуила. -ИРАИК, 4/1 (1899), с. 1^1. Христоматия по история на България. Том 1. Ран но средновековие ѴП-ХІІ в. Съставители П. Петров, В. Гюзелев. София, 1978. Albertus
Aquensis. Historia Hierosolymitanae expeditionis. - Recueil des historiens des Croisades, 4 (1879), p. 271-713. Anna Comnena. Alexias. Recensuerunt Diether R. Reinsch et Athanasios Kambylis. Pars prior: Prolegomena et textus. (CFHB, Vol. XL/1, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2001.
Anna Comnena. Alexias. Pars altera: Indices. Digesserunt Foteini Kolovoy et Diether R. Reinsch. (CFHB, Vol. XL/2, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2001 Chronica byzantina breviora. Recensuit, commentario indicibusque instruxit Petrus Schreiner 1. Teil. Einleitung und Text. (CFHB, Vol.
XII/1, Series Vindobonensis). Wien, 1975. Chronica byzantina breviora (CFHB, Vol. XII/2, Series Vindobonensis). 2. Teil. Historischer Kommentar. Wien, 1977. Chronica byzantina breviora (CFHB, Vol. XII/3, Series Vindobonensis). 3. Teil. Teilübersetzungen, addenda et corrigenda, indices. Wien, 1979.
289
Chronica minora, collegit et emendavi! Carolus Frick. Vol. I. Lipsiae, 1892. J. Churchill. The Annales Barenses and the Annales Lupi Protospastharii. Critical Edition and Commentary. University of Toronto, 1979 (http://www.billchurchill.Com/ Dissertation /ChurchillDissertation.html). J. Darrouzès. Les regestes des actes du patriarcat de Constantinople. I. Les actes des patriarches. V. Les regestes de 1310 à 1376. Paris, 1977. Demetrii Chomateni. Ponemata diaphora. Recensuit Günter Prinzing (CFHB, Vol. XXXVIII, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2002. Ephraem Aeniota. Historia cronica. Recensuit Odysseus Lampsides (CFHB, Vol. 27, Series Atheniensis). Athenis, 1990. Eustazio di Tessalonica. La espugnazione di Tessalonica. Testo critico, introduzione, annotazioni di Stilpon Kyriakidis. Proemio di Bruno Lavagnini. Versione italiana di Vincenzo Rotolo. Palermo, 1961. G. Gelchich. Storia documentata della Marinerezza Bocchese. Ragusa, 1889. Georgius Acropolita. Opera. Recensuit Augustus Heisenberg. Editionem anni MCMIII, correctiorem curavit Peter Wirth. Vol. I. Historia. Stutgardiae, 1978. Gesta regum Sclavorum. T. 1. Критичко издање и превод. Издање приредила и текст превела Драгана Кунчер. Београд, 2009. Historia de expeditione Friderici imperatoris. ֊ In: Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I. Herausgegeben von A. Chroust. MGH SS (nova series), V. Berolini, 1928, p. 1-115. Historia peregrinorum. ֊ In: Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser Friedrichs I. Herausgegeben von A. Chroust. MGH SS (nova series), V. Berolini, 1928, p. 116-172.
290
Ί. Ίβηριτης, Ίωάννου Σταυρακίου Λόγος εις τα θαύματα του Αγίου Δημητρίου. - Μακεδονικά, I (1940), σελ. 324-376. Ignatios Diáconos und die Vita des Hl. Gregorios Dekapolites. Edition und Kommentar von Georgios Makris mit einer Übersetzung der Vita von Michael Chronz. Stuttgart und Leipzig, 1997. I. Iliev. Narratio Athonensis ad Annum MCCXXXV. -BHR, 19/1 (1991), p. 74-81. loannes Cameniata. De excidio Thessalonicensi (CSHB). Bonnae, 1838. loannes Cantacuzeni eximperatoris Historiarum libri IV. Cura Ludovici Schopení. Vol. I (CSHB). Bonnae, 1828. loannes Cinnamus. Historia (Epitome rerum ab loanne et Alexio Comnenis gestarum). Recensuit Augustus Meineke (CSHB). Bonnae, 1836. loannes Scylitzes. Synopsis historiarum. Recensuit loannes Thurn (CFHB, Vol. V, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 1973. loannes Zonaras. Epitomae historiarum libri XIIIXVIII. Edidit Theodorus Büttner-Wobst (CSHB). Bonnae, 1897. lordanes. Romana et Getica. Recensuit Th. Mommsen. -MGHAAV, 1,(1882), p. 1-200. lus graecoromanum. Ed. I. et Pan. Zepos. I. Athenis, 1931. A. Jacobs. ΖΩΝΑΡΑΣ - 3OHAPA. Die byzantinische Geschichte bei Joannes Zonaras in slavischer Übersetzung (=Slavische Propyläen, Bd. 98). München, 1970. E. Kurtz, Fr. Drexl. Michaelis Pselli Scripta minora magnam partem adhuc inedita. I. Milano, 1936. Σ. Λάμπρος, K. I. Δυοβουνιωτις. Ίωάννου Σταυρακίου Λόγος εις τά θαύματα του Αγίου Δημητρίου. ֊ Νέος Έλληνομνήμων, 15/2-3 (1921), σελ. 189-216. 291
P. Lemerle. Les plus anciens recueils de miracles de saint Démétrius et la pénétration des Slaves dans les Bal kans. I. Le Texte. Paris, 1979; IL Commentaire. Paris, 1981. Leo Diaconus, Historia libri decem. E recensione Caroli Benedictí Hasii (CSHB). Bonnae, 1828. Léon Choerosphactès, magistre, proconsul et patrice. Biographie - correspondance (texte et traduction) par G. Kolias. Athen, 1939. The Life of Saint Nikon. Text, Translation and Commentary by D. F. Sullivan. Brookline, Massachusetts, 1987. Liudprandus Cremonensis. Opera omnia: Antapodosis, Homelia paschalis, Historia Ottonis, Relatio de legatione Constantinopolitana. Cura et studio P. Chiesa. Turnhout, 1998. Lupus Protospatharius. Annales. Ed. G. Pertz. MGH SS, 5 (1844), p. 52-63. Ph. Malingoudis. Die mittelalterlichen kyrilischen Inschriften der Hämus-Halbinsel. Teil. 1. Die bulgarische Inschriften. Thessaloniki, 1979. Marcellinus Comes. Chronicon. - MGH AA, XI, 1, 1893, p. 37-108. Michael Attaliata. Historia. Recensuit Eudoxos Th. Tsolakis (CFHB, Vol. L, Series Atheniensis) Athenis, 2011. Michael Glycas. Annales. Rec. I. Bekkerus. Bonnae, 1836. Michael Psellos. Chronographie ou histoire d’un siècle de Byzance (976-1077). Texte établi et traduit par E. Renauld. T. I. Paris, 1926. Michele Psello. Imperatori di Bisanzio (Cronografia). Vol. I (Libri I-VI 75). Introduzione di Dario Del Corno. Testo critico a cura di Salvatore Impellizzeri. Commento di Ugo Criscuolo. Traduzione di Silvia Ronchey. Fondazione Lorenzo Valla, 1984. 292
Nicephori Chiysobergae ad Angelos orationes tres. Edidit Maximilianus Treu. ֊ Programm des königl. Friedrichs-Gymnasiums, CXXVII. II. Wissenschaftliche Abhandlung. Breslau (1892), S. 1-50. Nicephorus Brienius. Historiarum libri quattuor. Recensuit, gallice vertik notis indicibusque instruxit Paulus Gautier (CFHB, Vol. IX, Series Bruxellensis). Bruxellis, 1975. Nicephorus Gregoras. Byzantina historia. Edd. Cura Ludovici Schopení. Vol. I (CSHB). Bonnae, 1829. Nicephorus patriarchus Constantinopolitanus. Breviarium historicum. Edidit, anglice vertit, commentario instruxit Cyrillus Mango (CFHB, Vol. XIII, Series Washingtoniensis). Washingtonae, D. C. 1990. Nicetas Choniata. Historia. Recensuit Ioannes Aloysius van Dieten. Pars prior. Praefationem et textům continens (CFHB, XI/1, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 1975. Nicetas Choniata. Orationes et epistulae. Recensuit Ioannes Aloysius van Dieten (CFHB, Vol. Ill, Series Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 1972. Paulus Diaconus. Historia romana. Recensuit et emendavit H. Droysen. - MGH AA, 1879. K. POPKONSTANTINOV, O. Kronsteiner. Старобъл гарски ннадписи/ Altbulgarische Inschriften. 1. - Die slawischen Sprachen, 36 (1994). K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner. Старо български надписи/ Altbulgarische Inschriften. 2. - Die slawischen Sprachen, 52 (1997). Procopius Caesariensis. Opera Omnia. Rec. J. Haury. Vol. I. De bellis libri I-IV. Editio stereotypa correctior, addenda et corrigenda adiecit G. Wirth. Lipsiae, 1962. Procopius Caesariensis. Opera Omnia. Rec. J. Haury. Vol. II. De bellis libri V-VIII. Editio
stereotypa correctior, addenda et corrigenda adiecit G. Wirth. Lipsiae, 1963. 293
Procopius Caesariensis. Opera Omnia. Rec. J. Haury. Vol. IV. Περί χτισμάτων libri VI sive De aedificiis cum duobus indicibus praefatione excerptisque Photii adiectis. Editio stereotypa correctior, addenda et corrigenda adiecit G. Wirth. Lipsiae, 1964. Regesten der Kaiserurkunden des oströmischen Reiches von 565-1453. Bearbeitet von Franz Dölger. 2. Teil: Regesten von 1025-1204 (Corpus der griechischen Urkunden des Mittelalters und der neueren Zeit. Reihe A: Regesten. Abt. I.) München u. Berlin, 1925. Responsa Nicolai I. papae ad consulta Bulgarorum (anno 866). Iterum recensuit et in bulgaricum vertit D. Detschew (Bibliotheca Universitatis Serdicensis № 213). Serdicae, 1939. Registrum patriarchatus Constantinopolitani. III. Documenta annorum MCCCL-MCCCLXIII. Ediderunt Iohannes Koder, Martinus Hinterberger et Otto Kresten (CFHB, Vol. XIX/3, Series Vindobonensis). Wien, 2001. Responsa Nicolai I. papae ad consulta Bulgarorum (anno 866). Iterum recensuit et in bulgaricum vertit D. Detschew (Bibliotheca Universitatis Serdicensis № 213). Serdicae, 1939. La satira bizantina dei secoli XI-XV. Il patriota, Caridemo, Timarione, Cristoforo di Mitilene, Michele Psello, Teodoro Prodromo, Carmi ptocoprodromici, Michele Haplucheir, Giovanni Catrara, Mazaris, La messa del glabro, Sinassario del venerabile asino. A cura di Roberto Romano. Torino, 1999. Des Stephanos von Taron armenische Geschichte. Aus dem altarmenischen übersetzt von Heinr. Gelzer und Aug. Burckhardt. Leipzig, 1907. Symeon maģistros et logothetes. Chronicon. Recensuit Stephanus Wahlgren (CFHB, Vol. XLIV/1, Series
Berolinensis). Berolini et Novi Eboraci, 2006. 294
Theodorus Scutariota. Compendium chronicum. In: C. N. Sathas. Bibliotheca graeca medii aevi. Voi. VII. Parisiis, 1894. Theophanes. Chronographia. Rec. Carolus de Boor. Vol. I. Textům graecum continens. Lipsiae, 1883. Ευδ. Θ. Τςολακης. Ή συνέχεια της χρονογραφίας τοΰ Ίωάννου Σκυλίτση (loannes Skylitzes Continuatus). Θεσσαλονίκη, 1968. Villehardouin. La conquête de Constantinople. Editée et traduite par Edmond Faral. Tome II. (1203-1207). Paris, 1973. La Vita di san Fantino il Giovane. Introdizione, testo greco, traduzione. Commentario e indici, a cura di Enrica Follieri. Bruxelles, 1993. La Vita retractata et les miracles posthumes de saint Pierre d’Atroa. Texte grec édité, traduit et comenté par Vitalien Laurent (Subsidia Hagiographica, No 31). Bruxelles, 1958. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375-1393). Nach den besten Handschriften herausgegeben von Emil Kalužniacki. Wien, 1901. WillermusTyrensis. Historia rerum in partibus transmarinis gestarum a tempore successorum Mahumeth usque ad annum Domini 1184. — Recueil des historiens des croisades. Historiens Occidentaux, 1 (1844). Yahya al-Anțăkî. Cronache dell’Egitto Fatimide e dell’impero bizantino 937-1033. Traduzione dall’arabo, introduzione e cura di Bartolomeo Pirone. Milano, 1998. G. Zacos. - A. Veglery. Byzantine lead seals. Vol. L Part 1. Basel, 1972. 295
Научни изследвания Ст. Авдев. Монетосеченето на Йоан Асен II (12181241). София, 2012. Бл. Алексова. Епископијата на Брегалница. Прв словенски црковен и културно-просветен центар во Македонија. Прилеп, 1989. Д. Ангелов. Македония в българската съдба (VIIXVIII в.). - Българистика, 1990,1-2, с. 50-64.
Д. Ангелов. Македония в историята на българ ската държава и на българския народ. - В: Проблеми на българския език в Македония. Изследвания по македон ския въпрос. II (Македонска библиотека № 21). София, 1993, с. 7-17. П. Ангелов. Названията „България“ и „българи“ в титулатурата на сръбските крале
от XIV век. - Векове, 8/2 (1979), е. 48-55. П. Ангелов. България и българите в представите на византийците (ѴП-ХІѴ век). София, 1999. Ю. К. Бегунов. Козма Пресвитер в славянских ли тературах. София, 1973. В. Бешевлиев. Моите чичовци в Солунско. - В: Мадара 3. Шумен, 1992, с. 11-27. В. Бешевлиев.
Прабългари в Брегалнишко. - МПр, 15/1 (1992), с. 85-95. Н. П. Благоев. Критически поглед върху извести ята на Йоан Скилица за произхода на цар Самуиловата държава. - МПр, 2/4 (1926), с. 27-31. Н. П. Благоев. Поражение и пленяване на цар Ро мана. - МПр, 3/3 (1927), с. 1-14. Н. П. Благоев.
Българският цар Роман. - МПр, 6/3 (1931), с. 15-34. Н. П. Благоев. Българският цар Роман. - МПр, 6/4 (1931), с. 23-45. 296
Б. Благоева. Бягството на Борис II и Роман от Кон стантинопол. - ИПр, 41/8 (1985), c. 35^49. Ив. Божилов. Битолският надпис на цар Иван Вла дислав и някои въпроси от средновековната българска история. ֊ ИПр, 27/1 (1971), с. 84-100. Ив. Божилов. Българите във Византийската импе рия. София, 1995.
Ив. Божилов. Седем етюда по средновековна ис тория. София, 1995. Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на среднове ковна България VII-XIV век. София, 1999. Ал. Бурмов. Славянските нападения срещу Солун в ,Дудесата на св. Димитър“ и тяхната хронология. - ГСУ ФИФ, 40/2 (1952), с. 167-215 (= Александър
Бурмов. Из брани произведения. T. I. София, 1968, с. 77-121). Ал. Бурмов. История на България през времето на Шишмановци (1323-1396 г.). - В: Александър Бурмов. Избрани произведения. T. I. София, 1968, с. 220-278. Сл. Бърлиева. „.И появи се звезда-комета, и умря цар Самуил.“ Българският мотив в
латинските хрони ки от Салическата епоха. — В: Европейският югоизток през втората половина X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция, София, 6-8 ок томври 2014 г. София, 2015, с. 597-606. Ив. Венедиков. Първият брак на Гавраил-Радомир. - В: Сборник в памет на Александър
Бурмов. Со фия, 1973, с. 144-156. Μ. Войнов, В. Тъпкова-Заимова. България на Аспарух и България на Кубер. - ВИСб, 51/5 (1982), с. 47-56. С. Георгиева. Брачният живот на Гаврил Радомир - любов или политика. - ИПр, 69/1-2 (2013), с. 3-19. В. Гюзелев. Българската епопея в двубоя срещу Византийската
империя в края на X - първите две де297
сетилетия на XI в. - В: България 681-1981. София 1981, 107-114. В. Гюзелев. Средновековна България в-светлината на нови извори. София, 1981. В. Гюзелев. Столици, резиденции и дворцова кул тура в средновековна България (От номадския стан към царския двор). - ИНИМ, 10 (1994), с. 39-66. В. Гюзелев.
Средновековна България и Скандина вия през ІХ-ХѴ в. — Във: Викингите — мореплаватели, откриватели, създатели. София, [2000], с. 27-67. В. Гюзелев. Българските пратеничествапри герман ския император Отон I в Магдебург (965 г.) и в Кведлинб ург (973 г.). - В: CIVITAS DIVINO-HUMANA. In honorem
annorum LX Georgii Bakalov. София, 2004, c. 385-396. В. Гюзелев. Бележки върху историята на българ ските земи и българите половин столетие преди въста нието на Асеневци (1186-1188). - В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005, с. 33^14. В. Гюзелев.
Чудотворната икона на св. Димитър Солунски в Търново през 1185-1186 г. - В : Любен Прашков - реставратор и изкуствовед. София, 2006, е. 36-39. В. Гюзелев. Кавханите и ичиргу боилите на Бъл гарското ханство-царство. Пловдив, 2007. В. Гюзелев. Ново тълкуване на три сведения за св. Климент Охридски
(ум. 916). - В: Общуване с Изто ка. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на Стоянка Кендерова. София, 2007, е. 114—119. В. Гюзелев. Папството и българите през Средно вековието (IX-XV в.). Пловдив, 2009. В. Гюзелев. Сведения за българите в Житието на свети Фантино Млади от X в. - PBg, 36/2
(2012), с. 31-38. В. Гюзелев. Бележки върху историята на България по времето на комитопулите, царете Роман-
Симеон и 298
Самуил и техните наследници (971-1018 г.). - В: Хиля да години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014-2014). София, 2015, с. 32-36. В. Гюзелев. Охридската архиепископия в българ ската история през XIII—XIV век. — ГСУ ЦСВП, 99 (18), (2017), с. 39-48. В. Гюзелев. Германският
император Фридрих I Барбароса (1152-1190) в българските земи през 11891190 г. - Във: Васил Гюзелев. Седмокнижие за средно вековната история на България (IV-XV век). Кн. 3. Бъл гари и другоземци от средновековното време. София, 2020, с. 211-222. Хр. Димитров. История на Македония през Сред
новековието. София, 2001. Ив. Дуйчев. Македония в българската история. София, 1941. Ив. Дуйчев. Проучвания върху Българското сред новековие. - Сборник на Българската академия на нау ките и изкуствата, XLI-1 (1945), с. 40-43 (№ VIII. Печенезите в Мъгленско). Ив. Дуйчев. Проучвания върху Българското
сред новековие. - Сборник на Българската академия на нау ките и изкуствата, XLI-1 (1945), с. 44—51 (№ IX. Въс танието на Асеневци и култът към свети Димитрия Со лунски). Ив. Дуйчев. Проучвания върху Българското сред новековие. - Сборник на Българската академия на на уките и изкуствата, XLI-1
(1945), с. 91-110 (№ XIV. Из една реч на Никифор Хризоверга към Алексий III Ангел). Ив. Дуйчев. Мелник през Средновековието. - В: Иван Дуйчев. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на среднове ковна България. София, 1972, с. 374-412. 299
Ив. Дуйчев. Същинското значение на името Μόκρος у Анна Комнина. - МПр, 8/3 (1933), с. 14—36; 8/4, (1933), с. 1-20 (= Иван Дуйчев. Българско средновековие. Про учвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, с. 175-191). В. Н. Златарски. История на
българската държава през средните векове. Т. I. Ч. 2. София, 1927. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. II. София, 1934. В. Н. Златарски. История на българската държава през средните векове. Т. III. София, 1940. Й. Иванов. Произход на цар Самуиловия род. - В:
Сборник в чест на Васил Н. Златарски. По случай на 30-годишната му научна и професорска дейност, при готвен от неговите ученици и почитатели. София, 1925, с. 55-62. С. А. Иванов. ΚΟΙΡΑΝΟΣ TÖN BOLGÁRON (Ио анн Цимисхий и Борис II в 971 г.). - В: Общественное сознание на Балканах в средне века.
Калинин, 1982, с. 47-58. И. Г. Илиев. Добавките на Михаил Деволски към Хрониката на Йоан Скилица и борбата на българите с Византия през Х-ХІ век. - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014—2014). София, 2015, с. 70-75. В. ИлинкинА. Нов извор за възцаряването на цар
Роман-Симеон (Гаврил-Радомир). - В: Приноси към българската археология II. София 1993, с. 170-187. Ив. Йорданов, Печати на византийски военачал ници, участвали в българо-византийската война (976֊ 1018). - В: Европейският югоизток през втората поло вина X - началото на XI век. История и култура.
Меж дународна конференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, с. 366-385. 300
История на българската средновековна литерату ра. Съставител Анисава Милтенова. София, 2008. А. П. Каждан. Два дня из жизни Константинопо ля. Санкт-Петербург, 2002. Μ. Каймакамова. Две старобългарски летописни съчинения от XI в. ֊ ИПр, 32/5 (1976), с. 81-91. Μ. Каймакамова. Българската кратка
хроника в среднобългарския превод на Манасиевата хроника. 2. Извори. Датиране. — ГСУ ИФ, 77 (1984), с. 119-139. Μ. Каймакамова. Сведения за Куберовите бълга ри в българското летописание. - In: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на професор Веселин Бешевлиев. Велико Търново,
1993, с. 35^16. Ст. Кендерова, Б. Бешевлиев. Балканският полу остров изобразен в картите на Ал-Идриси. Палеографско и историко-географско изследване. Част I. София, 1990. Ст. Кожухаров. Песенното творчество на старо българския книжовник Наум Охридски. - Литературна история, 12 (1984), с. 3-19. Ст.
Кожухаров. Наум Охридски. - Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2 (И-O). София, 1995, с. 795798. П. Коледаров. Името Македония в историческата география. София, 1985. Кр. Кръстев. Египетски извори за гибелта на Са муиловите приемници. - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар
Самуил (1014-2014). София, 2015, с. 101-106. Н. Кънев. Император Василий II и удостояването на българи с византийски почетни титли в хода на завла дяването на България (976-1018). - В: Изследвания в памет на проф. д-р Георги Бакалов (1943-2012). София, 2017, с. 258-278. 301
Μ. Й. Лешка. Образът на българския цар Борис II във византийските извори. - Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. София, 2006, с. 145-152. Г. Г. Литаврин. Налоговая политика Византии в Болгарии 1018-1185 гг. -ВВр, 10 (1956), с. 81-110. Г. Г. Литаврин.
Славинии ѴП-ІХ вв. - социальнополитические организации славян. - В: Этногенез наро дов Балкан и Северного Причерноморья. Лингвистика, история, археология. Москва, 1984, с. 193-203. Г. Г. Литаврин. България и Византия (ХІ-ХП век). София, 1987. Хр. Лопарев. Описание некоторых греческих жи тий
святых. - ВВр, 4 (1897), с. 337-401. Л . Максимовић. Организација византијске власти у новоосвојеним областима после 1018. године. - ЗРВИ, 36(1997), с. 31^12. А. Маркова. Битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г. и войната между България и Сърбия. Хронология на събитията. - Във: Владетел, държава и
църква на Бал каните през Средновековието. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1 (= Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, Tomus I.). Велико Търно во, 2020, c. 302-319. Хр. Матанов. Югозападните български земи през XIV век. София, 1986. Хр. Матанов. Княжестовото на
Драгаши. Към ис торията на Североизточна Македония в предосманската епоха. София, 1997. Н. Милев. Кубрат от историята и Кубер в Чудеса та на Дмитрия Солунски“. - ПСп БКД, 21/71, 5-6 (1910), с. 568-577. Л. Милетич. Към Самуиловия надпис от 993 годи на. - ИРАИК, 4/1 (1899), с. 14-20. 302
Л. МилЕТИЧ. За Македония. Културно-истори чески поглед. София, 1918. А. Милтенова. Новооткрит „близнак“ на Беляковския апокрифен сборник. - PBg, 13/3 (1989), с. 61-73. Е. Мутафов. Още за връзката на византийския им ператор Василий II с България и българите. - МПр, 41/2 (2018), с. 45-54. П.
Мутафчиев. Владетелите на Просек. Страници из историята на българите в края на XII и началото на XIII век,- СбБАН I. Клон историко-филологичен и фол клорен, 1 (1913), с. 1-85. П. Мутафчиев. Русско-болгарския отношения при Святославе. - Seminarium Kondakovianum, 4 (1931), c. 77-94 (= П. Мутафчиев.
Избрани произведения. T. II. София, 1973, с. 233-256). П. Мутафчиев. Историческа съдба на Македония. - Годишник на Софийския университет. Официален от дел, 1940-1941,е. 287-305. Н. Муцопулос. Базиликата „Св. Ахилий“ в Прес па. Един исторически паметник-светиня. Пловдив, 2007. А. Николов.
Наблюдения върху цикъла старо български историко-апокалиптични творби от Χ-ΧΙ в. -PBg, 21/1 (1997), е. 91-107. А. Николов. Свидетелства за издирването и про учването на трите Симеонови надписа край Солун през 1897-1898 г. - В: Средновековният човек и него вия свят. Сборник в чест на 70-та
годишнина на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико Търново, 2014, е. 825-836. А. Николов. Между Рим и Константинопол. Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (XI-XVII в.). София, 2016. Г. Н. Николов. „Българин родом.“. - В: Свето горска обител Зограф III.
София, 1999, с. 72-82. 303
Г. Н. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII-началото на XI в.). София, 2005. Г. Н. Николов. За появата на средновековните власи и днешните аромъни. ֊ В: Етнически и култур ни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. д.и.н. Цветана Георгиева. Част
I. Миналото - истори чески ракурси. София, 2008, с. 71-76. Г. Н. Николов. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на XII - средата на XIII в.). София, 2011. Г. Н. Николов. Сведения за стопанския напредък на българите през XII в. - In: Realia Byzantino-
Balcanica. Studia in honorem LX annorum professoris Christi Matanov. Сборник в чест на 60-годишнината на професор Христо Матанов. София, 2014, c. 351-360. Г. H. Николов. Гибелта на българския цар Ио ан-Владислав (1015-1018). - BM, 6 (2015) (= Studies in honour of Professor Iliya G. Iliev), c.
331-338. Г. H. Николов. Историята и културата на Самуи лова България в българската научна книжнина от 20142016 г. - Старобългарска литература, 53-54 (2016), с. 253-283. Г. Н. Николов. Бдин, 1002 г. - В: Изследвания и материали за Видин и региона. Том II. София, 2018, 289-294. Г. Н. Николов.
Византийско коварство и българско предателство, 1015-1018 г. - В: Коварство и предател ство в историята [= Кюстендилски четения 22 (2016)]. София, 2018, c. 71-88. Г. Н. Николов. Самуилова България в светлината на нови извори и исторически изследвания. - В: Югоза падна България - нови изследвания и
проучвания. Сбор ник с доклади от научна конференция. Регионален ис304
торически музей - Благоевград, 28-29 септември 2017. Благоевград, 2018, с. 36-56. Г. Н. Николов. „Винаги това, което е минало, е по-добро!“ Подбрани извори за стопанския подем в бъл гарските земи през XII в. - В: Интердисциплинарни че тения 1. Природа и общество. София, 2019, с. 125-141. Г. Н.
Николов. Кракра - защитникът на Перник и неговата роля в българската история в началото на XI в. -В: Кракра 1. София֊Перник, 2020, с. 9-25. Г. Н. Николов. Съдбата на българския цар Роман-Симеон (f 997). - Във: Владетел, държава и църква на Балканите през Средновековието. Сборник в чест на
60-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов. Част 1 (= Acta Mediaevalia Magnae Tarnoviae, Tomus I.). Велико Търново, 2020, c. 564-576. Г. Н. Николов, С. Аризанова. Самуилова България в българската историопис. Библиография (1945-2020) (Македонска библиотека № 54). София, 2020. К. Нихоритис. Атонската
книжовдна традиция в разпространението на Кирило-Методиевските извори (КМСт, 7). София, 1990. Г. Острогорски. Серска облает после Душанове смрти. Београд, 1965. П. Павлов. Свети Јован Владимир. Род и власт у средњовековној хришћанској традицији на Балкану. - В: У спомен и славу светог Јована
Владимира. Кн . 6-1. Међународни научни скуп „Свети Јован Влади мир кроз вјекове - историја и предање (1016-2016)“, Бар, 15-17. септембар 2016. Године. Цетиње, 2018, с. 105-116. Пл. Павлов. Борис II (Опит за ново тълкуване на семейно-династичните проблеми в Преславския двор при цар Петър). - В:
Преслав 5. Сборник. София, 1993, с. 46-51. 305
Пл. Павлов. Военачалниците на цар Самуил. ВИСб, 62/6 (1993), с. 5-19. Пл. Павлов. Бележки за българите на Кубер, както и за присъствието на печенежки и кумански групи в днешна Македония (VII-ΧΙΠ в.). - Архив за поселищни проучвания, 3/3^4 (1994), с. 95-110. Пл. Павлов. Забравени и неразбрани.
Събития и личности от Българското средновековие. София, 2012, с. 53-69. Пл. Павлов. Бележки за личността и времето на цар Роман Симеон (978-991). - В: ΤΡΙΑΝΤΑΦΥΛΛΟ. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.фил.н. Христо Трендафилов. Шумен, 2013, 392-405. Пл. Павлов. Векът на цар Самуил.
София, 2014. Пл. Павлов. Цар Самуил от битката при Ключ до смъртта му в Преспа (29 юли - 6 октомври 1014 г.). - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014—2014). София, 2015, с. 92-100. Пл. Павлов. Династията на Крум. София, 2019. Пл. Павлов. Македония в епохата на
Българското средновековие. - В: България и Македония. История и политика. София, 2021, с. 75-126. П. Петров. Образуване и укрепване на Западната българска държава. Част първа. Към хронологията на периода 966-986 г. - ГСУ ФИФ, 53/2 (1959), с. 131-188. П. Хр. Петров. Изворите за въстанието на Георги
Войтех. - Векове, 1/5 (1972), с. 43-50. П. Петров. Самуил - царят воин. София, 2014. С. Пириватрић. Самуилова држава. Обим и карактер. Београд, 1997 [Българско издание: С. Пириватрич. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, 2000]. С. Пириватрич. За Самуил след Самуил. Предста вата за цар
Самуил и приемниците му във византийските извори от ΧΙ-ΧΙΙ в. - PBg, 27/1 (2002), с. 94-99. 306
Д. И. Полывянный. Культурное своеобразие средневековой Болгарии в контексте византийско-сла вянской общности ІХ-ХѴ веков. Иваново, 2000. Д. И. Полывянный. Культурная идентичность, ис торическое сознание и книжное наследие средневеко вой Болгарии. Москва - Санкт Петербург, 2018. К.
Попконстантинов, А.-М. Тотоманова. Епоха та на българския цар Самуил. Език и писменост. София, 2014. Г. Попов. Следи от разпространението на Наумовия Канон за св. апостол Андрей. - Старобългарска ли тература, 28-29 (1995), с. 10-22. Т. Попов. Студии върху българското средновеков но монетосечене с
изводи за историята. София, 2020. Т. Попов. Куберовите българи и техните потомци (Македонска библиотека № 53). София, 2020. Б. Примов. Македония в историята на българския народ. София, 1943, 2000շ. Р. Радић. Обласни господари у Византији крајем XII и у првим деценијама XIII века. - ЗРВИ, 24-25
(1986), с. 151-289. Ив. Сакъзов. Една новела на Алексия Комнина за роби-българи. ֊ В: Сборник в чест на Васил Н. Златар ски. По случай на 30-годишната му научна и професорска дейност. Приготвен от негови ученици и почитате ли. София, 1925, с. 367-387. Μ. Саламон. Военната операция при Беласица
(1014 г.). - МПр, 43/2 (2020), с. 9-51. Ив. Снегаров. История на Охридската архиеписко пия. Т. 1. От основаването й до завладяването на Балкан ския полуостров от турците. София, 1924 [Фототипно издание, 1995]. А. Съботинов. Българският произход на цар Самуиловия род. София, 2005. 307
Т. Томов. Битката при Ключ през 1014 г. - В: Евро пейският югоизток през втората половина на X - нача лото на XI век. История и култура. Международна кон ференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, с. 142-169. Т. Томов. Битката при Ключ, 1014 г. - В: Хиляда години от битката при Беласица и
от смъртта на цар Са муил (1014—2014). София, 2015, с. 60-69. Т. Томов. Ключ, 1014. София, 2015. Ал. Тончев. Италианските нормани и балканското население под византийска власт (1081-1100 г.). - ИПр, 31/2(1975), с. 25^45. Ал. Тончев. Италианските нормани на Балканите през XII в. (1100-1187 г.). -
ИПр, 33/3 (1977), с. 23-38. В. Тьшкова-Заимова. Нападения „варваров“ на окрестности Солуни в первой половине VI в. - ВВр, 16 (1959), с. 3-7. В. Тъпкова-Заимова, П. Бойчева. Слово за чу десата на св. Димитър от Йоан Ставракий от сборника на Владислав Граматик (1479). - В: Патриарх Евтимий Търновски
и неговото време. Материали от национална научна сесия „600 години от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски“. Велико Търново, 1998, с. 53-62. Ф. Успенский. Образование втораго Болгарска го царства (= Ученые Записки Императорскаго Новороссийскаго университета т. XXVII). Одесса, 1879. Б.
Ферјанчић. Византијски и српски Сер у XIV столећу. Београд, 1994. J. Ферлуга. Драч и Драчка облает пред крај X и почетком XI века. - ЗРВИ, 8/2 (1964), с. 117-132. Т. Д. Флоринский. Несколько замечании о надпи си царя Самуила. - ИРАИК, 4/1 (1899), с. 5-13. Г. Цанкова-Петкова. Първата война между
Бъл гария и Византия при цар Симеон и възстановяването 308
на българската търговия с Цариград. - ИИИ, 20 (1968), с. 167-200. Б. Цветков. Археологическите разкопки в Мел ник и въстанието на Драгота през 1255 г. ֊ ИПр, 41/11 (1985), с. 47-52. П. Шрайнер. Охридская рукопись Иоанна Скилицы в Софии. -ВМ, 9 (2018), с. 135-142. А. Чолева-Димитрова. Топонимията на
село Ключ, Петричко, като исторически извор. - В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Са муил (1014-2014). София, 2015, с. 129-140. К. Н. Юзбашян. Армянские государства эпохи Багратидов и Византия ІХ-ХІ вв. Москва, 1988. N. Adontz. Samuel l’arménien roi des Bulgares. In:
Nicolas Adontz. Etudes armeno-byzantines. Lisbonne, 1965, p.347-407. W. G. Brokkaar. Basil Lacapenus. - Studia bizantina et neoellenica Neerlandica, 3 (1972), p. 199-234. Z. A. Brzozowska. The Byzantine consort of the Bulgarian ruler: Maria Lekapene. - In: The Bulgarian state in 927-969. The epoch
of Tsar Peter I (Byzantina Lodziensia XXXIV). Edited by Μ. J. Leszka, К. Marinow. Łódź Kraków, 2018, p. 55-90. P. Carelos. Bemerkungen zur Herrschaft Basileios’ IL Bulgaroktonos. -BSl, 53/1 (1992), S. 1-16. Iv. Dujčev. Une interpolation chez Anne Coirmene. Byzantion, 10 (1935), p. 107-115. Iv.
Dujčev. I “Miracula S. Demetrii Thessalonicensis” di Giovanni Stauracio in traduzione slava medioevale. Rivista di Studi Bizantini e Neoellenici N. S., 14-16 (19771979), p. 239-247. Iv. Dujčev. A quelle epoque vécut l’hagiographe Jean Staurakios? - Analecta Bollandiana, 100 (1982), p. 677681. 309
S. Georgieva. The Byzantine Princesses in Bulgaria. -BBg, 9 (1995), p. 163-201. S. Georgieva. The first Hungarian princess in medieval Bulgaria. - BM, 2 (2011), p. 467-479. Gesta regum Sclavorum. T. 2. Коментар Тибор Живковић. Београд, 2009. К. Giakoumis. Contesting the sacred in space. Saint John
Vladimir and the westernmost dominions of Tsar Samuel. - В: Европейският югоизток през втората поло вина X - началото на XI век. История и култура. Меж дународна конференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, р. 607-630. V. Gjuzelev. Hauptstädte, Residenzen und Hofkultur im
mittelalterlichen Bulgarien, 7.-14. Jh. (Vom Nomaden campus bis zum Zarenhof). - EB, 27/2 (1991), S. 82-105. A. Grabar. L’empereur dans l’art byzantin. Recherches sur l’art officiel de l’Empire d’Orient. Paris, 1936. H. Grégoire. Du nouveau sur l’histoire bulgarobyzantine. Nicétas Pégonitès
vainqueur du roi bulgare Jean Vladislav. - Byzantion, 12 (1937), p. 283-291. H. Grégoire. Un édit de l’empereur Justinien, daté de septembre 688. - Byzantion, 17 (1944—1945), p. 119-124a. J. Hoffmann. Rudimente von Territorialstaaten im byzantinischen Reich (1071-1210). Untersuchungen über
Unabhängigkeitbestrebungen und ihr Verhältnis zu Kaiser und Reich. München, 1974. I. G. Iliev. The manuscript tradition and the authorship of the Long Life of St. Clement of Ohrid. - BS1, 53/1 (1992), p. 68-73. I. Mladjov. Bulgarians and Magyars as allies and rivals across the Early Medieval
frontier. - В: Европейски ят югоизток през втората половина X — началото на XI век. История и култура. Международна конференция, София, 6-8
октомври 2014 г. София, 2015, р. 63-84. 310
A. Nikolov. On Basil Il’s cognomen “The BulgarSlayer”. - В: Европейският югоизток през втората по ловина на X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, с. 578-584. S. Pirivatrić. Personal names in the ruling families of the First
Bulgarian Empire in the second half of 10th and early 11th centuries. Some observations on their political implications. - В: Европейският югоизток през втората половина на X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, р. 585-596. Е.
Paroli. “Il regalissimo leone”. Una nota all’edizione dei Miracula Sancti Demetrii Thessalonicensis nella redazione di Giovanni Stauracio. - Rivista di Studi Bizantini e Neoellenici N.S., 38 (2001), p. 95-101. D. I. Polyviannyi. The Cult of Saints in the Political Ideology of the Bulgarian Empire. -
In: De sociali et politico momento cultus sanctorum medio et in recentiore aevo in hominum ritus Graeci et latini societatibus observato. Comparativum studium temptatum curaverunt Μ. Derwich et Μ. Dmitriev. Wrocław, 1999, p. 401-412. G. Prinzing. Das Kaisertum im Staat von Epeiros: Propagierung,
Stabilisierung und Verfall. - Πρακτικά Διεθνούς Συμποσίου για το Δεσποτάτο τής ’Ηπείρου (Άρτα, 27-31 Μαΐου 1990). Αθήνα-Άρτα, 1992, S. 17-30. G. Prinzing. Nochmals zur historischen Deutung des Bamberger Gunthertuches auf Joahannes Tzimiskes. In: Byzantium, new peoples, new powers: The ByzantinoSlav
contact zone, from the ninth to the fifteenth century (=Byzantina et Slavica Cracoviensia V). Cracow, 2007,
S. 123-132. Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Erste Abteilung (641-867). Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns 311
erstellt von R.-J. Lilie, C. Ludwig, Th. Pratsch, I. Rochow unter Mitarbeit von W. Brandes, J. R. Martndale, B. Zielke. 1. Band: Aaron (# 1) - Georgios (# 2182). 2. Band: Georgios (# 2183) ֊ Leon (# 4270). 3. Band: Leon (# 4271) - Placentus (# 6265). Berlin - New York, 2000. Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit. Zweite Abteilung (867-1025). Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt von R.-J. Lilie, C. Ludwig, Th. Pratsch, B. Zielke, unter Mitarbeit von H. Bichlmeier, B. Krönung, D. Föller, sowie A. Beihammer, G. Prinzing. 1. Bd.: A„i. (# 20001) - Christophoros (#21 278). 2. Bd.: Christophoros (# 21 279) - Ignatios (# 22712). 3. Bd.: Ignatios (# 227123) - Lampudios (# 24268). 4. Bd.: LandenoIfus (#24269) Niketas (# 25701). 5. Bd.: Niketas (# 25702) - Sinapes (# 27088). 6. Bd.: Sinko (# 27089) - Zuhayr (#28522). 7. Bd.: Anonyma (# 30001) - Anonymus (# 32071). Berlin/Boston: Walter de Gruyter, 2013. D. R. Reinsch. Eine angebliche Interpolation in der Alexias Anna Kornnenes. - BZ, 82 (1989), S. 69-72. St. Rek. Powstanie zachodniobułgarskiego państwa Komitopulów. - Przegląd histoiyczny, 74 (1983), s. 237-253. St. Rek. Geneza tytułu carskiego w państwie zachodniobułgarskim. - Balcanica Posnaniensia, 2 (1985), s. 51-57. E. Revés. Die Ehe Gavril Radomirs und der Tochter des ungarischen Königs. -Иницијал, (2014), S. 47-59. Μ. Salamon. The Belasitsa battle or Belasitsa military operation? - В: Европейският югоизток през втората по ловина на X - началото на XI век. История и култура. Международна конференция, София, 6-8 октомври 2014 г. София, 2015, р. 108-141. Р. Schreiner.
Die vermeintliche Blendung. Zu den Ereignissen von Kleidion im Jahr 1014. - В: Европейският югоизток през втората половина на X - началото на XI век. История и култура. София, 2015, S. 170-190. 312
P. Schreiner. Die Chronik des Michael von Devol (1118). Eine neue Einschätzung der Wiener SkylitzesHandschrift hist. gr. 74. ֊ In: Laudator temporis aeti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Vol. I. Religio, historia. Curavit I. A. Biliarsky. Serdicae, 2018, S. 240-252. W. Seibt. Untersuchungen zur Vor- und Früh geschichte der “bulgarischen” Komitopulen. ֊ Handes Amsorya, 89 (1975), S. 65-100. L. Simeonova. A murder reconsidered: John Vladimir, John Vladislav and the Byzantine-Bulgarian conflict - In: 1000-godišnjca svetog Jovana Vladimira. Zbornik radova sa naučne konferncije 21. oktobar 2016. godine, CANU (Montenegrin Academy of Sciences and Arts. Naučni skupove, Vol. 142). Urednik Đ. Borozan. Podgorica, 2017, p. 161-170. Tabula Imperii Byzantini. 6. Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos) von P. Soustal, Wien, 1991. J.-M. Spieser. Inventaires en vue d’un recueil des inscriptions historiques de Byzance. I. Les inscriptions de Thessalonique. -Travaux et Mémoires, 5 (1973), p. 145-180. P. Stephenson. The legend of the Basil the BulgarSlay er. Cambridge, 2003. P. Μ. Strässle. Krieg und Kriegführung in Byzanz. Die Kriege Kaiser Basileos’ II gegen die Bulgaren (9761019). Köln, 2006. A. Vassiliev. L’entrée triomphale de l’empereur Justinien à Thessalonique en 688. - Orientalia Christiana Periodica, 13 (1947), p. 355-368. H. Wada. Überlegungen zum Eunuchenwesen am spätantiken und byzantinischen Kaiserhof. — In: ΠΟΛΥΠΛΕΥΡΟΣ ΝΟΥΣ. Miscellanea fur Peter Schreiner zu seinem 60. Geburtstag. Hrsg. C. Scholz u. G. Makris (Byzantinische Archiv, Bd. 19). München-Leipzig, 2000, S.
395-403. 313
A. J. Weidenbach. Calendarium historico-christianum medii et novi aevi. Regensburg, 1855. J. Werner. Der Schatzfund von Vrap in Albanien. Beiträge zur Archäologie der Awarenzeit im Mittleren Donauraum. Wien, 1979. 314 |
| any_adam_object | 1 |
| any_adam_object_boolean | 1 |
| author | Nikolov, Georgi N. 1957- |
| author_GND | (DE-588)1033551600 |
| author_facet | Nikolov, Georgi N. 1957- |
| author_role | aut |
| author_sort | Nikolov, Georgi N. 1957- |
| author_variant | g n n gn gnn |
| building | Verbundindex |
| bvnumber | BV048671448 |
| ctrlnum | (OCoLC)1379375735 (DE-599)BVBBV048671448 |
| era | Geschichte 900-1018 gnd |
| era_facet | Geschichte 900-1018 |
| format | Book |
| fullrecord | <?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>00000nam a2200000 c 4500</leader><controlfield tag="001">BV048671448</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="005">20230612</controlfield><controlfield tag="007">t</controlfield><controlfield tag="008">230123s2022 bu a||| |||| 00||| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9786197377262</subfield><subfield code="9">978-619-7377-26-2</subfield></datafield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9786197377255</subfield><subfield code="9">978-619-7377-25-5</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)1379375735</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV048671448</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rda</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="044" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">bu</subfield><subfield code="c">BG</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-12</subfield><subfield code="a">DE-19</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">OST</subfield><subfield code="q">DE-12</subfield><subfield code="2">fid</subfield></datafield><datafield tag="100" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-01</subfield><subfield code="a">Nikolov, Georgi N.</subfield><subfield code="d">1957-</subfield><subfield code="e">Verfasser</subfield><subfield code="0">(DE-588)1033551600</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">880-02</subfield><subfield code="a">Iz istorijata na Samuilova Bălgarija</subfield><subfield code="b">= Sketches from the history of Samuel's Bulgaria</subfield><subfield code="c">Georgi N. Nikolov</subfield></datafield><datafield tag="246" ind1="1" ind2="1"><subfield code="a">Sketches from the history of Samuel's Bulgaria</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">880-03</subfield><subfield code="a">Sofija</subfield><subfield code="b">Makedonski naučen institut</subfield><subfield code="c">2022</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">317 Seiten</subfield><subfield code="b">Illustrationen</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Literaturverzeichnis Seite 285-314</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Text bulgarisch</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">Kyrillisch</subfield></datafield><datafield tag="600" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Samuil</subfield><subfield code="c">Bulgarien, Zar</subfield><subfield code="d">-1014</subfield><subfield code="0">(DE-588)119238829</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="648" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Geschichte 900-1018</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="651" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="0"><subfield code="a">Samuil</subfield><subfield code="c">Bulgarien, Zar</subfield><subfield code="d">-1014</subfield><subfield code="0">(DE-588)119238829</subfield><subfield code="D">p</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="1"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="D">g</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="2"><subfield code="a">Geschichte 900-1018</subfield><subfield code="A">z</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2=" "><subfield code="5">DE-604</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Literaturverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">100-01/(N</subfield><subfield code="a">Николов, Георги Н.</subfield><subfield code="a">ut</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">245-02/(N</subfield><subfield code="a">Из историята на Самуилова България</subfield><subfield code="c">Георги Н. Николов</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">264-03/(N</subfield><subfield code="a">София</subfield><subfield code="b">Македонски научен институт</subfield><subfield code="c">2022</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="f">sla</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="q">BSB_NED_20230612</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">909</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09021</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="943" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-034046014</subfield></datafield></record></collection> |
| geographic | Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd |
| geographic_facet | Bulgarien |
| id | DE-604.BV048671448 |
| illustrated | Illustrated |
| index_date | 2024-07-03T21:22:56Z |
| indexdate | 2024-08-10T01:13:58Z |
| institution | BVB |
| isbn | 9786197377262 9786197377255 |
| language | Bulgarian |
| oai_aleph_id | oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-034046014 |
| oclc_num | 1379375735 |
| open_access_boolean | |
| owner | DE-12 DE-19 DE-BY-UBM |
| owner_facet | DE-12 DE-19 DE-BY-UBM |
| physical | 317 Seiten Illustrationen |
| psigel | BSB_NED_20230612 |
| publishDate | 2022 |
| publishDateSearch | 2022 |
| publishDateSort | 2022 |
| publisher | Makedonski naučen institut |
| record_format | marc |
| spelling | 880-01 Nikolov, Georgi N. 1957- Verfasser (DE-588)1033551600 aut 880-02 Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria Georgi N. Nikolov Sketches from the history of Samuel's Bulgaria 880-03 Sofija Makedonski naučen institut 2022 317 Seiten Illustrationen txt rdacontent n rdamedia nc rdacarrier Literaturverzeichnis Seite 285-314 Text bulgarisch Kyrillisch Samuil Bulgarien, Zar -1014 (DE-588)119238829 gnd rswk-swf Geschichte 900-1018 gnd rswk-swf Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd rswk-swf Samuil Bulgarien, Zar -1014 (DE-588)119238829 p Bulgarien (DE-588)4008866-2 g Geschichte 900-1018 z DE-604 Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Literaturverzeichnis 100-01/(N Николов, Георги Н. ut 245-02/(N Из историята на Самуилова България Георги Н. Николов 264-03/(N София Македонски научен институт 2022 |
| spellingShingle | Nikolov, Georgi N. 1957- Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria Samuil Bulgarien, Zar -1014 (DE-588)119238829 gnd |
| subject_GND | (DE-588)119238829 (DE-588)4008866-2 |
| title | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |
| title_alt | Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |
| title_auth | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |
| title_exact_search | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |
| title_exact_search_txtP | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |
| title_full | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria Georgi N. Nikolov |
| title_fullStr | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria Georgi N. Nikolov |
| title_full_unstemmed | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria Georgi N. Nikolov |
| title_short | Iz istorijata na Samuilova Bălgarija |
| title_sort | iz istorijata na samuilova balgarija sketches from the history of samuel s bulgaria |
| title_sub | = Sketches from the history of Samuel's Bulgaria |
| topic | Samuil Bulgarien, Zar -1014 (DE-588)119238829 gnd |
| topic_facet | Samuil Bulgarien, Zar -1014 Bulgarien |
| url | http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034046014&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |
| work_keys_str_mv | AT nikolovgeorgin izistorijatanasamuilovabalgarijasketchesfromthehistoryofsamuelsbulgaria AT nikolovgeorgin sketchesfromthehistoryofsamuelsbulgaria |