Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie:
Големите разкази за Българското средновековие
Gespeichert in:
| 1. Verfasser: | |
|---|---|
| Format: | Buch |
| Sprache: | Bulgarian |
| Veröffentlicht: |
Sofija
Riva
2018
|
| Schlagworte: | |
| Online-Zugang: | Inhaltsverzeichnis Literaturverzeichnis |
| Beschreibung: | Literaturverzeichnis Seite 562-607 |
| Beschreibung: | 607 Seiten |
| ISBN: | 9789543206261 |
Internformat
MARC
| LEADER | 00000nam a2200000 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 001 | BV045284520 | ||
| 003 | DE-604 | ||
| 005 | 20240826 | ||
| 007 | t| | ||
| 008 | 181113s2018 bu |||| 00||| bul d | ||
| 020 | |a 9789543206261 |9 978-954-320-626-1 | ||
| 035 | |a (OCoLC)1082328829 | ||
| 035 | |a (DE-599)BVBBV045284520 | ||
| 040 | |a DE-604 |b ger |e rda | ||
| 041 | 0 | |a bul | |
| 044 | |a bu |c BG | ||
| 049 | |a DE-11 |a DE-12 | ||
| 084 | |a OST |q DE-12 |2 fid | ||
| 084 | |a KY 3017 |0 (DE-625)88981: |2 rvk | ||
| 100 | 1 | |6 880-01 |a Daskalov, Rumen |d 1958- |0 (DE-588)103500022 |4 aut | |
| 245 | 1 | 0 | |6 880-02 |a Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie |c Rumen Daskalov |
| 246 | 1 | 3 | |a The great stories of the Bulgarian Middle Ages |
| 264 | 1 | |6 880-03 |a Sofija |b Riva |c 2018 | |
| 300 | |a 607 Seiten | ||
| 336 | |b txt |2 rdacontent | ||
| 337 | |b n |2 rdamedia | ||
| 338 | |b nc |2 rdacarrier | ||
| 500 | |a Literaturverzeichnis Seite 562-607 | ||
| 546 | |a Text bulgarisch | ||
| 546 | |b Kyrillisch | ||
| 650 | 0 | 7 | |a Mittelalter |0 (DE-588)4129108-6 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 650 | 0 | 7 | |a Geschichtsschreibung |0 (DE-588)4020531-9 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 651 | 7 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 689 | 0 | 0 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |D g |
| 689 | 0 | 1 | |a Mittelalter |0 (DE-588)4129108-6 |D s |
| 689 | 0 | 2 | |a Geschichtsschreibung |0 (DE-588)4020531-9 |D s |
| 689 | 0 | |5 DE-604 | |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Inhaltsverzeichnis |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Literaturverzeichnis |
| 880 | 1 | |6 100-01/(N |a Даскалов, Румен |4 aut | |
| 880 | 1 | 0 | |6 245-02/(N |a Големите разкази за Българското средновековие |c Румен Даскалов |
| 880 | 1 | |6 264-03/(N |a София |b Рива |c 2018 | |
| 940 | 1 | |f sla | |
| 940 | 1 | |n oe | |
| 942 | 1 | 1 | |c 901 |e 22/bsb |f 0902 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 901 |e 22/bsb |f 090512 |g 499 |
| 943 | 1 | |a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-030671970 | |
Datensatz im Suchindex
| _version_ | 1816445752702926848 |
|---|---|
| adam_text |
СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ. История на историографията, наративисткият обрат, Големи разкази и тази книга.7 История на историографията и наративисткият обрат. 7 Големи разкази и „национализация“ на историята. 21
Големият разказ за Българското средновековие и тази книга. 38 ПЪРВА ГЛАВА. „Романтична“ и начало на „критическа“ историография за Българското средновековие. 58 „Романтична“ историография и темата за произхода.:. 59 Начало на „критическа“ историография
и фрагменти на национален Голям разказ.82 ВТОРА ГЛАВА. Изграждане на Големия национален разказ (1878 - 1944 г.). 108 Васил Златарски.
. 108 Петър Мутафчиев. 142 Петър Ников. 180 Младият Иван Дуйчев и други
медиевиста. 209 Популяризации и чествания . 231 ТРЕТА ГЛАВА. Опитът за Голям марксистко-сталинистки контраразказ след 9 септември 1944 г. 241 Марксическият „исторически фронт“ и идеологическата
офанзива. 245 Начално изграждане на марксистко/сталинистки Голям разказ: двутомната „История на
България“. 268 Отношения между прабългари и славяни и характер на държавата. 279
6 Покръстването и византийското влияние. 287 Вездесъщият феодализъм и неговата ревизия. 294 Краят на Българското средновековие и османският феодализъм.330
Класови борби: богомилството, селското въстание на Ивайло и фигурата на Момчил. 340 Делото на Кирил и Методий и началото на комунистическия национализъм. 354 ЧЕТВЪРТА ГЛАВА. Комунистическият национализъм и завръщането към
Големия национален разказ. 368 Симптоми на промяната. 369 Повратът към комунистически национализъм. 378
Държавността. 392 Приемствеността.412 Българският етногенезис и развитието на народността. 423 Завръщането на
прабългарите.445 Велики владетели и „Златни векове“. 454 Българизиране на делото на Кирил и Методий. 468 Помиряване с
„византизма“. 475 ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Нови тенденции в третирането на Българското средновековие. 491 „Пренаписване“ на Българското
средновековие. 492 От куриозно към безсмислица. 522 Хора и всекидневие, история на жените. 527 Представи (образи) на Другия. 531 Ново за етногенезиса. 538 Сериозно за религиозността. 543 „Философия“ на българската средновековна история.550 Концептуално-теоретично осмисляне на историографията на средновековието. 556 Цитирана литература. 562 На латиница. 562 На кирилица. 568
562 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Гръцки извори за българската история, т. 6 (София, БАН, 1965). Гръцки извори за българската история, т. 11 (София, БАН, 1983). Латински извори за българската история, т. 3 (София: БАН, 1965). Научен архив на БАН (НАБАН), ф. 143. ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА НА ЛАТИНИЦА Ahrweiler,
Hélène. L’idéologie politique de l’Empire byzantin (Presses Universitaires de France, 1975). Fredrik Barth, „Introduction,“ in Ethnic Groups and Boundaries: The Social Organization of Culture Difference, ed. Fredric Barth (Oslo: Universitetsforlaget, 1969), 9-38. Berger, Stefan with Mark Donovan and
Kevin Passmore, „Apologias for the Nation-state in Western Europe since 1800“, in: Writing National Histories, 3-14. Berger, Stefan, Mark Donovan and Kevin Passmore, eds. Writing National Histories. Western Europe since 1800 (London and New York: Routledge, 1999). Berger, Stefan. „Geschichten von
der Nation. Einigen vergleichen de Thesen zur deuschen, englischen, französischen und italienischen Nationalgeschichtsschreibung seit 1800“, in: Die Nation schreiben, 49-77. Berger, Stefan. „Introduction: Towards a Global History of National Historiographies “, in: Writing the Nation, 1-29. Berger,
Stefan. „The Power of National Pasts: Writing National History in Nineteenth- and Twentieth-Century Europe“, in: Writing the Nation, 3062. Berger, Stefan. The Search for Normality. National Identity and Historical . Consciousness in Germany since 1800 (Providence and Oxford, Berghahn Books, 1997).
Boia, Lucian. History and Myth in Romanian Consciousness (Budapest, Central European University Press,
2001). Bojkov, Michail. „Zaubermärchen, Mythos und symbolische Figuren im sowjetischen und postsowjetischen historischen Metanarrativ“, in: Meistererzählungen vom Mittelalter, 87-105. Browning, Robert. Byzantium und Bulgaria. A Comparative Study across
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 563 the Early Medieval Frontier, Berkeley and Los Angeles, University of California Press, 1975). Burguière, Andre. „L’historiographie des origines de la France. Genèse d’un imaginaire national“, Annales, Imaginaires nationaux: Origines, usages, figures, 58, no 1, (2003), 41- 62. Bury, John B. A History of the Eastern Roman Empire. From the Fall of Irene to the Accession of Bazil I. (A.D. 802-867) (London, Macmillan, 1912). Cankova-Petkova, Genoveva. „Beitrag zu einigen Fragen des bulgarischen und des byzantinischen Feodalismus im 11.-13. Jahrhundert“, Etudes his toriques, Vol. 2, Sofia, 1965, 88-99. Carrard, Philippe. Poetics of the New History: French Historical Discourse from Braudel to Chartier (Baltimore, London, Johns Hopkins University Press, 1992). Conrad, Christoph und Sebastian Conrad, „Wie vergleicht man Historiographien?“, in: Die Nation schreiben, 11-48. Die historische Meistererzählung. Deutungslinien der deutschen Nationalgeschichte nach 1945, Jarausch, Konrad und Martin Sabrow, Hrsg. (Göttingen, Vandenhoeck Ruprecht, 2002). Die Nation schreiben. Geschichtswissenschaft im internationalen Vergleich, Christoph Conrad und Sebastian Conrad, Hrgs. (Göttingen, Vandenhoek Ruprecht, 2002). Djokic, Dejan. „Whose Myth? Which Nation? The Serbian Kosovo Myth Revisited“, in: Gebrauch und Missbrauch des Mittelalters, 215-233. Duychev, Ivan. „Les Slaves et Byzance“, Etudes historiques, 1960, 31-77. Duychev, Ivan. „Protobulgares et slaves (sur le problème de la formation de l’Etat bulgare)“, Annales de l’Institut Kondakov 10 (1938), 145-154. Eckel, Jan
und Thomas Etzemüller, „Vom Schreiben der Geschichte der Geschichsschreibung. Einleitende Bemerkungen“, in: Neue Zugänge zur Geschichte, 7-26. Eckel, Jan. „Der Sinn der Erzählung. Die narratologische Diskussion in der GeschichtswissenschaftunddasBeispielderWeimargeschichtsschreibung“, in: Neue Zugänge zur Geschichte, 201-229. Eckel, Jan. „Narrativizations of the Past: The Theoretical Debate and the Example of the Weimar Republic“, in: Nationalizing the Past, 26-48. Effros, Bonie. „The Germanic Invasions and the Academic Politics of National Identity in Late Nineteenth-Century France“, in: Gebrauch und Missbrauch, 81 -94.
564 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Erzähltheorie: transgenestisch, intermedial, interdisciplinary (Trier, 2002). Escudier, Alexandre. „Die historische Darstellung als theoretisches Problem in Frankreich und Deutschland im 19. Jahrhundert “, in: Die Nation sch reiben, 209-235. Fcldner, Heiko. „The New Scientificity in Historical Writing around 1800, in: Writing History, Theory Practice, 3-22. Fludernik, Monika. „Fiction vs. Non-Fiction. Narratological Differentiations“, in: Erzählen und Erzähltheorie im 20. Jahrhundert: Festschrift für Wilhelm Füger, Jörg Helbig, ed. (Heidelberg: Universitätsverlag Winter, 2001). Franks, Northmen, and Slavs: Identities and State Formation in Early Medieval Europe, Ildar H. Garipzanov, Patrick J. Geary and Przemyslaw Urbanczyk, eds. (Turnhout, Belgium: Brepols Publishers, 2008). Gazi, Effi. Scientific National History. The Greek Case in Comparative Per spective (1850-1920) (Peter Lang, 2000). Gazi, Effi. „Theorizing and Practising ‘Scientific History’ in South-Eastern Europe (Nineteenth-Twentieth Century)“, in: Nationalizing the Past, 192208. Geary, Patrick J. „Multiple Middle Ages“ -konkurrierende Meistererzählungen und der Wettstreit um die Deutung der Vergangenheit“, in: Meistererzählungen vom Mittelalter, 107-120. Geary, Patrick J. „Slovenian Gentile Identity: From Samo to the Fürstenstein“, in: Franks, Northmen, and Slavs, 243-257. Geary, Patrick J. The Myth of Nations: The Medieval Origins of Europe (Princeton and Oxford: Princeton University Press, 2002). Gebrauch und Missbrauch des Mittelalters, 19.-21. Jahrhundert, Janos Μ. Bak, Jörg Jarnut,
Pierre Monnet, Bernd Schneidmüller, Hrsg. (München, Wilhelm Fink Verlag, 2009). Heather, Peter J. „Ethnicity, Group Identity, and Social Status in the Migration Period,“ in: Franks, Northmen, and Slavs, 17-49. Historians as Nation-Builders. Central and South-East Europe, Deletant, Dennis and Harry Hanak, eds. (Houndmills, Basingstoke and London, Macmillan Press, 1988). Hitchins, Keith. Rumania 1866-1947 (Oxford, Clarendon Press, 1994). Hunt, Lynn. „Geschichte jenseits der Gesellschaftstheorie“, in: Geschichte schreiben in der Postmoderne, Christoph Conrad und Martina Kessel, Hrgs. (Stuttgart, Philipp Reclam, 1994), 98-122. Iggers, Georg. Historiography in the Twentieth Century. From Scientific
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 565 Objectivity to the Postmodern Challenge (Hannover and London, Wesleyan University Press), 1997. Iggers, Georg. „Nationalism and Historiography, 1789-1996“, in: Writing National Histories, 15-29. lordachi, Constantin. „’Entangled Histories’: Re-writing the History of Central and Southeastern Europe from a Relational Perspective“, Etudes Européennes, 2004, 1-13. Jaeger, Stephan. „Erzähltheorie und Geschichtswissenschaft“, in: Erzähltheorie: transgenestisch, intermedial, interdisciplinär (Trier, 2002), 237-263. Jarausch, Konrad, Martin Sabrow, ,,’Meistererzahlungen’ - Zur Karriere eines Begriffs“, in: Die historische Meistererzählung, 9-32. Jarausch, Konrad. „Die DDR-Geschichtswissenschaft als „Meta-Erzählung “, in: Verwaltete V ergangenheit. Geschichtskultur und Herrschaftslegitimation in der DDR. Martin Sabrow, Hrsg. (Leipzig, Akademische Verlagsanstalt, 1997), 19-34. Jarausch, Konrad. „Die Krise der nationalen Meistererzählungen“, in: Die his torische Meistererzählung, 140-162. Kreiswirth, Martin. „Teil Me a Story: The Narrativist Turn in the Human Sciences“, in: Constructive Criticism: The Human Sciences in the Age of Theory, Martin Kreiswirth and Thomas Carmichael, eds. (Toronto, Buffalo, London: University of Toronto Press, 1995), 61-87. Lambert, Peter. „The Professionalization and Institutionalization of History“, in: Writing History. Theory Practice, 42-60. Leersen, Joep. „Setting the Scene for National History“, in: Nationalizing the Past, 71-85. Leskien, A. Grammatik der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache (Heidelberg, 1919).
Liakos, Antonis. „History Wars: Questioning Tolerance“, in: Discrimination and Tolerance in Historical Perspective, Gudmundur Halfdanarson, ed. (Pisa, Pisa University Press, 2008), 77-92. Lorenz, Chris. „Drawing the Line: „Scientific“ History between Myth-making and Myth-breaking“, in: Narrating the Nation, 35-55. Lorraine Daston and Peter Galison, Objectivity (New York: Zone Books, 2010). Lyotard, Jean-Francois. The Postmodern Condition: A Report on Knowledge (Manchester University Press, 1984, French edition 1979).
566 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Megill, Allan. „‘Grand Narrative’ and the Discipline of History“, in: A New Philosophy of History, Frank Ankersmit and Hans Kellner, eds. (Chicago, The University of Chicago Press, 1995), 151-173. Megill, Allan. „Recounting the Past: ‘Description’, Explanation and Narrative in Historiography“, American Historical Review, 94 (June 1989), 627-653. Meistererzählungen vom Mittelalter, Frank Rexroth, Hrsg. (München, R. Oldenbourg Verlag, 2007). Middell, Mathias, Monika Gibas, Frank Hadler, „Sinnstiftung durch hi storisches Erzählen. Überlegungen zu Funktionsmechanismen von Representationen des Vergangenen“, in: Comparativ, Zugänge zu hi storischen Meistererzählungen, Mathias Middell, Monika Gibas, Frank Hadler, Hrgs. (Leipzig, Leipziger Unversitätsverlag, 2000), 7-35. Miller, William. „The Rise and Fall of the First Bulgarian Empire (6791018)“, in: The Cambridge Medieval History, J.B. Bury, ed. Vol. IV. The Eastern Roman Empire (717-1453) (Cambridge, Cambridge University Press, 1923). Mutafciev, Petar. „Der Byzantinismus im mittelalterlichen Bulgarien“, Byzantinische Zeitschrift, 30 (1929), 387-394. Narrating the Nation. Representations in Histoiy, Media and the Arts, Stefan Berger, Linas Eriksonas and Andrew Mycock, eds. (Berghahn Books, 2008). Nationalizing the Past. Historians as Nation Builders in Modern Europe, Stefan Bergerand Chris Lorenz, eds. (Palgrave, Macmillan, 2010). Neue Zugänge zur Geschichte der Geschichtswissenschaft, Jan Eckel und Thomas Etzemüller, Hrgs. (Göttingen, Wallstein Verlag, 2007). Nolte, Paul. „Darstellungsweisen deutscher
Geschichte. Erzählstrukturen und ‘master Narratives’ bei Nipperdey und Wehler“, in: Die Nation schreiben, 236-268. Novick, Peter. That Noble Dream. The „Objectivity Question“ and the American Historical Profession (Cambridge University Press, 1988). Obolensky, Dimitri. The Byzantine Commonwealth. Eastern Europe, 5001453 (London, Weidenfeld and Nicolson, 1971). Oexle, Otto Gerhard. „‘Das Mittelalter’ - Bilder gedeuteter Geschichte“, in: Gebrauch und Missbrauch des Mittelalters, 21-43. Ostrogosky, George. History of the Byzantine State (New Brunswick, New Jersey, Rutgers University Press, 1969). Passmore, Kevin. „Poststructuralism and History“, in: Writing History: Theory Practice, 118-140.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 567 Pirivatic, Srdan. Samuilova drzava: obim i karakter (Beograd, Vizantoloski institut SANU, 1997). Pohl, Walter. „Urspungserzählungen und Gegenbilder. Das archaische Frühmittelalter“, in: Meistererzählungen vom Mittelalter, 23-41. Raedts, Peter. „The Once and Future Reich. German Medieval History be tween Retrospection and Resentment“, in: Gebrauch und Missbrauch des Mittelalters, 193-204. Rexroth, Frank. „Meistererzählungen und die Praxis der Geschichtschreibung“, in: Meistererzählungen vom Mittelalter, 1-22. Rigney, Ann. The Rhetoric of Historical Representation. Three Narrative Histories of the French Revolution (Cambridge University Press, 1990). Runciman, Steven. A History of the First Bulgarian Empire (London, Bell Sons, 1939). Rüsen, Jörn. „Für eine interkulturelle Kommunikation in der Geschichte“, in: Die Vielfalt der Kulturen (= Erinnerung, Geschichte, Identität 4), Jörn Rüsen, Μ. Gottlob, A. Mittag, Hrsg. (Frankfurt a. Μ. 1998). Sabrow, Martin. „Auf die Suche nach dem materialistischen Meisterton. Bauformen einer Gegenerzählung in der DDR“, in: Die historische Meistererzählung, 33-77. Shepard, Jonathan. „Bulgaria: The Other Balkan ‘Empire’“, in: The New Cambridge Medieval History, Vol. Ill: с. 900 - с. 1024, T. Reuter, ed. (Cambridge, 1999), 567-585. Slatarski, Wassil N. Geschichte der Bulgaren I. Teil. Von der Gründung des bulgarischen Reiches bis zur Türkenzeit (679-1396) (Leipzig, Verlag von Iwan Parlapanoff, 1918). Smith, Anthony. Ethno-Symbolism and Nationalism: A Cultural Approach (London and New York: Routledge), 2009). Smith,
Anthony. Nationalism and Modernism: A Critical Survey of Recent Theories of Nations and Nationalism (London and New York: Routledge, 1998). Smith, Anthony. The Nation in History: Historiographical Debates about Ethnicity and Nationalism (Hanover, NH: University Press of New England, 2000). Suica, Marko. „The Image of the Battle of Kosovo (1389) Today: A Historic Event, a Moral Pattern, or the Tool of Political Manipulation“, in: The Uses of the Middle Ages in Modern European States, R.J.W. Evans and Guy P. Marchal (eds.) (Palgrave Macmillan, 2011), 152-174.
568 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Vann, Richard. „Turning Linguistic: History and Theory and History and Theory, 1960-1975“, in: A New Philosophy of History, Frank Ankersmit and Hans Kellner, eds. (Chicago, The University of Chicago Press, 1995), 40-69. Vczenkov, Alexander. „Das Pojekt und der Skandal ‘Batak’“, Südosteuropa. Zeitschrift für Politik und Gesellschaft, no 2, 2010, 250-272. Weber, Max. Wirtschaft und Gesellschaft (Tübingen, 1980). Welskopp, Thomas. „Grenzüberschreitungen. Deutsche Sozialgeschichte zwischen den dreissiger und der siebziger Jahren des 20. Jahrhundert“, in: Die Nation schreiben, 296-332. Welskopp, Thomas. „Identität ex negative“, in: Die historische Meister erzählung, 109-139. White, Hayden, „The Burden of History,“ History and Theory, 5, no. 2 (1966), 111-134. White, Hayden. The Content of the Form. Narrative Discourse and Historical Representation (Baltimore and London, The Johns Hopkins University Press, 1987). White, Hayden. Metahistory. The Historical Imagination in Nineteenth Century Europe (Baltimore and London, The Johns Hopkins University Press, 1973). Writing History: Theory Practice, Berger, Stefan, Heiko Feldner, Kevin Passmore, eds. (London, Hodder Arnold, 2003). Writing the Nation. A Global Perspective, Stefan Berger, ed. (Palgrave Macmillan, 2007). Writing National Histories. Western Europe since 1800, eds. Berger, Stefan, Mark Donovan and Kevin Passmore (London and New York: Routledge, 1999). ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА HA КИРИЛИЦА Аладжов, Живко. Паметници на прабългарското езичество (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и
Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999). Ангелов, Боню. Борба за делото на Кирил и Методий (София: Наука и изкуство, 1969). Ангелов, Боню. „За някои общи черти в развитието на старославянските литератури“, Литературна мисъл, 13, кн. 3 (1969), 51-61.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 569 Ангелов, Боню. „Някои проблеми на Кирилометодиевото дело“, Исторически преглед, 19, кн. 4 (1963), 32-50. Ангелов, Веселин. „Човекът и ученият Борислав Примов", в: Борислав Примов, Македония в историята на българския народ (София, Галик, 2000, първо издание 1943), 7-15.
Ангелов, Димитър, Борис Чолпанов, Българска военна история. От вто рата четвърт на X век до втората половина на XV век (София, БАН, 1989). Ангелов, Димитър. Борис Чолпанов, Българска военна история през средновековието (X-XV век) (София, БАН, 1994). Ангелов, Димитър, Михаил Андреев, История на
българската държава и право (София, Наука и изкуство, 1955, има и второ преработено и допълнено издание от 1959 г.). Ангелов, Димитър. Аграрните отношения в Северна и Средна Македония през XIV век (София, БАН, 1958). Ангелов, Димитър. „Антифеодални движения в Тракия и Македония през средата на XIV
век“, Исторически преглед, 8, кн. 4-5, (1951/52), 439-456. Ангелов, Димитър. Богомилството в България. Произход, същност и разпространение (София, Българско историческо дружество, 1947). Ангелов, Димитър. Богомилството в България (трето издание. София, Наука и изкуство, 1980). Ангелов, Димитър.
Българинът в средновековието (светоглед, идеоло гия, душевност) (Варна, Георги Бакалов, 1985). Ангелов, Димитър. Българите - славянски народ (Славянското дружест во в България, София, 1996). Ангелов, Димитър. „Българо-византийски отношения при Иван Александър. Пети период (1355-1371)“, Военно-
исторически сбор ник, 51 кн. 3 (1983), 96-113. Ангелов, Димитър. „Българският народ и Асеновци в освободителното
въстание“, Военноисторически сборник, 54, кн. 5 (1985), 3-12. Ангелов, Димитър. „Византийски влияния върху средновековна България“, в: Димитър Ангелов,. Проучвания по византийска исто рия (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007), 357-372 (най-напред в Исторически преглед, 4 (1947-1948), кн. 4-5,401-416). Ангелов, Димитър. „Византия и България (VII-XIV в.)“, в: България
570 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА в света от древността до наши дни, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1979), 190-198. Ангелов, Димитър. Византия. Духовна култура (Стара Загора, „Идея“, 1994). Ангелов, Димитър. „Въпроси на богомилството в средновековна България“, в: Димитър Ангелов, Из средновековното ни минало.
Държава, народност, култура (София, Издателство на ОФ, 1990), 313321 (първа публикация: Богомилството на Балканот во светлината на naj новите истражуваньа, CKonje, 1982, 97-104). Ангелов, Димитър. „Въпроси на феодализма в българските земи през XIII-XIV век“, Исторически преглед 16, кн. 6 (1960),
61-90. Ангелов, Димитър, Евгени Константинов, Ивайло (София, Издателство на ОФ, 1961, Библиотека „Героична летопис, Год. Ill, кн. 7). Ангелов, Димитър. Ивайло. Исторически очерк (София, Народна мла деж, 1954). Ангелов, Димитър. Из средновековното ни минало. Държава, народност, култура (София,
Издателство на ОФ, 1990). Ангелов, Димитър. „Именит български историк (100 години от рождени ето на проф. Петър Мутафчиев)“, Векове 12, кн. 1 (1983), 5-11. Ангелов, Димитър. История на Византия. Част I (395-1204) (София, Наука и изкуство, 1949). Ангелов, Димитър. „Категорията ‘народност’ в
българската история“, в: Проблеми на логиката, т. 3. Актуални логически проблеми на обще ствените науки (София, Издателство на БАН, 1971), 232-254. Ангелов, Димитър. „Кирил и Методий и византийската култура и по литика“, в: Хиляда и сто години славянска писменост 863-1963. Сборник в чест на Кирил
и Методий (София, БАН, 1963), 11-69. Ангелов, Димитър. „Класови и социални борби в средновековна България“, в:
Димитър Ангелов, Из средновековното ни минало. Държава, народност, култура (София, Издателство на ОФ, 1990, първа публикация в: Ново време, 1981, кн. 4, 77-91), 261-279. Ангелов, Димитър. „Константин Иречек в българската историческа на ука“, в: Чехословакия и България през вековете (София, БАН, 1963), 51-55. Ангелов, Димитър. „Констатин Иречек и неговото дело“, Исторически преглед 11, кн. 1 (1955), 100-112. Ангелов, Димитър. „Към въпроса за разложението на робовладелческите
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 571 отношения в Източната римска империя“, в: Изследвания в чест на Марин Дринов (София, Издателство на БАН, 1960), 261-271. Ангелов, Димитър. „Към въпроса за царската власт в средновеков на България“, в: Сборник в памет на професор Александър Бурмов (София, Наука и изкуство,
1973), 158-165. Ангелов, Димитър. Неугасващо самосъзнание (българската народност през вековете) (София, БАН, 1991). Димитър Ангелов, Образуване на българската народност (София, Наука и изкуство, 1971). Ангелов, Димитър. „Образуване на българската народност“, в: България 681-1981 (София, Издателство
на ОФ, 1981), 97-106. Ангелов, Димитър. Общество и обществена мисъл в средновековна България (IX-XIV в.) (София, 1979). Ангелов, Димитър. „Патриотизмът в средновековна България“, във: В прослава на Велико Търново. Сборник, съст. Ангел Ризов, Милко Григоров (София, ОФ, 1978), 140-148. Ангелов,
Димитър. „По въпроса за населението в Македония през сред новековната епоха (VII-XIV век)“, Изкуство, 12, кн. 4-5 (1962), 35-38. Ангелов, Димитър. „По някои въпроси около покръстването на българи те“, Исторически преглед 21, кн. 6 (1965), 38-57. Ангелов, Димитър. „Предговор“, в: Петър Мутафчиев,
Избрани произве дения, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1973), 7-21. Ангелов, Димитър. Презвитер Козма и беседата му против богомилите (София, Народна култура, 1948). Ангелов, Димитър. „Робството в средновековна България“, Исторически преглед 2, кн. 2 (1945-46), 129-156. Ангелов, Димитър. Руси и
българи в историята (София, 1945). Ангелов, Димитър. „Славяни и прабългари в преддържавния период (V-VII в.)“, в:
България 1300. Институции и държавна традиция, т. 1 (София, Българско историческо дружество, 1981), 121-137. Ангелов, Димитър. Спомени (София, Парадигма, 2004). Ангелов, Димитър. „Средновековният Велбъжд (VII-XIV век)“, в: Кюстендил и Кюстендилско (София, ОФ, 1973), 62-84. Ангелов, Петър. „Названията ‘България’ и ‘българи’ в титулатурата на сръбските крале от XIV век“, Векове, 8, кн. 2 (1979), 48-55. Ангелов, Петър. „Образуването на българската държава в съвеменната българска медиевистика“, Военно-исторически сборник 49, кн. 3
572 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА (1980). Ангелов, Петър. България и българите в представите на византийците (VII - XIV век) (София: ЛИК, 1999). Ангелов, Петър. Чуждите народи в представите на средновековния българин (София: Тангра ТанНакРа, 2013). Андреев, Йордан, Иван Лазаров, Пламен Павлов. Кой кой е в
средно вековна България (София, „Изток-Запад“, 2012, трето допълнено и основно преработено издание, първото от 1994 г.). Андреев, Йордан. Българските ханове и царе VII-XIV век. Историко— хронологичен справочник (София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988). Андреев, Йордан. Всекидневието на
българите от XII-XIV век (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992). Андреев, Йордан. „Идеята за приемствеността в българската държава през средновековието“, в: Трудове на Великотърновския универси тет „Кирил и Методий“, т. 12, кн. 3, Факултет за история, 1974-1975, Велико
Търново, 1975, 17-35. Андреев, Йордан. „История на България, т. II, С. 1981 г.“, Векове 11, кн. 2(1982), 151-155. Андреев, Йордан. История на Второто българско царство (Велико Търново, Абагар, 1996). Андреев, Йордан. Любовните истории в българското средновековие (София, Издателска къща „Земя“,
1994). Андреев, Йордан. „Приемственост и държавна традиция през XII-XIV век“, в: България 1300. Институции и държавна традиция, т. II (София, Българско историческо дружество, 1982), 293-301. Андреев, Михаил. Ватопедската грамота и въпросите на българското фе одално право (София, БАН, 1965). Аретов,
Николай. Българското възраждане и Европа (София, „Кралица Маб“, 1995). Аретов, Николай. „Легендарният
светогорски монах и неговата забеле жителна ‘История’“, в: Паисий Хилендарски, История славянобългар ска, предговор и съставителство Николай Аретов (Велико Търново, Слово, 1999), 5-14. Аретов, Николай. Национална митология и национална литература (София, издателство „Кралица Маб“, 2006). Бакалов, Георги. „Владетелският институт в Първата българска държава
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 573 в периода след християнизацията“, в: България 1300. Институции и държавна традиция, т. II (София, Българско историческо дружество, 1982), 201-208. Бакалов, Георги. „Опит за осмисляне на някои аспекти от българската средновековна история“, История, 2, кн. 1 (1993), 14-18.
Бакалов, Георги. Средновековният български владетел (титулатура и инсигнии) (София, Наука и изкуство, 1985). Баласчев, Георги. „Върху държавното и военно устройство на старобъл гарската държава“, Минало 1, кн. 2 (1909), 203 -216. Баласчев, Георги. Най-старата словенска държава на Балканския полу
остров през VII и VIII век и нейният етнически състав (София, 1924). Бележити българи. Очерци в четири тома, т. 1, 681-1396, съст. Борис Чолпанов, Васил Гюзелев (София, Държавно военно издателство, 1967). Бешевлиев, Веселин. Българите. Бит и култура (София, Наука и изкуст во, 1981). Бешевлиев,
Веселин. „Етническата принадлежност на руините надписи при Мурфатлар“, Векове, 5, кн. 4 (1976), 12-23. Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници (София, ОФ, 1981). Бешевлиев, Веселин. Първобългари. История (София, ОФ, 1984). Бешевлиев, Веселин. Първобългарите. Бит и култура (София, Наука
и изкуство, 1981). Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи (София, БАН, 1992). Билярски, Иван. Институциите на средновековна България. Второ бъл гарско царство (XII-XIV век) (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998). Билярски, Иван. Покровители на царството. Св. цар Петър
и св. Параскева— Петка (София, Вулкан-4, 2004). Билярски, Иван. Сказание за Исайя пророка и формирането на
полити ческата идеология на ранносредновековна България (София, ПАМ Пъблишинг Къмпани, 2011). Билярски, Иван. „Средновековна България: царството и народа“, в: Полихрония. Сборник в чест на проф. Иван Божилов (София, ИК „Анубис“, 2002), 25-40. Благоев, Димитър (псевдоним Н. Б.), „Из миналото на българския на род“, в: Димитър Благоев, Избрани исторически съчинения, т. 1, съст.
574 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Мария Велева (София, Наука и изкуство, 1985), 125-146 (от сп. Ново време, 1 (1897), кн. 2; 2 (1898), кн. 7-8). Благоев, Димитър. „Принос към историята на социализма в България“, в: Димитър Благоев, Избрани исторически съчинения, т. 1, съст. Мария Велева (София, Наука и
изкуство, 1985, първо издание от 1906 г.), 181-556. Богданов, Иван. Климент Охридски. Исторически очерк и научен комен тар (София, Народна просвета, 1967). Божилов, Иван, Васил Гюзелев, История на средновековна България VII-XIV век (София, Анубис, 1999, като т. 1 от История на България в три тома).
Божилов, Иван. Анонимът на Хазе (София, 1969). Божилов, Иван. „България в епохата на цар Самуил“, Исторически пре глед 55, кн. 5-6 (1999), 190-202. Божилов, Иван. „България при Асеневци“, Исторически преглед 36, кн. 2(1980), 80-95. Божилов, Иван. Византийският свят (София, Анубис, 2008). Божилов,
Иван. Културата на средновековна България (София, Абагар Холдинг, 1996). Божилов, Иван. „Преславската цивилизация“, в: Преслав. Сборник, т. 4, ред. Иван Божилов (София, Св. Георги Победоносец, 1993), 33-47. Божилов, Иван. „Pulsate et aperietur vobis. Предговор“ към Иван Дуйчев, Избрани произведения
в два тома, т. 1. Византия и славянския свят, ред. Иван Божилов (София, Анубис, 1998), 7-25. Божилов, Иван. „Размишления върху културата на средновековна България“, История, 2, кн. 2 (1993), 1-11. Божилов, Иван. „Родословието на цар Иван Александър“, Исторически преглед 37, кн. 3-4 (1981), 153-177.
Божилов, Иван. Седем етюда по средновековна история (София, Анубис, 1995). Божилов, Иван. Фамилията
Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просо— пография (София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 1985, има и второ фототипно издание от 1994). Божилов, Иван. Цар Симеон Велики (893-927). Златният век на средно вековна България (София, Издателство на ОФ, 1983). Божилов, Иван. „Цар Симеон. Златният век на средновековна България“, в: България 681-1981, ред. Христо Христов (София, Издателство на
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 575 ОФ, 1981), 81-96. Ботев, Христо. Събрани съчинения, т. 2, ред. Михаил Димитров (София, Български писател, 1971), 510-514 (първо във в. Знаме, Год. 1, бр. 7 от 6 ян. 1875). Бурмов, Александър. „За началото на славянската писменост и книж нина“, в: Александър Бурмов, Избрани
произведения, т. 1, 168-176 (първо в Исторически преглед, 8 (1952), кн. 1, 50-59). Бурмов, Александър. „Зависимото население в България през XIII и XIV в.“, в: Александър Бурмов, Избрани произведения, т. 1, 208-212 (пър во в Исторически преглед, 3 (1947), кн. 3, 257-263). Бурмов, Александър.
„Историческите корени на Кирило-Методиевото дело“, в: Александър Бурмов, Избрани произведения, т. 1, 161-167 (първо в Списание на БАН, кн. 1, 1957, 63-70). Бурмов, Александър. „Към въпроса за отношенията между славяни и прабългари през VII-IX в“, в: Александър Бурмов, Избрани произве дения, т. 1,
137-160. Бурмов, Александър. „Към въпроса за произхода на прабългарите“, в: Александър Бурмов, Избрани произведения, т. 1, 19-49 (първо в Известия на Българското историческо дружество, кн. 12-14, София, 1948,298-337). Бурмов, Александър. „Марин Дринов като историк на България“, в: Александър Бурмов,
Избрани произведения в три тома, т. 1 (София, БАН, 1968), 314-326 (първа публикация в: Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, 105-118). Бурмов, Александър. „Против буржоазно-идеалистическите становища по въпроса за налагането на християнството в България през IX в.“, в: Александър Бурмов,
Избрани произведения, т. 1, 177-191 (първо в Исторически преглед, 10 (1954), кн. 2, 36-52). Бурмов,
Александър. „Renaissance-Elemente im Mittelalterlichen Bulgarien“, в: Александър Бурмов, Избрани произведения в три тома, т. 1 (София, БАН, 1968), 309-313 (първа публикация в: Renaissance und Humanismus in Mittel- und Osteuropa. Band 1, Berlin, 1962, 357-362). Бурмов, Александър. „Създаване на българската държава“, в : Александър Бурмов, Избрани произведения, т. 1, 127-136 (първо в Исторически преглед, 8 (1951), кн. 1, 90-99). Бурмов, Александър. „Феодализмът в средновековна България“, в: Александър Бурмов, Избрани произведения, т. 1, 196-207 (първо в Исторически преглед, 2 (1945-46), кн. 2, 157-171).
576 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА България 1000 години, 927-1927, т. 1 (София, Издание на Министерството на народното просвещение, 1930). България 1300. Институции и държавна традиция, т. 1 (София, Българско историческо дружество, 1981). България 681-1981 (София, ОФ, 1981). България в света от древността до
наши дни, т. 1 (София, Наука и изку ство, 1979). В прослава на Велико Търново. Сборник, съст. Ангел Ризов, Милко Григоров (София, ОФ, 1978). Вайян, А. Руководство по славянскому языку (Москва, 1952). Ваклинов, Станчо. Формиране на старобългарската култура VI-XI век (София, Наука и изкуство, 1977).
Василева, Весела. „Въпросът за народността на св. Кирила и Методия“, Родина, 3, кн. 3 (1941), 146-153. Вачкова, Веселина. Симеон Велики. Пътят към короната на Запада (София, Кама, 2005). Вебер, Макс. Социология на господството. Социология на религията (София, Университетско издателство „Св. Климент
Охридски“, 1992). Везенков, Александър. „Проектът и скандалът ‘Батак’ (разказ на един очевидец)“, Анамнеза, 4, кн. 1 (2009), 132-203. Велчева, Боряна. Старите български ръкописи и техният език (София, Народна просвета, 1983). Венедиков, Иван Йорданов. „Административната уредба на първата бъ лгарска
държава“, в: България 1300. Институции и държавна тради ция, т. 1 (София, Българско историческо дружество, 1981), 139-159. Венедиков, Иван Йорданов. Военното и административното устройство на България през IX и X век (София, Военно издателство), 1979. Венедиков, Иван Йорданов. Медното гумно на
прабългарите (София, Наука и изкуство, 1983, има и второ издание: Митове на българската земя. Книга
първа. Медното гумно на прабългарите). Венедиков, Иван Йорданов. Митове на българската земя. Книга втора. Златният стожер (Стара Загора, Издателство „Идея“, 1995, второ пре работено издание, първото под заглавие: Златният стожер на прабъл гарите. София, Наука и изкуство, 1987). Венедиков, Иван Йорданов. Митове на българската земя. Книга трета. Раждането на боговете (Стара Загора, Издателство „Идея“, 1997, вто ро преработено издание, първото София, Издателство „Агрес“, 1992).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 577 Венедиков, Иван Йорданов. Познайте ги по делата им. Българската инте лигенция в моите спомени (София, „Христо Ботев“, 1993). Венедиков, Иван Йорданов. Прабългарите и християнството (Стара Загора, „Идея“, 1998, второ издание, първото от 1995 г.). Венедиков, Иван Тимотеев.
Войните за обединението на българите в XII век. София, 1918. Венедиков, Иван Тимотеев. Войните на българите в царуването на Калоян. София, 1901. Венелин, Юрий. Древше и нынешн!е болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношеши к росшянам, т. 1 (Москва, 1856). Владимиров,
Георги. Дунавска България и Волжка България през VII-XI век (София, ИК „Орбел“, 2005). Владимиров, Георги. Казанското ханство. История, икономика, култура (София, Тангра ТанНакРа, 2005). Влахов, Туше. „Състояние и задачи на българската историческа наука“, в: Съдът над историците, 204-281. Войнов,
Михаил, Василка Тъпкова-Заимова, Любомир Йончев, (рецен зия за) Византийски извори за истори)у 1угослави)е, т. III, Београд, 1966. - Исторически преглед, 24 (1968), кн. 3, 113-118. Войнов, Михаил. „Българската държавна приемственост и Самуиловата държава“, Исторически преглед 35, кн. 6 (1979),
5-25. Войнов, Михаил. „Някои въпроси във връзка с образуването на бъл гарската държава и покръстването на българите“, в: Известия на Института за история, т. 10 (1962), 279-309. Войнов, Михаил. „Промяната в българо-византийските отношения при цар Симеон“, в: Известия на Института за история, т. 18
(1967), 147202. Възрожденски страници. Антология, т. 1, ред. Петър Динеков (София, Български писател, 1969).
Гандев, Христо. „Условия за образуване на българската народност“, в: Етногенезис и културно наследство на българския народ (София, Издателство на БАН, 1971), 63-67. Гандев, Христо. Фактори на българското възраждане 1600-1830 (София, 1943). Генчев, Николай. Българската култура XV-XIX век. Лекции (София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988).
578 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Генчев, Николай. Очерци. Социално-психологически типове в българ ската история (София, Септември, 1987). Георгиев, Емил. Историческата мисия на българския народ в среднове ковна Европа (София, Наука и изкуство, 1975). Георгиев, Емил. „Кирил и Методий и развитието на
българската култу ра“, в: Хиляда и сто години славянска писменост 683-1963. Сборник в чест на Кирил и Методий (София, БАН, 1963), 21-49. Георгиев, Емил. Кирил и Методий. Истината за създателите на българ ската и славянска писменост (София, Наука и изкуство, 1969). Георгиев, Емил. Кирил и Методий.
Основоположници на славянските литератури (София, БАН, 1956). Георгиев, Емил. Началото на славянската писменост в България (София, 1942). Георгиев, Емил. „По въпроса за християнизирането на средновековна България (против догматизма и схематизма в нашата историческа нау ка)“, Исторически преглед 10,
кн. 5 (1954), 82-104. Георгиев, Емил. Приносът на България в общославянския и общоевро пейския духовен живот през средновековието (София, ОФ, 1980). Георгиев, Павел. „Коронацията на Симеон през 913 г.“, Исторически преглед 57, кн. 1-2,(2001), 3-19. Георгиева, Сашка. Жената в Българското
средновековие (Пловдив, Фондация „Българско историческо наследство“, 2011). Гильфердинг, Александр. Собрание сочинений, т. 1, История сербов и болгар (Санкт-Петербург, 1868, първо издание 1859). Голубинский, Евгений. Краткий очерк истории православных церквей, болгарской, сербской, румынской или
молдо-валашской, (Москва, 1871). Горина, В. В. Социально-экономические отношения во Втором бол гарском царстве (Москва,
Издательство Московского университета, 1972). Гошев, Иван. Старобългарски глаголически и кирилски надписи от IX и X в. (София, БАН, 1961). Гюзелев, Васил и Христо Коларов, „Спиридон Палаузов - родоначалник на българската медиевистика“, в: Известия на Българското историче ско дружество, т. 29, София, БАН, 1974, 99-107. Гюзелев, Васил. „България и Византийската империя“, във: Васил Гюзелев и др. (ред.). България и Сърбия в контекста на византий-
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 579 ската цивилизация (София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2005), 27-46. Гюзелев, Васил. „България и Римската църква (IX-XIV в.)“, в: България в света от древността до наши дни, т. 1 (София, Наука и изкуство), 275-283. Гюзелев, Васил. „Българската средновековна
държава (VII-XIV в.)“, Исторически преглед 37, кн. 3-4 (1981), 178-202. Гюзелев, Васил. „Възобновяването на българското царство в среднобългарската книжовна традиция“, Литературна мисъл 24, кн. 5 (1980), 22-28. Гюзелев, Васил. „Добруджа и Черноморската област на север от Балкана в края на ХП-ХШ
век“, във: Васил Гюзелев, Очерци върху историята на българския Североизток и Черноморието (края на XII - началото на XV век) (София, Борина, 1995), 9-75. Гюзелев, Васил. „Живот и научно творчество на Петър Мутафчиев (1883-1943)“, в: Петър Мутафчиев, История на българския народ (681-1323) (София,
Издателство на БАН, 1986), 6-34. Гюзелев, Васил. Изповеди, Слова. Размисли (София, „Изток - Запад“, 2010). Гюзелев, Васил. „Историография на личностите от средновековната българска история“, в: Проблеми на българската историография след Втората световна война (София, Наука и изкуство, 1973),
241-258. Гюзелев, Васил. „Ичиргу боилите на Първата българска държава (VII-XI в.)“, Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет, т. 65, кн. 3, 1973, 3, 125-179. Гюзелев, Васил. Кавханите и ичиргу боилите на българското ханствоцарство (VII-XI в.) (Пловдив, Фондация „Българско
историческо на следство“, 2007). Гюзелев, Васил. Княз Борис I (София, Наука и изкуство, 1969). Гюзелев, Васил.
Момчил юнак (София, Държавно военно издателство, 1967, библиотека „Бележити пълководци и военни дейци“). Гюзелев, Васил. „Наблюдение върху византийското присъствие в бъл гарското Черноморие от края на XII до средата на XV век“, История 1,кн. 3-4 (1992), 1-11. Гюзелев, Васил. Папството и българите през средновековието (Пловдив: Фондация „Българско историческо наследство“, 2009). Гюзелев, Васил. „Петър Мутафчиев (1883-1943) - виден представител
580 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА на българската буржоазна медиевистика“. Исторически преглед 38, кн. 2(1983), 83-100. Гюзелев, Васил. Петър Мутафчиев (София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987). Гюзелев, Васил. „Поредицата ‘Българско историческо наследство’“, Векове 2, кн. 1 (1973), 86-89.
Гюзелев, Васил. „Проучванията на професор Иван Дуйчев върху българ ската история“. Исторически преглед 34, кн. 1 (1978), 85-92. Гюзелев, Васил. „Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие“, в: Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев (София, Наука и
изкуство, 1980), 15-19. Гюзелев, Васил. „Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев“, в: Петър Мутафчиев, Книга за българите (София, Издателство на БАН, 1987). Гюзелев, Васил. „Средновековна България (История, държава, църква, народност и култура)“, в: История,
изкуство и култура на средно вековна България, съст. Васил Гюзелев (София, Народна просвета, 1981), 9-29. Гюзелев, Васил. Средновековна България в светлината на нови извори (София, Народна просвета, 1981). Гюзелев, Васил. „Функциите и ролята на кавхана в живота на Първата българска държава (VII-XI
в.)“, Годишник на Софийския Университет, Философско-исторически факултет, 1966, кн. 3, 33-57. Гюзелев, Васил. „Характерни моменти от отношенията между България и Римската църква през средните векове“, Проблеми на културата, 1979, кн. 4,75-82. Дамянова, Цвета. „Някои аспекти на ренесансовия мироглед
- сходства и различия с Българското възраждане“, Литературна мисъл 22, кн. 5 (1978), 106-119. Даскалов,
Румен. „Враждата за средновековието: българо-румънски те историографски междуособици“, в: Преплетените истории на Балканите, т. 3, Споделено минало, оспорвани наследства, ред. Румен Даскалов и Александър Везенков (София: НБУ, 2015), 286-366. Даскалов, Румен. Въведение в социологията на Макс Вебер (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 1992). Даскалов, Румен. Как се мисли Българското възраждане (София, ЛИК, 2002).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 581 Даскалов, Румен. „Митологизиране на историята: по български приме ри“, в: Румен Даскалов, Как се мисли Българското възраждане. 10 го дини по-късно. Историографско проучване (София, Просвета, 2013), 309-319. Даскалов, Румен. Чудният свят на древните българи (София, ИК
„Гутенберг“, 2011). Державин, Николай. „Богомилство и богомили“, Исторически преглед 2, кн. 1 (1945-46), 3-17. Державин, Николай. История Болгарии, т. Издательство Академии наук СССР, 1945). 1 (Москва-Ленинград, Державин, Николай. История на България, т. 1 (София, Славянско коо перативно
издателство, 1946). Державин, Николай. История на България, т. 2 (София, Славянско коо перативно издателство, 1947). Державин, Николай. „Произход на българите и образуване на Първата българска държава“, Исторически преглед 1, кн. 1 (1945/46), 5-33. Дечев, Димитър, „Източно-германският произход на
българското на родностно име“, Годишник на Софийския университет, Историко филологически факултет, т. 22, кн. 11, София, 1926, 1-25. Джамбазов, Красимир. Рицарите тамплиери в историята на България (Пловдив: Принтекс, 2016). Димитров, Емил. „Юбилейната книга: начин на направа“, Следва, 2004, кн.
8-9, 108-125. Димитров, Емил. „Юбилеят като проект. Тържествата през 1929 г. и ‘българската идея’“, Следва, 2003, бр. 7, 72-83. Димитров, Михаил. Поява, развитие и идеология на фашизма в България (София, Издателство на БРП-комунисти, 1947). Димитров, Михаил. „Фашизмът и науката“, доклад, изнесен на
събрание на Съюза на научните работници (март 1946)“, в: Съдът над истори ците. Българската историческа наука.
Документи и дискусии 19441950, т. 1. Вера Мутафчиева, Весела Чичовска и др„ съст. (София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995), 188-195. Димитров, Страшимир. „Петър Мутафчиев и съдбините на тюркоезичното българско население“, История 3, кн. 6 (1999), 37-48. Димитров, Страшимир. „Формирането на средновековната българска народност в светлината на някои наши апокрифи“, Исторически пре глед, 50-51, кн. 1 (1994-1995), 134-165.
582 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Димитров, Христо. „Проблеми от политическата история на България през втората половина на XIV век“, Исторически преглед 47, кн. 4 (1991), 3-17. Динеков, Петър. „Делото на Кирил и Методий и развоят на старата българска литература“, в: Хиляда и сто години славянска писменост
863-1963. Сборник в чест на Кирил и Методий (София, БАН, 1963). Драгова, Надежда. Климент Охридски. Разказ за него и враговете му (София, ОФ, 1966). Дринов, Марин. „Заселение Балканского полуострова славянами“, в: Марин Дринов, Избрани съчинения (в два тома), т. 1, Трудове по бъл гарска и славянска
история, Иван Дуйчев, ред. (София, Наука и изку ство, 1971, първо издание Москва, 1873), 186-362. Дринов, Марин. Избрани съчинения, т. 1-2, ред. Иван Дуйчев (София, Наука и изкуство, 1971). Дринов, Марин. „Имали ли са сърбите колонии и някоя тайна власт в Македония преди ХШ век? Как са се наричали
славяните, които на селяват Македония преди тази епоха?“, в: Марин Дринов, Избрани съчинения (в два тома), т. 2, Иван Дуйчев, ред. (София, Наука и изку ство, 1971, първа публикация в 1887 г.), 314-328. Дринов, Марин. „Исторически преглед на българската църква от само то и начало и до днес“, в:
Марин Дринов, Избрани съчинения (в два тома), т. 2 (първо издание: Виена, 1869), 11-165. Дринов, Марин. „Началото на Самуиловата държава“, в: Марин Дринов, Избрани съчинения (в два тома), т. 1 (първа публикация от 1874 г.), 388-433. Дринов, Марин. „Поглед върху произхождението на българския народ и
началото на българската история“, в: Марин Дринов, Избрани съчи нения (в два тома), т. 1 (първо
издание: Поглед връх произхождение то на блъгарский народ и началото на блъгарската история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1869), 43-122. Дринов, Марин. „Три грамоти, дадени от император Василий II на бъл гарски охридски архиепископ Йоан около 1020 година“, в: Марин Дринов, Избрани съчинения, т. 1,363-372 (най-напред в Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Браила, 1 (1873), кн. 7-8, 14-25). Дринов, Марин. „Хунни ли сме?“, в: Съчинения на Μ. С. Дринова, т. 3, ред. Васил Н. Златарски (София, издава БАН в София, 1915), 189-217 (първо издание в Периодическо списание на Българското книжовно
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 583 дружество, 1, Браила 1872, кн. 5-6, 210-238). Дринов, Марин. „Южные славяне и Византия в X веке“, в: Марин Дринов, Избрани съчинения (в два тома), т. 1,434-585 (първо издание от 1875 г.). Дроснева, Елка. „Златарски, Рънсиман и историята на първата българска държава“, в:
Известия на Българското историческо дружество, т. 32, 1978,331-338. Дуйчев, Иван. „Балканският Югоизток през първата половина на VI век. Начални славянски нападения“, в: Иван Дуйчев, Българско средно вековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България (София,
Наука и изкуство, 1972), 11-69 (пър во в Беломорски преглед, Год. 1, 1942, 229-270). Дуйчев, Иван. Българско средновековие. Проучвания върху полити ческата и културната история на средновековна България (София, Наука и изкуство, 1972). Дуйчев, Иван. „Византийско-славянска общност в областта на
народ ното творчество“, в: Иван Дуйчев, Проучвания върху средновеков ната българска история и култура (София, Наука и изкуство, 1981), 113-120 (първо в Известия на Етнографския институт, т. 6 (1963) = Сборник в чест на Христо Вакарелски, 351-358). Дуйчев, Иван. „Византия и славянският свят“, в:
Иван Дуйчев, Избрани произведения в два тома, т. 1. Византия и славянският свят, подбор и редакция Иван Божилов (София, Анубис, 1998), 26-44 (първо като: „Bisanzio е il mondo slavo“ in XI. Settimane di studio del Centro italiano di studi sull’alto medioevo, Spoleto, 1964, 135 - 158, 227 -231).
Дуйчев, Иван. „Въпроси из вътрешната история на първото българско царство. Чужди влияния“, в: Сб. През вековете.
Исторически, народописни и археологически статии, т. 1 (София, Българска историческа библиотека, 1938), 97-125. Дуйчев, Иван. „Въпросът за византийско-славянските отношения и ви зантийските опити за създаване на славянска азбука през първата по ловина на IX век“, в: Известия на Института за българска история, 7 (1957), 241-267. Дуйчев, Иван. „Върху някои български имена и думи у византийските автори“, в: Иван Дуйчев, Проучвания върху средновековната българ ска, 337-342. Дуйчев, Иван. „Въстанието в 1185 г. и неговата хронология“, в: Иван Дуйчев, Проучвания върху средновековната българска, 38-67 (първо
584 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА изд. в: Известия на института за българска история 6 [1956], 327-358). Дуйчев, Иван. „Държава и църква в средновековна България“, Родина 3, кн. 2(1940-41), 83-96. Дуйчев, Иван. „Идеята за приемствеността в средновековната българска държава“, в: Иван Дуйчев, Проучвания върху
средновековната бъл гарска, 68-81 (първо в Известия на Българското историческо друже ство, т. 27 (1969), 5-19). Дуйчев, Иван. „Извращаване на византийско-славянските културни от ношения“, Исторически преглед 20, кн. 1 (1964), 105-109. Дуйчев, Иван. „‘Именникът на първобългарските ханове’ и
българската държавна традиция“, Векове 2, кн. 1 (1973), 5-11. Дуйчев, Иван. „Литературни отношения между византийците, българите и сърбите през XIV-XV век“, в: Иван Дуйчев, Избрани произведения в два тома, т. 1. Византия и славянския свят, подбор и редакция Иван Божилов (София, Анубис, 1998),
128-167 (първо като: „Rapports lit téraires entre les Byzantines, les Bulgares et les Serbes aux XIVe et XVe siècles“, in: L’école de la Morava et son temps, Beograd, 1972, 77 - 100). Дуйчев, Иван. Македония в българската история (София, 1941). Дуйчев, Иван. „Обединението на славянските племена в
Мизия през VII век“, в: Изследвания в чест на Марин Дринов (София, Издателство на БАН, 1960), 417-428. (Препечатано в Иван Дуйчев, Българско сред новековие, 70-86.) Дуйчев, Иван. „Отношенията между южните славяни и Византия през Х-ХП век“, в: Иван Дуйчев, Избрани произведения в два тома, т. 1.
Византия и славянският свят, подбор и редакция Иван Божилов (София, Анубис, 1998), 45-86 (най-напред Relations entre
les Slaves méridionaux et Byzance aux Xe - XIIe siècles, Cahiers de civilisation medievale, IX, 4, 1966, 533-556). Дуйчев, Иван. „По някои проблеми на старославянската и старобъл гарската литература“, в: Иван Дуйчев, Проучвания върху среднове ковната българска, 82-99 (първо отпечатана в Литературна мисъл 13 (1969), кн. 5, 8-23). Дуйчев, Иван. „Преглед на българската историография“, 1угословенски историски часопис 4, свеска 1-2 (1938), 40-74. Дуйчев, Иван. „Преписката на папа Инокентия III с българите“, Годишник на Университета „Св. Климент Охридски“, Историко-филологически факултет, т. 38, книга 3, 1942, 3-116. Дуйчев, Иван. „Приносът на Марин Дринов в областта на българската
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 585 историография“, в: Марин Дринов, Избрани съчинения в два тома, т. 1. Трудове по българска и славянска история, ред. Иван Дуйчев (София, Наука и изкуство, 1971), 7-34. Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура (София: Наука и изкуство, 1981).
Дуйчев, Иван. „Професор Петър Мутафчиев. Животописен очерк“, в: Петър Мутафчиев, История на българския народ, част първа (София, Хемус, 1943, второ издание под ред. на Ив. Дуйчев), XI-XXIII. Дуйчев, Иван. „Прояви на народностно самосъзнание у нас през XVII век“, Македонски преглед 13, кн. 2 (1942),
26-51. Дуйчев, Иван. Рилският светец и неговата обител (София, 1947). Дуйчев, Иван. „Славяни и първобългари“, в: Известия на Института за българска история, т. 1-2, 1951, 190-216. Дуйчев, Иван. „Традиции и институции на средновековната българска култура“, в: България 1300. Институции и държавна
традиция, т. 1 (София, Българско историческо дружество, 1981), 187-201. Дуйчев, Иван. „Центры византийско-славянского общения и сотрудни чества“, в: Труды Отдела древнеруской литературы, т. 19, Москва— Ленинград, Издательства Академии наук СССР, 1963, 107-129. Дьолгер, Франц. „Средновековното
‘семейство на владетелите и наро дите’“, Списание на БАН, кн. 66, Клон Историко-филологичен 32, София, 1943, 181-222. Еленков, Иван. „Второто национално съвещание на историците в България“, в: Разум и възвишеност. Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Димитър Аврамов, Цочо Бояджиев, Божидар Кунчев,
съст. (София, Аб Издателско ателие, 2004), 48-92. Еленков, Иван. Културният фронт (София, Институт за
изследване на близкото минало, Институт „Отворено общество“, Сиела, 2008), 357411. Живков, Тодор. „Някои основни проблеми на работата с младежта и Комсомола. Тезиси, развити от другаря Тодор Живков на заседание то на Политбюро на ЦК на БКП на 12 октомври 1967 г.“, в: Тодор Живков за Комсомола и младежта (София, Народна младеж, 1968), 5-98. Заимов, Йордан, Василка Тъпкова-Заимова, Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-1016 г. (София, БАН, 1970).
586 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Заветов, Гаврил. Българското население в средните векове (Русе, печат ница на Спиро Гулапчев, 1902). Запрянова, Антоанета. „Bulgaro-turcica, 1, 2, 3.“, Исторически преглед 55, кн. 5-6(1999), 222-228. Златарска-Тодорова, Креса. Баща ми Васил Златарски (София, Наука и
изкуство, 1975). Златарски, Васил. България през XIV и XV век. Лекционен курс, Валери Канунов, Тодор Попнеделев, съст. (София, „Изток-Запад“, 2005). Златарски, Васил. „Българо-сръбските политически отношения в мина лото“, в: Българска историческа библиотека, год. 3,т. 2 (1930), 61-102. Златарски,
Васил. „Главните периоди в българската история“, в: Лекционни курсове на проф. Васил Златарски, Тодор Попнеделев, съст., т. 1 (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999), 46-60. Златарски, Васил. „Гръцко-български съюз през 1204/5 година. Реч, про изнесена на 25 ноември 1913
г.“, във: Васил Златарски, Избрани про изведения, т. 2 (София, Наука и изкуство, 1984), 376-394. Златарски, Васил. Избрани произведения, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1972). Златарски, Васил. Избрани произведения, т. 2 (София, Наука и изкуство, 1984) Златарски, Васил. История на българската
държава през средните веко ве, т. 1. Първо българско царство. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие (679-852) (София, 1918, фототипии издания: София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ 1994, София, Издателство „Захари Стоянов“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007;
има и издание от 1970, София, Наука и изкуство, което не е фототипно). Златарски, Васил. История на българската
държава през средните ве кове, т. 1. Първо българско царство. Част 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852-1018) (София, 1927, фототипии издания: София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994, София, Издателство „Захари Стоянов“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007; има и издание от 1971, София, Наука и изкуство, което не е фототипно и е друга пагинация). Златарски, Васил. История на българската държава през средните веко ве, т. 2. България под византийско владичество (1018-1187) (София,
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 587 1934, фототипии издания: София, Наука и изкуство, 1972, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994, София, Издателство „Захари Стоянов“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007). Златарски, Васил. История на българската държава през средните ве
кове, т. 3. Второ българско царство. България при Асеновци (1187— 1280) (София, 1940, фототипии издания: София, Наука и изкуство, 1972, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994, София, Издателство „Захари Стоянов“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007). Златарски,
Васил. Лекционни курсове на проф. Васил Златарски, т. 1, Тодор Попнеделев, съст. (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999). Златарски, Васил. Нова политическа и социална история на България и Балканския полуостров. Лекции, четени от проф. В. Н. Златарски в Балканския
близкоизточен институт през 1920-1921 г. (София, 1921). Златарски, Васил. „Образуване на българската народност“, във: Васил Златарски, Избрани произведения, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1972), 313-358 (първо издание като Българска историческа библиоте ка, Год. 1,т. 1, София, 1928, 74-112).
Златарски, Васил. „Потеклото на Петър и Асен, водачите на въстанието в 1185“, във: Васил Златарски, Избрани произведения, т. 2 (София, Наука и изкуство, 1984), 326-358 (първо публикувано в Списание на Българската академия на науките, кн. 45, 1933, 7-48). Златарски, Васил. „Преглед на 30-годишната
научно-книжовна дейност на проф. Μ. С. Дринов“, в: Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов, 1869-1899
(Българското книжовно дружество в София. София, 1900), 34-70. Златарски, Васил. „Устройство Болгарии и положение българского наро да в первое время после покорения их Василием II Болгаробойцею“, в: Seminarium Kondakovianum, т. 4, Prague, 1931, 49-67 (препечатано във: Васил Златарски, Избрани произведения, т. 2, София, Наука и изкуство, 1984, 120-140). Иванов, Йордан. Богомилски книги и легенди (София, 1925). Иванов, Йордан. Българите в Македония (София, БАН, 1915). Иванов, Йордан. „Произход на цар Самуиловия род“, в: Сборник в чест на Васил Н. Златарски, по случай 30-годишната му научна и професорска дейност (София, 1925), 55-62.
588 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирвания (София, 1906). „Из Зографската история“, във: Възрожденски страници. Антология, т. 1, Петър Динеков (София, Български писател, 1969), 75-78. Изследвания в чест на Марин Дринов (София, 1960). Илиев, Илия Г. „Едноличната
власт в езическа България“, Исторически преглед 58, кн. 1-2 (2002), 5-23. Иречек, Константин. История на българите, Васил Златарски, ред. (София, издава Страшимир Славчев, 1929, първо издание на чешки от 1876 г., превод на немски от 1876 г.). История на българите, т. 1. От древността до края на XVI
век, Георги Бакалов, ред. (София, ИК „Знание“ и „Труд“, 2003). История на България, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1954). История на България, т. 1. Първобитнообщинен и робовладелски строй. Траки (София, БАН, 1979). История на България, т. 2. Първа българска държава, отговорен редактор Димитър
Ангелов (София, БАН, 1981). История на България, т. 3. Втора българска държава, отговорен редактор Страшимир Лишев (София, БАН, 1982). История на България, т. 4. Османско владичество XV-XVIII в. (София, БАН, 1983). История на България, т. 5. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век (София,
БАН, 1985). История на българското изобразително изкуство, А. Обретенов, съст. (София, БАН, 1976). Йоанович, Хрисант. Цветообрание на старославенската книжнина в България (Събрано и на чески издано от г. Павла Шафарика, 1847. От сърбски на български преведено и издано от дякон Хрисанта Йоанович от
Калофер, Белград, 1849). Йончев, Любомир. „За характера на манастирското земевладение в Македония през
XIII-XIV в.“, в: Известия на Института за история, т. 22 (1972), 121-182. Йончев, Любомир. „Някои въпроси относно Крумовото законодателст во“, в: Известия на Института за българска история, т. 6,1956,630-646. Каждан, Александр П., Геннадий Г. Литаврин, Очерки истории Византии и южных славян (Москва, Государственное учебно-педагогическое издательство Министерства Просвещения РСФСР, 1958).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 589 Каждан, Александр. Аграрные отношения в Византии XIII-XIV вв. (Москва, Издательство Академии наук СССР, 1958). Каждан, Александр. „Васил Гюзелев, Княз Борис Първи. София, 1969“, Советское Славяноведение, 1970, кн. 3, 89-90. Каждан, Александр. Деревня и город в Византии IX-X
вв. Очерки по истории византийского феодализма (Москва, Издательство Академии наук СССР, 1960). Каждан, Александр. „И. Мутафчиев. История на българския народ“, Вопросы истории, 1948, кн. 8, 131-132. Каймакамова, Милияна. Българската средновековна историопис (София, Наука и изкуство, 1990).
Каравелов, Любен. Събрани съчинения, т. 7, подбор и редакция Цвета Унджиева (София, Български писател, 1985), 293-295, (от в. Свобода, Год. 2, бр. И, 13 март 1871). Каравелов, Любен. Събрани съчинения, т. 7, подбор и редакция Цвета Унджиева (София, Български писател, 1985), 54-56 (от в. Народност,
Год. 2, бр. 16, 9 март 1869). Караянопулос, Йоанис. Политическата теория на византийците (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992). Кацунов, Валери. „Прояви на българско народностно самосъзнание от времето на византийското владичество“, История 5, кн. 3-4 (1997), 6-14.
Кацунов, Валери. Формиране, развитие и динамика на българското на родностно самосъзнание VII-XIV век (София, Ропринт ЕАД, 2015). Киселков, Васил. „Най-старата славянска азбука“, Език и литература, 10, кн. 3 (1955), 215-220. Киселков, Васил. Славянските просветители Кирил и Методий. Живот и дейност
(София, 1923). Коларов, Христо, Васил Гюзелев, „Спиридон Николаев Палаузов (18181872)“, в: Спиридон Палаузов, Избрани
трудове, т. 1. Изследвания по история на България и европейския Югоизток през средновековие то. Васил Гюзелев и Христо Коларов, ред. (София, Наука и изкуство, 1974), 7-73. Коларов, Христо. Средновековната българска държава (Уредба, между народно положение и значение), във: В прослава на Велико Търново. Сборник. Ангел Ризов, Милко Григоров, съст. (София, ОФ, 1978). Коледаров, Петър. „За правната същност на българската държава в на-
590 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА чалния и' период“, в: България 1300. Институции и държавна тради ция, т. 2 (София, Българско историческо дружество, 1982), 193-200. Константин—Кирил Философ. Юбилеен сборник по случай 1100-годишнината от смъртта му (София, 1969). Косев, Димитър. „Държавната традиция в
историята на българския на род“, в: България 1300. Институции и държавна традиция, т. 1 (София, Българско историческо дружество, 1981), 9-23. Коссв, Димитър. „За състоянието и задачите на българската историческа наука“, Исторически преглед 20, кн. 4 (1964), 3-39. Коссв, Димитър. „Развитието на
историческата наука в България след победата на Великата октомврийска социалистическа революция“, Исторически преглед 13, кн. 6 (1957), 3-15. Крънджалов, Димитър. „Хуни ли сме ние, българите?“ (София, 1947). Кръстев, Кирил. „Българският принос в Боянските стенописи“, Изкуство 12, кн. 4-5 (1962),
39-47. Кръстев, Кирил. Наченки на ренесанс в средновековна България (София, Български художник, 1971). Кръстевич, Гаврил. История блъгарска (Цариград, 1869). Куюмджиев, Кръстьо. „Бележки върху антологията ‘Старобългарски страници’“, Литературна мисъл 13, кн. 2 (1969), 62-77. Лилова, Десислава.
Възрожденските значения на националното име (София, Просвета, 2003). Лилова, Десислава. „Империите и тяхното наследство: Византия в исто рическия разказ на Възраждането“, в: Сред текстовете и емоциите на Българското възраждане: сборник в чест на Румяна Дамянова. Н. Капралова и Д. Господинов, съст.
(София, Изток-Запад, 2009), 565580. Лиотар, Жан-Франсоа. Постмодерната ситуация (София, Критика и ху манизъм, 1993).
Литаврин, Геннадий. Болгария и Византия в ХГ-ХП вв. (Москва, Издательство Академии Наук СССР, 1960). Литаврин, Геннадий. „Введение християнства в Болгарии (IX - нача ло X в.)“, в: Принятие християнства народами Центральной и ЮгоВосточной Европы и крещение Руси. Геннадий Г. Литаврин, ред. (Москва, Наука, 1988). Литаврин, Геннадий. „Славянските земи на Византийската импе рия в българската историография през последното десетилетие“, в:
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 591 Проблеми на българската историография след Втората световна вой на (София, Наука и изкуство, 1973), 203-212. Литаврин, Геннадий. „Темпове и специфика на социално-икономическо то развитие на средновековна България в сравнение с Византия (от края на VII до края на XII в.)“,
Исторически преглед 26, кн. 6 (1970), 23-40. Лихачов, Дмитрий. Големият свят на руската литература (София, 1976). Лихачов, Дмитрий. „Старославянските литератури като система“, Литературна мисъл 13, кн. 1 (1969), 3-38. Лишев, Страшимир. Българският средновековен град. Общественоикономически облик
(София, БАН, 1970). Лишев, Страшимир. За генезиса на феодализма в България (София, Издателство на БАН, 1963). Лишев, Страшимир. За стоковото производство във феодална България (София, БАН, 1957). Лишев, Страшимир. „Някои данни за феодалните отношения в България през X век“, в: Известия на Института
за българска история, т. 6 (1956), 409-438. Любенова, Лизбет. Петър Ников. Жизнен път и научно дело (София, Наука и изкуство, 1986). Любенова, Лизбет. „Рецензия за Мария Велева, Александър Буров. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988“, Исторически преглед 46, кн. 3 (1990),
98-100. Марков, Георги. „50 години Институт по история при БАН“, Исторически преглед 54, кн. 1-2 (1998), 3-10. Маслев, Стоян. „За ролята и значението на дейността на Теофилакт Охридски като архиепископ български“, в: Известия на Института за история, т. 23, 1974, 235-247. Матанов, Христо. В търсене
на средновековното време. Неравният път на българите (VII-XV в.) (София, ИК „Гутенберг“, 2014).Матанов,
Христо. „Иван Венедиков, Военното и административното устройст во на България през IX и X век. София, Военно издателство, 1979“, Исторически преглед 36, кн. 1 (1980), 135-140. Матанов, Христо. „Средновековие и българска историческа съдба“, История 2, кн. 1 (1993), 36-43. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век (София, Наука и изкуство, 1986).
592 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Мечев, Константин. Жребий на българите. Делото на Константин Кирил Философ (София, Комитет за култура, 1981). Мечев, Константин. „Кирил и Методий и техните ученици в България“, в: 681-1948. Из историята на българската народност и държава. Изследвания, анализи, преоценки
(София, Пеликан Алфа, 1993), 2230. Мсчсв, Константин. Кирил и Методий. Исторически извори и литера турни паметници (София, Народна просвета, 1969). Мсчев, Константин. Произход на славянобългарската писменост (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Академично издателство „Проф.
Марин Дринов“, 1999). Минков, Цветан. Българското възраждане (София, Игнатов, 1943). Митев, Йоно. Кратка история на българския народ (София, Наука и из куство, 1951). Митев, Йоно. „Покръстването на българите“, Исторически преглед 2, кн. 4-5 (1945-1946), 412-434. Митев, Йоно. „Причините, поради
които българският народ не е ми нал през робовладелския стадий на развитие“, в: Йоно Митев, Исторически студии (София, Държавно военно издателство, 1955), 234-315. Митев, Пламен. „За ‘славянизацията’ на възрожденските българи“, в: История на българите. Потребност от нов подход. Преоценки. Втора
част (София, Тангра ТанНакРа, 1998), 155-172. Михайловски, Стоян. „Как западат и се провалят държавите“, в: Стоян Михайловски, Неиздадени съчинения, т. 1. Метаполитика, (София, 1940, писано през 1924 г.). Мишев, Димитър. България в миналото (София, 1916). Мишкова, Диана. „Византия и византийското
наследство в национал ните историографии на Гърция, България, Сърбия и Румъния,“ в: Преплетените истории на
Балканите, т. 3, Споделено минало, оспор вани наследства, ред. Румен Даскалов и Александър Везенков (София: НБУ, 2015), 127-265. Мишкова, Диана. Румен Даскалов, „‘Форми без съдържание’: Дебатите за преноса на западни идеи на Балканите“, в: Преплетените истории на Балканите, т. 2. Пренос на политически идеологии и институции, Румен Даскалов и Диана Мишкова, съст. (София, Нов български уни верситет, 2014), 11-107.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 593 Младенов, Стефан. „Печенези и узи-кумани в българската история“, в: Българска историческа библиотека, год. 4 (1931), т. 1, 115-136. Москов, Моско. Именник на българските ханове. Ново тълкуване (София, Петър Берон, 1988). Мутафчиев, Петър, Вера Мутафчиева, История на
българския народ. От наченките на човешкия живот по нашите земи до Българското въз раждане (София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995). Мутафчиев, Петър. Българи и румъни в историята на дунавските земи (София: „Художник“, 1927 = Годишник на Софийския университет. Историко-
филологически факултет, книга 23, 1). Книгата е преведе на на френски: Bulgares et roumains dans l’histoire des pays danubiens (Sofia, 1928). Мутафчиев, Петър. В кои земи е живял и живее българският народ (Видин, 1929). Мутафчиев, Петър. „Васил Златарски“, Просвета 1, кн. 4 (1935), 469-471.
Мутафчиев, Петър. „Владелите на Просек“, в: Петър Мутафчиев, Избрани произведения, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1973), 172-285 (първа публикация в Сб. БАН, 1913, кн. 1, 1-85). Мутафчиев, Петър. „Войнишки земи и войници във Византия през ХШ— XIV в.“, в: Петър Мутафчиев, Избрани произведения, т. 1.
(София, Наука и изкуство, 1973), 518-652 (най-напред в Списание БАН, 27, 1923, 1-113). Мутафчиев, Петър. „Делото на Кирила и Методия в културната мисия на българския народ“, Просвета 7, кн. 7 (1942), 756-763. Петър Мутафчиев, „Делото и примерът на Паисия“, Отец Паисий 8, кн. 7 (1935), 333-337.
Мутафчиев, Петър. „Един наш правен историк“, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, т. 29, 1933, кн. 4,
3-54. Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, т. 1 и 2, ред. Димитър Ангелов (София, Наука и изкуство, 1973). Мутафчиев, Петър. Изток и Запад в европейското средновековие. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1999. Мутафчиев, Петър. „Изток и Запад в европейското средновековие. Встъпителна лекция“, в: Петър Мутафчиев, Изток и Запад в евро пейското средновековие, 127-158 (първо издание в Годишник на
594 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Софийския университет, Историко-филологически факултет, Кн. XXI, №2 1925, 1-34). Мутафчиев, Петър. „Историческата съдба на Македония“, Годишник на Софийския университет, Официален отдел, 1940/41, София, 1942, 287-305. Мутафчиев, Петър. История на българския народ, ч. 1 и 2
(София, Издателство Хемус, 1943, второ издание под ред. на Иван Дуйчев). Петър Мутафчиев, Вера Мутафчиева, История на българския народ. От наченките на човешкия живот по нашите земи до българското въз раждане (София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995). Мутафчиев, Петър. Книга за
българите (София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 1999, трето издание, първото от 1987 г„ писано 1928-1936). Мутафчиев, Петър. „Към въпроса за българо-румънските отноше ния през средните векове“, Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет, т. 28 (1932), кн. 5, 1-56. Мутафчиев,
Петър. „Към ново възраждане“, Отец Паисий 8, кн. 1 (1935), кн. 1,3-9. Мутафчиев, Петър. „Към философията на българската история. Византинизмът в средновековна България“, в: Петър Мутафчиев, Изток и Запад в европейското средновековие, 159-168 (най-напред във Философски преглед, 3 (1931), кн. 2,
27-36). Мутафчиев, Петър. Лекции по история на културата (София, Анубис, 1995). Мутафчиев, Петър. „’Отговорът’ на г. Станев“, Просвета 1, кн. 5 (1935/6), 628-639. Мутафчиев, Петър. „Петър Пиков“, в: Сборник в памет на проф. Петър Ников (София, 1940), 11-16. Мутафчиев, Петър. „План за излагане на
българската история през XIVXIX век“, в: Петър Мутафчиев, История на българския народ, част втора (София, Хемус,
1944), 255-265. Мутафчиев, Петър. „Поп Богомил и св. Иван Рилски. Духът на отрица нието в нашата история“, в: Петър Мутафчиев, Изток и Запад в евро пейското средновековие, 169-184 (първо във Философски преглед, 4 [1934], кн. 2). Мутафчиев, Петър. „Произходът на Асеновци“, в: Петър Мутафчиев, Избрани произведения, т. 2, 150-191 (първо в: Македонски преглед
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 595 4, кн. 4 [1928], 1^12). Мутафчиев, Петър. „Русско-болгарские отношения при Святославе“, в: Петър Мутафчиев, Избрани произведения, т. 2, 233-256 (първо в Seminarium Kondakovianum, IV, 1931, 77-94). Мутафчиев, Петър. „Селското земевладение във Византия“, в: Петър Мутафчиев,
Избрани произведения, т. 1, 23-114 (първо в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. 2, II. Дял за държавни науки, София, 1909). Мутафчиев, Петър. „Сръбското разширение в Македония през средните векове“, Македонски преглед 1, кн. 4 (1924), 1-26. Мутафчиев, Петър. „Съдбините на
средновековния Дръстър“, в: Петър Мутафчиев, Избрани произведения, т. 2, 19-103 (първо в: Силистра и Добруджа, кн. 1, София, 1927, 101-196). Мутафчиев, Петър. „Творческата роля на човека в историческия про цес“, Просвета 3, кн. 1 (1937), 3-17. Мутафчиева, Вера. Бивалици, книга трета (София, Анубис,
2003). Мутафчиева, Вера. „Предисловие“, в: Съдът над историците, 5-15. Мутафчиева, Вера. Семейна сага. Разгадавайки баща си (София, Болкан Пъблишинг Къмпани, 2000). Натан, Жак. Икономическа история на България (София, 1938, няма дан ни за издател). Натан, Жак. „Родовият строй у славяните“,
Исторически преглед 3, кн. 1 (1946-1947), 24-34. Недев, Недю. Българското масонство (1807-2007) (Пловдив, ИК „Хермес“, 2008). Никитин, С. А. „Образуване на българския народ и възникване на бъл гарската държава“, Исторически преглед 9 (1953), кн. 1, 50-77 (и на руски - С. А. Никитин, Образование
болгарского народа и возникно вение болгарского государства. Вестник Московского университета, № 1,1952). Ников, Петър.
„Бележки за Югоизточна България през епохата на Тертеровци. От д-р С. Табаков“, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в София, год. 21, т. 70, кн. 7-8, 1909, 563-588. Ников, Петър. Българи и татари в средните векове. София, 1929, 97-141 (отпечатък от Българска историческа библиотека, год. II, кн. III). Ников, Петър. „Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 година“,
596 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Сборник на БАН, кн. XI. Клон историко-филологичен и философскообществен, 7, София, 1920, 1-220. Ников, Петър. „Българска дипломация от началото на XIII век“, в: Българска историческа библиотека, год. 1 (1928), т. 3, 76-108. Ников, Петър. „Васил Н. Златарски“, в: Известия на
Историческото дру жество в София, кн. 14-15, 1937, 1-27. Ников, Петър. Второ българско царство 1186—1396 (София, Историческо дружество, 1937). Ников, Петър. Задачата на днешната българска историография. Встъпителна лекция от 25 октомври 1920 г. (София, 1928). Ников, Петър. „История на Видинското
княжество до 1323 г.“, Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, Т. XVIII, 8, София, 1922, 1-124. Ников, Петър. „Constantin С. Giurescu, Istoria Românilor. Bucuresti, 1935“, в: Известия на историческото дружество в София, 14-15 (1937), 243246. Ников, Петър. „Към историята
на северозападните български земи“, Списание на БАН, кн. 16, Клон Историко-филологичен и философ ско-обществен, 9, София, 1918, 43-64. Ников, Петър. „Принос към историческото изворознание на България и към историята на българската църква“, Списание на БАН, кн. 20, Клон историко-филологичен и
философско-обществен, 11, София, 1921, 1-62. Ников, Петър. „Съдбата на северозападните български земи през сред ните векове“, в: Българска историческа библиотека, год. Ill, 1930, т. 1,96-153. Ников, Петър. „Създаване на Второто българско царство“, в: Петър Ников, Второ българско царство. Сборник
статии (София, Издателство Ив. Куюмджиев, 1938), 3-7. Ников, Петър. Татаро-български отношения през средните
векове с оглед към царуването на Смилеца (София, 1921). Ников, Петър. „Турското завоевание на България и съдбата на последни те Шишмановци“, в: Известия на Историческото дружество в София, кн. 7-8, София, 1928,41-112 (същото в Българска историческа библи отека. Год. 1, 1928, Т. 1, 112-159). Ников, Петър. Хан Омортаг и кахван Исбул (София, Българска истори ческа библиотека, 1932).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 597 Ников, Петър. „Цар Борил под светлината на един нов паметник“, Списание на БАН, кн. III, 1912, 121-134. Ников, Петър. „Църковната политика на Иван Асеня П“, в: Българска историческа библиотека, год. 3, 1930, т. 3, 65-111. Николаев, Всеволод. „Обсъждане на макета на първия том
на научно популярната история на България“, в: Известия на Института за бъл гарска история, 5 (1954), 415-479. Николов-Зиков, Петър. Династията на Срацимировци (София, Нов бъл гарски университет, 2012). Николова, Видка. Богомилството. Предобрази и идеи. В пътя от Първи до Трети завет (София
„М-8-М“, 2008, първо издание 2005). „Обсуждение труда болгарских историков История Болгарии“, Вопросы истории, 1955, кн.12,193 сл. „Обсъждане на макета на т. 1 от История на България в Съветския съюз“, Исторически преглед 10, кн. 1 (1954), 116-126. Овчаров, Димитър. Въведение в прабългарската
култура (София, Гуторанов и син, 2002). Овчаров, Димитър. „Прабългарите в българската история и култура (VII-IX в.)“, Векове 8, кн. 4 (1979), 28-37. Овчаров, Димитър. Прабългарската религия. Произход и същност (София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1997). Овчаров, Димитър. „Средновековни
графитни рисунки от България и тяхната връзка с наскалното изкуство на Средна Азия и Сибир“, в: България в света от древността до наши дни, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1979), 244-252. Орманджиев, Иван. Възпитателното значение на родната ни история днес (София, „Казанлъшка долина“, 1935).
Орманджиев, Иван. Момчил-юнак и неговото княжество в Западна Тракия (Карнобат, 1921). „Основни етапи в развитието на
българската историческа наука след Втората световна война“ (колектив от автори), в: Проблеми на бъл гарската историография след Втората световна война (София, Наука и изкуство, 1973), 13-99. Острогорский, Георгий. „К истории иммунитета в Византии“, Византийский временник, т. 13, Москва, Издательство Академии Наук, 1958, 55-106. Павлов, Пламен. „Аспарух и Кубер“, в: Пламен Павлов, Българското
598 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА средновековие, 9-20. Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България (Велико Търново, Абагар, 2000). Павлов, Пламен. „България до Бяло море в средата на XIV век“, в: Пламен Павлов, Българското средновековие, 159-166. Павлов, Пламен. Българското средновековие -
познато и непознато (Велико Търново, Абагар, 2008). Павлов, Пламен. Забравени и неразбрани. Събития и личности и Българското средновековие (София, Сиела, 2010). Павлов, Пламен. „Куманите в обществено-политическия живот на сред новековна България (1186 г. - началото на XIV век)“, Исторически преглед
46, кн. 7 (1990), 16-26. Павлов, Пламен. „Многото ‘Българин’ през XIV век“, в: Пламен Павлов, Българското средновековие, 167-171. Павлов, Пламен. „Пресиан II - последният владетел на Първото българско царство (февруари - август 1018 г.)“, в: Пламен Павлов, Българското средновековие, 92-106. Павлов,
Пламен. „Сърбите в политиката на княз Борис-Михаил и цар Симеон Велики“, в: Пламен Павлов, Българското средновековие, 5165. Павлов, Пламен. Търновските царици (Велико Търново, Издателство „ДАР-РХ“, 2006). Павлов, Пламен. „Цар Константин II Асен (1397-1422) и краят на сред новековната българска
държавност“, в: Пламен Павлов, Българското средновековие, 209-229. Павлов, Пламен. „Щрихи към идейно-политическия портрет на цар Калоян (1197-1207)“, в: Пламен Павлов, Българското средновековие, 117-124. Павлов, Тодор. „За марксическа история на България“, в: Тодор Павлов, Избрани произведения, т.
III. Философия и исторически науки (София, Издание на БАН, 1960), 335-379. Павлова, Албена. „Храната на
средновековните българи от XIII-XIV век като част от всекидневния бит“, История 3, кн. 1 (1994), 39-47. Палаузов, Спиридон. „Из ‘Богомилството’“, в: Спиридон Палаузов, Избрани трудове, т. 1,203-206. Палаузов, Спиридон. „Векът на българския цар Симеон“, в: Палаузов, Спиридон. Избрани трудове, т. 1, 87-202.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 599 Палаузов, Спиридон. „Европейският Югоизток през XIV столетие“, в: Спиридон Палаузов, Избрани трудове, т. 1, 272-342. Палаузов, Спиридон. Избрани трудове, т. 1. Изследвания по история на България и европейския Югоизток. Васил Гюзелев и Христо Коларов, ред. (София: Наука и
изкуство, 1974). Палаузов, Спиридон. „Исторически напомняния във връзка със съвре менните искания на българите“, в: Спиридон Палаузов, Избрани тру дове, т. 1, 512-520. Палаузов, Спиридон. „Синодикът на цар Борил. Ръкопис от XIV век“, в: Спиридон Палаузов, Избрани трудове, т. 1,251-271. Палаузов,
Спиридон. „Уния в царуването на Йоана I Асеня“, в: Спиридон Палаузов, Избрани трудове, т. 1, 207-215. Пастухов, Иван. Българската история (София, Хемус, 1945, второ, пре работено издание). Пенев, Боян. История на новата българска литература, т. 4, част 1, Борис Йоцов, ред. (София, 1936). Пенева-
Русева, Иванка. „Едно проучване по повод съобщението на Прокопий Кесарийски за произхода на кутригурите и утигурите от ‘хуно-кимерийци ’“, Исторически преглед 53, кн. 3 (1997), 150-171. Петканова, Донка, Димо Чешмеджиев, „Кирил и Методий - покръстите— ли на българите?“, Исторически преглед 48, кн. 4
(1992), 84-93. Петканова, Донка. Константин Кирил. Денница на славянския род (София, Време, 1994, първото издание от Народна шросвета, 1983). Петканова-Тотева, Донка. „По повод някои мнения за старобългарската литература“, Литературна мисъл 13, кн. 5 (1969), 24-40. Петканова-Тотева, Донка.
Хилядолетна литература (София, Наука и из куство, 1974). Петков, Васил. България, носителка на реформацията,
културата и циви лизацията (София, 1919). Петров, Петър. „Александър Бурмов като историк на средновеков на България“, в: Александър Бурмов. Избрани произведения (в три тома), т. 1 (София, Издателство на БАН, 1968), 7-17. Петров, Петър. „Буржоазно-идеалистическите и реакционно-фашистки те възгледи на проф. Петър Мутафчиев“, Исторически преглед 7, кн. 4-5 (1950-51), 393-425. Петров, Петър. „Българските историци за социално-икономическите отношения и класовите борби през средновековието“, в: Проблеми
600 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА па българската историография след Втората световна война (София, Наука и изкуство, 1973), 175-191. Петров, Петър. „Васил Златарски като историк на средновековна България“, в: Известия на Българското историческо дружество, т. 32 (1978), 283-303. Петров, Петър. „Васил Н.
Златарски и първият том на неговата ‘История на българската държава през средните векове’“, във: Васил Златарски, История на българската, т. 1, ч. 1 (София, Наука и изкуство, 1970), 7-28. Петров, Петър. „Втората част от Историята на първата българска държа ва“, във: Васил Златарски. История на
българската държава, т. 1, ч. 2 (София, Наука и изкуство, 1971), 7-22. Петров, Петър. Възстановяване на българската държава 1185-1197 (София, Наука и изкуство, 1985). Петров, Петър. „Въстанието на Ивайло“, в: Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет, т. 49, 1955, кн. 1,
София, 1956, 173-259. Петров, Петър. Въстанието на Ивайло (София, Държавно военно изда телство, 1956). Петров, Петър. Въстанието на Ивайло (София, Народна младеж, 1968). Петров, Петър. Въстанието на Ивайло (София, Народна просвета, 1960). Петров, Петър. Когато един живот не стига. Спомени (София,
Пропелер, 2012). Петров, Петър. „Към въпроса за образуването на българската държава“, Славянска филология, т. 5, София, 1963, 89-112. Петров, Петър. „Образуване на българската държава“, в: България 1300. Институции и държавна традиция, т. 1 (София, Българско историче ско дружество, 1981), 27-44.
Петров, Петър. „Образуване на българската държава“, Векове 8, кн. 4 (1979), 6-17. Петров, Петър. Образуване на
българската държава (София, Наука и из куство, 1981). Петров, Петър. Образуване на българската държава (София, ОФ, 1980). Петров, Петър. „Покръстване на българите“, Исторически преглед 21, кн. 3 (1965), 33-60. Петрова, Илка. „Съществувала ли е ромеизация на българите през XIХП век“, Векове 6, кн. 1 (1977), 35-42.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 601 Пикио, Рикардо. „Литературни и езикови аспекти на старата българска традиция“, в: Рикардо Пикио, Православното славянство и старобъл гарската културна традиция (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993, първа публикация от 1986 г.), 171-190. Пикио,
Рикардо. „Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа“, в: Рикардо Пикио, Православното славян ство и старобългарската (първо публикувана през 1981 г.), 137-170. Пикио, Рикардо. „’Православно славянство’ и ‘римско славянство’“ в: Рикардо Пикио, Православното
славянство и старобългарската (на писано специално за това издание), 35-136. Пикио, Рикардо. Православното славянство и старобългарската кул турна традиция (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993). Пириватрич, Сърджан. Самуилова држава. Обим и карактер (Београд, 1997).
Попов, Методи. Антропология на българския народ, т. 1. Физически об лик на българите (София, БАН, 1959). Попхристов, Дамян. За богомилите от „уста на ухо“. София, Издателство ВББ, 2017. Преплетените истории на Балканите, т. 2. Пренос на политически идео логии и институции, Румен Даскалов и Диана
Мишкова, съст. (София: Нов български университет, 2014). Преплетените истории на Балканите, т. 3, Споделено минало, оспорвани наследства, Румен Даскалов и Александър Везенков, съст. (София: НБУ, 2015). Примов, Борислав. „Богомилският дуализъм“, в: Известия на Института по история, т. 8, 1960,
73-151. Примов, Борислав. Бугрите. Книга за поп Богомил и неговите последо ватели (София, ОФ, 1970). Примов, Борислав.
„България и българите според сведения на западни автори (XI-XII в.)“, в: България 1300. Институции и държавна тради ция, т. 2 (София, Българско историческо дружество, 1982), 285-292. Примов, Борислав. „Българското богомилство и европейската реформа ция“, Исторически преглед 25, кн. 1 (1969), 29-51. Примов, Борислав. „Втората българска държава и средновековна Европа (краят на XII - началото на XIII в.)“, в: България 681-1981 (София, ОФ, 1981), 115-124.
602 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА Примов, Борислав. „Възстановяването и укрепването на българската държава и средновековна Европа (края на XII - началото на XIII в.)“, Исторически преглед 35, кн. 3 (1979), 3-22. Примов, Борислав. Македония в историята на българския народ (София, 1943, няма отбелязан издател).
Примов, Борислав. „Средновековна България и Западна Европа (VIIXIV в.)“, в: България в света от древността до наши дни, т. 1 (София, Наука и изкуство, 1979), 253-262. Прокий, Божидар. „Постанак )едне словенске царевине Македонии у X веку“, Глас срп. крал. акад. 76, 1908, 212-307. Прослава на Кирил и
Методий, Сборник жития, статии, спомени и худо жествени произведения (София, 1963). Радева, Дора. „Ивайло срещу Иван Асен III и Георги I Тертер - спорът за правото на истински цар“, Исторически преглед 65, кн. 1-2 (2009), 3-19. Раковски, Георги. „Българска старина“ (1865), в: Георги Раковски,
Съчинения, т. 3, 375-399. Раковски, Георги. „Българските хайдути“ (1867), в: Георги Раковски, Съчинения, т. 3, 399-420. Раковски, Георги. „Няколко речи о Асеню Първому, великому царю българскому и сину му Асеню Второму“, в: Георги Раковски, Съчинения, т. 3,9-132. Раковски, Георги. „Отговор на
богословская гръцка брошура“ (Белград, 1860), в: Георги Раковски, Съчинения, т. 3, 239-259. Раковски, Георги. Съчинения, т. 3. Историография, подбор и редакция Веселин Трайков (София, Български писател, 1984). Рашев, Рашо. „Още нещо за ‘Преславската цивилизация’“, в: Преслав. Сборник, т. 6 (София,
Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004), 245-254. Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век (София,
ИК „Орбел“, 2005). Рашев, Рашо. „Цар Симеон, пророк Мойсей и българският Златен век“, в: 1100 години Велики Преслав, т. 1, Тотю Тотев, ред. (Шумен, Издателство на ВПИ „Константин Преславски“, 1995), 55-73. Сакъзов, Иван. „Обществено и стопанско развитие на България през епо хата на Първото царство“, в: България 1000 години, 927-1927 (София, Издание на Министерството на народното просвещение, 1927), 91-115. Сборник в чест на Кирил и Методий (София, БАН, 1963).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 603 Сборник в чест на Климент Охридски (София, 1968). Симеонов, Борис. „Източни извори за историята и названието на Аспаруховите българи“, Векове 8, кн. 1 (1979), 49-58. Симеонов, Борис. „Към въпроса за произхода и значението на прабъл гарските племенни имена“, Векове 10, кн. 1
(1981), 3-17. Симеонов, Борис. „Произход и значение на името българи“, Векове 5, кн. 5 (1976), 3-15. Симеонова, Лиляна. „Образът на българския владетел във византийската книжнина (средата на IX - началото на XI век)“. Няколко примера в: Представата за „Другия“ на Балканите, 20-31. Славейков, Петко.
„Злобата на г-н Ласкарис“, в: Петко Славейков, Съчинения в осем тома, т. 5, Стоянка Михайлова и Дочо Леков, ред. (София, Български писател, 1980, най-напред в Гайда, 4 май, 1864), 320. Славейков, Петко. Съчинения, т. 7, Стоянка Михайлова и Дочо Леков, ред. (София, Български писател, 1981). Снегаров,
Иван. История на Охридската архиепископия (от основаване то й до завладяването на Балканския полуостров от турците) (София, 1924). Снегаров, Иван. „Коронясан ли е бил княз Симеон в Цариград през 913 г.?“, в: Годишник на Софийския университет, Богословски фа култет, т. 26, 1946-1947, 1-45. Соколов,
Матвей. Из древней исторш болгар (С.-Петербург, 1879). Спиридон, йеросхимонах, История во кратце о болгарском народе сло венском (ръкопис от 1792 г.) (Габрово, Луна 2000, превод на новобъл гарски Минчо Минчев). Станев, Никола. История на българския народ (София, 1917). Станев, Никола.
Средновековна България (София, Ст. Атанасов, 1934). Станев, Никола. Цар Симеон (Златен век на българската
книжнина и държава) (София, 1929). Станишев, Николай. Кратка история на българите от най-стари времена до днес (София, Хр. Г. Данов, 1942, фототипно издание от 1995 г.). „Стенограма на съвещанието на историците, организирано от Комитета за наука, изкуство и култура за обсъждане на състоянието на истори ческата наука“, в: Съдът над историците, 203-386. Степанов, Цветелин. Средновековните българи. Нови факти, интерпре тации, хипотези. Сборник (София, Тангра ТанНакРа, 2000). Степанов, Цветелин. Българите и степната империя през Средновековие-
604 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА то. Проблемът за другите (София: Гутенберг, 2005), особ. 7 - 19, 63, 125 - 127. Стоянов, Валери. Етнонимът „българи“. За българо-тюркските смеше ния (София, ИК „Огледало“, 1977). Стоянов, Валери. „Куманите в българската история“, Исторически пре глед 61, кн. 5-6 (2005),
3-25. Стоянов, Валери. Куманология. Опити за реконструкция (София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2006). Съдът над историците. Българската историческа наука. Документи и дискусии 1944-1950, т. 1, съст. Вера Мутафчиева, Весела Чичовска и др. (София, Академично издателство „Проф. Марин
Дринов“, 1995). Съсълов, Димитър. Пътят на България (София, Кибея, 2000, първо изда ние от 1936 г.). Тивчев, Петър. „Нарастване на едрото земевладение във Византия през XII век“, в: Известия на Института за история, т. 9, 1960, 215-246. Тодорова, Олга. Жените от централните Балкани през османската
епоха (XV-XVII век) (София, Гутенберг, 2004). Трифонов, Юрдан. „Към въпроса за старобългарското болярство“, Списание на БАН, кн. 26. Клон Историко-филологичен и философ ско-обществен, София, 1923, 1-70. Тъпкова-Заимова, Василка. „В. Гюзелев, Княз Борис I, Изд. Наука и из куство, София, 1969“,
Исторически преглед 27, кн. 3 (1971), 113-117. Тъпкова-Заимова, Василка. Великият прелом (Библиотека героична ле топис, София, ОФ, 1968). Тъпкова-Заимова, Василка. „Византия и населението на крайдунавските земи през XI век“, Векове 2, кн. 3 (1973), 24-33. Тъпкова-Заимова, Василка. ДолниДунав-
граничназонанаВизантийския Запад (София, БАН, 1976). Тъпкова-Заимова, Василка. „Началото“, Исторически преглед,
54, кн. 1-2 (1998), 51-62. Тъпкова-Заимова, Василка. „Ролята и административната организация на т.нар. ‘Отвъддунавска България’“, Studia Balkanica, т. 2, София, 1970,63-75. Тъпкова-Заимова, Василка. „Византия, Западна Европа и балканските народи (черти от взаимната им оптика)“, в: Представата за „Другия“ на Балканите, ред. Надя Данова, Весела Димова, Мария Калицин (София: Акад. изд. „Марин Дринов“, 1995), 14-19.
ЦИТИРАНАЛИТЕРАТУРА 605 Тържествена сесия за 1100-годишнината на славянската писменост, 863-1963. Доклади и материали (София, 1965). Тютюнджиев, Иван, Пламен Павлов, Българската държава и османската експанзия 1396-1422 (Велико Търново, 1992, няма данни за издател). Фехер, Геза. Военното дело на
прабългарите (София, 1938, второ изда ние София, Тангра ТанНакРа, 2000). Фехер, Геза. Културата на прабългарите (София, 1929). Фехер, Геза. Ролята и културата на прабългарите (София, 1941). Филов, Богдан. Старобългарското изкуство (София, Издателство „Отечество“, Фондация „Отворено общество“, 1993,
първо издание Берн 1919, на български от 1924). Фол, Александър, Васил Гюзелев, „Античността и ранното средновеко вие до XII век в българската буржоазна историография“, Исторически преглед 20, кн. 4 (1964), 91-106. Хаджиниколов, Веселин. „Началните години на Института по история“, Исторически
преглед 53, кн. 4 (1997), 130-154. Хаджиниколов, Веселин. „Съвещание върху състоянието и задачите на българската историческа наука“, Исторически преглед 4, кн. 4-5 (1947-48), 596-605. Хилендарски, Паисий. История славянобългарска, предговор и съст. Николай Аретов (Велико Търново, Слово, 1999). 1100
години Велики Преслав, т. 1, ред. Тотю Тотев (Шумен, Издателство на ВПИ „Константин Преславски“, 1995). Хиляда и сто години славянска писменост 863-1963. Сборник в чест на Кирил и Методий (София, БАН, 1963). Хранова, Албена. Историография и литература. За социалното констру иране на исторически
понятия и Големи разкази в българската култу ра XIX-XX век, т. 1. Литература, историография, социология:
теория, кризи, казуси (София, Просвета, 2011). Хранова, Албена. Историография и литература. За социалното констру иране на исторически понятия и Големи разкази в българската култу ра XIX-XX век, т. 2. Животът на три понятия в българската култура: възраждане, средновековие, робство (София, Просвета, 2011). Христов, Христо. „Двадесет години Институт за история при БАН“, Исторически преглед 24, кн. 2 (1968), 3-15. Христов, Янко. „Култът към покръстителя в средновековна България
606 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА през X век. Аспекти на утвърждаването, признанието и съществува нето“, Исторически преглед 64, кн. 5-6 (2008), 28-51. Христодулова, Μ. „Социално-правната характеристика на жената в срсдновковната българска държава (VII-XIV в.)“, в: Трудове на Великотърновския университет,
18, кн. 2 (1981), 7-58. Цанев, Димитър. Българската историческа книжнина през Възраждането. XVIII - първата половина на XIX век (София, Наука и изкуство, 1989). Цанкова-Петкова, Геновева. България при Асеневци (София, Народна просвета, 1978). Цанкова-Петкова, Геновева. „Българо-гръцки и българо-
латински отно шения при Калоян и Борил“, в: Известия на Института за история, т. 21, 1970. Цанкова-Петкова, Геновева. За аграрните отношения в средновековна България (XI-XIII в.) (София, БАН, 1964). Цанкова-Петкова, Геновева. „Феодалното земевладение в южните и юго западните български земи под
византийско владичество“, в: Известия на Института за история, т. 8, 1960, 273-305. Ценов, Ганчо. Произходът на българите и начало на българската държа ва и българската църква (София, П. Глушов, 1910). Ценов, Ганчо. Хуните, които основаха българската държава (София, 1940). Цонев, Беньо.
„Новобългарска писменост преди Паисия“, Български преглед 1, кн. 8 (1894), 80-94. Цонев, Стефан. Възникване и оформяване на феодализма в България като господстваща обществено-икономическа формация (Варна, 1948). Цухлев, Димитър. История на Българската църква, т. 1. Първи период (864-1186) (София,
1910). Червенков, Вълко. „Делото на братята Кирил и Методий“, във: Вълко Червенко, За науката, изкуството и културата
(София, Български пи сател, 1953), 80-92. Чешмеджиев, Димо. „Една различна книга“, Исторически преглед 62, кн. 1-2(2006), 154-167. Чолпанов, Борис. Димитър Христов, Българската бойна слава (София, Народна младеж, 1959). Чолпанов, Борис, Димитър Христов, Руско-българската бойна дружба и сътрудничество през вековете (София, Медицина и физкултура, 1959).
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА 607 Чолпанов, Борис. Векове от слава, т. 1 (София, Военно издателство, 1976). Шафарик, Павел. Разцвет славянской письменности в Булгарии, перевод с чешскаго О. Бодянскаго (Москва, 1848). Шафарик, Павел. Славянские древности, т. И, кн. 1, перевод с чешкото О. Бодянскаго (Москва, 1848). Шепард, Джонатан „Българският цар Симеон - миротворец [Symeon of Bulgaria - Реасетакег]“, в: Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „И. Дуйчев“, 3 (1989), 9-48. Шепард, Джонатан. Неспокойни съседи. Българо-византийска кон фронтация, обмен и съжителство през средните векове (София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007). |
| any_adam_object | 1 |
| author | Daskalov, Rumen 1958- |
| author_GND | (DE-588)103500022 |
| author_facet | Daskalov, Rumen 1958- |
| author_role | aut |
| author_sort | Daskalov, Rumen 1958- |
| author_variant | r d rd |
| building | Verbundindex |
| bvnumber | BV045284520 |
| classification_rvk | KY 3017 |
| ctrlnum | (OCoLC)1082328829 (DE-599)BVBBV045284520 |
| discipline | Slavistik |
| format | Book |
| fullrecord | <?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>00000nam a2200000 c 4500</leader><controlfield tag="001">BV045284520</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="005">20240826</controlfield><controlfield tag="007">t|</controlfield><controlfield tag="008">181113s2018 bu |||| 00||| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9789543206261</subfield><subfield code="9">978-954-320-626-1</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)1082328829</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV045284520</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rda</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="044" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">bu</subfield><subfield code="c">BG</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-11</subfield><subfield code="a">DE-12</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">OST</subfield><subfield code="q">DE-12</subfield><subfield code="2">fid</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">KY 3017</subfield><subfield code="0">(DE-625)88981:</subfield><subfield code="2">rvk</subfield></datafield><datafield tag="100" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-01</subfield><subfield code="a">Daskalov, Rumen</subfield><subfield code="d">1958-</subfield><subfield code="0">(DE-588)103500022</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">880-02</subfield><subfield code="a">Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie</subfield><subfield code="c">Rumen Daskalov</subfield></datafield><datafield tag="246" ind1="1" ind2="3"><subfield code="a">The great stories of the Bulgarian Middle Ages</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">880-03</subfield><subfield code="a">Sofija</subfield><subfield code="b">Riva</subfield><subfield code="c">2018</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">607 Seiten</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Literaturverzeichnis Seite 562-607</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Text bulgarisch</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">Kyrillisch</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Mittelalter</subfield><subfield code="0">(DE-588)4129108-6</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Geschichtsschreibung</subfield><subfield code="0">(DE-588)4020531-9</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="651" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="0"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="D">g</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="1"><subfield code="a">Mittelalter</subfield><subfield code="0">(DE-588)4129108-6</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="2"><subfield code="a">Geschichtsschreibung</subfield><subfield code="0">(DE-588)4020531-9</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2=" "><subfield code="5">DE-604</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Literaturverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">100-01/(N</subfield><subfield code="a">Даскалов, Румен</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">245-02/(N</subfield><subfield code="a">Големите разкази за Българското средновековие</subfield><subfield code="c">Румен Даскалов</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">264-03/(N</subfield><subfield code="a">София</subfield><subfield code="b">Рива</subfield><subfield code="c">2018</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="f">sla</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">901</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">0902</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">901</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">090512</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="943" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-030671970</subfield></datafield></record></collection> |
| geographic | Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd |
| geographic_facet | Bulgarien |
| id | DE-604.BV045284520 |
| illustrated | Not Illustrated |
| indexdate | 2024-11-22T17:47:39Z |
| institution | BVB |
| isbn | 9789543206261 |
| language | Bulgarian |
| oai_aleph_id | oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-030671970 |
| oclc_num | 1082328829 |
| open_access_boolean | |
| owner | DE-11 DE-12 |
| owner_facet | DE-11 DE-12 |
| physical | 607 Seiten |
| publishDate | 2018 |
| publishDateSearch | 2018 |
| publishDateSort | 2018 |
| publisher | Riva |
| record_format | marc |
| spelling | 880-01 Daskalov, Rumen 1958- (DE-588)103500022 aut 880-02 Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie Rumen Daskalov The great stories of the Bulgarian Middle Ages 880-03 Sofija Riva 2018 607 Seiten txt rdacontent n rdamedia nc rdacarrier Literaturverzeichnis Seite 562-607 Text bulgarisch Kyrillisch Mittelalter (DE-588)4129108-6 gnd rswk-swf Geschichtsschreibung (DE-588)4020531-9 gnd rswk-swf Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd rswk-swf Bulgarien (DE-588)4008866-2 g Mittelalter (DE-588)4129108-6 s Geschichtsschreibung (DE-588)4020531-9 s DE-604 Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Literaturverzeichnis 100-01/(N Даскалов, Румен aut 245-02/(N Големите разкази за Българското средновековие Румен Даскалов 264-03/(N София Рива 2018 |
| spellingShingle | Daskalov, Rumen 1958- Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie Mittelalter (DE-588)4129108-6 gnd Geschichtsschreibung (DE-588)4020531-9 gnd |
| subject_GND | (DE-588)4129108-6 (DE-588)4020531-9 (DE-588)4008866-2 |
| title | Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie |
| title_alt | The great stories of the Bulgarian Middle Ages |
| title_auth | Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie |
| title_exact_search | Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie |
| title_full | Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie Rumen Daskalov |
| title_fullStr | Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie Rumen Daskalov |
| title_full_unstemmed | Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie Rumen Daskalov |
| title_short | Golemite razkazi za Bălgarskoto srednovekovie |
| title_sort | golemite razkazi za balgarskoto srednovekovie |
| topic | Mittelalter (DE-588)4129108-6 gnd Geschichtsschreibung (DE-588)4020531-9 gnd |
| topic_facet | Mittelalter Geschichtsschreibung Bulgarien |
| url | http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=030671970&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |
| work_keys_str_mv | AT daskalovrumen golemiterazkazizabalgarskotosrednovekovie AT daskalovrumen thegreatstoriesofthebulgarianmiddleages |