Baštite na bălgarskata Konstitucija: mrežata na nacionalnata tăkan
Бащите на българската Конституция мрежата на националната тъкан
Gespeichert in:
| 1. Verfasser: | |
|---|---|
| Format: | Buch |
| Sprache: | Bulgarian |
| Veröffentlicht: |
Veliko Tărnovo
Faber
2019
|
| Schlagworte: | |
| Online-Zugang: | Inhaltsverzeichnis Abstract Literaturverzeichnis |
| Beschreibung: | Literaturverzeichnis Seite 202-222. - Zusammenfassung in englisch und französisch: The fathers of the Tarnovo constitution. Les pères de la constitution de Tarnovo |
| Beschreibung: | 235 Seiten Illustrationen, Diagramme, Porträts |
| ISBN: | 9786190009375 |
Internformat
MARC
| LEADER | 00000nam a2200000 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 001 | BV046143208 | ||
| 003 | DE-604 | ||
| 005 | 20230109 | ||
| 007 | t | ||
| 008 | 190905s2019 bu ac|| |||| 00||| bul d | ||
| 020 | |a 9786190009375 |9 978-619-00-0937-5 | ||
| 035 | |a (OCoLC)1351548200 | ||
| 035 | |a (DE-599)BVBBV046143208 | ||
| 040 | |a DE-604 |b ger |e rda | ||
| 041 | 0 | |a bul | |
| 044 | |a bu |c XA-BG | ||
| 049 | |a DE-12 | ||
| 084 | |a OST |q DE-12 |2 fid | ||
| 100 | 1 | |6 880-01 |a Palangurski, Milko |d 1961- |e Verfasser |0 (DE-588)115540105 |4 aut | |
| 245 | 1 | 0 | |6 880-02 |a Baštite na bălgarskata Konstitucija |b mrežata na nacionalnata tăkan |c Milko Palangurski |
| 246 | 1 | 3 | |a The fathers of the Tarnovo constitution |
| 246 | 1 | 3 | |a Les pères de la constitution de Tarnovo |
| 264 | 1 | |6 880-03 |a Veliko Tărnovo |b Faber |c 2019 | |
| 300 | |a 235 Seiten |b Illustrationen, Diagramme, Porträts | ||
| 336 | |b txt |2 rdacontent | ||
| 337 | |b n |2 rdamedia | ||
| 338 | |b nc |2 rdacarrier | ||
| 500 | |a Literaturverzeichnis Seite 202-222. - Zusammenfassung in englisch und französisch: The fathers of the Tarnovo constitution. Les pères de la constitution de Tarnovo | ||
| 546 | |a Text bulgarisch | ||
| 546 | |b Kyrillisch | ||
| 610 | 2 | 7 | |a Bulgarien |t Tărnovska konstitucija |0 (DE-588)4422878-8 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 650 | 0 | 7 | |a Verfassunggebende Versammlung |0 (DE-588)4187675-1 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 651 | 7 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 655 | 7 | |0 (DE-588)4135952-5 |a Quelle |2 gnd-content | |
| 689 | 0 | 0 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |D g |
| 689 | 0 | 1 | |a Verfassunggebende Versammlung |0 (DE-588)4187675-1 |D s |
| 689 | 0 | 2 | |a Bulgarien |t Tărnovska konstitucija |0 (DE-588)4422878-8 |D u |
| 689 | 0 | |5 DE-604 | |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Inhaltsverzeichnis |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Abstract |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Literaturverzeichnis |
| 880 | 1 | |6 100-01/(N |a Палангурски, Милко |a ut | |
| 880 | 1 | 0 | |6 245-02/(N |a Бащите на българската Конституция |b мрежата на националната тъкан |c Милко Палангурски |
| 880 | 1 | |6 264-03/(N |a Велико Търново |b Фабер |c 2019 | |
| 940 | 1 | |f sla | |
| 940 | 1 | |n oe | |
| 942 | 1 | 1 | |c 909 |e 22/bsb |f 09034 |g 499 |
| 943 | 1 | |a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-031523403 | |
Datensatz im Suchindex
| _version_ | 1806961109416017920 |
|---|---|
| adam_text |
СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР . 9 Първа глава ДУХОВНИЦИТЕ: МЕЖДУ ПОЛИТИКАТА И РЕЛИГИЯТА. 15 Втора глава ЮРИСТИТЕ: ОТ ПРАВОТО ДО ПОЛИТИКАТА. 35 Трета глава ЛЕКАРИТЕ: МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ ДЪЛГ И НАЦИОНАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ.53 Четвърта глава ТЪРГОВЦИТЕ: ПО ТРЪНЛИВИЯ ПЪТ HA СТОПАНСКАТА МОДЕРНОСТ. 66 Пета глава ТВОРЦИТЕ. 101 Шеста глава УЧИТЕЛИТЕ .113 Седма глава МАЛЦИНСТВАТА. 134 Осма глава ПОБОРНИЦИТЕ. 142
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Les Pères de la Constitution de Tamovo. Réseau de tissu national. The Fathers of the Tumovo Constitution. The national network tissue. 161 167 170 СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА. 173 БИБЛИОГРАФИЯ. 174 Източници. 174 Литература. 178 СПИСЪК HA ДЕПУТАТИТЕ В УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ. . 195 БЕЛЕЖКИ. 201 8
HE FATHERS OF THE TARNOVO CONSTITUTION. THE NATIONAL NETWORK TISSUE Milko Palangurski rom February 10th to April 16, 1879, the Constituent National Assembly was convened by the Berlin Congress in the city of Tamovo to elaborate the basic law for the established Principality of Bulgaria. The Assembly was joined by 230 representatives selected by a sophisticated system by the ruling country which was represented by Prince Dondukov-Korsakov, a Russian imperial commissioner appointed under the Peace Treaty as Governor of the country until the constitution and the election of the first ruler. The members of the parliament come from very diverse social classes in the country: minorities, senior officials and religious leaders. F The Bulgarian society is predominantly agricultural - more than 90% before the Liberation, and those who are considered traders or craftsmen are also not entirely cut off by the agrarian world, which for thousands of years guarantees the persistence and survival of the population. In the Constituent National Assembly, however, the people we usually call farmers with wooden plough or mattocks in their hands are quite few. The largest group is the merchants, and under this definition fall both large and modern entrepreneurs and people who only have a minimal market place in a regional aspect. The typical biography of the Bulgarian trader is determined by their household environment, which often gives them enough of a good start in an educational and economic plan, the place of residence - at least a city center with the possibility of economic connections
on land, sea, rail or business mobility expressed very often by changing once residence for professional reasons. Their activities are also determined by the new prospects brought by the changes in the transport 198
The Fathers Of The Tamovo Constitution. The National Network Tissue network along the Danube, the Black Sea and the railway lines. Retailers’ contacts form several regional networks primarily aiming at collecting commodities and raw materials produced in a region and organizing them for sale in larger market centers or direct exports. This regional exchange also has the opposite effect - meeting the needs of small producers with the commodities or raw materials needed for their activity. Larger networks of commercial connections are the one providing the export or supply of the capital market. This network is not necessarily based on nationality, but some elements of trust between the individual counter parties are due to their generational, territorial and even religious proximity. The state power should not be underestimated or overlooked since the opportunities it gives are such as tax redemption or the execution of government orders, where profits depends on the imperial power. If there is a responsibility towards the national idea, it is focused on socially beneficial activities - from the creation of churches and schools to the provision of scholarships for talented young people to graduate higher education. It is worth mentioning that the best lawyers, doctors, teachers, and entrepreneurs have received a municipal or private scholarship for their education. The second largest group consists of the so called free-trade professionals - lawyers, teachers, doctors, journalists, artists, etc. They rely heavily on their intellectual work for personal careers, and it should
be emphasized that the typical representative of this group has a very specific distinction - long term learning at different levels. They are oriented towards teaching and other intellectual activities, many of them looking for and additional self-education, and we can say that along with those who are the alumni of the native educational system, they create the other important network - the educational one. Its characteristics are significantly closer to what we can call a national network since it defines language, shapes the idea of a community with its own history and geographical location. It provides basic knowledge through identical textbooks and teaching aids, develops to communal curricula and, most importantly, gradually modernizes the school network. Although not very qualitative, it has enough capacity that during the Eastern Crisis (1875-1878) it is the main argument for any diplomats who believe that Bulgarians have the right to self-government. Their belief is based on the fact that the Bulgarian society has established on its own a national education network. The institutionalization of the education network goes in parallel, and subsequently, thanks to the formation of the first national institution - the Exarchate. Born and established during the battle with the Orthodox canon, 199
Библиография the Great Powers, the High Gate, and especially the Patriarchate, it has two key characteristics - practically encompasses the Bulgarian territory with the possibility of expansion and as a religious structure is recognized as a full participant in the Ottoman administrative structure. The latter legitimizes the right of the educational network to exist and self-manage through the mechanisms of the Exarchate, which fùrther enhances the influence and autonomy of the network, acquiring the marks of a system that can only be allowed by an independent state. The parliamentary room includes people who are hardly likely to be found in the English or French parliament, but who accurately reflect the level and state of national identity. These are the people who not only lead, but form and represent the Bulgarian nation as it is - with all its strengths and weaknesses. In the depths of the Ottoman Empire they can hardly be others. They are not the result of a systemic policy aiming to create a national elite, but what they have built remains to this day. The Tamovo Constitution is the longest surviving constitution on the Balkans. It has been permanently attacked since the first days of its existence, suspended, revoked, ignored, but has always risen, and her democratic spirit has entered the political code of the Bulgarian vision for autonomous development. Not only that, but those who have put their signatures under it have the right to be described as the political “fathers of the nation”. 200
БИБЛИОГРАФИЯ Източници Абрашев, П. Дневник. Съст. Петър Свирачев. София, 1995. Алманах на Царство България. София, 1917. Ангелов, Г. Кюстендил. Кюстендил, 1900. Андонов, Ив. Из спомените мй от турско време. Ч. 1. Пловдив, 1927. Андонов, Ив. Съединението. Пловдив, 1929. Архив на Г. С. Раковски, т.
I-IV, София, 1952-1969. Балабанов, Μ. Българска колония в един остров. // Периодическо спи сание, LXXI, 1910. Батаклиев, Ив. Град Татар-Пазарджик. Историко-географски преглед. София, 1923. Беязов, В. Училище и училищни дейци в Севлиево 1818-1848. // Учили щен преглед, кн. 1-2, 1923. Библиотека
„Д-р Иван Селимински“. кн. І-VT, София, 1904-1907. Блъсков, Ил. Р. Спомени из ученическия, учителския и писателския ми живот. София, 1907. Бобчев, С. Григор Начович. София, 1934. Бобчев, С. Д-р Константин Стоилов като държавен мъж. София, 1904. Ботев, Хр. Съчинения в два тома. Т. 1-2. София, 1966.
Бурмов, Т. Българо-гръцката църковна разпра. София, 1902. Бурмов, Т. Дневник. Спомените ми. Автобиография. София, 1994. Българите в Румъния (ХѴІІ-ХХв.). Документи и материали. Съст. Мла денов, Μ., Н. Жечев, Бл. Нягулов. София, 1994. България в австро-унгарските дипломатически документи 1879-1885,
т. I. София, 1993. Българската държава в актове и документи. Съст. В. Гюзелев. София, 1981. Български алманах за 1892. София, 1892. Български алманах за 1895. София, 1895. Български алманах за 1896. София, 1896. Български алманах за 1897. София, 1897. Български алманах за 1902-3. София, 1902-3.
Български конституции и конституционни проекти. Съст. В. Методи ев, А. Стоянов. София, 1990. 202
Библиография Варненски и преславски митрополит Симеон. Съчинения. Т. 1. Църква и история. Статии, спомени, писма (1869-1900). Съст. Е. Димитров. София, 2011. Влайков, Ал. Г. Спомени из живота ми. Пирдоп, 2008. Външната политика на България. Т. 1-3 (1879-1894). Ганчев, Д. Спомени (1864-1887 г.).
София, 1939. Гимиджийски, Н. Автобиография и спомени. София, 2009. Головин, Ал. Княз Александър I Българский (1879-1886). София, 1897. Греков, Μ. Как ние освобождавахме България. T. I-II. София, 1990. Груев, И. Моите спомени. Пловдив, 1904. Данев, Ст. Мемоари. София, 1992. Дарителството. Дарителски
фондове и фондации в България 1871-1951. T. I-III. Съст. В. Николова, Р. Стоянова. София, 2011. Дневници на първото Учредително събрание в Търново по изработва нето на българската конституция. София, 1890. Димитров, Г. Княжество България. Т. 1-2. София, 1894. Дневници на Учредителното събрание 1879
г. С коментар на В. Мето диев. София, 2004. Доброплодни, С. Кратка автобиография: Извлечена от пространната му, която описва частния, общ. и полит, живот на България от 1827 г. до днес. Со фия, 1893. Добруджа. География, история, етнография, стопанско и държавно поли тическо значение, А. Иширков,
В. Златарски, Вл. Моллов, Д. Мишайков, А. Милетич, София 1918. Документи за българската история, т. IV, София, 1942. Документи за българската история, т. VI, София, 1951. Документи за българската история. Архив на Найден Геров. T. I-II. Со фия, 1931, 1932. Документи за Българското възраждане от
архива на Стефан И. Бер кович 1860-1893, София, 1969. Документи за историята на Българското книжовно
дружество в Браила, 1868-1878. Съст. Петър Миятев и Георги Димов. София, 1958. Д-р Константин Стоилов. Дневник. Ч. I-II. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996. Драганов, Μ. Спомени за изгорелия Котел, или Исторически, етнограф ски и други бележки за гр. Котел. Варна, 1898. Ескиджумайска (Търговищка) църковна ќондика, 1818-1882. Съст. Й. Петкова. София, 2006. Заимов, Ст. Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българ ските тайни революционни комитети от 1869-1877 година. Кн. I-III (18881889). София: Изд. на БЗНС, 1983. 203
Бащите на Българската конституция Заимов, Ст. Миналото. Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов. Со фия: Парадокс-УИ „Св. Климент Охридски“, 2004. Иван Драсов и българското национално движение (1871-1877): До кументален сборник. Варна: Славена, 2007. Иван Евстратиев Гешов. Лична кореспонденция.
Съст. Р. Попов и В. Танкова. София, 1994. Иванов, Ю. Българский периодически печат от възраждането му до днес: От 1844-1890. Т. 1. София, 1893. Икономов, П. Материали за Христо-Ботевата чета. Бележки и докумен ти за участието на Д. Икономов в народните движения. София, 1926. Икономов, Т. Мемоари.
София, 1973. Иречек, К. Български дневник, т. 1-2. София, 1995. Касабов, Д-р Ив. Моите спомени от Възраждането на България с рево люционни идеи. София, 1970. Каракостов, Ст. Диарбекирски заточеници. Героични сенки. Биогра фични скици, писма и дневници. София: Изд. „Ив. Куюмджиев“, 1946. Кисимов,
П. Исторически работи: Моите спомени. Пловдив, 1897. Костенцев, А. Спомени. София, 1917. Кънчев, поп Минчо. Видрица. София, 1983. Литературен архив. Т. V. Из архива на В. Друмев - Климент Търновски, ръкописи, документи, материали. Подбрал и подготвил Дочо Леков. София, 1973. Македония. Сборник от
документи и материали. София: Изд. на БАН, 1978. Македонски, Μ. Ив. Спомени. София, 1925. Маринов, Д. Съчинения в 5 т. Т. I. Ч. 1. Народна вяра. София, 2003; Т. I. Ч. 2. Религиозни народни обичаи. София, 2003; Т. II. Семеен живот и патри архални отношения. София, 2003; Т. III. История на град Лом и
Ломска око лия. София, 2004; Т. IV. Спомени из моя живот или моята биография. София, 2004; Т. V.
Стефан Стамболов и новейшата ни история. София, 2004. Марковски, Μ. Ив. Спомени и очерки из българските революционни движения, 1868-1878. София, 1976. Муратов, С. Документи за дейността на русите по уредбата на граждан ското управление в България от 1877-1879. София, 1905. Начович, Гр. Из дневниците. Съст. А. Пантев, Н. Гигов. София, 1999. Обретенов, Н. Спомени за българските въстания. София, 1983. Овсяный, Н. Р. Болгария и болгары. С.-Петербург: Воєнная типография, 1900. Овсяный, H. P. Сборник материалов по гражданскому управлению в 1877/78/79 гг., вып. 1-6, С.-Петербург: Тип. „Т-ва художественной печати“, 1904-1907. 204
Библиография '\ Опис на турски документи за съпротивата и национално-револю ционните борби на българите през XIX век. София: НБКМ, 1984. Пешев, П. Историческите събития и деятели от навечерието на освобож дението ни до днес. С бележки за живота ми. София, 1929. Плачков, Ив. П. Из гънките на
миналото. Съст. Николова В., Ел. Йонче ва. София, 1994. Посмъртни материали за български възрожденски дейци. Съст. Р. Рад кова, Д. Гоцева, т. 1-2, София, 2008. Протоколите на първото Учредително Българско народно събрание в Търново. Пловдив, София, Русчук, 1879. Протоколи на Българския народен
събор в Цариград през 1871 г. Со фия, 1911. Проучвания за историята на еврейското население в българските земи, XV-XX век. София, 1980. Пушкаров, Н. Ив. Спомени из живота ми и мъдри мисли и изречения. Свищов, 1935. Радев, С. Ранни спомени. София, 1969. Радев, С. Строителите на съвременна България,
т. 1-2, София, 1973. Салабашев, Ив. Спомени. София, 1943. Славейков, П. Р. Съчинения в осем тома. Т. 1-8, София: Български пи сател, 1978-1982. Спомени на Μ. Ив. Маджаров около епохата, 1854-1878. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1942. Спомени за Петко Каравелов. Съст. Е. Стателова. София: УИ „Св. Климент
Охридски“, 1991. Спомени за Учредителното събрание. Съст. Стателова, Е., 3. Маркова. София, 1979. Стаматов, Д. Избрани произведения. София: Медицина и физкултура, 1982, -365 с. Стамболов, Ст. Публицистика, 1875-1895. Съст. Μ. Куманов, Д. Ива нов. София, 1996. Стамболов, Ст. Личен архив. Т. І-XL
Съст. Μ. Куманов, Д. Иванов. Со фия, 1996-2005. Стамболски, Хр. Т. Автобиография, дневници и спомени. Т. 1-3. Со
фия: Държавна печатница, 1927-1931. Стоянов, 3. Съчинения, т. 1-3. София, 1983. Стоянов, 3. Записки по българските въстания. София, 1977. Стоянов, 3. Неиздадени съчинения. София, 1943. Стоянов, 3. Превратът през 1881 година. София, 1994, Стоянов, 3. Чардофон Велики. Пловдив, 1995. 205
Бащите на Българската конституция Страшимиров, Д. Т. История на Априлското въстание. T. I-III. Пло вдив, 1907. Страшимиров, Д. Т. Архив на Възраждането. T. 1-Й. 1908. Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. T. I. София, 1929. Тодоров, Ю. П. Възпоменания по въстанията в Търновския
санджак през 1876 г. и по съдението на българските въстаници в Търново. София, 1990. Учредителното събрание 1879 г. Документи. Съст. Пунев, О., Μ. Лечева, Св. Левакова, Н. Живкова, Ив. Шандански, Ив. Газенко, Μ. Добрева. София, 2004. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Доклади, донесения,
инструкции, разпореждания, телеграми, писма и записки на европейски ди пломати и на висши служители в Османската империя. Съст. Л. Генова, А. Рампова, Р. Стефанова, Μ. Тодоракова, Μ. Николова. София, 1988. Църковно-народният събор 1871г. Документален сборник по случай 130-годишнината от Първия
църковно-народен събор (съст. Хр. Темелски). София, 2001. Литература Аджемлерски, Св. Из миналото на Провадия и района. Варна, 2005. Аджемлерски, Св. Провадийци. Варна, 2003. Ангелова, Р. Депутатите от Шуменски окръг в Учредителното събрание. /1 Минало, 2006. Ангелова, Р. Миналото на Шумен
1878-1912. В. Търново, 2011. Ангелова, Р. Стопанско развитие на Шумен 1878-1944, В. Търново, 2006. Андреев, Μ. История на българската държава и право (1878-1919г.). София, 1975. Анков, Μ. Спомени за размирните години, 1872-1878. София, 1936. Антонова, В. Възрожденското читалище „Зора“ в Русе. Русе,
2010. Аретов, Н. Тодор x. Станчев. // Литературна история, № 18, 1989. Арнаудов, Μ. Българското книжовно дружество в
Браила. София, 1966. Арнаудов, Кр. Щрихи от миналото на Разград. Разград, 2001. Атанасов, Р. Град Омуртаг - от Освобождението до Балканската война. // Омуртаг и омуртагският край, т. 1. Варна, 1999. Бакърджиева, Т. Костаки Маринович (1828-1885). Хроника на един живот. Русе, 2007. Бакърджиева, Т. Българската общност в Русе през 60-те години на XIX век. София, 1996. 206
Библиография Бакърджиева, Т. Русе - градът и хората (края на XIV-70-те години на XIX век). Русе, 2013. Бакърджиева, Т., Ст. Йорданов. Русе, пространство и история (края на XIV-70-те години на XIXв.). Русе, 2011. Бележити търновци. Сб., София, 1985. Бенямин, Ард. Видни евреи в България, т. II. Тел
Авив, 1970. Бешков, А. Бележити добруджанци. Добрич, 1998. Бешков, А. Добруджа и България. Добрич, 1992. Бешков, А. Добруджа през вековете. Добрич, 1999. Бешков, Л. Котленските къшли в Добруджа преди Освобождението. // Добруджа, т. 3,1985. Беязов, В. Христо Спиридонов - пръв кмет на Севлиево.
Севлиево, 1941. Билчев, Т. Добруджа и българското православие, 1872-1979. В. Търново, 2009. Блек, С. Установяване на конституционно управление в България. Со фия, 1996. Бобчев. С. Марко Д. Балабанов. // Летопис на БАН. т. 6. София, 1924. Бобчевски, П. Българското парламентарно управление. София,
1923. Божинов, Пл. Марко Д. Балабанов и защитата на българската национал на кауза през 1869 г. // Българската имиграция през Възраждането. Сливен, 2003. Божинов, Пл. Политически идеи и дейност на Марко Д. Балабанов в на вечерието на Априлското въстание от 1876 година. // ИПр., 4, 1997. Божинов,
Пл. Французские просвещенческие и антипросвещенческие влияния в възрожденской публицистике Марко Д. Балабанова. // BHR, 1-2, 2009. Божинов, Пл. Цариградските българи между реформите и революцията 1875-1877. София, 2012. Бойчева, В. Български младежи в учебните заведения на Сръбското кня жество през
1830-1859г. // ИИБИ, т. VI, 1981. Бонева, В. Градиво за историята на българското просвещение в Осман пазар
/Омуртаг/ през Възраждането. Писма на Ст. Дервентски, В: Омуртаг и омуртагския край, т. 3, В., 2004. Бонева, В. Още един общински устав - Тулча, 8 септември 1860 година, Арх.Пр.1999, кн.1-2. Бонева, В. Българското църковно-национално движение 1856-1870. Со фия, 2010. Бонева, В. Българското Възраждане в Шумен и Шуменско. В. Търново, 2002; Бонева, В. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, 2002. Боршуков, Г. История на българската журналистика. София, 1965. Боршуков, Г. Вестници и вестникари, София, 1984. 207
Бащите на Българската конституция Бояджиев, П. Букурещки съвременници на Петър Берон. София, 2003. Бояджиев, П. Васил Ненович и българската емиграция във Влашко (1824-1834). // Векове, 1983, 3. Бояджиев, П. Силистра през Възраждането. София, 1993. Бурмов, Ал. Избрани произведения. Т. II и III.
София, 1974,1976. Българите в западните покрайнини, 1878-1975 г. II Архивите говорят, София, 2005. Българска възрожденска интелигенция. Съст. Н. Генчев, Кр. Даскалова. София, 1988. Българска енциклопедия. София: Изд. на БАН, 1999. Българското опълчение. Биографически и библиографски справочник, т.
1-3. Казанлък: Казанлъшка искра, б.г. Бъчварова, Н., Μ. Бъчваров. Д-р Петър Берон. София, 1975. Васил Левски и неговите сподвижниця пред турския съд. София, 1952. Василева, Д. Първото средно училище в Кюстендил (1879-1912). 11 Ар хивен преглед, кн. 1-2, 2001. Васильев, Т. Спомени за лица и събития
през ΧΙΧ-ΧΧ век. София, 1934. Велева, Μ. Григор Начович в Учредителното събрание. // ИПр, 2000, кн. 1-2. Велики, К. Страници от миналото на българския народ. София, 1987. Великов, Ст. Търговище през Възраждането. // ИПр, 1976, кн. 3. Велинова, Р. Възстановяване и изграждане на русенската градска
община (1878-1900). ЦГМСБ, В. Търново, XVII, 1991. Венев, К. Пиротският митрополит Евстатий Пелагонийски и народната борба в поверената му епархия през първата половина на 1878 г. // ИБИД, Ъ2, 1878. Владикин, А. История на Търновската конституция. София, 1994. Влайкова, С. Ботевград през годините,
ч. 1-2. Ботевград, 2000-2007. Врачев, Ив. Ст. Светли страници от революционното минало на Габро во. София,
1967. Възвъзова-Каратеодорова, К., А. Драголова. София през Възраждане то. София, 1988. Възраждане на българщината във Варна. // ИВАД, IV, 1914. Вълканов, В. Създаване и начална дейност на Българското параходно дружество във Варна. // ИДА, 38,1979. Вълчанов, X. Севлиево 1842-1942, ч. 1-2. София, 1942. Вълчев, Г. Депутатите от Видинската област, Видин, 2003. Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. София, 1976. Ганчев, Ст. Свищов. Принос за историята му. София, 1929. Ганев, Н. Провадия в своето минало и настояще. София, 1929. Генев, Н. Страници от историята на града Севлиево. София, 1925. Генчев, Н. Българското възраждане. София, 1995. 208
Библиография Генчев, Н. Васил Левски. София, 1987. Генчев, Н. Възрожденският Пловдив. София, 2007. Генчев, Н·, Й. Калудова. Записка относно мерките по образованието на славяните в Русия от 1865 Г.//Д4Х 20, 1970. Георгиев, А. Из документалното наследство на Райчо Каролев. // ИДА, 55, 1988. Георгиев,
А. За стопанската предприемчивост на братя Хаджигюрови и случая с тяхната „ракиена фабрика“. // Collegium Historicum, t. 1, София, 2011, c. 133-150. Георгиев, Ст. Кметовете на Кюстендил (1878-2003 г.). Кюстендил, 2003. Гешева, Й. Съюзяване и разединяване между умерени либерали и кон серватори
(1883-1885 г.). // ИПр, кн. 3,1984. Гешева, Й. Идеология и програми на Консервативната партия (18791886 г.). Ц ИПр, 1986, кн. 3, с. 20-38. Гешева, Й. Държавната институция Велико народно събрание, 18791911. София, 2001. Гешева, Й. Монархическата идея при управлението на княз Александър I
(1879-1886г.).//Жр,кн. 1-2, 2002, с. 24-43. Гешева, Й. Министерската отговорност. Парламентарните анкетни ко мисии по министерската отговорност, 1884-1923. София, 2003. Гешева, Й. Избиране на представители от Карловска околия във Велики те народни събрания (1886-1911 г.). // Сб. Местното
самоуправление. Исто рия и перспективи. Карлово, 2006, с. 16-18. Гешева, Й. Консерваторите, партията, личностите и изграждането на българската държава, 1879-1886 г. София, 2013. Гоцев, Сл. Национално-революционни борби в Малешево и Пиянец. София, 1988. Гришина, Р. П. Лики модернизации в Болгарии.
Москва, 2008. Грънчаров, Μ. Чорбаджийството и българското общество през Възраж дането. София, 1989. Грънчаров, Μ. Плевен и
Плевенският край през Възраждането. Стопан ски и демографски проблеми. София, 1989. Грънчаров, Μ. Плевен и църковно-националната борба. // ИМСЗБ, т. VI, София, 1981. Грънчаров, Μ. Учебното дело в Плевен и Плевенския край през Възраж дането. Плевен, 1993. Грънчаров, Μ. Плевенската община през Възраждането. // България 1300, т. II, София, 1982. Грънчаров, Ст. Политическите сили и монархическият институт в Бълга рия, 1886-1894 г. София, 1984. Грънчаров, Ст. Балканският свят. София, 2001. 209
Бащите на Българската конституция Дамянов, С. Ломският край през Възраждането. София, 1967. Дамянов, С. България във френската политика, 1878-1918. София, 1985. Данаилова, Л. Г. Материали за правна и стопанска история на град Сви щов. /! Годишник на Висшето търговско училище „Димитър А. Ценов“,
Сви щов, т. VI, 1941-1942. Данова, Н. Марко Д. Балабанов и гръцкият културен и идейно-полити чески живот през XIX век. // ИПр, Ъ, 1986. Даскалов, Р. Българското общество. Т. 1-2, София, 2005. Денчев, Б. Варна след Освобождението. Едно закъсняло възраждане на българщината. София, 1998. Деспи-Мейер,
А. Българските студенти в двата брюкселски университета (1870-1919). ЦИДА,ъ. 52, София, 1986, с. 293-387. Джонев, А. Македония в железопътната политика на България (18781918 г.). Кюстендил, 2008. Димитров, А. Българското учителство през третата четвърт на XIX век. //ЖБЯ.т.ѴІ, 1981. Димитров, Г.
Принос към просветното дело в глад Варна. // ИВАД, VI, 1914. Димитров, И. Князът, конституцията, народът. София, 1972. Димитрова Цв. Начало и развитие на читалищното театрално дело в Ло веч до 1944. // Архивен преглед, кн. 3-4,2009. Димитрова, Ст. Спомени за Янко Станчев. // ИДА, 84, 2003. Димов,
В. Политическите водители на българския народ. Книга I. Цару ването на княз Александра I. София, 1932. Динеков, П. София през XIX век до Освобождението на България. Со фия, 1937. Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. София, 1979. Дойнов, Д. Комитетите „Единство“. Второто комитетско
десетилетие. София, 2006. Дойнов, Ст. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането, 17511878. София,
2005. Драганова, Т., И. Димитров. Обществени и културно-просветни инсти туции във Великотърновския край през епохата на Възраждането и тяхната роля за националното съзнание на българското население. // България 1300, т. 2. Дражев, П. Търговище. София, 1967. Дряновски, Б. Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна: независимост, 1840-1979. Варна, 2002. Дряновски, Б. Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението, 1878-1880 г. Варна, 2003. 210
Библиография Дякович, Вл. Българите в Бесарабия. Кратък исторически очерк. София, 1930. Еленски сборник. Кн. 1, София, 1931. Кн. 2, София, 1938. Еленски сборник. София, 1968. Еников, Зл. История на Калипетрово, Силистренски окръг. София, 1983. Енциклопедичен речник за Карлово, 2005. Енциклопедичен
речник Кюстендил A-Я. София, 1988. Енциклопедия България. T. I-VII. София, 1978-2001. Ешкенази, Е. Освобождението на България и българските евреи. Създа ването на равинския институт. // ГОКПОЕ, 1979, т. 14. Жейнов, И. Печатарството в Русе. Русе, 2004. Жечев, Н. Букурещ - културно средище на
българите през Възраждане то. София, 1991. Жечев, Н. Документи за историята на българските училищни настоятел ства. И ИДА, 42,1981. Жечев, Н. Из кореспонденцията на българските политически затворни ци от 60-те-70-те години на XIX век. // ИДА, 7,1963. Жечев, Т. Българският Великден, или Страстите
български. София, 2004. Жлегов, Д. Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждане то. Пазарджик, 1996. Жлегов, Д. Родови корени, Демография на град Пазарджик през XIX век. Пазарджик, 2006. Забунов, И. Д. Болгары юга России и национальное болгарское Возрож дение в 50-е-70-е гг. ХІХв. Кишинев,
1981. Запрянова, Св. Ангел Петров Семерджиев - виден деец на Съединение то, общественик и издател. П ИМЦЮБ, т. XXI, 1995. Златарски, Ал. Н. Пет български рода в летописите на историята. Со фия, 2012. Златев, Л. Към демографската картина на Североизточна България след Освобождението до войните,
1878-1912. // Алманах за историята на Русе, т. VII. 2007. Златев, А. Политическият живот в Русе, 1879-1900.
Русе, 1998. Златев, А. Стопанско развитие на Русе, 1878-1947. Русе, 2006. Иванов, Μ. Мрежовият капитализъм: Българската търговска банка и нейните сродни дружества, 1890-1914. София, 2010. Иванова, Ев. Народните представители от Старазагорско (1979-1946 г.). И ИМЮИБ, T. XIX, 1998. Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменския край 1879-2005. Шу мен, 2005. Илиев, Б. Ст. Янков, Б. Вачев, Вл. Мигев. Исперих. София, 1980. 211
Бащите на Българската конституция Илиев, Вл. Град Троян: Исторически материали. Троян, 2006. Илчев, Ив, Пл. Митев. Докосвания до Америка (XIX-началото на ХХв.). София, 2004. Илчев, Ив. Робърт колеж и формирането на българската интелигенция (18бЗ-1878г.). // ИПр, 1,1981. Илчев, Ив. Родината ми -
права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските страни, 1821-1923 г. София, 1995. Илчев, Ив. Един народ в движение. Доклади на френския дипломатиче ски консул в България Жюл Шефер (1879 г.). // ИДА, 72,2000. Йонков, Хр., Н. Ковачев, Й. Панов. Севлиево и Севлиевският край през
Възраждането. София, 1986. Йонков, Хр. Основаване на Севлиевския революционен комитет. // Бъл гарско възраждане, т. 1, София: Общобългарски комитет „Васил Левски“/УИ „Св. Климент Охридски“, 1995. Йорданов, Е. Просветното дело в Тутраканско. София, 1993. Йосифов, В. Цани Гинчев. // Септември, 9,
1958. Йосифов-Бохачек, Ал. Град Никопол през вековете. София, 1937. Йоцов, Д. Културно-политическа история на Враца. В 2 тома. Враца. 1998. Иречек, К. Български дневник, т. 1-2. София, 1995. История на България, т. VII, т. VIII. София, 1991; София, 1999. История на България, т. II. София, 1962.
История на Велико Търново, т. 2. В. Търново, 2000. История на град Враца. София, 1976. История на град Хасково от древността до 1912 г. София, 1995. История на Добруджа, т. IV. София, 2008. История на Никопол. От древността до 1944. Плевен, 2004. История на Тутракан, т. I-II. Силистра, 2010. Калчев,
К. Бесарабски българи - участници в Учредителното събрание. // Сб. 130 години модерна българска държавност. Иван Стоянов -
60 години отдадени на историята и висшето образование. В. Търново,2009. Калчев, К. Исторически календар за бесарабските българи. В. Търново, 2001. Караиванов, Н. Болградската гимназия. Одеса, 2005. Каракостов, Ст. Ботев в спомените на съвременниците си, т. 1-2. София, 1977. Кираджиев, Св. София.125 години столица. Летопис. 1879-2004. Со фия, 2004. Книга за българските хаджии. Съст. Н. Данова и Св. Гюрова. София, 1985. 212
Библиография Ковачева, Μ. Драган Цанков. Общественик, политик, дипломат до 1878 г. София, 1982. Козаров, Г. Родословието на семействата хаджи Славчови от гр. В. Тър ново, София, 1934. Кой, кой е сред българите през ХѴ-ХІХв. Под ред. на Илия Тодев. Со фия, 2000. Колев, Ат. Приносът на х. Иван
(Иванчо) х. В. Пенчович в борбата за българско национално Възраждане. // Алманах за историята на Русе, т. XIII, Русе, 2013. Колев, И. Българската интелигенция, 1878-1912. София, 1992. Колева-Инджиева, Р. Цариградският таен български революционен ко митет „Верните“ през 60-те години на XIX в. според
д-р Стамболски. 11 Алма нах за история на Русе. т. I. Русе, 1996. Колибаров, Μ. Принос към рода Софрониев (поп Стойко Владиславов). Котел, 2002. Константинова, Здр. Държавност преди държавата. Свръхфункции на българската възрожденска журналистика. София, 2000. Косев, Д. Петко Р. Славейков.
Обществена и политическа дейност. // Го дишник на Софийския университет, ИФФ, т. 43, т. 45, 1946/1947,1948/1949. Котленски родове. // Библотека „Родови четения“, № 7, Котел, 1996. Крамптън, Р. Кратка история на България. София, 1994. Крапчев, Д. Марко Балабанов. // Изминат път. София, 1992.
Кузманов, П. Войводата Цеко Петков. София, 1989. Кузманов, П. Кнез Иван Кулин. София, 1971. Куманов, Μ. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993. Лапатова, В. Димитър Греков - Върховен съдия на човешко правосъдие за „общото благо на народа и княза“ (по повод 130-годишнинаната от Учреди
телното народно събрание и приемане на Търновската конституция). // Архи вен преглед, 2009, кн. 1 -2. Липчев, Р.
Възрожденска Силистра. Силистра, 2004. Люлюшев, Μ. Българската просвета в Букурещ. София, 1989. Маждракова-Чавдарова, О. Градиво за историята на Белградската гим назия и за българи - учители и учащи се в Южна Русия (60-те-70-те години на XIX век). // ИДА, т. 64,1992. Маждракова-Чавдарова, О. Васил Левски и революционната обстанов ка в България през 1861-1862 г. // Българско Възраждане. Идеи, личности, съ бития. Т. I. София, 1995. Маждракова-Чавдарова, О. Левски и началото на тайните съобщителни връзки между революционните комитети. // Националната революция, дело то на Васил Аевски и освобождението на България. София, 1998. Маждракова-Чавдарова, О. „Дружината на верните приятели“ и Г. С. Раковски. // ИПр, 2004, № 5-6. 213
Бащите на Българската конституция Маждракова-Чавдарова, О. Вестник „Дунав“ - пропагандатор на вилаетската система сред българите. // Сборник в чест на акад. Христо Христов. София, 1988. Маждракова-Чавдарова, О. За обстановката и политическите настрое ния в България в навечерието и по време на
Руско-турската война, 1877-1878. ПВИСб, 1979,4. Маждракова-Чавдарова, О. Комитетските дейци и съмишленици в Бъл гария в навечерието и по време на Освободителната война от 1877-1878. // ЯЯЖт. VI. 1981. Маждракова-Чавдарова, О. Революционните сподвижници в емигра ция и в Родината - укрепване на
взаимовръзките им (1861-1869). // Българ ското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869г. София, 2000. Маждракова-Чавдарова, О. Град Омуртаг през епохата на Възраждане то. II Омуртаг и омуртагският край, т. 1. Варна, 1999. Маиров, А. Последните евреи на Никопол. -
nickydavidov.net/ndvd attachments/article/63/Nikopol_Jwes.pd Манафова, Р. Интелигенция с европейски измерения. София, 1994. Манафова, Р. Култура и културна политика. България в навечерието на Балканската война. София, 1987. Манолова, Μ. Парламентаризмът в България, 1879-1894. София, 1988. Манолова,
Μ. Парламентарното управление в България, 1894-1912 г. София, 2000. Манолова, Μ. Създаването на Търновската конституция. София, 1980. Маринов, Д. Стефан Стамболов и новейшата ни история, т. I-II, София, 1992. Маринов, В. Подвижно пастирство в България и на Балканския полуос тров. И ИЕИМ, T.VII.
1965. Маринова, Ст. Дарителството в Русе през Възраждането. Ц Архивен пре глед, 1997, 1-2. Марков, И. Възрожденецът Йосиф
Дайнелов. Русе, 2005. Маркова, 3. Българската екзархия, 1870-1879. София, 1989. Маркова, 3. Църковно-народният събор 1871 г. // Векове, 3, 1981. Маркова, 3. Четата от 1868. София, 1990. Маркова, 3., Е. Стателова. Социологическо проучване върху състава на Учредителното събрание. // Търновски законодатели, София,1980. Маркова, 3., Е. Стателова. Учредителното събрание във В. Търново. // ИПр, 1979, 3. Меджидиев, А. Град Дупница до Освобождението. София, 1935. Меджидиев, А. Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането с 56 снимки и два плана на черкви. Дупница: Дупнишко читалище „Напредък“, 1940. 214
Библиография Методиев, В. Министерският съвет в България. Началото, 1879-1886 г. София, 1999. Методиев, В., Л. Стоянов. Българските държавни институции. София, 1987. Милтенова, Μ. Обирът на Орханийската хазна (1872). Диарбекирски заточеници от Орхание и Орханийско. София: Кроском, 2001. Минцев, Д.,
В. Дюлгерова. Из кореспонденцията на Никола Т. Обретенов с историци и литератори. // ИДА, 59,1990. Минчева, Т. Депутатите от търновската губерния в Учредителното събрание 1879 г. // Известия на Исторически музей Велико Търново, т. VI, В. Търново 1991. Митев, И. Генерал Никола Генев. София, 1966.
Млъчкова-Спасова, А. Софийската община през Възраждането. // България 1300, т. 2. Москов, Μ. Записките на Юрдан Юрданов Инджето (другар на Христо Ботев по оръжие). В. Търново:, 1929. Мысловский, К. И. Исторический очерк гимназии императора Александра III в Болграде. Болград, 1905. Назърска, Ж.
Българската държава и нейните малцинства, 1879-1885. София, 1999. Налбантова, Е. Одеса в българската история и литература на XX век. Одеса, 2006. Нанева, А. Строители на нова България от Габровския край. // 120 години от Освобождението на Габрово. Габрово, 1997. Народно читалище „Надежда“ 1869-1969
- Велико Търново. София, 1969. Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. II. изд„ София, 1994. Научна сесия „Академик Юрдан Трифонов 1864-1849“. Сборник. Враца, 1996. Начов, Н. Калофер в миналото. София, 2005. Неделчев, Μ. Ловеч в първите години след Освобождението. // Ловеч и Ловчанско, т. VI, София,
1934. Ников, П. Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция.
София, 1934. Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. София, 1971. Николов, Б. От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг. София, 1996. Николов, К. Владимир Караманов и „Първото масово преселване в град Кюстендил на македонските българи след Освобождението на България“. II ИДА, т. 98, 2009. 215
Бащите на Българската конституция Николова, В. Народната партия, 1894-1920. Между консерватизма и либерализма. София, 2004. Николова, В. Народната партия и буржоазната демокрация. Кабинетът на Константин Стоилов 1894-1899. София, 1986. Николова, В. Софийският общински съвет между два кабинета,
19111915.// Я4ЛТ.76, Николова, В. Строителните проекти и дейност на Народната партия, 1894-1899 т.//ИПр, 1986,5. Николова, Ю. Достойно есть. Свищов през деветнадесетия и първото десетилетие на XX век. София: Иврай, 2008. Освобождение Болгарии от турецкого ига, т. 1-3. Москва, 1961 -1964. Павлов,
Н.,М. Друмева. Социално-икономическото развитие на Свищов през 50-те-70-те години на XIX век и в навечерието на Освободителната война. // Свищов - страници от Възрожденското му минало и Освобождението на България, Свищов, 2003. Павлович, Н. Д. Николай Павлович (1835-1894). София, 1955. Павловска,
Цв. Тайната поща на вътрешната революционна организация по времето на Васил Левски. // ВИСБ, 1, 1979. Палангурски, Μ. Либералната (радославистка) партия в системата на българската парламентарна демокрация (1900-1904). В. Търново, 1995. Палангурски, Μ. Избирателната система в България (1878-1911 г.).
В. Търново, 2007. Палангурски, Μ. Избори по стамболовистки (1887-1894 г.). В. Търново, 2008. Палангурски, Μ. По българските избори (1894-1911 г.). В. Търново, 2011. Палангурски, Μ. Россия и гражданские права мусульман после освобождение Княжества Болгария. // Россия и исламский мир: История и
перспектива цивилизационного взаимодействия. Уфа, 2011. Палангурски, Μ. Учредителите. Участниците в Учредителното
народно събрание в Търново (10.II.-16.IV. 1879 г.): Енциклопедичен справочник. София: Сиби, 2014. Панайотова, К., Н. Бъчварова. История на читалище „Надежда 1869“ Велико Търново. В. Търново. 2009. Панов, К. Белоградчик (минало и настояще),Белоградчик, 1938. Парушев, И. Българската община в Хаджиоглу Пазарджик (Толбухин) до Освобождението от османско робство. // ИПр, 1990, 5. Парушева, Д. Правителственият елит на Румъния и България. Втората половина на XIX и началото на XX век. Социална история. София, 2008. Паскалева, В. Българското книжовно дружество в Браила (1869-1876 г.). // История наБългарската академия нанауките, 1869-1969. София, 1971. 216
Библиография Паскалева, В. За търговските връзки между Франция и българските земи от началото на XIX век до Освобождението. // ИПр, I960, 5. Паскалева, В. Из стопанското минало на Севлиево през възраждането. // Севлиево и Севлиевския край, 1844-1964, София, 1967. Паскалева, В. Кюстендил и
Кюстендилско в църковно-националната борба през бО-те-70-те години на XIX век, В: Кюстендил и Кюстендилско. София, 1973. Пачкова, П. Идейното развитие на поборниците след Освобождението. София, 1988. Пеев, Ат. Кметовете на град Добрич. Добрич, 2004. Пеев, П. Драган Цанков. Нашите водачи. //
Библиотека „Прослава“, год. II, кн. 5, София, 1939. Пеев, Р. Поборникът Цветко Илчев от Чурек. // Елинпелинска заря, 1985. Пейковски, Ив. Освобождението на Троян и боевете в Троянския балкан през Освободителната война, 1877-1879. // Град Троян, Юбилеен сборник по случай 100 години от обявяването му
за град. София, 1968. Пейковски, Ив. Троян. София, 1965. Пенаков, Ив. Ст. Д-р Петър Берон и неговото наследство в Румъния. // Сб. Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“. София, 1958. Пенкова, Μ. Учителският събор в Шумен през 1873 г. и резултатите от неговите
решения. ! ì ИДА, 1970, 19. Пенчева, Ж., Т. Тончев. Троянската градска община. Ловеч, 1993. Петков, В. Генерал Иван Василев Дипчев. // Минало, 2003,4. П. Д. Зората на Еленската Даскалоловница. София, 1993. Петков, П. Ст. Климент Браницкий и Търновски, архиерей и държавник, 1878-1901, В. Търново:
ПАН, 2000. Петков, П. Ст. Идеи за държавно устройство и управление в българското общество, 1856-1879 г. В. Търново: УИ „Св. св.
Кирил и Методий“, 2003. Петков, П. Ст. Историята като полифония. Изследвания по нова история на България (От Българската завера 1835 до Крайовския договор 1940 г.). В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2005. Петков, П. Ст.· Българската православна църква и държавната власт в Княжество/Царство България. Институционални решения. Велико Търново: Фабер, 2012. Петков, Хр., Хр. Медникаров, В. Славов. Родени от Балкана. София, 1995. Петрова-Голийска, П., Ел. Спасова. Единственият негов идеал беше Освобождението на България. // Българското възраждане, т. 8, София, 2006. Пецов, Г. Варна, 1879-1919. Варна, 2008. Плетньов, Г., Л. Спасов. Свищовското съзаклятие (1866-1867 г.). // ВИСб, 1980,1. 217
Бащите на Българската конституция Плетньов, Г. Добродетелната дружина и някои проблеми на здравеопазването в българските земи. // Трудове на ВТУ „Кирил и Методий“, т. 25., 1989. Попов, Ж. Кюстендилски окръг. Икономика, партии и борби, 18781918, Кюстендил, 1992. Попов, Н. Г. Описание на Русчук за
време от 1860-1879 г. Русчук, 1928. Преглед на раховската културно-просветна дружба в София. Бр. 2, 1935. Пурел, Μ. Габровци на XX век, част II. Габрово, 2003. Радев, Ив. Българският храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ. София, 2008. Радев, Ив. Никола Икономов и духовно-просветният живот в
Разград през XIX век. В. Търново, 2009. Радева, Μ. Културната политика на българската буржоазна държава, 1885-1908, София, 1982. Радева, Μ. Професор Иван Шишманов в културната модернизация на България. // Български държавници, 1878-1918, София, б.г. Радков, Ив., Л. Златев. Русенската община,
Русе,2002. Радкова, Р. Формиране на националната художествена интелигенция през XVIII-първата половина на XIX век. // Сборник в чест на академик Христо Христов. София, 1988. Радкова, Р. Христо Д. Дупничанин, София, 1997. Радов, Ив. К. Възраждане на българщината в Провадия. 11 Известия на Варненското
археологическо дружество, IV, 1914. Райкински, Ив. Врачанският край от Освобождението до прага на XX век. Враца, 2002. Райкова, А. Нови данни за националноосвободителното движение в Северозападна България. // ИДА, т. 12, 1966. Райчевски, Ст. Братята в българската история. София, 2013. Райчевски, Ст.
Тырновская конституция 1879 г. Возвращение Болгарии в Европу. София, 2009. Рандев, Т. Чуто, видяно и преживяно в
Котел. Котел, 2002. Россия и национально-освободительная борьба на Балканах 18751878. Москва, 1878. Руменин, Р. Българското опълчение, 1877-1878. София, 1978. Румения, Р. Офицерският корпус в България 1878-1914, т. І-ѴП. София, 1996. Румпос, Д. И. Български преподаватели и ученици в богословското училище на остров Халки 1844-1903. В. Търново, 2007. Русев, Ив. Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през Възраждането. В. Търново, 1996. 218
Библиография Русев, Ив. Тьртовската модерност на българското Възраждане като култура и практика. В. Търново, 2015 Русия и българското национално-освободително движение, 18561876. т. I-II. София, 1987. Савов, Н. София като административен и самоуправителен център до 9.IX.1944. И ИДА, 21,1971. Саздов,
Д. Демократическата партия в България, 1887-1908. София, 1987. Саламанова, Р. Семейна хроника. Един род на 350 години Михайловският род от град Елена. София, 1996. Сб. 100 годиниотучредяването на Българската екзархия. София, 1971. Сб. Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия „Д-р Петър
Берон“. София, 1958. Сб. на „Калоферска дружба“. Кн. 2. София, 1924. Севлиево и Севлиевският край. т. 1-2, София, 1967, 1970. Семерджиев, Хр. Самоков и околността му. София, 1913. Симеонова, Р. Отново за процеса и разстрела на майор Коста Паница. // ИДА, 82, 2003. Симеонова, Р.-Силистра (1845-1900).
София, 2013 Симеонова, Р. Съединението на Източна Румелия и Княжество България през погледа на един македонски българин (Из спомените на Василий Диамандиев). // ИДА, т. 89. Станев, Хр. Еленски летопис. Из миналото на гр. Елена и Еленския край. София: Баланс-М, 2001, -323 с. Станева, Е. Алманах на
българските индустриалци 1878-1947. София, 1995. Стателова, Е. Биография на българския дух. Родът Паница. София, 1997. Стателова, Е. Дипломацията на Княжество България. София, 1979. Стателова, Е. Евлогий Георгиев и свободна България, София, 1987. Стателова, Е. Иван Евстратиев Гешов. София, 1994.
Стателова, Е. Източна Румелия. Икономика, политика, култура 1879/1885. София, 1983. Стателова, Е.
Политика, партии, печат на българската буржоазия 19091912. София, 1973. Стателова, Е., А. Пантев. Съединението на княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, 1985. Стателова, Е., В. Танкова. Константин Стоилов в политическия живот на България, София, 2001. Стателова, Е., Р. Попов, В. Танкова. История на българската дипломацията, София, 2001. Стефанова, Μ. Книга за българските чорбаджии, София, 1990. 219
Бащите на Българската конституция Сто години читалище в Никопол 1871-1971, Ловеч, 1971. Стойчев, Д. Д. Тетевен. Минало и днес, София, 1924. Стоянов, Ив. Либералната партия в Княжество България, 1879-1886. София, 1989. Стоянов, Ив., Р. Симеонова. Първият биограф на Апостола. В. Търново, 2003.
Стоянов, Ив. Славянските комитети и българското освободително движение след Априлското въстание 1876. София, 1992. Стоянов, Μ. Българска възрожденска книжнина. Т. I. София, 1957. Събев, О. Родът Михалоглу и мюсюлманското образование в българските земи на Османската империя. // История на
мюсюлманската култура по българските земи. Т. 7. София, 2001. Събев, Т. Учредяване и диоцез на Българската екзархия до 1878 г. София, 1973. Събев, Т. Н. Последните дни на въстанията: Разказ от истински събития, извършени в гр. Свищов през 1876-1877 г. София, 1885. Сюпюр, Ел., Μ. Младенова. Ек отвъд
Дунава. София, 1976. Танкова, В. Когато Пловдив не е вече столица. София, 1994. Танкова, В. Южнобългарските съединисти в условията на Стамболовия режим, 1887-1894 г. // ИПр, 1992,2. Танчев, Ив. Българи в американските учебни заведения в Цариград: От Освобождението до началото на XX век. // ИПр,
1993, 3. Танчев, Ив. Българската държава и учението на българи в чужбина, 1879-1892. София, 1994. Тарашоева, В. Тодораки Димитракиев Хаджийски (1818-1902). Ц ИМСЗБ, т. 25. Ташев, Т. Животът на Летописеца, т. I-III. София,1989. Темелски, Хр. Из църковното ни минало. София, 2001. Темелски, Хр. Самоков
през Възраждането. София, 2000. Темелски, Хр. Ферманът - схизмата, Екзархията - Патриаршията и Османската държава. //
Държава u Църква - Църква u Държава в българската история. Сб. по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. София, 2006. Темелски, Хр. Църковно-народният събор от 1871 г. // Родина, кн. 2, 1996. Титоров, И. Политико-обществени спомени. София, 1922. Тодев, Ил. Д-р Стоян Чомаков. т. 1-2, София, 2003. Тодоров, Г. Временното руско управление в България, 1877-1879 г. София, 1958. Тодоров, Г. Към въпроса за произхода и същността на политическите програми на партиите в Учредителното събрание. // ИИИ, т. VII, София, 1957. 220
Библиография Тодоров, Г. Професор Марин Дринов и държавния преврат в Княжество България. // ИИИ, т. 16-17, София, 1966. Тодоров, Г. Временно отменяне и възстановяване на конституцията в Княжество България, 1881-1883, София, 1991. Тодоров, П. Българският добруджански периодичен печат, 1885-1918.
Толбухин, 1986. Тодоров, П., Пенников, К. и др. Документи за историята на Тутракан, 1878-1944. Тутракан, 2007. Тодорова, Μ. Н. Участието на български доброволци в Кримската война 1853-1856. И ИДА, 1986, т. 51. Тонев, В. Добруджа през Възраждането. Варна, 1973. Тонев, В. Котел през Възраждането.
София, 1993. Тонев, В. Българското Черноморие през Възраждането. София, 1995. Тонев, В. За стопанската дейност на българите във Варна през Възраждането (1840-1878). // Известия на Народния музей, т. VIII, 1972. Тонев, В. Кръстьо Иванов Мирски. // ИПр, 1992, 1-2. Тонев, В. След Сан Стефано и Берлин,
1878. София,1999. Топалов, Вл. Основаването на Българския земеделски съюз. // ИИИ, т. 8, София, 1960. Топалов, Г. Из миналото на село Белгун. София, 1972. Топалов, Г. Кратка енциклопедия на родословията и фамилните имена на българите от Спасовски район, Добричко (1817-1992 г.). Добрич, 1994.
Топенчаров, Вл. Българската журналистика, 1903-1917, София, 1981. Топенчаров, Вл. Българската журналистика, 1885-1903, София, 1983. Топузов, Ив. П. Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското земеделие. София, 1959. Тотев, Г. Временното руско управление в Плевенския край
(1877-1879). // Плевенската епопея 1877. София, 1977. Трайков, В. Георги Стойков Раковски. София, 1974. Трайков, В.
Гюргево в историята на Българското възраждане. // Сборник в чест на академик Христо Христов. София, 1988. Трайков, В., Н. Жечев. Българската емиграция в Румъния XV век-1878 г. и участието и в стопанския, обществено-политическия и културния живот на румънския народ. София, 1986. Троянският манастир в националноосвободителното движение. София, 1992. Унджиев, Ив. Васил Левски. Биография. София, 2007. Тутракан в историческото развитие на Добруджа. Тутракан, 1985. Търновски, Д. Габровските градоначалници. 1879-1946, Габрово, 2005. Унджиев, Ив., Цв. Унджиева. Христо Ботев. София, 1983. 221
Бащите на Българската конституция. Филипова, Цв. Видинското читалище „Цвят“ (1870-1878). // ИМСЗБ, 4,1979. Филипова, Цв. Борба за независима българска църква във Видинския край. // ИМСЗБ, т. 7,1982. Филипова, Цв. За учебното дело във Видинския край през XIX век. // ИМСЗБ, т. 1,1977. Хаджикостов, Μ.
Из миналото на гр. Русе. Русе, 1931. Харбова, Ел. Българското читалище в Цариград (1866-1876) и културнонационалното възраждане. София, 2006. Хинчев, Сп. Развитие на учебното дело у нас до Освобождението. // ИДА, т. 8, 1964. Кисимов, П. Исторически работи. Ч. I-IV. София, 1898-1903. Христов, Хр.
Аграрният въпрос в българската национална революция. София, 1976. Христовска, Н. Кметовете на Самоков, 1878-2011. Самоков, 2011. Христофоров, А. Г. Самоков. София, 1962. Ценова-Тошева, Μ. Свищовски родови хроники. Свищов, 2011. Церов, Ив. К. Т. Арабаджиев, първи български учител във Варна. //
ИВДА,К\, 1914. Цонев, Ст. Стопански облик на град Варна в навечерието на Освобождението. // ИПр, 1, 1973. Чакалова, Л. Генерал Симеон Банков. София, 1973. Чакъров, Н. Учебното дело в Троян. // Град Троян, Юбилеен сборник по случай 100 години от обявяването му за град. София, 1968. Чендов, Г. Когато
Русе беше Русчук. София, 1985. Чилингиров, Ст. Български читалища преди Освобождението. София, 1939. Чолов, П. За състава на Втората българска легия в Белград (1867-1868). П ИПр, 1991-1999. Чолов, П. Родът Кършовски от Елена. // Векове, 1989, 5. Шуменска област. София, 2011. Юбилейна книга на град
София, 1878-1928. София, 1928. Янкова, Й., В. Стойнова. Кметовете на Кюстендил от Освобождението до наши дни.
// Известия на историческия музей Кюстендил, т. VII. Кюстендил, 1997. 222 |
| any_adam_object | 1 |
| author | Palangurski, Milko 1961- |
| author_GND | (DE-588)115540105 |
| author_facet | Palangurski, Milko 1961- |
| author_role | aut |
| author_sort | Palangurski, Milko 1961- |
| author_variant | m p mp |
| building | Verbundindex |
| bvnumber | BV046143208 |
| ctrlnum | (OCoLC)1351548200 (DE-599)BVBBV046143208 |
| format | Book |
| fullrecord | <?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>00000nam a2200000 c 4500</leader><controlfield tag="001">BV046143208</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="005">20230109</controlfield><controlfield tag="007">t</controlfield><controlfield tag="008">190905s2019 bu ac|| |||| 00||| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9786190009375</subfield><subfield code="9">978-619-00-0937-5</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)1351548200</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV046143208</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rda</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="044" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">bu</subfield><subfield code="c">XA-BG</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-12</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">OST</subfield><subfield code="q">DE-12</subfield><subfield code="2">fid</subfield></datafield><datafield tag="100" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-01</subfield><subfield code="a">Palangurski, Milko</subfield><subfield code="d">1961-</subfield><subfield code="e">Verfasser</subfield><subfield code="0">(DE-588)115540105</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">880-02</subfield><subfield code="a">Baštite na bălgarskata Konstitucija</subfield><subfield code="b">mrežata na nacionalnata tăkan</subfield><subfield code="c">Milko Palangurski</subfield></datafield><datafield tag="246" ind1="1" ind2="3"><subfield code="a">The fathers of the Tarnovo constitution</subfield></datafield><datafield tag="246" ind1="1" ind2="3"><subfield code="a">Les pères de la constitution de Tarnovo</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">880-03</subfield><subfield code="a">Veliko Tărnovo</subfield><subfield code="b">Faber</subfield><subfield code="c">2019</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">235 Seiten</subfield><subfield code="b">Illustrationen, Diagramme, Porträts</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Literaturverzeichnis Seite 202-222. - Zusammenfassung in englisch und französisch: The fathers of the Tarnovo constitution. Les pères de la constitution de Tarnovo</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Text bulgarisch</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">Kyrillisch</subfield></datafield><datafield tag="610" ind1="2" ind2="7"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="t">Tărnovska konstitucija</subfield><subfield code="0">(DE-588)4422878-8</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Verfassunggebende Versammlung</subfield><subfield code="0">(DE-588)4187675-1</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="651" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="655" ind1=" " ind2="7"><subfield code="0">(DE-588)4135952-5</subfield><subfield code="a">Quelle</subfield><subfield code="2">gnd-content</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="0"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="D">g</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="1"><subfield code="a">Verfassunggebende Versammlung</subfield><subfield code="0">(DE-588)4187675-1</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="2"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="t">Tărnovska konstitucija</subfield><subfield code="0">(DE-588)4422878-8</subfield><subfield code="D">u</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2=" "><subfield code="5">DE-604</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Abstract</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Literaturverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">100-01/(N</subfield><subfield code="a">Палангурски, Милко</subfield><subfield code="a">ut</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">245-02/(N</subfield><subfield code="a">Бащите на българската Конституция</subfield><subfield code="b">мрежата на националната тъкан</subfield><subfield code="c">Милко Палангурски</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">264-03/(N</subfield><subfield code="a">Велико Търново</subfield><subfield code="b">Фабер</subfield><subfield code="c">2019</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="f">sla</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">909</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09034</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="943" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-031523403</subfield></datafield></record></collection> |
| genre | (DE-588)4135952-5 Quelle gnd-content |
| genre_facet | Quelle |
| geographic | Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd |
| geographic_facet | Bulgarien |
| id | DE-604.BV046143208 |
| illustrated | Illustrated |
| indexdate | 2024-08-10T01:13:20Z |
| institution | BVB |
| isbn | 9786190009375 |
| language | Bulgarian |
| oai_aleph_id | oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-031523403 |
| oclc_num | 1351548200 |
| open_access_boolean | |
| owner | DE-12 |
| owner_facet | DE-12 |
| physical | 235 Seiten Illustrationen, Diagramme, Porträts |
| publishDate | 2019 |
| publishDateSearch | 2019 |
| publishDateSort | 2019 |
| publisher | Faber |
| record_format | marc |
| spelling | 880-01 Palangurski, Milko 1961- Verfasser (DE-588)115540105 aut 880-02 Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan Milko Palangurski The fathers of the Tarnovo constitution Les pères de la constitution de Tarnovo 880-03 Veliko Tărnovo Faber 2019 235 Seiten Illustrationen, Diagramme, Porträts txt rdacontent n rdamedia nc rdacarrier Literaturverzeichnis Seite 202-222. - Zusammenfassung in englisch und französisch: The fathers of the Tarnovo constitution. Les pères de la constitution de Tarnovo Text bulgarisch Kyrillisch Bulgarien Tărnovska konstitucija (DE-588)4422878-8 gnd rswk-swf Verfassunggebende Versammlung (DE-588)4187675-1 gnd rswk-swf Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd rswk-swf (DE-588)4135952-5 Quelle gnd-content Bulgarien (DE-588)4008866-2 g Verfassunggebende Versammlung (DE-588)4187675-1 s Bulgarien Tărnovska konstitucija (DE-588)4422878-8 u DE-604 Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Abstract Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Literaturverzeichnis 100-01/(N Палангурски, Милко ut 245-02/(N Бащите на българската Конституция мрежата на националната тъкан Милко Палангурски 264-03/(N Велико Търново Фабер 2019 |
| spellingShingle | Palangurski, Milko 1961- Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan Bulgarien Tărnovska konstitucija (DE-588)4422878-8 gnd Verfassunggebende Versammlung (DE-588)4187675-1 gnd |
| subject_GND | (DE-588)4422878-8 (DE-588)4187675-1 (DE-588)4008866-2 (DE-588)4135952-5 |
| title | Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan |
| title_alt | The fathers of the Tarnovo constitution Les pères de la constitution de Tarnovo |
| title_auth | Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan |
| title_exact_search | Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan |
| title_full | Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan Milko Palangurski |
| title_fullStr | Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan Milko Palangurski |
| title_full_unstemmed | Baštite na bălgarskata Konstitucija mrežata na nacionalnata tăkan Milko Palangurski |
| title_short | Baštite na bălgarskata Konstitucija |
| title_sort | bastite na balgarskata konstitucija mrezata na nacionalnata takan |
| title_sub | mrežata na nacionalnata tăkan |
| topic | Bulgarien Tărnovska konstitucija (DE-588)4422878-8 gnd Verfassunggebende Versammlung (DE-588)4187675-1 gnd |
| topic_facet | Bulgarien Tărnovska konstitucija Verfassunggebende Versammlung Bulgarien Quelle |
| url | http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=031523403&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |
| work_keys_str_mv | AT palangurskimilko bastitenabalgarskatakonstitucijamrezatananacionalnatatakan AT palangurskimilko thefathersofthetarnovoconstitution AT palangurskimilko lesperesdelaconstitutiondetarnovo |