Verfügbarkeit: Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija

Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija:

Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

Gespeichert in:

Bibliographische Detailangaben
1. Verfasser:	Nikolčina, Miglena 1955- (VerfasserIn, HerausgeberIn)
Format:	Buch
Sprache:	Bulgarian
Veröffentlicht:	Sofija Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ochridski" 2020
Ausgabe:	Părvo izdanie
Schlagworte:	Bulgarisch Linguistik Literaturtheorie Literatur Aufsatzsammlung
Online-Zugang:	Inhaltsverzeichnis Inhaltsverzeichnis Abstract Abstract
Beschreibung:	Inhaltsverzeichnis und Zusammenfassungen auch in englischer Sprache
Beschreibung:	240 Seiten Illustrationen
ISBN:	9789540749778

Internformat

MARC


LEADER	00000nam a2200000 c 4500
001	BV047028922
003	DE-604
005	20240610
007	t\|
008	201125s2020 xx a\|\|\| \|\|\|\| 00\|\|\| bul d
020			\|a 9789540749778 \|9 978-954-07-4977-8
035			\|a (OCoLC)1268185914
035			\|a (DE-599)BVBBV047028922
040			\|a DE-604 \|b ger \|e rda
041	0		\|a bul
049			\|a DE-12 \|a DE-11
084			\|a KY 3077 \|0 (DE-625)88992: \|2 rvk
084			\|a KY 3075 \|0 (DE-625)88991: \|2 rvk
245	1	0	\|6 880-03 \|a Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija \|c săstavitelstvo i naučna redakcija Miglena Nikolčina
250			\|6 880-02 \|a Părvo izdanie
264		1	\|6 880-04 \|a Sofija \|b Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ochridski" \|c 2020
300			\|a 240 Seiten \|b Illustrationen
336			\|b txt \|2 rdacontent
337			\|b n \|2 rdamedia
338			\|b nc \|2 rdacarrier
500			\|a Inhaltsverzeichnis und Zusammenfassungen auch in englischer Sprache
546			\|a Text bulgarisch
546			\|b Kyrillisch
650	0	7	\|a Bulgarisch \|0 (DE-588)4120165-6 \|2 gnd \|9 rswk-swf
650	0	7	\|a Linguistik \|0 (DE-588)4074250-7 \|2 gnd \|9 rswk-swf
650	0	7	\|a Literaturtheorie \|0 (DE-588)4036031-3 \|2 gnd \|9 rswk-swf
650	0	7	\|a Literatur \|0 (DE-588)4035964-5 \|2 gnd \|9 rswk-swf
655		7	\|0 (DE-588)4143413-4 \|a Aufsatzsammlung \|2 gnd-content
689	0	0	\|a Bulgarisch \|0 (DE-588)4120165-6 \|D s
689	0	1	\|a Literatur \|0 (DE-588)4035964-5 \|D s
689	0	2	\|a Literaturtheorie \|0 (DE-588)4036031-3 \|D s
689	0	3	\|a Linguistik \|0 (DE-588)4074250-7 \|D s
689	0		\|5 DE-604
700	1		\|6 880-01 \|a Nikolčina, Miglena \|d 1955- \|0 (DE-588)1063984831 \|4 edt \|4 aut
856	4	2	\|m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment \|q application/pdf \|u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA \|3 Inhaltsverzeichnis
856	4	2	\|m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment \|q application/pdf \|u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA \|3 Inhaltsverzeichnis
856	4	2	\|m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment \|q application/pdf \|u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA \|3 Abstract
856	4	2	\|m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment \|q application/pdf \|u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA \|3 Abstract
880	1		\|6 700-01/(N \|a Николчина, Миглена \|4 aut
880			\|6 250-02/(N \|a Първо издание
880	1	0	\|6 245-03/(N \|a Наследството на лингвистиката в българската литературна теория \|c съставителство и научна редакция Миглена Николчина
880		1	\|6 264-04/(N \|a София \|b Университетско издателство "Св. Климент Охридски" \|c 2020
940	1		\|f sla
940	1		\|n oe
942	1	1	\|c 809 \|e 22/bsb \|g 499
942	1	1	\|c 417.7 \|e 22/bsb \|g 499
943	1		\|a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-032436243

Datensatz im Suchindex

_version_	1822694023743143936
adam_text	СЪДЪРЖАНИЕ Уводни думи / 9 ТЕРМИНИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ Радосвет Коларов. Лингвистични понятия в терминологията на литературознанието /13 Марена Славова. Античният трактат За съчетаването на Дионисий Халикарнаски между лингвистиката и поетиката на текста / 22 Алекасандър Мануйлов. Думи и метафори / 40 Ирен Александрова. Метафората - „отук" и „оттам“, възможностите на понятието / 53 Александър Панов. „Дръжте ми дискурса" - четвърт век по-късно / 59 СБЛЪСЪЦИ И ШКОЛИ Боян Манчев. Действието на потенцията. Гюстав Гийом и софийската гийомистка школа / 73 Петя Осенова. Генеративизмът (и отвъд него) / 80 Камелия Спасова. Към преобразуване на понятието мимесис: Лотман и Павлов / 86 СЛУЧАЯТ „МИРОСЛАВ ЯНАКИЕВ" Мария Калинова. За радикалната материалност на езика. Наследството на Мирослав Янакиев / 99 Морис Фадел. Езикът като обект срещу езика като комуникация / 109 Миглена Николчина. Звук (без) смисъл: творчеството и машината / 115 ПОВЕСТВОВАТЕЛНИ И СТИХОВИ МОДЕЛИ Регина Койчева. Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение / 125 Юлияна Стоянова. Модус и модалност в наратива: изразяване на психологическата гледна точка / 132 5 Филип Стоилов. Особености на наратива в Тристрам Шанди на Лоурънс Стърн / 152 ПОТЕНЦИИТЕ НА ЕЗИКА Мая Горчева. Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото /159 Огнян Ковачев. Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев / 170 Цветана Хубенова. Кафка в търсене на смисъл - безкрай / 186 ФИЛОЛОГИЧЕСКА ПРАГМАТИКА Калина Захова. Професионална квалификация: филолог, учител по български език и литература / 197 ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ДИСКУСИЯ Лингвистика и литературознание: миграция на понятия /215 Резюмета / 224 За авторите / 229 Abstracts /233 Contributors 1238 6 CONTENTS Preface / 9 CONCEPTS AND INTERACTIONS Radosvet Kolarov. Linguistic Terms in Literary Studies Terminology 113 Mirena Slavova. The Ancient Treatise On the Composition by Dionysius of Halicarnassus: Between the Linguistics and the Poetics of the Text / 22 Alexander Manuiloff. Words and Metaphors / 40 Iren Alexandrova. The Metaphor "From Here and There:" Possibilities of the Idea / 53 Alexander Panov. "Catch My Discourse" a Quarter of a Century Later / 59 CLASHES AND SCHOOLS Boyan Manchev. L'acte de la puissance. Gustave Guillaume et l’école guillaumienne de Sofia / 73 Petya Osenova. Generativism and Beyond it / 80 Kamelia Spassova. Toward a Transformation of the Concept of Mimesis: Lotman and Pavlov / 86 THE CASE OF MIROSLAV YANAKIEV Maria Kalinova. On the Radical Materiality of Language: Miroslav Yanakiev’s Legacy / 99 Maurice N. Fadel. Language as Object vs. Language as Communication / 109 Miglena Nikolchina. Sound (without) Sense: Creativity and the Machine / 115 NARRATIVE AND VERSE MODELS Regina Koycheva. Roman Jakobson and the Challenges of Old Bulgarian Versification / 125 Juliana Stoyanova. Modus and Modality in Narratives: Expressing the Psychological Point of View / 132 7 Philip Stoilov. Characteristics of the Narrative in Lawrence Sterne's Tristram Shandy /152 THE POTENTIALITIES OF LANGUAGE Maya Gorcheva. The Paleoslavist Ivan Dobrev and His Views on Modern Bulgarian Literature /159 Ognyan Kovachev. Language and Linguistics in Petar Uvaliev's Radio Talks and Publications /170 Tsvetana Hubenova. Kafka in Search of Sense - Without End / 186 PHILOLOGICAL PRAGMATICS Kalina Zahova. Professional Qualification: Philologist, Teacher of Bulgarian Language and Literature 1197 CONCLUSIONS: A ROUND TABLE DISCUSSION Linguistics and Literary Theory: Migration of Concepts / 215 Abstracts (in Bulgarian) / 224 Contributors (in Bulgarian) / 229 Abstracts /233 Contributors / 238 8 РЕЗЮМЕТА Радосвет Коларов. ЛИНГВИСТИЧНИ ПОНЯТИЯ В ТЕРМИНОЛОГИЯТА НА ЛИ ТЕРАТУРОЗНАНИЕТО Статията изследва нахлуването на лингвистични термини в полето на лите ратурознанието, започнало интензивно през шестдесетте години на миналия век във връзка с възхода на структурната лингвистика. Лингвистичните терми ни могат да служат като модни етикети, но също така да бъдат методологиче ски стимул, произвеждайки модели за описание и интерпретация на литератур ните явления. Статията се занимава с тази моделираща функция на термините „синтагма", „парадигма", „равнище на текста", „фонема", „модел", „бинарна опози ция", а също така на определени граматически категории. Мирена Славова. АНТИЧНИЯТ ТРАКТАТ ЗА СЪЧЕТАВАНЕТО НА ДИОНИСИЙ ХАЛИКАРНАСКИ МЕЖДУ ЛИНГВИСТИКАТА И ПОЕТИКАТА НА ТЕКСТА Статията разглежда съчинението на Дионисий Халикарнаски За съчетава нето в контекста на античните литературнокритически и граматически зани мания през елинистическата епоха. В началото е направен кратък преглед на традицията в изучаването на езика и словесното изкуство в Античността, за да се открои концепцията на автора за съчетаване на звукове и срички, чрез което се постига красота и наслада от текста като висша цел на поета или ора тора. Акцентът на работата е върху четири от 26-те глави на трактата (гл. 14, 15, 16 и 20), които съдържат важни свидетелства за старогръцката фонетика и фонология (ударение, фонема, произносителни характеристики на фонеми те, класификация), но същевременно в тях елегантно са инкорпорирани лите ратурнокритически анализи на Дионисий на образцови стихове от Омировата Илиада и Одисея. Разгледани и анализирани са пет от примерите, с които Ди онисий илюстрира схващанията си за обвързаността между звук и смисъл, като са включени преводи на български език на части от съчинението, третиращи разглежданата проблематика. Александър Мануалов. ДУМИ И МЕТАФОРИ Това е третата глава от по-дълго изследване на предпоставките в теорията на Сосюр за природата на езиковия знак. Във фундаменталния труд „Курс по обща лингвистика" Сосюр определя езиковия знак като произволно свързване между набор от звуци (акустичен образ) и мисловно понятие (значение). Това определение дава тласък на едно изключително силно и влиятелно течение в лингвистичните изследвания на езика и очевидно работи добре. При все това, този подход отклонява научното внимание от връзката между звук и смисъл и опитите да се разбере как тя функционира. През годините много известни уче ни, като Роман Якобсон и Емил Бенвенист например, са показвали как връзка между звук и смисъл има, но че науката за момента не знае как да я анализира. В предходните глави на изследването Александър Мануйлов разглежда въз— 224 можните аргументи срещу идеята за произволността на езиковия знак, а насто ящият текст се опитва да погледне отделните думи като най-прости единици метафоричност, като малки произведения на изкуството литература, които всъщност съдържат зрънце от основните правила и закони, по които самите литературни произведения впоследствие са се развили и функционират. Ирен Александрова. МЕТАФОРАТА - „ОТТУК" И „ОТТАМ", ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПОНЯТИЕТО Целта на изследването е да представи необходимостта от нов подход в раз бирането за метафората. Понятието за метафора до момента споделя общи фи лософски и лингвистични предпоставки, които са удобни за създаване на общо и достъпно разбиране за природата на метафората, но то не е съобразено с ог ромната зависимост на метафората от нейния контекст. Художествената лите ратура като контекст за така наречената поетическа метафора има собствени черти и основания, които настояват за преразглеждане на онтологичните осно вания на метафората. Природата й на художествена преносност винаги е била измествана в полето на света през концепцията за езика и възможностите му да създава и регулира рационална смисленост. Новото допускане за природата на метафората активира идеята за ирационалното начало, за вътрешния свят и възможностите той да се огледа в природата на езика. Александър Панов. „ДРЪЖТЕ МИ ДИСКУРСА" - ЧЕТВЪРТ ВЕК ПО-КЪСНО Статията анализира смисъла и употребите на термина „дискурс". Боян Манчев. ДЕЙСТВИЕТО НА ПОТЕНЦИЯТА. ГЮСТАВ ГИЙОМ И СОФИЙСКА ТА ГИЙОМИСТКА ШКОЛА Идеята за потенция е сред идеите, които определят философския дневен ред. От тази гледна точка Гюстав Гийом се явява един от големите предшестве ници на това епистемологично обновление, отговаряйки на негласното изис кване на времето си. Следователно централната идея на творчеството му, идея та за езика като потенция, не би могла да не бъде свързана с една от основните категории на западната философска традиция, потенцията. Езикът, потенция на философията, става по този начин необходимото условие на всяко разсъж дение върху потенцията. Изучаването на езика се наслагва върху синтетичната потенция на самия език, за да изкове синтетичен метод, едновременно потен циален и ефективен, действен. Така става възможно да се говори за истинска лингвистична философия (различна от философията на езика), иманентна на езика. По този начин лингвистиката при Гийом си поставя имплицитно фунда менталната задача - преди да бъде основание на литературознанието - да стане потенциалното основание на философията. 225 Петя Осенова. ГЕНЕРАТИВИЗМЪТ (И ОТВЪД НЕГО] Статията дискутира ролята на трансформационната граматика на Чомски в литературната теория през призмата на статия от 70-те години, посветена на някои проблеми на генеративната поетика. На фона на представените мнения се прави заключението, че тази граматика действително е необходима за гене рирането на литературни текстове, но не е достатъчен инструмент за интер претацията им. Затова има нужда от прилагане и на други теории, като напри мер- теория на семантиката и теория на дискурса. Камелия Спасова. КЪМ ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО МИМЕСИС: ЛОТ МАН И ПАВЛОВ Изследването се фокусира върху проблема за преобразуването на понятие то мимесис в контекста на Източния блок. Разминаването на двете парадигми или теории за мимесиса (класическата и социалистическата) става видимо през призмата на един парадоксален пример - теория на отражението на То дор Павлов. Така че въпросът за наследството на лингвистиката в българската литературна теория е разгледан през стратегиите за преодоляване на една антилингвистична теория. Подобно преодоляване става възможно благодарение на Лотман, доколкото неговата теория убягва на социалистическата критика и предоставя възможност да се очертае литературоведска школа - без скандал и прибягване до плесници на обществения вкус. Мария Калинова. ЗА РАДИКАЛНАТА МАТЕРИАЛНОСТ НА ЕЗИКА. НАСЛЕД СТВОТО НА МИРОСЛАВ ЯНАКИЕВ В контекста на общите търсения около Наследството на лингвистиката в българската литературна теория завръщането post factum към някакво наслед ство ще бъде разбирано в настоящия текст не като завръщане в същинския сми съл на думата, а по-скоро като изработване на начин, чрез който науката може да се придвижи. Изложената тук теза предполага, че инструментариумът на Ми рослав Янакиев от Българско стихознание (1960) и Стилистиката и езиковото обучение (1977) би отговорил на подобно желание за придвижване. Неговият лингвистичен модел ще позволи да се повдигнат въпроси за възможността да си представим: 1) радикалната материалност на човешкия език; и оттук 2) мо дел на език, който работи отвъд противопоставянето между бинарните редове: естетическо-неестетическо, социално- несоциално, човешко-нечовешко. Само то изложение се разгръща по-посока обвързване на идеята на Янакиев за кине тичното ставане на езика с неочаквана концепция за творчеството - а именно, че във всяка креация, във всяка поява на „новото" можем да открием събитието на човешкото проговаряне. Но преди това, една задача. Наследството на Янаки ев предпоставя повдигането на въпроса за вината и мълчанието (евфемизиране) около неговата фигура във връзка с отказания му принос в български кон текст през 80-те години, по същото време, когато неговите интереси получават международен престиж. 226 Морис Фадел. ЕЗИКЪТ КАТО ОБЕКТ СРЕЩУ ЕЗИКА КАТО КОМУНИКАЦИЯ Наследството на Мирослав Янакиев по традиция е възприемано като част от тенденцията на обвързване между литературната теория и семиотично и структурално ориентираните идеи. Статията поставя това разбиране под въ прос. Тя извежда анти- семиотичните и анти-структуралистките възгледи на Μ. Янакиев, настоявайки, че неговите търсения поставят под въпрос знако вия характер на стихотворната организация и концепцията за обединяването на формата и съдържанието в надхвърлящо ги цяло - структурата. В края на статията се изказва хипотезата, че интегрирането на Янакиев в структуралистичната и семиотичната перспектива е част от засилването на идеологическия контрол върху литературата през втората половина на 1960-те. Мислена Николчина. ЗВУК (БЕЗ) СМИСЪЛ: ТВОРЧЕСТВОТО И МАШИНАТА Статията разглежда възгледите на Мирослав Янакиев в контекста на дебати те около материализма и хуманизма както в собствената му епоха, така и с оглед на днешната им актуалност и релевантността им за разбирането на семиотичното у Юлия Кръстева и метафонията у Радосвет Коларов. Регина Койчева. РОМАН ЯКОБСОН И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СТАРОБЪЛ ГАРСКОТО СТИХОСЛОЖЕНИЕ Авторката анализира през призмата на съвременната палеославистика пуб ликацията на Роман Якобсон „Заметка о древнеболгарском стихосложение" (1919). Очертани са безспорните приноси на изследването на Якобсон за све товната и в частност, за българската медиевистика, както и допуснатите сла бости в неравната битка с един от неразрешимите проблеми на съвременната палеославистична химнология, какъвто е проблемът за стихосложението на старобългарската химнография. Юлияна Стоянова. МОДУС И МОДАЛНОСТ В НАРАТИВА: ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА Като изхожда от теоретичните рамки на модела, предложен от Симпсън (1993), статията разглежда някои начини за представяне на психологическата гледна точка в творби на Димитър Димов и Павел Вежинов. При различни мо дуси на разказване се анализират: функцията на деминутивизацията за изра зяване на емистемно изтъкване в романи и повести на Павел Вежинов, както и лингвистични средства, маркиращи нефактичност и контрафактичност в рома ните на Д. Димов. Филип Стоилов. ОСОБЕНОСТИ НА НАРАТИВА В ТРИСТРАМ ШАНДИ НА ЛОУРЪНС СТЪРН Анализирайки наративната структура в романа на Стърн, настоящият текст предлага няколко наратологични модела с цел да поясни противоречивата си туация в самоконституирането на повествователните форми, както и обвърза ността на повествователния акт с нехудожествени форми на изказ. За образец е 227 избран тип повествование, което се придържа към романните жанрови конвен ции, установени през XVIII век и същевременно ги преобръща. Мая Горчева. СТАРОБЪЛГАРИСТЪТ ПРОФ. ИВАН ДОБРЕВ ЗА НОВАТА БЪЛГАРСКАЛИТЕРАТУРА,ИЛИЗА„БЕЗХИТРОСТНАТАБУКВАЛНОСТ"НАФИЛОЛОГИЧЕСКОТО Във впечатляващото по тематика и научни приноси изследователско дело на проф. Добрев конституирането на старобългарския език се разглежда в ретро— спективата на езиковите форми в праезика и културно-историческия контекст на всяко едно езиково състояние. Новобългарската литература в частност е тематизирана в Българският език (2005), едно от последните му обзорни кул турно-исторически и философски изследвания. Никоя езикотворческа епоха не изчезва безследно, твърди старобългаристът, и разчита в творбите естетически представи от минали епохи и езикови състояния. Знанието за езика дава един режим на четене, при който в литературната форма се разпознават следите от предходни езикови структури. В статията си поставям за цел да изследвам до колко сравнително-историческият езиковедски подход изважда от утъпканите коловози разбирането за литературна история и анализ на текст и с това ин жектира нови идеи и в разбирането за литературата ни. Огнян Ковачев. ЕЗИК И ЕЗИКОВО САМОСЪЗНАНИЕ В БЕСЕДИТЕ И ТРУДОВЕТЕ НА ПЕТЪР УВАЛИЕВ В настоящия доклад разглеждам цялостното присъствие на въпроса за ези ка, отстояваните езиковедски възгледи и тяхното приложение в беседи и науч ни публикации на Петър Увалиев. По-подробно се спирам на статии и отзиви за театър и кино, публикувани у нас през 1936-1947 г., беседи на литературни и езикови теми, четени по радио Би Би Си през 1960-1998 г., и студии за зри телното възприятие/изображение, живописта и киното, където той използва езиковедски подходи при изследването на образа. Цветана Хубенова. КАФКА В ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛ - БЕЗКРАЙ Този текст изследва двусмислените отношения между закон и литература, между епистемология и литература в творчеството на Кафка, насочвайки към въпроси, които се оказват в процеса на писането му неконтролируемо безкрайни. Калина Захова. ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ: ФИЛОЛОГ, УЧИТЕЛ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Тръгвайки от цитираната в заглавието формулировка от диплома по бъл гарска филология (2001), текстът предлага наблюдения относно: 1) наличните обяснения за професионалната квалификация на завършилия българска фило логия в някои български университети; 2) примери за различни типове подходи от някои европейски университети; 3) учебния план на Софийския университет „Св. Климент Охридски" по българска филология в бакалавърската степен. 228 ЗА АВТОРИТЕ Радосвет Коларов е доктор на филологическите науки, работил е като стар ши научен сътрудник в Института за литература при БАН. Бил е завеждащ сек ция по теория на литературата и главен редактор на сп. „Литературна мисъл". Автор е на научни трудове в областта на поетиката. Провежда интердисципли нарен подход, въвеждайки методи на различни научни дисциплини като линг вистика, математика, когнитивстика и др. Мирена Славова е професор по старогръцки език в Катедрата по класическа филология на СУ „Св. Климент Охридски". Основните й интереси са в областта на старогръцкия език (фонетика, история, лексикология), гръцка и латинска епиграфика, стара история, антична култура на българските земи в античност та, тракология. Тя е автор на Phonology of the Greek Inscriptions in Bulgaria (Щут гарт, 2004), I диграфите в тракийските имена (София, 2007), ΕΛΛΗΝΙΖΕΙΝ (Учебник по старогръцки език, София, 2013) и преводач от старогръцки на Аполодор, Плутарх, Лукиан и др. Александър Мануйлов е писател, сценарист и драматург. Неговата моно графия LANGUAGE IDEAS. On the Nature of the Linguistic Sign in Course in General Linguistics of Ferdinand de Saussure е публикувана на английски език от VDM Verlag, Berlin 2008. Ирен Александрова (доц. д-р) е преподавател по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски", Факултет по славянски литератури, Катедра по теория на литературата. Научните и интереси са в полето на литературовед ската методология и по-конкретно в изследването на смислопораждащите ме ханизми (Приписки между изказа и смисъла. По полетата на Дебелянов, 2004) и психология на литературното творчество (Да влезе авторът. Художественият субект и литературоведската методология, 2001). Създаването и прилагането на теоретични рамки в изследванията и са свързани с търсенето на нови въз можности за прилагането на субектен подход в разбирането за литературата. Александър Панов е ст.н.с. П ст. в Института за литература при БАН. Боян Манчев е философ и културен теоретик, доцент към Департамента на история на културата на НБУ където преподава философия и теория на изкус твото и културата; гост-професор в Берлинския университет за изкуства; Ди ректор на програма и вицепрезидент на Международния философски колеж в Париж (2004-2010). Настоящите му занимания са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. Автор е на шест книги и на множество студии и статии, публикувани на български, френски, английски, немски, италиански, испански, португалски, японски, ки229 тайски, руски, шведски и други езици. Публикувал е на френски език книгите L'altération du monde. Pour une esthétique radicale (Lignes, 2009) и La Métamorphose et l'Instant - Désorganisation de la vie (La Phocide, 2009). Ha италиански език пуб ликува Miracolo (Lanfranchi, 2011). Ha български език е издал книгите Невъобра зимото. Опити за философия на образа (НБУ, 2003), Тялото-Метаморфоза (Алтера, 2007) и Логика на политическото (ФСХИ / Изток-Запад, 2012). Петя Осенова е доцент в Катедрата по български език към Факултета по сла вянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните й интереси са в област та на формалната и компютърната лингвистика. Специализирала е в следните университети: в Тюбинген, Германия; Грьонинген, Холандия, и Станфорд, САЩ. Участвала е в редица европейски проекти, свързани с езиковите технологии. Камелия Спасова е главен асистент по антична и западноевропейска лите ратура в СУ „Св. Климент Охридски", ФСлФ, в Катедрата по теория и история на литературата. „Събитие и пример у Платон и Аристотел" (2012) е първата й научна книга, която се занимава с напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични изследвания. От 2009 г. е ре дактор в „Литературен вестник". Научните й интереси са свързани с преосмис лянето на античното наследство в светлината на съвременните литературовед ски теории. В момента работи върху проект, който се опитва да проследи пре образуване на понятието мимесис през призмата на Ауербах, Вернан и Лотман. Мария Калинова е главен асистент по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски". През 2011 г. защитава докторска степен в същия универ ситет. Въз основа на нейната дисертация е написана книгата й Детство и ин телектуална история у възрожденските автори (2012). Авторка е на статии по проблеми на литературната теория, епистоларната култура на Българското възраждане, както и на критически текстове върху съвременна българска худо жествена литература. От 2009 г. е редакторка и водещ броеве на Литературен вестник. Настоящите търсения на Мария Калинова са свързани с проблемите на негативността, структурната връзка между противоречие и изменение (отри цание и метаморфоза) след Хераклит, естетическата категория das Unheimliche, както и логиката на несъгласието в езика и литературата. Морис Фадел е доцент, преподавател в програмите на департамент „Нова българистика" на Нов български университет. Автор е на монографиите Пол де Ман: опити с невъзможното (2002) и Животното като литературна провока ция: „анималистиката" на Емилиян Станев (2010), както и на статии в научни сборници и на рецензии за книги в периодичния литературен печат. Миглена Николчина е професор в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет. Авторка е на Митът за Прометей и поетиката на ан глийския романтизъм (1988), Човекът-утопия (1992), Смисъл и майцеубийство. 230 Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева (1997, излязла на македонски 2000, на руски - 2003, на английски - 2004), Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години (2012, излязла на ан глийски 2013), Деен, рицари, кралици (2014). В момента изследва философските и художествените аспекти на проблема за изкуственото същество. Регина Койчева е гл. ас. в Института за литература при БАН. Основното й изследователско поле са оригиналните старобългарски песнопения от Златния век, върху които е написала редица изследвания с литературнотеоретичен и лингвистичен профил. Заедно с проф. дфн Анисава Милтенова е съставител и редактор на сборника „Смъртта и погребението в юдео-християнската тради ция" (ИЛ-БАН: Боян Пенев, 2011). Юлияна Стоянова (професор, доктор на филологическите науки) е препо давателка в Катедрата по български език на Факултета по славянски филоло гии, СУ „Св. Климент Охридски". Научните й интереси и занимания са свърза ни със съвременния български език и психолингвистиката. Била е лектор по български език, литература и култура в Берлин и Саарбрюкен. Член е на редак ционната колегия на сп. „Език и литература". Публикациите й са в областта на съвременния български език, психолингвистиката, прагматиката, контрастивната лингвистика, тълкуването на литературни текстове от перспективата на дълбинни психологически теории и на изразяването на психологическа гледна точка. Автор е на 5 индивидуални и 5 колективни монографии, над 120 студии и статии, публикувани рецензии, годишнини, съставителство и др. Филип Стоилов е докторант по теория на литературата в СУ. Завършил е английска филология в същия университет. Научните му интереси са свързани с литературата на модернизма, наратологията, експерименталните стратегии на фикционално светоизграждане. Занимава се с превод от английски език. Мая Горчева, доц., д-р, ПУ - филиал Кърджали. Преподава история на новата българска литература и най-нова българска литература. Интереси: българска проза 1920-1930, литературен авангард, теория на превода. Автор на моногра фиите Между текста и цитата (2004), Литературните проекти на Гео Милев (2008), Деликатните настроения на Борис Априлов (2012) и др. Огнян Ковачев е доцент по антична и западноевропейска литература и ръ ководител на магистърска програма „Литература, кино и визуална култура“ в СУ „Св. Климент Охридски". Автор е на Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика, Литература и идентичност: преображения на другостта и над 80 статии и студии. Съставител и редактор е, съвместно с Христина Ковачева, на сборниците с радиобеседи на Петър Увалиев Думи по вятъра и Пет минути с Петър Увалиев (под печат). 231 Цветана Хубенова е преподавател по антична и западноевропейска литера тура в Софийски университет „Свети Климент Охридски". Калина Захова е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература на Българската академия на науките. Специализира във Виена (2005/2006), Братислава (2009), Виена (2010/2011). Преподава в Со фийския университет „Св. Климент Охридски" (2005-2010), Пловдивския уни верситет „Паисий Хилендарски" (2008/2009), Българския културен институт в Братислава (2009), университета „Адам Мицкевич" в Познан (2011-2014). Науч ните й интереси са свързани с интердисциплинарни подходи към съвременната култура; интертекстуални и интеркултурни взаимодействия; изследвания на популярната музика; преподаване на български език като чужд. 232 ABSTRACTS Radosvet Kolarov. LINGUISTIC TERMS IN LITERARY STUDIES TERMINOLOGY The article explores the invasion of linguistic terms into the field of literary studies, which intensified in the 1960s in connection with the ascent of structural linguistics. The linguistic terms can serve as fashionable labels but they also have a methodolog ical impetus, providing models for description and interpretation of literary phenom ena. The article studies this type of modelling function of the terms "syntagm", "par adigm", "level of the text”, "phoneme", "model", "binary opposition", as well as some grammatical categories. Mirena Slavova. THE ANCIENT TREATISE ON THE COMPOSITION BY DIONYSIUS OF HALICARNASSUS BETWEEN THE LINGUISTICS AND THE POETICS OF THE TEXT The article discusses the work of Dionysius of Halicarnassus On the composition in the context of the literary criticism and grammatical studies in the Hellenistic period. In the beginning, there is a brief overview of the tradition in the study of language and literary art in antiquity in order to highlight the concept of the author of combining sounds and syllables to achieve beauty and pleasure of the text as the ultimate aim of the poet and the orator. The focus of the work is on four of the 26 chapters of the treatise (Ch. 14, 15, 16 and 20), which contain important evidence of ancient Greek phonetics and phonology (pitch, characteristics of phonemes, classification). Yet they elegantly incorporated Dionysus’ analysis of exemplary verses of Homer’s Iliad and Odyssey. Reviewed and analyzed are five examples through which Dionysius illustrat ed his perception of the relation between sound and sense. The article contains Bul garian translations of parts of On the composition which are important for the subject in question. Alexander Manuiloff. WORDS AND METAPHORES This is the third chapter of a longer study on the premises in Saussure’s theory on the nature of the linguistic sign. In his fundamental work Course in General Linguis tics Saussure describes linguistic signs as an arbitrary attribution of a set of sounds (acoustic image) to a mental concept (meaning). This move produces a very strong and powerful wave of linguistic research on language and is obviously a working solu tion. However, this approach diverts scientific attention from the link between sound and meaning in language, which is of crucial importance for our understanding of how language (and knowledge as a whole) was born and evolved. In the previous chapters Alexander Manuiloff’s work considers the possible arguments against the idea of arbi trariness in Suassure. The present text tries to regard words as simple fictional works (works of art, works of literature) and employs some techniques known from literary theory to gain better understanding of the link between concept and image. 233 Iren Alexandrova. THE METAPHOR "FROM HERE AND THERE", POSSIBILITIES OF THE IDEA The study’s goal is to argue the necessity for a new way of understanding meta phor. The notion of metaphor up until now has encompassed common philosophical and linguistic preconceptions, which are convenient for an accessible understanding of the nature of metaphors, but do not accommodate its vast dependence on context. Poetry and prose as context for the so-called poetic metaphor have their own basis and traits, which insist for the ontological reasoning of metaphors to be re-examined. The nature of metaphor as artistic transfer has always been displaced to the sphere of the world through the concept of language and its possibilities to create and regulate rational thought. The new conceptualization of the nature of metaphor makes room for its irrational beginnings, for the inner world and its capacity to find its reflection in the nature of language. Alexander Panov. "CATCH MY DISCOURSE" A QUARTER OF A CENTURY LATER The article explores the meaning and uses of the concept of "discourse." Boyan Manchev. LACTE DE LA PUISSANCE. GUSTAVE GUILLAUME ET L’ECOLE GUILLAUMIENNE DE SOFIA L'idée de la puissance est parmi les idées qui déterminent l’ordre du jour philosophique. De ce point de vue, Gustave Guillaume apparaît comme un des grands précurseurs de ce renouveau épistémologique ayant su répondre à l’exigence tacite de l’époque. L’idée centrale de son uvre, l’idée de la langue en tant que puissance, ne pourrait ne pas avoir trait à une des catégories fondamentales de la tradition philosophique occidentale, la puissance. La langue devient ainsi la condition néces saire de toute réflexion sur la puissance. L’étude de la langue se greffe donc sur la puissance synthétique du langage lui-même afin de forger une méthode synthétique, à la fois puissancielle et puissante. De ce fait il devient possible de parler d’une véritable philosophie linguistique (autre chose que la philosophie du langage) immanente à la langue. Ainsi la linguistique s’est assigné chez Guillaume d’une manière implicite cette tâche audacieuse : avant d'être fondement de la théorie littéraire, devenir le fonde ment de puissance de la philosophie. Petya Osenova. GENERATIVISM AND BEYOND IT The paper discusses the role of Chomskian transformational grammar in literary theory taking as its starting point an article from the 1970-ies dedicated to some prob lems of generative poetics. Against the background of the opinions presented there the conclusion is being drawn that transformational grammar is indeed necessary for generating literary texts, but it is not a sufficient instrument for their interpretation. For this, other theories are also needed, such as a semantic and discourse theory. 234 Kamelia Spassova. TOWARD A TRANSFORMATION OF THE CONCEPT OF MIMESIS: LOTMAN AND PAVLOV The paper examines the problem of the transformation of the concept of mimesis in the context of former Eastern Block theory. The divergence between the classic and the socialist paradigm becomes visible through the example provided by Todor Pav lov's theory of reflection. The question of the linguistic legacy in Bulgarian literary theory is analysed through strategies for overcoming Pavlov's anti-linguistic reflec tion theory. Such an overcoming became possible only in the framework of Lotman’s methodology. His theory slips away from dogmatic criticism and outlines a theoretical school without any scandal, without a "slap in the face of public taste.” Maria Kalinova. ON THE RADICAL MATERIALITY OF LANGUAGE: MIROSLAV YANAKIEV’S LEGACY In the general context of exploring The Legacy of Linguistics in Bulgarian Literary Theory the post factum return to some kind of heritage will be treated in this text not as a return in the actual sense but rather as an elaboration of the way in which science can proceed. The thesis articulated here suggests that the theoretical tools put for ward by Miroslav Yanakiev in Bulgarsko stihoznanie (Bulgarian Metrical Composition, 1960) and Stilistikata na ezikovoto obuchenie (The Stylistics of Language Teaching, 1977) can answer this desire to proceed. His linguistic model allows raising questions about the capacity to imagine 1) the radical materiality of human language, and hence 2) a model of language that works beyond binary oppositions like aesthetic/non- aesthetic, social/ unsocial, or human/ inhuman. The study’s arguments unfold by linking Yanakiev’s ideas about the kinetic becoming of language with his unusual concept of creativity - namely, that in every creation, in every occurrence of the "new," we can dis cover the event of the human coming-to-language. There is, however, another problem that needs addressing. The heritage of Yanakiev raises the question of the guilt and the silence surrounding his figure as a result of the ideologically motivated rejection of his ideas in Bulgaria in the 1980s, precisely at the time when his research received international recognition. Maurice N. Fadel. LANGUAGE AS OBJECT VS. LANGUAGE AS COMMUNICATION Bulgarian literary theory usually considers Miroslav Yanakiev’s legacy as part of a larger tendency linking literary theory and the achievements of semiotic and struc turalist approaches in linguistics. The article brings this understanding into question. Through an attentive reading of Yanakiev’s book Bulgarian Metrical Composition, which played an emblematic role in the history of Bulgarian literary theory, it fore grounds the anti-semiotic and anti-structuralist ideas of the author. The article insists that Yanakiev’s research undermines the intuitions about the sign character of verse design and the structuralist assumptions about the unity between planes of form and content in the literary work. By way of conclusion it is claimed that the integration of Yanakiev’s legacy into the tradition of semiotics and structuralism is part of the en forced ideological control over literature and literary thought during the second half of the 1960s. 235 Miglena Nikolchina. SOUND (WITHOUT) SENSE: CREATIVITY AND THE MACHINE The article discusses Miroslav Yanakiev’s theory in the context of controversies around materialism and (amti) humanism both at the time when his books first ap peared and with a view to contemporary debates. It foregrounds Yanakiev’s relevance for understanding Julia Kristeva’s semiotic and Radosvet Kkolarov’s metaphony. Regina Koycheva. ROMAN JAKOBSON AND THE CHALLENGES OF OLD BULGARIAN VERSIFICATION The article analyzes Roman Jakobson's paper "A Note on Old Bulgarian Versifica tion" (1919) in the light of modern Palaeoslavic studies. It outlines the indisputable contribution of Jakobson's investigation to international and in particular to Bulgarian Medieval studies, as well as its shortcomings resulting from the uneven battle with one of the unsolvable problems in contemporary Palaeoslavic hymnology, namely, the problem of the versification of Old Bulgarian chants. Juliana Stoyanova. MODUS AND MODALITY IN NARRATIVES: EXPRESSING THE PSYCHOLOGICAL POINT OF VIEW Based on the theoretical framework of the model proposed by Simpson (1993), the article considers some ways of expressing the psychological point of view in works by Dimitar Dimov and Pavel Vezhinov. In various modes of narration the analysis ad dresses the function of diminutivization for highlighting the epimistemic modality in Pavel Vezhinov's novels, as well as the linguistic means for marking non-facticiy and counterfacticity in Dimitar Dimov's novels. Philip Stoilov. CHARACTERISTICS OF THE NARRATIVE IN LAWRENCE STERNE'S TRISTRAM SHANDY Analyzing the narrative structure of Sterne’s novel, the present paper puts forth several narratological models aiming to elucidate the contradictory situation in the process of self-constitution of narrative forms, as well as the relatedness of the narra tive act with non-literary forms of expression. The analysis chooses as an exemplar a type of narrative which adheres to the novelistic genre conventions established in the XVIII century and at the same time disrupts them. Maya Gorcheva. THE PALEOSLAVIST IVAN DOBREV AND HIS VIEWS ON MODERN BULGARIAN LITERATURE The scientific achievements of professor Dobrev are diverse and impressive. The Old Bulgarian language has always been his main object of research, and it has always been examined both in diachronic aspect, considering the state in the proto-language and the evolution of language forms, on the one hand, and the cultural and historical context of the examined period of the language history, on the other hand. One of his latest works of this type is The Bulgarian Language (2005) where he pays attention to modern Bulgarian literature, too. The author claims that every period of language his tory leaves traces in the following periods of the language development, and he gives examples of modern Bulgarian authors who use medieval techniques in their works, 236 due to the fact that they have inherited these skills through the language. In this paper, my goal is to examine to what extent the use of the comparative linguistic method could help us change our understanding of the history of literature, our views on text analysis, and how it could become a source of new ideas. Ognyan Kovachev. LANGUAGE AND LINGUISTICS IN PETAR UVALIEV’S RADIO TALKS AND PUBLICATIONS In this paper I put forward for discussion Petar Uvaliev’s overall approach to the question of language and the linguistic concepts asserted and applied in his radio talks and various publications. Individual theatre and film articles and reviews published in Bulgaria from 1936 to 1947, talks on literary and language topics, broadcasted by the Radio BBC World Service from 1960 to 1998 and scholarly publications in the fields of visual studies, art and film studies are subjected to critical scrutiny. Tsvetana Hubenova. KAFKA IN SEARCH OF SENSE - WITHOUT END This text investigates the ambiguous relations between law and literature, and be tween epistemology and literature in Kafka's work, raising questions that happen to be uncontrollably endless in the process of work. Kalina Zahova. PROFESSIONAL QUALIFICATION: PHILOLOGIST, TEACHER OF BUL GARIAN LANGUAGE AND LITERATURE Using as a starting point the formulation cited in the title from a diploma in Bulgar ian Philology (2001), the text suggests a few observations concerning: 1) the available explanations for the professional qualification of the Bulgarian Philology graduates in some Bulgarian universities; 2) examples of various approaches at some European universities; 3) the curriculum of the undergraduate course in Bulgarian Philology at St. Kliment Ohridski University of Sofia. 237
adam_txt
any_adam_object	1
any_adam_object_boolean
author	Nikolčina, Miglena 1955-
author2	Nikolčina, Miglena 1955-
author2_role	edt
author2_variant	m n mn
author_GND	(DE-588)1063984831
author_facet	Nikolčina, Miglena 1955- Nikolčina, Miglena 1955-
author_role	aut
author_sort	Nikolčina, Miglena 1955-
author_variant	m n mn
building	Verbundindex
bvnumber	BV047028922
classification_rvk	KY 3077 KY 3075
ctrlnum	(OCoLC)1268185914 (DE-599)BVBBV047028922
discipline	Slavistik
discipline_str_mv	Slavistik
edition	Părvo izdanie
format	Book
fullrecord	<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>00000nam a2200000 c 4500</leader><controlfield tag="001">BV047028922</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="005">20240610</controlfield><controlfield tag="007">t\|</controlfield><controlfield tag="008">201125s2020 xx a\|\|\| \|\|\|\| 00\|\|\| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9789540749778</subfield><subfield code="9">978-954-07-4977-8</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)1268185914</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV047028922</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rda</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-12</subfield><subfield code="a">DE-11</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">KY 3077</subfield><subfield code="0">(DE-625)88992:</subfield><subfield code="2">rvk</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">KY 3075</subfield><subfield code="0">(DE-625)88991:</subfield><subfield code="2">rvk</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">880-03</subfield><subfield code="a">Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija</subfield><subfield code="c">săstavitelstvo i naučna redakcija Miglena Nikolčina</subfield></datafield><datafield tag="250" ind1=" " ind2=" "><subfield code="6">880-02</subfield><subfield code="a">Părvo izdanie</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">880-04</subfield><subfield code="a">Sofija</subfield><subfield code="b">Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ochridski"</subfield><subfield code="c">2020</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">240 Seiten</subfield><subfield code="b">Illustrationen</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Inhaltsverzeichnis und Zusammenfassungen auch in englischer Sprache</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Text bulgarisch</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">Kyrillisch</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Bulgarisch</subfield><subfield code="0">(DE-588)4120165-6</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Linguistik</subfield><subfield code="0">(DE-588)4074250-7</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Literaturtheorie</subfield><subfield code="0">(DE-588)4036031-3</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Literatur</subfield><subfield code="0">(DE-588)4035964-5</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="655" ind1=" " ind2="7"><subfield code="0">(DE-588)4143413-4</subfield><subfield code="a">Aufsatzsammlung</subfield><subfield code="2">gnd-content</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="0"><subfield code="a">Bulgarisch</subfield><subfield code="0">(DE-588)4120165-6</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="1"><subfield code="a">Literatur</subfield><subfield code="0">(DE-588)4035964-5</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="2"><subfield code="a">Literaturtheorie</subfield><subfield code="0">(DE-588)4036031-3</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="3"><subfield code="a">Linguistik</subfield><subfield code="0">(DE-588)4074250-7</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2=" "><subfield code="5">DE-604</subfield></datafield><datafield tag="700" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-01</subfield><subfield code="a">Nikolčina, Miglena</subfield><subfield code="d">1955-</subfield><subfield code="0">(DE-588)1063984831</subfield><subfield code="4">edt</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Abstract</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Abstract</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">700-01/(N</subfield><subfield code="a">Николчина, Миглена</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2=" "><subfield code="6">250-02/(N</subfield><subfield code="a">Първо издание</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">245-03/(N</subfield><subfield code="a">Наследството на лингвистиката в българската литературна теория</subfield><subfield code="c">съставителство и научна редакция Миглена Николчина</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">264-04/(N</subfield><subfield code="a">София</subfield><subfield code="b">Университетско издателство "Св. Климент Охридски"</subfield><subfield code="c">2020</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="f">sla</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">809</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">417.7</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="943" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-032436243</subfield></datafield></record></collection>
genre	(DE-588)4143413-4 Aufsatzsammlung gnd-content
genre_facet	Aufsatzsammlung
id	DE-604.BV047028922
illustrated	Illustrated
index_date	2024-07-03T16:01:41Z
indexdate	2025-01-30T17:01:16Z
institution	BVB
isbn	9789540749778
language	Bulgarian
oai_aleph_id	oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-032436243
oclc_num	1268185914
open_access_boolean
owner	DE-12 DE-11
owner_facet	DE-12 DE-11
physical	240 Seiten Illustrationen
publishDate	2020
publishDateSearch	2020
publishDateSort	2020
publisher	Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ochridski"
record_format	marc
spelling	880-03 Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija săstavitelstvo i naučna redakcija Miglena Nikolčina 880-02 Părvo izdanie 880-04 Sofija Universitetsko izdatelstvo "Sv. Kliment Ochridski" 2020 240 Seiten Illustrationen txt rdacontent n rdamedia nc rdacarrier Inhaltsverzeichnis und Zusammenfassungen auch in englischer Sprache Text bulgarisch Kyrillisch Bulgarisch (DE-588)4120165-6 gnd rswk-swf Linguistik (DE-588)4074250-7 gnd rswk-swf Literaturtheorie (DE-588)4036031-3 gnd rswk-swf Literatur (DE-588)4035964-5 gnd rswk-swf (DE-588)4143413-4 Aufsatzsammlung gnd-content Bulgarisch (DE-588)4120165-6 s Literatur (DE-588)4035964-5 s Literaturtheorie (DE-588)4036031-3 s Linguistik (DE-588)4074250-7 s DE-604 880-01 Nikolčina, Miglena 1955- (DE-588)1063984831 edt aut Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Abstract Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Abstract 700-01/(N Николчина, Миглена aut 250-02/(N Първо издание 245-03/(N Наследството на лингвистиката в българската литературна теория съставителство и научна редакция Миглена Николчина 264-04/(N София Университетско издателство "Св. Климент Охридски" 2020
spellingShingle	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija Nikolčina, Miglena 1955- Bulgarisch (DE-588)4120165-6 gnd Linguistik (DE-588)4074250-7 gnd Literaturtheorie (DE-588)4036031-3 gnd Literatur (DE-588)4035964-5 gnd
subject_GND	(DE-588)4120165-6 (DE-588)4074250-7 (DE-588)4036031-3 (DE-588)4035964-5 (DE-588)4143413-4
title	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija
title_auth	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija
title_exact_search	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija
title_exact_search_txtP	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija
title_full	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija săstavitelstvo i naučna redakcija Miglena Nikolčina
title_fullStr	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija săstavitelstvo i naučna redakcija Miglena Nikolčina
title_full_unstemmed	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija săstavitelstvo i naučna redakcija Miglena Nikolčina
title_short	Nasledstvoto na lingvistikata v bălgarskata literaturna teorija
title_sort	nasledstvoto na lingvistikata v balgarskata literaturna teorija
topic	Bulgarisch (DE-588)4120165-6 gnd Linguistik (DE-588)4074250-7 gnd Literaturtheorie (DE-588)4036031-3 gnd Literatur (DE-588)4035964-5 gnd
topic_facet	Bulgarisch Linguistik Literaturtheorie Literatur Aufsatzsammlung
url	http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=032436243&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA
work_keys_str_mv	AT nikolcinamiglena nasledstvotonalingvistikatavbalgarskataliteraturnateorija

Verfügbarkeit

Es ist kein Print-Exemplar vorhanden.

Fernleihe Bestellen Achtung: Nicht im THWS-Bestand! Inhaltsverzeichnis
Inhaltsverzeichnis

MARC

Datensatz im Suchindex

Es ist kein Print-Exemplar vorhanden.

Ähnliche Einträge