Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove: 1,2 Părvo bălgarsko carstvo ; č. 2. Ot slavjanizacijata na dăržavata do padaneto na Părvoto carstvo
Gespeichert in:
| 1. Verfasser: | |
|---|---|
| Format: | Buch |
| Sprache: | Bulgarian |
| Veröffentlicht: |
Sofija
Izdat. "Zacharij Stojanov" [u.a.]
2007
|
| Ausgabe: | 3., fototip. izd. [d. Ausg.] Sofija 1927 |
| Schriftenreihe: | Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo"
Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo" |
| Online-Zugang: | Inhaltsverzeichnis |
| Beschreibung: | XVI, 892 S. Ill. |
| ISBN: | 9547399292 9789547399297 9540724457 9789540724454 |
Internformat
MARC
| LEADER | 00000nam a2200000 cc4500 | ||
|---|---|---|---|
| 001 | BV023398844 | ||
| 003 | DE-604 | ||
| 007 | t | ||
| 008 | 080716s2007 a||| |||| 00||| bul d | ||
| 020 | |a 9547399292 |9 954-739-929-2 | ||
| 020 | |a 9789547399297 |9 978-954-739-929-7 | ||
| 020 | |a 9540724457 |9 954-07-2445-7 | ||
| 020 | |a 9789540724454 |9 978-954-07-2445-4 | ||
| 035 | |a (OCoLC)239716232 | ||
| 035 | |a (DE-599)BVBBV023398844 | ||
| 040 | |a DE-604 |b ger |e rakwb | ||
| 041 | 0 | |a bul | |
| 049 | |a DE-12 | ||
| 084 | |a 7,41 |2 ssgn | ||
| 100 | 1 | |a Zlatarski, Vasil N. |d 1866-1935 |e Verfasser |0 (DE-588)122211944 |4 aut | |
| 245 | 1 | 0 | |a Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove |n 1,2 |p Părvo bălgarsko carstvo ; č. 2. Ot slavjanizacijata na dăržavata do padaneto na Părvoto carstvo |c Vasil Zlatarski |
| 250 | |a 3., fototip. izd. [d. Ausg.] Sofija 1927 | ||
| 264 | 1 | |a Sofija |b Izdat. "Zacharij Stojanov" [u.a.] |c 2007 | |
| 300 | |a XVI, 892 S. |b Ill. | ||
| 336 | |b txt |2 rdacontent | ||
| 337 | |b n |2 rdamedia | ||
| 338 | |b nc |2 rdacarrier | ||
| 490 | 0 | |a Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo" | |
| 490 | 0 | |a Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo" | |
| 773 | 0 | 8 | |w (DE-604)BV023023279 |g 1,2 |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSBMuenchen |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=016581661&sequence=000002&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Inhaltsverzeichnis |
| 940 | 1 | |n oe | |
| 943 | 1 | |a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-016581661 | |
Datensatz im Suchindex
| _version_ | 1806960649520021504 |
|---|---|
| adam_text |
Съдържание
Ш.
Нацноішкзацня
uà
българската държава.
Стріннцд
I.
Междудържавното положение на България
и
покръщането на
българит-Ь,
—
Княэъ Борись
І н
отношенията му къмъ
франкската
държава
и Византия въ
нача¬
лото
на
управлението
ыу.
—
Събитията въ
славінскить- зенн
въ областьта на средни Дунавъ и съюзътъ на
Бојјнса
съ
морав¬
ския
кпязъ Ростислава протнвъ нъмцнтЪ.
—
Сближение на
Людошіка
гГвмски съ Бориса
η
унищожение ва българо-морав-
скня съюзъ.
—
Вонннгв
на Бориса
съ хървати и сърон
it
твх-
ннхв резултати.
—
Нам-всата на Бориса
въ вжтр^шнитв работи
на сърбите
—
сръбски князе-изгнанници въ България,—Съюзътъ
на Бориса съ Людовика Н-Ьмски прэтнвъ Ростислава.—
Поли-
тичесвигв и религиозни условия на тоя съюзъ.
—
Обръщането
на Ростислава
къмъ Византия и отношенията на посл-вднята
къмъ
німско-бьлгарскня
съюзъ,
—
Походътъ
ив ,им-ръ Ми¬
хаила
Ш протнаъ България,
—
Безбопното сключване на мнренъ
логоаоръ въ
864;
условията му.
—
Покръщането на българигЬ,
негооата година и фактическата му страна.
—
ПрнчішнтЧ за
приемането на християнството оть
Бориса
,,,,,,,.,, ]—43
2,
Сетниннт'Ь
отъ покръщането и възниквай
с
на
българския църкопенъ въпросъ.— Бунгьтъ на бо¬
лярите н
iiaatcTiin
за него.
—
Кон боляри и защо еж оъзста-
нали.
—
Усмиреннето и наказанието на бунтовниците— Влия¬
нията, подъ конто се намнралъ
Борисі
при потъпкването на
бунта.
—
Вжтрішното
състояние на България въ релнгиоано
отношение сл^дъ покръшаасто; пропов-Ьдннци
ita
разни ерети¬
чески
вероучения, на цорействэ,
мохамеданство и езнчество,—
Обръщането
на Бориса
въ Цариградъ съ проеба за църковни
и граждански закони и какви книги той е получнлъ оттамъ,—
Въпросътъ за организацията
ita
българската църква.
—
Посла¬
нието на патр Фотня
до Бориса и
съдържанието на неговитЬ
дв* чести; вЪроучптелпа н поучителна,
—
Отказътъ огь Ви¬
зантия за независима църква аъзъ основа на теорията
за пен·
тархията
и обръщагшто на Бориса
къмъ папата.
,.43—84
3.
Българскиятъ църковенъ въпросъ въ
IX.
вЪкъ.
—
Изпращане български пратеници въ Римъ и неговата
цїль;
едповрімеїшо
обръщане
на Бориса
къмъ
Людовика
Н-Ьнскн съ
сдщата
ціль.
—
Пристигането на българските пратеници въ
Римъ съ „допишнияга на българитЬ* до папата,
·—
Отговорит*
VI
на папата
1.
по уредбата
на
българския народъ въ
духа на
християнството
въ
държавно
и
църковно
отношение и
2,
по
въпроси
огъ църковно-канониченъ, юридически н битовъ харак·
теръ.
—
Ц-влиті
на
папата, поставени въ основата
на
тия
от¬
говори.
—
Пристигането
на папскнт-Ь пратениин н на
латин¬
ското
духовенство въ
България
и тЬхната дЪйиость.
—
Еп.
Формоза и
отношенията му
къмъ Бориса.
—
Въпросътъ за
оЧлгар. свещеноначалникъ пр-вдъ
папата; кандидатурата
на
Формоза и отказътъ на
папата.
—
Пристигането
на
en.
Доми¬
ника и еп. Гриноалда и гЬхната дойность въ
България,
—
Не-
аадоволстаото на
цариградското правителство и църква
отъ по-
стдпката на Бориса и
отношенията ннъ кънъ латинското
духо¬
венство въ
България.
—
Окрлжното послание на патр. Фотия
до
другиті
патриарси
по българ. църковенъ въпросъ и съборътъ
вт»
867
г. въ Цариградъ.
—
Настроение въ
полза
на Византия.
—
Проміне
на
императорския
пръстолъ,
свалянето
на Фотия и
издигането
на Игнатия.
—
Василий
I
Македояецъ и
примири¬
телната му
политика спр-вмо Римъ.
—
Действия отъ Византия
за
привличане
на Бориса
отново къмъ цариградската църква. —
Раэколебанне на Бориса и
повдигане отново въпроса
за назна¬
чение на
български
архиепископъ въ ср-вдата на
869
г.
—
Про¬
такане разрешението
на
тоя въпросъ
отъ страна на
папата
и
отм-Ьтането на Бориса огъ Римъ и причинит* му.
—
Царнград-
скиятъ съборъ въ края на
869
и нач. на
870
г.
—
Пристигането
на
български пратеници въ
Цариградъ и
екстреното
заседание
на
събора.
~
Повдигане отново въпроса за юрисдикцията въ
България н прЪпирннтЬ по него па това заседание,
—
РЪше-
нието на българ. църковепъ въпросъ
—
признаване автоном-
ностьта на българската църква.
—
Напущало на България отъ
латинското духовенство.
—
Ползата оть* отказването па
Бориса
отъ Римъ за Византия и за българитЬ.
-·
Общото значение на
българския църковенъ въпросъ въ
IX,
війсь
. 85—152
4.
Българскиятг църковенъ въпросъ сл-Ьдъ цари¬
градския съборъ въ
869/70
год.
—
Опитътъ на пана
Адриана Ида подчини отново българската църква подъ властьта
си и неговиятъ неуспЪхъ.
—
Папа Ивапъ
VIII
и непосрйднигв
му сношения съ
Бориса
(писмата му отъ
872/73
и
874/875
гг,).
—
Заліганията
му да докаже
пезакоішостьта иа
гръцкото духо¬
венство въ България.
·—
Политическото сближение на Ивана
VIII
съ
Василия
I
и старанието на първия прЪзъ Византия да из¬
прати свои легати въ България.
—
Опитването на Йоана
VIII
да отстрани гръцкото духовенство оть България и да въздЪН-
ствува аърху
Бориса за
отц-Ьпване отъ цариградската църква
непосрйдно и чр-Ьзъ болярина
Петра и
кнпзовия братъ.·—Нова
фаза въ развитието на въпроса за юрисдикцията въ България
сл-Ьдъ смъртьта па патр.
Игнатия
и възстановяването на Фотия
на патриаршеския
прістоль.
—
Свикването па църкооеиъ съ¬
боръ за
879
г. въ Царнградъ и съгласието на папата да уча¬
ствува въ него съ надежда да получи
помощь противъ
capa-
цшштЪ н да върне юрисдикцията въ България на римската
църква.
—
Сношенията иа Ивана
VIII
съ
Бориса по
тоя въ¬
просъ при
посрЇдството на
хърватския киязъ Ссдеслава.
—
Политическа промЪна аъ Хърватско и присъединението на ло-
слЪднсто къмъ римската църква при посрЪдстиото на опр-Ьд-в-
VII
Страниш
ления за България папски пратеннкъ, пресвитеръ Ивана Вене¬
циански.
—
Отиването на последния въ България, неговата
ц-вль и неуспЪхъ.
—
Нови усилия на Ивана
Vili
непоср-вдно
да повлияе върху
Бориса н
да го спечели заедно съ народа
му за райската църква.
—
Папскитв пратеници повднгатъ въ¬
проса за юрисдикцията въ България на събора въ
879/880
г.
и неговото неопрътгЬлено решение.
—
Протесгьтъ на Ивана
VIII
протнвъ незачитането на неговнгв разпоредби отъ събора и
изпращането на еп. Марина въ Цариградъ,
—
Папата отново
се
опніаа
да пъзд-вйстаува
помимо
Византия върху
Бориса
чр-взъ посрЪдстаото на хърватския епнскопъ Теодосня; отива·
нето на последния
при Бориса
въ
880
г. и
обещанието на бъл-
гарскня князъ да изпрати въ Рннъ пратеници
за приговори.
—
Папага насиля
Бориса да
изпълни обещанието си.
—
Несло-
.лучлнвата мисия на еп. Марина въ Царнградъ и край на бъл¬
гарския въпросъ въ споровегв
между Римъ и
Цариградъ.
—
ПослЄднитЄ непосріднн мірки
огь
страна на Ивана
VIII
да
въздействува върху
Бориса и гЬхната
несполука
.152—201
б. Вжтр-вшвата д-айность на княэъ Бориса.
—
Сла-
вінскнять
нвцлоналенъ принцнпъ въ
основата
на Борисовигв
реформи.
—
МжчнотнигЬ при
прокарването
на
тоя
принцнпъ
въ духов.ниия жнвогь на българнгЬ
въпреки признаването
'автономностьта на
българската църква. — Организацията
на
българската църква сл-вдъ
870
г.
—
ЦърковнигЬ области въ
границите на българската държава по договора огь
864
г.,
ГБХНнгв църковно-адиинистративни центрове и характерътъ на
училищата при тия центрове.
—
Старанието
на Бориса да
се
сдобие съ епископи отъ
слаоішскн
произходъ и да национали¬
зира нънастирнгв.
—
Катастрофата на славянското дело въ
Моравия и дохождането
на Методи
евигЬ ученици,
Климента,
Наума
и Ангелария въ България.
—
Радушннягь имъ приенъ
отъ
Бориса,
съвещанията му съ гЬхъ и решението да въиедагь
славенската
книга и богослужение въ юго-западна
България.
—
ПрЪдварителннгЬ разпоредби
на Бориса тамъ
за горнята
цъль.
·—
Д-вЙностьта
на Климента
въ Кутмичевнца: пропов-вднншка и
учителска; откриването на слапйпо-българската школа въ
ДЇ-
волъ
и резултатътъ отъ него;
легендата за тнвернуполскнгЬ
мъченици,
—
Д-Бпностьта
на Наума въ
СБВСро-нзточпа Бъл¬
гария; пристигането
на подладит*
Методиеви ученици тамъ.
—
Основанието на сЬверо-нзточна славвно-българска школа въ
Преславския мънастирь при .устието на Тича'.
—
Отричането
на Бориса
отъ пръ-стола въ полза
на по-голімия
си еннъ Вла¬
димира и
прнчшштіі за
покалугерянето му. — ОтстАпническата
дїйность
на Владнмиръ н сношенията му съ франкския
краль
Арнулфа
—
Борнсъ отново начело на управлението,
прЇсладва
сипа си, хваща го,
асліиша
го и го хвърля въ тъмница.
—
Cdhkdbhcïo
на народенъ съборъ отъ
Бориса
въ
Пріслам.
и
рішениятвнатоя
съборъ: лишение Вляднмнра
отьнаслЇдстсено
право и прогласяване Снмсоиа за кипзъ;
nptitacime
столицата
отъ Плиска въ Пр-Ьслаоъ и обявяване славъно-българскил езнкъ
за офицналеиъ въ държавата н въцеждапето му иъ църквата и
училището.
—
Кога и какъ е била извършена тая реформа.
—
Възвежданс
Климента въ
епнскопъ; местонахождението и ха-
VIII
Страница
рактерътъ на неговата епископия,
—
Назначение
Наума на
негово
мЄсто за учитель
въ
Кутмичеіша
.202—277
IV.
Борба съ Византия
зі
политическо надмощие.
1.
Царь
Симеон ъ и първата му вой на съ Византия.
—
МладихЬ години
на Симеона до
въцаряването.
—
Участието
му въ свалянето на брата му Владимира
—
Прокарването на
културно-просаетната реформа.
—
Пренасянето
на
българското
тържище отъ Царигрздъ въ Солунъ като причина за първата
война на Симеона съ
Византия прЪзъ есеньта
894
г.
—
Пър¬
вите военни
действия
на българигв въ посока къмъ Цари¬
градъ.
—
Бързото оттегляне па
Симеона и причинит*
му.
—
Повикване на маджарите отъ Лъва
VI
противъ България,
—
Нахлуването имъ въ днеш. Добруджа и появяване на визан¬
тийски войски на южната българска граница.
—
Първите не¬
сполуки
на Симеона
и затварянето му въ Дръстъръ и Мун-
драга.
—
Приложение за
сключване на миръ.
—
Временно
примирие и пристигането на императорския делстатъ Лъва Хн-
росфакта Магистеръ за обмъна
на
пленниците,
—
Арестуване
на последния и преписката му съ
Симеона.
—
ТаИнигЬ
npt-
говорн на Симеона
съ
пєчєнЄзнтЄ
и съвместно нападение на
маджарскья лагеръ.
—
Разиебитванс силата
на маджаріиі
ti
поселение
въ днешнигЕ имъ живелища.—
ОбнЇнатя на плЄшш-
цитіі
и свързаната съ нея възобнова на войната съ Византия.
—>
Походътъ
на Симеона
въ Тракия и българофигонскнятъ мнръ.
—
,
Българите при Цариградъ и сключване на мирния договоръ въ
896
г.;
условията му.
—
Мирното разширение на българскигЬ
граници
на эападъ въ
драчката
область.
—
Нападението
.
tia
Лъва Триполнта на Солунъ въ
904
г. и
отношенията на мпкс-
лонскигЬ славени къмъ него.
—
Намесата
на Симеона въ
това
дЇло
и договоръгь оть
904
г.;
окончателното
определение
юго¬
западните граници на българската държава.
—
Значението на
тоя договоръ за българската
народность.
—
Културно-просвът-
ната
дЄйность
на Симеона
и на неговите сподвижници
:
баща
му
Бориса-Михаила,
чича му Докса, еп.
Константина, св.
Наума
и св. Климента
.278—356
2.
Прогласяване
на
българската църковна
неза¬
висимость и
издигане България въ
царство.
—
Първнятъ походъ на Симеона противъ Цариградъ,
неговата
цЪль и реэултатътъ отъ него.
—
Възвеждане Симеона въ сте¬
пень
Ktcapb
въ Влахерпскня дворецъ;
значението
на тая титла
за ромеигЬ и
българите
и какъ самъ Симсоиъ я използувалъ
за себе си.
—
ПромЇиа
около престола въ Цариградъ и
пред¬
ложението
на
българския
господарь за браченъ съюзъ между
лр-вславския и
цариградския дворове и неговата несполука,
—
Вгориягъ походъ на Симеона протиаъ Византия.
—
Опигьтъ
на Зошюто
правителство
да отклони
тоя
походъ къмъ Цари¬
градъ,—
Падането
па Одринъ н съюзътъ на Византия съ афри¬
кански« халифъ ал-Махди.
—
Оттеглянето
на Симеона отъ
Одринъ. ~
Прогласяването
ну за царь и самодържецъ на
българите
въ
915
г.
—
НооигЬ приготовления за война н из-
пряшаис на поиски
към
ι.
Драчъ и Солунъ,
—
Съоъшаинлта
въ Царигрздъ и восшшятъ планъ на ромейското пранителстио
IX
Страниц»
противъ
България.
—
Походътъ »а
византийците
въ
България
и боятъ при Ахелое.
—
Разстройството
на
византийския илапъ
и
значението
на ахелойската победа,
—
Опитътъ »а патр. Ни¬
колая да
запре по-нататъшното
движение на бълглригЬ.
—
Катасиргскня
don
а край
m
похода.
—
Опюшеиията между
България и Сърбия
огь
890—917
г.
—
Войната съ сърбите
и
нейния
резултатъ.
—
Какъ Симеонъ нэполэувалъ ахелойската
победа и
окончателното формиране идеята му за завоеванието
на Цариградъ и възкачването
na
византийския
прістоль.
—
Прогласяване църковната
независимость на
българската църква
съ патрнархъ начело и
коро
нацията
на Сіімсона
за царь
. . . 356—
ΊΟ
1
3,
Войните
на царь С к м
е о,н
а за
завоеванието
на
Цариградъ.
—
Дворцоаиягь
прЇврагь
въ Цариградъ въ
919
г., лаправенъ отъ Романа Лакапина и
значението му
за
българо-византнПскигЬ отношения.
—
Нови приготовления за
война и
нахлуване
на
български войски
въюжшпе области на
п-луострора.
—
Опнтрането на патр. Николая и Романа Лака-
шша да прЪкдснатъ
войната
въ
920
г. чрЪзъ
известието
за
обединение
на
цариградската църква и чрЪзъ лична среща
на
патриарха съ
българския
царь въ Мсссмврнн.—
Дійстоията на
българските войски
въ
Тракия
и опитътъ имъ да
заоладЄягь
«
дѕага
брЬга на Хелсспснл* (Дарданелнгв).
—
Прнсгорното
съгласие
на Симеопа за миръ и причините му.
—
Предложение
за брачеиъ съюэъ на
българския
дворъ
съ византийския
и
отхвърлянето му
отъ Симеона.
—
Воешшгв действии презъ
921
г.
—
Заплахи отъ
Цариградъ
отправени къмъ
Симеона,—
Сблъскването
при гр. Термополь и сетнииигв отъ него,
—
Появяване
m
български
войска около Царнградъ
u
даденнп
тбмъ отпоръ отъ
ромеигћ.—
Новите
условия на Симеона, при
конто
мирътъ е възможеиъ:
Романъ Лакапинъ да сл-Ьзе отъ
прЇстола
и роменгЬ да го признаятъ за свой нмператоръ и
господарь.
—
Отговорътъ на топа
искане
отъ Цариградъ.
—
Й~эетиятъ и послЪденъ походъ на царь Симеона противъ
вриградъ и
обсадата
на Одринъ.
—
Отн-Ьтането на
сръбския
князъ Павла отъ
българския
царь,
свалянето му
и зам-Ьната му
съ киязъ
Захарин.
—
Новъ опить за
лична сръща
на патр.
Николая съ Симеона въ Хераклся.
—
Откпзътъ па послЪдшш
и присторното му предложение за мирнн
nptroöopn.
—
Въ-
просътъ за
обмена
на плЪнницн. ~ Българо-внзантиПеките
отношения въ
началото
на
922
г.
—
Сношенията
на Симеона
съ
африканския халифъ
ал-Махди за съюзъ пронюъ Византия
и
условията.
—
Окупацията
на
тракийските градове
и крепости
н нападение на
българските войски върху
прЇдмЬсінята на
Цариградъ.
—
ОпитигЬ на Романа Лакапина
и патр. Николаи
да склонять Симеона да
сключи миръ.
—
Привидното
желание
на Симеона да
сключи
миръ,
—
Пвдането на Одринъ и
очак¬
ванията
въ Царнградъ. ~ Бавпостьта на Симеона да
тръгне
къмъ
столицата
и неинитЬ причини.
—
Нови
заплахи
и старания
отъ Цариграпъ, за да отклонять
нападението
на
столицата,
—
Унищожение
на
съюза съ африканския
халнфъ и
сетшпшгћ
огь
него за Симеона.
—
Какъ ел
използували въ
Царнградъ
тоя
иеуспехъ на
българския
царь.
—
Положението
на Симеона
сладъ тая
несполука.
—
Сближение на
цариградската църква
съ
римската
и опнтъгь на
цариградския
патрнархъ и
прави-
Страниц*
телство да въэд-вйствуватъ
върху
Симеона чръ-зъ авторитета
на
римския първосвещеникъ.
—
Нови предложения за
терито¬
риални
отстжпки,
дарове и заплахи огь
страна на
цариград¬
ското правителство.
—
Отмітането
на
сръбския
князъ Захария
подъ натиска на
византийската
политика и несполучлнвиятъ
опить на Симеона да го
накаже.
—
Роптание и аъэстание въ
България,
—
Пристигането
на Симеона подъ Цариградъ и ср-в·
щата му
съ патриарха, а отпослЪ н съ им-ръ Романа Ллкапина
на
Optra
на
Златния
Рогъ.
—
Харпктерътъ и
значението
на
тая
срЇша;
резултатигв отъ
нея и оттеглянето
на Симеона
въ
България
.401—473
4.
Междудържавното
положение на
България
прЪзъ
по с л
ід
нит*
години
отъ живота на царь Симеон а.—
Настоявання отъ Царнградъ за по-скорото
сключване
на мира.
—
Покореннето на
Сърбия и потъпкването
на възстаннето въ
България
924
г.
—
Съюзътъ на Византия съ
хърватския
князъ
То.мислява и леговитв условия и
значение
за
България,
—
Отношенията
на Симеона къмъ Византия слЪдъ топ съюэъ; нова
окупация
на
тракийските
византийски
крЪпостн отъ български
эоИснн.
—
Последнею
опитване
на патр, Николая да склони
Симеона на миръ,
—
Новиятъ планъ на Симеона за
разстрой¬
ството
на внзантийско-хърватскня съюзъ.
—
Прогласяване
Си¬
меона за царь и самодържецъ на
българи и ромеи и неговата
ціль.
—
Новите
условия на
българския
царь за миръ. —
При¬
видната
склонность па Симеона да
сключи миръ и впечатле¬
нията
въ Цариградъ отъ
неп.
—
Войната съ
х-ьрватнгв
и ката¬
строфалния
за Симеона край.
—
ПосрЇдннчеството на
палата
зн миръ между
хървати и българи и обстоятелствата,
при
които
то
u
възникнало.
—
Условията,
при
които Симеонъ приелъ
това
посредничество и сключилъ миръ съ хъреатигв,
—
Впе¬
чатлението
въ Цариградъ отъ
тия събития.
—
Новитв продви¬
жения на
български
вонски въ
Тракни
и възстаннето на импер-
скигв славЬни въ Македонии.
—
ПослЪднилтъ опить на Романа
.Лакапнна да склони
българския
царь да
сключи миръ,
—
Смъртьта на Симеона.
— Причината
за
забавянето
да се изпъл-
нптъ
условията
отъ страна на палата.
—
Легендата
за царь-
Симеоновата смърть.
.474—515
V.
Сближение съ Византия
—
падане
на
България.
1.
Мнрниятъ договоръ съ Византия въ
927
г. и се
τ¬
η
и ни
τ
t
отъ и его.
—
Царь Петъръ: характерътъ му и при
какви
условия се покачилъ той на
прістола.
—
Продължение
на
войната
и тайнитв приговори на Георгия Сурсувула съ
Византия за миръ.
—
Причинить за тая
бърза
и крута
лроміша
въ Снмеоновата политика; двЪ политически партии
—
опози¬
ционна
и партии на мира.
—
Пр-вдварителнихв
nptroĐopii
за
мирния договаръ и сключването
на мира.
—
Услопията на
мирния
догоиоръ.
—
Свадбата на царь Петра съ
внучката
на
Романа Лакапнна.
—
Значението
на
тоя
миръ за българеко-
внзантиискитћ
отношения.
—
Злгоооръть на
Петровия
брать
Ияачз въ
92S
р.
—
Възстаннето на
ηα
-голЇмня
Петровъ брать
Михаила въ
930
г.
—
Възстаиието иъ
Сърбия начело съ
Че-
слзьа и
други
жупани
като
діло на
византийската
политика.
—
XI
Страниц*
Възстановяването
на
сръбското
княжество съ помощь на
ромей-
скип императоръ
.516—541
2.
Вмтр-вшното
състояние
на
България прЪзъ цару¬
ването
на царь Петра.
—
Несъсгоятелносгьга
κι
иарь
Петра да се
противопостави
на пъншннтЬ нападения
поради
религиозко-общественнтЪ
движения въ Българня.
—
ЗачатъцнтЪ
на
тия
движения при Симеона:
образуването
на
сонна
л и» и
екононнческн различия:
привилегированите
класи
—
болярстао
н духовенство и
отношенията имъ
къмъ
населението,— Недо¬
волството
на боляригЬ при царь Петра и твхнигв
стремежи,—
Положението
на селенит*.
—
Засилване имотното състояние
на
църквата
и мънастирнгв и
непосрЪдна сетнииа отъ това
—
нравствения
упадъкъ въ
срідата
на
духовенството
н мона-
сигв,—
Появяването
на
богомилското
движение— Сжщностьта
на
богомилското
учение,
—
Причинить
за
бързото разпростра¬
нение
на богомилството въ
България.
—
Реакция противъ бого-
милитЇ;
писмото
на
цариградския
патриархъ Теофнлакта въ
свръзка съ гонението
на богомнлигв,
—
Св. Иванъ
Рилски
и
значението му
за
българелия иародъ,
—
Пресвнтеръ Козма и
неговигЬ
бесіди
.541—567
3.
Нарушение на
мирния договоръ
отъ
927
год. и
руситЪвъ България.
—
Отношенията
на
България къмъ
маджари и византийци.
—
Смъртьта на
българската
царица
Мария-Ирина 'и възобнова на
мирния
догоаоръ на нови
условия: да
изпрати
царь
Петъръ двамата си сина,
Бориса и
Романа,
като заложници
и да не
пропуща
маджарнті
да нала-
датъ въ анэантияекитв владения.
—
Несполучливилтъ опить на
ц. Петра за съюзъ съ Оттона
I
противъ
маджариті
—
Съгазътъ
съ маджаригв въ
965
г. и конфликтътъ съ нм-ръ Ннкнфора
Фока,
—
Яоходътъ на
послідши
въ
България
лрЪзъ
966
г.
—
Отстжпвансто му отъ Българня и неговнгв причини. —
Повик¬
ването
на
руския
князъ
Светослава
Киевски протнвъ българитЬ
при
посрідството па
херсонеца
Калокіїра.
—
Защо изборътъ
на императора
се спрЪлъ върху руския киязъ.
—
Първнятъ
походъ на
Светослава въ България
и рускнгЬ эавоеиания лр*зъ
тоя
походъ.
—
Сближение на ц. Петра съ Цариградъ и про-
Mtna
въ
политиката
на Никнфора Фока къмъ българнгЬ; при¬
чинит* на тая миролюбива промена,— Възобновагл
ira
мнрння
договоръ между Ьългагжя н Византия.
—
Заминаването
на Сие-
тослава за Киевъ.
—
Незадоволството иъ
западниті
български
области отъ
внзантніїската
политика на ц. Петра.
—
Смъртьта
на ц. Петра.
—
ОтцЇпването
на
западната
половина на
цар¬
ството начело съ
комитопулнгв: Давида, Моисея, Аарона и
Самуила.
—
Завръщането
на ц. ПетровнгЬ
синове
Бориса и
Романа въ Българня.
—
Борисъ
II
и
никаква промЬна нито въ
вжтрішната,
нито аъ външната
политика на Българня.
—
Вто-
§ото дохожданс на
Светослава въ България
въ края на
літото
69
г.
—
Борисъ
II
търси
помощь противъ русигЬ въ Цари¬
градъ,
—
Обещание на тая помощь
сръ-щу изпращането
на
дв
-fc
дъ-войки отъ царски родъ за иевЪсти на младигЬ им-рн,
Василия и Константина.
—
Неизпълнение
на
обіщаїшсто поради
убийството
на Никифора Фока
пъпр-Ькн пристигането
на
дцітб
аЬвоМя въ Цариградъ.
—
Завоеванието
на Пръхлавъ огь Спе-
тослаоа и
поробването
на ц. Бориса съ
семейството
му и на
XII
Странни*
брата му Романа.
—
Преминаването на Светослава въ южна
България и завладяването на Пловдивъ огь руснгЬ
.567—600
4.
Руско-византийската война и падането на източ¬
ната половина на царството.— ЗакрЪпата на руската
власть
въ южна България и несполучливите пр-Ьговорн на Ив.
Цнмнсхня съ руския князъ
uà
ба
ia
послідшшгь мирно
да
iranyciie
България.
—
Приготовленията
иа Шшісхня за
война
противъ
Светослава.
—
Съюзътъ на Соетослава съ
маджари, пе-
чеігЬзв
и
българи
за съвиЪстни
д-Ьйсівня
противъ
роменті.
—
Навлизането
на
руситћ
въ
византийска територия н пораже¬
нието
имъ при Аркзднополь.
—
Оттеглянето
на русигв въ
Бьлгарня.
-
Възстаннсто на Барда Фока и прЪхвърлянсто из
византийскигЬ
войски
въ М. Азия.
—
Ново
нахлуване
на
руснгЬ въ
Одринско
и бсзнаказаиитЬ имъ грабежи и опусто¬
шения.
—
ПослЪдннтЪ приготовления на Цнмнсхип и свадбата
му съ Теодора,
дъщерята
на Константина Багренородни.
—
Заминаването
»а императора въ походъ въ
България протноъ
руент*.
—
Военниятъ
съвъть
въ Одринъ и
бързото навлизане
въ българскнгЬ
планински
проходи.
—«Обсадата
и
прівзима-
нето на Пр-Ьславъ н
освобождаването па българския
царь отъ
ареетъ.
—
Ив. Цинисхий
np
-Ьдъ Дръстътъ и обсадата
на тая
KptnocTb,
—
Първата битка
на
Светослава съ
императора.
—
Пристигане
на
византийската
флота по Дунавъ къмъ Дръстътъ
и
crtCHflBaiii
на
обсадата. — Разни епизоди огь тая обсада.
—
Посл-ЬдниятъбоП и съиършеното поражение нч русигЕ. —
Пред¬
ложението
на
Светослава
за мнръ; мирннгЬ условия.
—
Зами¬
наването
на руснтЪ отъ
България
и смъртьта на
Светослава,
—
Връщането
на Ив. Цимисхия
като
побідитель
на
Светослава
и
руситі.
—
Въ Преславъ арсстува Борисъ И съ евмейството
и брага му Романа и
обявява окупираните отъ
ромуигв
бъл¬
гарски
области за византийски владения.
—
Наредбата
на поко¬
рена
България и настаняване
на колоинсти-е
ретини
по
границата
на
свободната
половина
на
царството.
—
Унищожение църкеш-
ната
независимость
въ източната половина.
—
Тържественото
влизане на Ив. Цимисхия въ Цариградъ и слдСата
на Бориса
II
и брата му Романа.
—"Причинить за
падането на източната
половина
va
царстиото
.600—632
VI.
Борба
за независимость.
1.
Положението въ България сл-Ьдъ падането на
източната яояоаина
на цярстяото и
походъгь
на Василия
II
въ
986
год.
—
ГраиицнгЬ между свобод¬
ната и покорената
полонини
на царството.
—
Качъвъ е бнлъ
Никола комитъ, бащата на комнтолулнгЬ, и кон
область
с
управлявалъ.
—
Първоначалнннтъ характеръ и упраолснието
на свободната половина.
—
Разпр-Ьдъла защитата
ή
между коми-
топулитЬ.—Окончателното
ή
orutiiuam;
като'отделна държава
иъ
972
год.
—
Отмішіето
на
ctiiepna
България
on,
пластьта
на нмисрзтора н присьединепицго й къмъ сипСодната половина
нъ
976
гоч,—
ЗідружнитЬ дЇйстаи« на чаирната брати
противъ
Низантня: смъртьта
на Давида и Моисея. — Самуилъ
въ Тесалия
и първата обсада на гр.
Лариса.
—
Побътианш
на цЛіетро-
ііитЬ
CHiioutî
Бориса
и Романа отъ Цариградъ; убнйетиото на
XIII
Стрішша
Бориса к
cnaceiraero
на Романа.
—
ВрЇмего
на
rosa
поби¬
ване,
—
Сходството
и
различията между
навістиш
за него,
—
Клкъ
е станало
побітването ня дііамата брата.—
Втората обсада
н
завладяването
на Лариса огь
Самуила.
—
Походътъ на
Василия П прогнвъ
Сръ-децъ.
—
Известията за тоя походъ и
гЬхішгЬ
взаимоотношения.
—
Истннскнятъ редъ на фактите,—
Движението
на Василия
U
къмъ СрЪдецъ н обсадата ка града,—
Оттеглянето на императора оттамъ н пълното му поражение
въ Ихтиманския походъ
.633—676
2.
Възстановяване на единовластнето и втората
война
на Василия
II
противъ българнтЪ,
—
Отношения» между Сямунла н Аарон* спЪлъ похода на
Василия
II
н убийството
на Аарона.
—
Възстановяване на
едино¬
властие™,
—
Действията на българнгЬ въ Солунската
область
и завоеванието на Драчъ съ областьта му.
—
Пр-ввземането
на кріпостигЬ Верея н Серпня
отъ Самуила.
—
Василий
II
въ
Солунъ н приготовление за
втората,
война протнвъ
българите,—
Четнрегодншната война на Василия
11
въ
България
и мейннятъ.
харакгеръ.—
ИзвЇсгнята
за
нея.
—
Пл*няван«то
m
царь Романа
и откарването н эатоаряцето му въ Цариграаъ.
—
Заминаването
на Василия
II
итъ
България
за М.-Азия н
новото
нападение на
Солунъ отъ Самуила.
—
Пл-кнението на Ашота и
убийството
на Григория Тароннта.
—
Походътъ на Самуила
прЪзъ Тесалия
въ Пелопонесъ и
движението
на Никнфора Уранъ
подир* му, —
Сперхнйскиягь бой и
значението му,
—
Присторениті
nptro-
Bopit
не Самуила за покорность императору.
—
Смъртьтл ка
ц. Романа н
прогласяването
na
Самуила за
български
царь.
—
Д* я
кога е станало
последнего.
—
Спошеннята
му съ папата.
676—704
3.
Борбата
uà
царь Самуила сънмператорг Васи¬
лия И·—
Нападателната политика
на Василия
II
протнпъ
българигЬ,
—
Новнять планъ
на Самуила;
ДЇНстшіята му
противъ Сърбия и хърватска Далмация.
—
Покорснието на
княжество Дукля или
Зета
и пл-Ьнението на княза му Иванъ-
Владнмира.
—
Войнственото
движение на Самуила по далма-
тннекигв градове, пр-Ьзъ Боен«
»
Рашка.
—
Въ клкви отношения
станел* Самуилъ кгмъ твхъ и къмъ маджарнтЬ.
—
Положението
на кн. Иэ,-Влл«димнра
въ лл*иа.
—
Женидбата му за дъщерята
Самунлова. Теодора-Косара, и възстановявай ето му въ
Зета,
—
Отношенията
на Самуила
къмъ хърватска Далмация.
—
Жснид-
бата на Ашота за Мирослава, втората Самунлова дъщеря, н
назначението му
за управитель
ita
Драчъ и областьта му.
—
Най-гол-еиото разширение на Самунловш държава.
—
Тре¬
тият}· походъ па
Василия
II
пъ
1001
год. и запоеввтелната ыу
ціль.
—
Елнойрімевнн дійстви я на
злпядъ къчъ Ср^децъ и
на с-вверъ въ придунавска България и нейното завоевание.
—>
Восшшгв д-Ьиствня пр*зъ
1002
год.
вт, южпнгк покрайнини;
превземането
на Верея (воєвода
Добромиръ}, Колндронъ (ваевода
Днмнтъръ
Тихона) и
Серпня (поевода
Никуднцш) отъ ромент*.
—
Възстановяване
на Внэаншйскап власть
въ Тесалия
η
нзесліине
на славянобългарското население въ областьта Волеронъ,
—
Падането на хр. Воденъ
(воевода Драгшанъ).
—
Войната пр-Ьзъ
1003
год.:
завоеванието
на Едннъ огь Василия И и
военната
диверсия н»
Самуила
къиъ Одрннъ. -~- Движението на импе¬
ратора въ Македония
u
завоеванието па Скопие.
— Bwipo-
XIV
Сіріииц*
сътъ за
Романа-Симеона
щрь-Петровъ синъ н
управитель на
Скопке.
—
Първата несполучлива обсада на Перннкъ огь
Василия
H,
—
Хронологията на послЪдннтв събития.
—
ДЄЙ-
сївията
на Самуила подъ
Солуиъ
и
успехътъ
ыу. — ИэмЪната
на Ашота и безбожното
заооевание на Драчъ отъ ронентЬ въ
1005
год.
—
Поражението
на българигЬ при
Крета
(10094 —
Непреижсаане на
войната
н презъ сл-вдиигв
години.
—
Сймуилъ въ
Струмица и укрепяване
на Ключската
клисура н
гглтя
откъмъ
Солунъ.
—
Възобновенне на
войната
въ 1014г.
—
Действията
на воевода Несторица къмъ Солунъ н
поражението
му
отъ визант. лълководецъ Тсофилакта Вотаниага.
—
ОЙходътъ
на Ннкифора Кснфня и пробивътъ на Ключското укрепление,
—
Біласицкия
бой на
29.
VI.
1014
г. и катастрофалниятъ му за
Бъл¬
гария
край,
—
Завземането
на кр, Мацукионъ огь ромситв. -г
Поражението
па
ромеите
и убнйсиото па Теофилаш Вота-
ниата въ Костурпския проходт.
—
ОслЪпяването на
българските
плЄшшци.
—
Мирното завземане
на кр. Мелнвкъ и ц-Ьлата
Загория.
—
Снъртьта на Самуила на
6,
X.
1014
г.
—
Значението
на
тоя
знаменнтъ
български
царь
. ,., ,.704—743
4.
Приемниците
на царь Самуила и покореннето
на
България отъ
Василия
II
Бьлгар о убийца,
—
Покачването
на Гзврннла-Радомира па престола.
—
Нахлува¬
нето
на Василия
II
въ
България кънъ Битоля, резиденцията
на
новия
царь.
—
Падането
на
ПрилЪпъ
и Щипъ.
—
Възстанието
на воденчанн и
неговото потъпкване.
—
Съграждане
на кре-
постнгЬ Кардия и Св. Илия.
—
Опитътъ на царь Гавриила да
сключи миръ и отхвърлянето чу
огь Василия
II
съ новъ
походъ въ
България.
—
Обсадата и превземането па кр. Мъгленъ
и Енотня.
—
Убийството
на ц. Гаврнила-Рлдомира
;
известията
за него.
тЄхіінтЄ
сходства н различия.
—
Покачването
на Ив.-
Владнслава, енна на Аарона, на
българския престолъ.
—
Опи¬
тътъ му да тури край на
войната чрезъ споразумение
за
покорность.
—
Причините за
отхвърлянето условията
на
това
споразумение: покушението върху живата на ц. И в,-Владислава
отъ страна
на Василия И.
—
Убийството на кавхана Теодора
въ Стобъ и новъ походъ
на Василия
И въ България.
—
Презъ
Воденъ, Островъ и Соскъ Василий се отзовалъ предъ Охридъ
н го превзема.
—
Поражението на ромеите отъ
воевода Иааца
на Пелагоиниското поле.
—
Действията на роменгЪ къмъ
Струмица и
СрЇдець.
—
Значението
im
войната презъ
1015
г.
за българската държава,
—
Убийството на зетския князъ Ив.-
Владимира на
22.
май
1016
г,
—
Разказътъ за него у Дуклян-
ския преевнтеръ и другите известия.
—
Походъгь
на Василия
II
презъ
1016
г. къмъ Средсцъ и
несполучливата втора обсада
на Першжъ.
—
Войната презъ
1017
г. въ южните български
покрайнини къмъ Костуръ; завладяване на кр. Лонгоиъ.
■—
Действията
на Давида
Арианнта н Кокст.
Диогена
йъ Пелаго-
нийската равнина. ~
ПрЇговоригБ па
Кракра съ
пєчєнЄзигЬ
за съюзъ противъ Василия
И н техната несполука
—
Превзе¬
мането на кр. Вишеградъ и опустошението околностите на
Островъ и Молиска.
—
Оосадата на кр. Сети на и печалниятъ
край на опита на Ив.-Владислаиа да освободи тая
крепость.
—
Обсадата на Драчъ н известията за убийството на ц. Ив.-Впа-
дислапа подъ
стішите на
Драчъ.
—
Политическите партии аъ
България
и елдбата на наследника
на прЇстола,
Преснаиа-
XV
Страница
Фружина.
—
Беэбойното покорение на
България отъ
Василия
II
н капитул и
райето
на
българската
царица Мария въ
Струмица
при
съдействието
на врзеиепископъ Давида.
—
Завлад-ішането
на
българската
столица Охридъ.
—
Отпорътъ на Преснана-
Фружина съ
братята
си Алуснана и Ааройа и
своите привър¬
женик
в-ь пл. Томоръ
η
неговътъ
псуспіхь.
—
Отказътъ на
воевода Иваца да се покори и
неговото
коварно убийство отъ
Евстатия Дафномила.
—
Предаването
на воевода Ннкулица.
—
Победоносного
преминаване
яа Вясилип
II
прЪзъ лриадриати-
ческитЪ области и
възстановяване
на
византийската
власть
тамъ.
—
Придаването
на
членовете
на
български
царски родъ
въ Костуръ,
—
Пр-Ьзъ Стагъ, д*то се предали послЪянитЪ
оългарски
воєводи,
императорът* стига въ Атина, — Ироцесътъ
на българскнгЬ
воєводи
Елемага и Гавра въ Солунъ за опит¬
ване да вдигнатъ възстание.
—
Падането на
Hafl-cbßepitard
българска
область
СрЪмъ и коварното убийство на управителя
и Сермона.
—
Триумфалното влизане
на Василия
II
въ Царн-
градъ като
покоритель
на българския народъ и унищожитель
на българската държава
.743—790
Π ρ
и
τ
у
ρ
к и
:
1.
Φράγγο»/ νίψος
ле
може
да
бжде
Δρούγγων
víepoe
.
,
.791—794
2.
Имената на българскнгЬ пратеници въ Царнградъ на събора
869—70
год
.794-800
3.
За протокола на екстреното заседание въ Цариградъ па
4.
Ш.
870
год
.800-805
4.
Кой е билъ пресвитеръ Ивапъ, папскиятъ пратеникъ
до Бориса
пр-взъ
879
год
.805—808
5.
Разказътъ за
nptMÈcroaKeTO
на българското тържище отъ Царн¬
градъ въ Солупъ
.808—812
6.
Известията на внзантийскнгЬ хронисти за първия походъ на
Симеона
протнвъ Царнградъ въ
913
год
.812—816
7.
Известията за опита
на ц. Симеона да
се сроди съ цари¬
градския дворъ
.817—822
8.
Писмо 6-то
на латриархъ Николая Мистикъ
до българския
царь
Сішеона
.·."·.822—830
9.
Първото писмо
на им-ръ Романа Лакашша до царь Симеона. .
830—836
10.
За възсгягшего въ България въ
930
год,
. , . '.837—840
11.
Писмото на цариградския патриархъ Теофилакта до българския
царь Петра.
840—845
12.
Извъттията за българите въ житието на св. Никола Метанонте.
845—850
13.
За смъртьта на ц. Гавринла-Радомнра въ чудесата на св. Ди¬
митра Солунски
.850—853
14.
Кой е билъ черноризецъ Храбъръ
.853—860
15.
Родовъ и хроиологиченъ епнсъкъ на българските господари
отъ първото царство
.:.861
н
863
XVI
Библногряфня:
Страница
I
Извори
.865—869
II
Литература
.870— 877
Допълнения
.,.,. , 877—878
.Показалецъ
на собст.всіїиїі
имена
· . . . · . .879—892 |
| adam_txt |
Съдържание
Ш.
Нацноішкзацня
uà
българската държава.
Стріннцд
I.
Междудържавното положение на България
и
покръщането на
българит-Ь,
—
Княэъ Борись
І н
отношенията му къмъ
франкската
държава
и Византия въ
нача¬
лото
на
управлението
ыу.
—
Събитията въ
славінскить- зенн
въ областьта на средни Дунавъ и съюзътъ на
Бојјнса
съ
морав¬
ския
кпязъ Ростислава протнвъ нъмцнтЪ.
—
Сближение на
Людошіка
гГвмски съ Бориса
η
унищожение ва българо-морав-
скня съюзъ.
—
Вонннгв
на Бориса
съ хървати и сърон
it
твх-
ннхв резултати.
—
Нам-всата на Бориса
въ вжтр^шнитв работи
на сърбите
—
сръбски князе-изгнанници въ България,—Съюзътъ
на Бориса съ Людовика Н-Ьмски прэтнвъ Ростислава.—
Поли-
тичесвигв и религиозни условия на тоя съюзъ.
—
Обръщането
на Ростислава
къмъ Византия и отношенията на посл-вднята
къмъ
німско-бьлгарскня
съюзъ,
—
Походътъ
ив ,им-ръ Ми¬
хаила
Ш протнаъ България,
—
Безбопното сключване на мнренъ
логоаоръ въ
864;
условията му.
—
Покръщането на българигЬ,
негооата година и фактическата му страна.
—
ПрнчішнтЧ за
приемането на християнството оть
Бориса
,,,,,,,.,, ]—43
2,
Сетниннт'Ь
отъ покръщането и възниквай
с
на
българския църкопенъ въпросъ.— Бунгьтъ на бо¬
лярите н
iiaatcTiin
за него.
—
Кон боляри и защо еж оъзста-
нали.
—
Усмиреннето и наказанието на бунтовниците— Влия¬
нията, подъ конто се намнралъ
Борисі
при потъпкването на
бунта.
—
Вжтрішното
състояние на България въ релнгиоано
отношение сл^дъ покръшаасто; пропов-Ьдннци
ita
разни ерети¬
чески
вероучения, на цорействэ,
мохамеданство и езнчество,—
Обръщането
на Бориса
въ Цариградъ съ проеба за църковни
и граждански закони и какви книги той е получнлъ оттамъ,—
Въпросътъ за организацията
ita
българската църква.
—
Посла¬
нието на патр Фотня
до Бориса и
съдържанието на неговитЬ
дв* чести; вЪроучптелпа н поучителна,
—
Отказътъ огь Ви¬
зантия за независима църква аъзъ основа на теорията
за пен·
тархията
и обръщагшто на Бориса
къмъ папата.
,.43—84
3.
Българскиятъ църковенъ въпросъ въ
IX.
вЪкъ.
—
Изпращане български пратеници въ Римъ и неговата
цїль;
едповрімеїшо
обръщане
на Бориса
къмъ
Людовика
Н-Ьнскн съ
сдщата
ціль.
—
Пристигането на българските пратеници въ
Римъ съ „допишнияга на българитЬ* до папата,
·—
Отговорит*
VI
на папата
1.
по уредбата
на
българския народъ въ
духа на
християнството
въ
държавно
и
църковно
отношение и
2,
по
въпроси
огъ църковно-канониченъ, юридически н битовъ харак·
теръ.
—
Ц-влиті
на
папата, поставени въ основата
на
тия
от¬
говори.
—
Пристигането
на папскнт-Ь пратениин н на
латин¬
ското
духовенство въ
България
и тЬхната дЪйиость.
—
Еп.
Формоза и
отношенията му
къмъ Бориса.
—
Въпросътъ за
оЧлгар. свещеноначалникъ пр-вдъ
папата; кандидатурата
на
Формоза и отказътъ на
папата.
—
Пристигането
на
en.
Доми¬
ника и еп. Гриноалда и гЬхната дойность въ
България,
—
Не-
аадоволстаото на
цариградското правителство и църква
отъ по-
стдпката на Бориса и
отношенията ннъ кънъ латинското
духо¬
венство въ
България.
—
Окрлжното послание на патр. Фотия
до
другиті
патриарси
по българ. църковенъ въпросъ и съборътъ
вт»
867
г. въ Цариградъ.
—
Настроение въ
полза
на Византия.
—
Проміне
на
императорския
пръстолъ,
свалянето
на Фотия и
издигането
на Игнатия.
—
Василий
I
Македояецъ и
примири¬
телната му
политика спр-вмо Римъ.
—
Действия отъ Византия
за
привличане
на Бориса
отново къмъ цариградската църква. —
Раэколебанне на Бориса и
повдигане отново въпроса
за назна¬
чение на
български
архиепископъ въ ср-вдата на
869
г.
—
Про¬
такане разрешението
на
тоя въпросъ
отъ страна на
папата
и
отм-Ьтането на Бориса огъ Римъ и причинит* му.
—
Царнград-
скиятъ съборъ въ края на
869
и нач. на
870
г.
—
Пристигането
на
български пратеници въ
Цариградъ и
екстреното
заседание
на
събора.
~
Повдигане отново въпроса за юрисдикцията въ
България н прЪпирннтЬ по него па това заседание,
—
РЪше-
нието на българ. църковепъ въпросъ
—
признаване автоном-
ностьта на българската църква.
—
Напущало на България отъ
латинското духовенство.
—
Ползата оть* отказването па
Бориса
отъ Римъ за Византия и за българитЬ.
-·
Общото значение на
българския църковенъ въпросъ въ
IX,
війсь
. 85—152
4.
Българскиятг църковенъ въпросъ сл-Ьдъ цари¬
градския съборъ въ
869/70
год.
—
Опитътъ на пана
Адриана Ида подчини отново българската църква подъ властьта
си и неговиятъ неуспЪхъ.
—
Папа Ивапъ
VIII
и непосрйднигв
му сношения съ
Бориса
(писмата му отъ
872/73
и
874/875
гг,).
—
Заліганията
му да докаже
пезакоішостьта иа
гръцкото духо¬
венство въ България.
·—
Политическото сближение на Ивана
VIII
съ
Василия
I
и старанието на първия прЪзъ Византия да из¬
прати свои легати въ България.
—
Опитването на Йоана
VIII
да отстрани гръцкото духовенство оть България и да въздЪН-
ствува аърху
Бориса за
отц-Ьпване отъ цариградската църква
непосрйдно и чр-Ьзъ болярина
Петра и
кнпзовия братъ.·—Нова
фаза въ развитието на въпроса за юрисдикцията въ България
сл-Ьдъ смъртьта па патр.
Игнатия
и възстановяването на Фотия
на патриаршеския
прістоль.
—
Свикването па църкооеиъ съ¬
боръ за
879
г. въ Царнградъ и съгласието на папата да уча¬
ствува въ него съ надежда да получи
помощь противъ
capa-
цшштЪ н да върне юрисдикцията въ България на римската
църква.
—
Сношенията иа Ивана
VIII
съ
Бориса по
тоя въ¬
просъ при
посрЇдството на
хърватския киязъ Ссдеслава.
—
Политическа промЪна аъ Хърватско и присъединението на ло-
слЪднсто къмъ римската църква при посрЪдстиото на опр-Ьд-в-
VII
Страниш
ления за България папски пратеннкъ, пресвитеръ Ивана Вене¬
циански.
—
Отиването на последния въ България, неговата
ц-вль и неуспЪхъ.
—
Нови усилия на Ивана
Vili
непоср-вдно
да повлияе върху
Бориса н
да го спечели заедно съ народа
му за райската църква.
—
Папскитв пратеници повднгатъ въ¬
проса за юрисдикцията въ България на събора въ
879/880
г.
и неговото неопрътгЬлено решение.
—
Протесгьтъ на Ивана
VIII
протнвъ незачитането на неговнгв разпоредби отъ събора и
изпращането на еп. Марина въ Цариградъ,
—
Папата отново
се
опніаа
да пъзд-вйстаува
помимо
Византия върху
Бориса
чр-взъ посрЪдстаото на хърватския епнскопъ Теодосня; отива·
нето на последния
при Бориса
въ
880
г. и
обещанието на бъл-
гарскня князъ да изпрати въ Рннъ пратеници
за приговори.
—
Папага насиля
Бориса да
изпълни обещанието си.
—
Несло-
.лучлнвата мисия на еп. Марина въ Царнградъ и край на бъл¬
гарския въпросъ въ споровегв
между Римъ и
Цариградъ.
—
ПослЄднитЄ непосріднн мірки
огь
страна на Ивана
VIII
да
въздействува върху
Бориса и гЬхната
несполука
.152—201
б. Вжтр-вшвата д-айность на княэъ Бориса.
—
Сла-
вінскнять
нвцлоналенъ принцнпъ въ
основата
на Борисовигв
реформи.
—
МжчнотнигЬ при
прокарването
на
тоя
принцнпъ
въ духов.ниия жнвогь на българнгЬ
въпреки признаването
'автономностьта на
българската църква. — Организацията
на
българската църква сл-вдъ
870
г.
—
ЦърковнигЬ области въ
границите на българската държава по договора огь
864
г.,
ГБХНнгв църковно-адиинистративни центрове и характерътъ на
училищата при тия центрове.
—
Старанието
на Бориса да
се
сдобие съ епископи отъ
слаоішскн
произходъ и да национали¬
зира нънастирнгв.
—
Катастрофата на славянското дело въ
Моравия и дохождането
на Методи
евигЬ ученици,
Климента,
Наума
и Ангелария въ България.
—
Радушннягь имъ приенъ
отъ
Бориса,
съвещанията му съ гЬхъ и решението да въиедагь
славенската
книга и богослужение въ юго-западна
България.
—
ПрЪдварителннгЬ разпоредби
на Бориса тамъ
за горнята
цъль.
·—
Д-вЙностьта
на Климента
въ Кутмичевнца: пропов-вднншка и
учителска; откриването на слапйпо-българската школа въ
ДЇ-
волъ
и резултатътъ отъ него;
легендата за тнвернуполскнгЬ
мъченици,
—
Д-Бпностьта
на Наума въ
СБВСро-нзточпа Бъл¬
гария; пристигането
на подладит*
Методиеви ученици тамъ.
—
Основанието на сЬверо-нзточна славвно-българска школа въ
Преславския мънастирь при .устието на Тича'.
—
Отричането
на Бориса
отъ пръ-стола въ полза
на по-голімия
си еннъ Вла¬
димира и
прнчшштіі за
покалугерянето му. — ОтстАпническата
дїйность
на Владнмиръ н сношенията му съ франкския
краль
Арнулфа
—
Борнсъ отново начело на управлението,
прЇсладва
сипа си, хваща го,
асліиша
го и го хвърля въ тъмница.
—
Cdhkdbhcïo
на народенъ съборъ отъ
Бориса
въ
Пріслам.
и
рішениятвнатоя
съборъ: лишение Вляднмнра
отьнаслЇдстсено
право и прогласяване Снмсоиа за кипзъ;
nptitacime
столицата
отъ Плиска въ Пр-Ьслаоъ и обявяване славъно-българскил езнкъ
за офицналеиъ въ държавата н въцеждапето му иъ църквата и
училището.
—
Кога и какъ е била извършена тая реформа.
—
Възвежданс
Климента въ
епнскопъ; местонахождението и ха-
VIII
Страница
рактерътъ на неговата епископия,
—
Назначение
Наума на
негово
мЄсто за учитель
въ
Кутмичеіша
.202—277
IV.
Борба съ Византия
зі
политическо надмощие.
1.
Царь
Симеон ъ и първата му вой на съ Византия.
—
МладихЬ години
на Симеона до
въцаряването.
—
Участието
му въ свалянето на брата му Владимира
—
Прокарването на
културно-просаетната реформа.
—
Пренасянето
на
българското
тържище отъ Царигрздъ въ Солунъ като причина за първата
война на Симеона съ
Византия прЪзъ есеньта
894
г.
—
Пър¬
вите военни
действия
на българигв въ посока къмъ Цари¬
градъ.
—
Бързото оттегляне па
Симеона и причинит*
му.
—
Повикване на маджарите отъ Лъва
VI
противъ България,
—
Нахлуването имъ въ днеш. Добруджа и появяване на визан¬
тийски войски на южната българска граница.
—
Първите не¬
сполуки
на Симеона
и затварянето му въ Дръстъръ и Мун-
драга.
—
Приложение за
сключване на миръ.
—
Временно
примирие и пристигането на императорския делстатъ Лъва Хн-
росфакта Магистеръ за обмъна
на
пленниците,
—
Арестуване
на последния и преписката му съ
Симеона.
—
ТаИнигЬ
npt-
говорн на Симеона
съ
пєчєнЄзнтЄ
и съвместно нападение на
маджарскья лагеръ.
—
Разиебитванс силата
на маджаріиі
ti
поселение
въ днешнигЕ имъ живелища.—
ОбнЇнатя на плЄшш-
цитіі
и свързаната съ нея възобнова на войната съ Византия.
—>
Походътъ
на Симеона
въ Тракия и българофигонскнятъ мнръ.
—
,
Българите при Цариградъ и сключване на мирния договоръ въ
896
г.;
условията му.
—
Мирното разширение на българскигЬ
граници
на эападъ въ
драчката
область.
—
Нападението
.
tia
Лъва Триполнта на Солунъ въ
904
г. и
отношенията на мпкс-
лонскигЬ славени къмъ него.
—
Намесата
на Симеона въ
това
дЇло
и договоръгь оть
904
г.;
окончателното
определение
юго¬
западните граници на българската държава.
—
Значението на
тоя договоръ за българската
народность.
—
Културно-просвът-
ната
дЄйность
на Симеона
и на неговите сподвижници
:
баща
му
Бориса-Михаила,
чича му Докса, еп.
Константина, св.
Наума
и св. Климента
.278—356
2.
Прогласяване
на
българската църковна
неза¬
висимость и
издигане България въ
царство.
—
Първнятъ походъ на Симеона противъ Цариградъ,
неговата
цЪль и реэултатътъ отъ него.
—
Възвеждане Симеона въ сте¬
пень
Ktcapb
въ Влахерпскня дворецъ;
значението
на тая титла
за ромеигЬ и
българите
и какъ самъ Симсоиъ я използувалъ
за себе си.
—
ПромЇиа
около престола въ Цариградъ и
пред¬
ложението
на
българския
господарь за браченъ съюзъ между
лр-вславския и
цариградския дворове и неговата несполука,
—
Вгориягъ походъ на Симеона протиаъ Византия.
—
Опигьтъ
на Зошюто
правителство
да отклони
тоя
походъ къмъ Цари¬
градъ,—
Падането
па Одринъ н съюзътъ на Византия съ афри¬
кански« халифъ ал-Махди.
—
Оттеглянето
на Симеона отъ
Одринъ. ~
Прогласяването
ну за царь и самодържецъ на
българите
въ
915
г.
—
НооигЬ приготовления за война н из-
пряшаис на поиски
към
ι.
Драчъ и Солунъ,
—
Съоъшаинлта
въ Царигрздъ и восшшятъ планъ на ромейското пранителстио
IX
Страниц»
противъ
България.
—
Походътъ »а
византийците
въ
България
и боятъ при Ахелое.
—
Разстройството
на
византийския илапъ
и
значението
на ахелойската победа,
—
Опитътъ »а патр. Ни¬
колая да
запре по-нататъшното
движение на бълглригЬ.
—
Катасиргскня
don
а край
m
похода.
—
Опюшеиията между
България и Сърбия
огь
890—917
г.
—
Войната съ сърбите
и
нейния
резултатъ.
—
Какъ Симеонъ нэполэувалъ ахелойската
победа и
окончателното формиране идеята му за завоеванието
на Цариградъ и възкачването
na
византийския
прістоль.
—
Прогласяване църковната
независимость на
българската църква
съ патрнархъ начело и
коро
нацията
на Сіімсона
за царь
. . . 356—
ΊΟ
1
3,
Войните
на царь С к м
е о,н
а за
завоеванието
на
Цариградъ.
—
Дворцоаиягь
прЇврагь
въ Цариградъ въ
919
г., лаправенъ отъ Романа Лакапина и
значението му
за
българо-византнПскигЬ отношения.
—
Нови приготовления за
война и
нахлуване
на
български войски
въюжшпе области на
п-луострора.
—
Опнтрането на патр. Николая и Романа Лака-
шша да прЪкдснатъ
войната
въ
920
г. чрЪзъ
известието
за
обединение
на
цариградската църква и чрЪзъ лична среща
на
патриарха съ
българския
царь въ Мсссмврнн.—
Дійстоията на
българските войски
въ
Тракия
и опитътъ имъ да
заоладЄягь
«
дѕага
брЬга на Хелсспснл* (Дарданелнгв).
—
Прнсгорното
съгласие
на Симеопа за миръ и причините му.
—
Предложение
за брачеиъ съюэъ на
българския
дворъ
съ византийския
и
отхвърлянето му
отъ Симеона.
—
Воешшгв действии презъ
921
г.
—
Заплахи отъ
Цариградъ
отправени къмъ
Симеона,—
Сблъскването
при гр. Термополь и сетнииигв отъ него,
—
Появяване
m
български
войска около Царнградъ
u
даденнп
тбмъ отпоръ отъ
ромеигћ.—
Новите
условия на Симеона, при
конто
мирътъ е възможеиъ:
Романъ Лакапинъ да сл-Ьзе отъ
прЇстола
и роменгЬ да го признаятъ за свой нмператоръ и
господарь.
—
Отговорътъ на топа
искане
отъ Цариградъ.
—
Й~эетиятъ и послЪденъ походъ на царь Симеона противъ
вриградъ и
обсадата
на Одринъ.
—
Отн-Ьтането на
сръбския
князъ Павла отъ
българския
царь,
свалянето му
и зам-Ьната му
съ киязъ
Захарин.
—
Новъ опить за
лична сръща
на патр.
Николая съ Симеона въ Хераклся.
—
Откпзътъ па послЪдшш
и присторното му предложение за мирнн
nptroöopn.
—
Въ-
просътъ за
обмена
на плЪнницн. ~ Българо-внзантиПеките
отношения въ
началото
на
922
г.
—
Сношенията
на Симеона
съ
африканския халифъ
ал-Махди за съюзъ пронюъ Византия
и
условията.
—
Окупацията
на
тракийските градове
и крепости
н нападение на
българските войски върху
прЇдмЬсінята на
Цариградъ.
—
ОпитигЬ на Романа Лакапина
и патр. Николаи
да склонять Симеона да
сключи миръ.
—
Привидното
желание
на Симеона да
сключи
миръ,
—
Пвдането на Одринъ и
очак¬
ванията
въ Царнградъ. ~ Бавпостьта на Симеона да
тръгне
къмъ
столицата
и неинитЬ причини.
—
Нови
заплахи
и старания
отъ Цариграпъ, за да отклонять
нападението
на
столицата,
—
Унищожение
на
съюза съ африканския
халнфъ и
сетшпшгћ
огь
него за Симеона.
—
Какъ ел
използували въ
Царнградъ
тоя
иеуспехъ на
българския
царь.
—
Положението
на Симеона
сладъ тая
несполука.
—
Сближение на
цариградската църква
съ
римската
и опнтъгь на
цариградския
патрнархъ и
прави-
Страниц*
телство да въэд-вйствуватъ
върху
Симеона чръ-зъ авторитета
на
римския първосвещеникъ.
—
Нови предложения за
терито¬
риални
отстжпки,
дарове и заплахи огь
страна на
цариград¬
ското правителство.
—
Отмітането
на
сръбския
князъ Захария
подъ натиска на
византийската
политика и несполучлнвиятъ
опить на Симеона да го
накаже.
—
Роптание и аъэстание въ
България,
—
Пристигането
на Симеона подъ Цариградъ и ср-в·
щата му
съ патриарха, а отпослЪ н съ им-ръ Романа Ллкапина
на
Optra
на
Златния
Рогъ.
—
Харпктерътъ и
значението
на
тая
срЇша;
резултатигв отъ
нея и оттеглянето
на Симеона
въ
България
.401—473
4.
Междудържавното
положение на
България
прЪзъ
по с л
ід
нит*
години
отъ живота на царь Симеон а.—
Настоявання отъ Царнградъ за по-скорото
сключване
на мира.
—
Покореннето на
Сърбия и потъпкването
на възстаннето въ
България
924
г.
—
Съюзътъ на Византия съ
хърватския
князъ
То.мислява и леговитв условия и
значение
за
България,
—
Отношенията
на Симеона къмъ Византия слЪдъ топ съюэъ; нова
окупация
на
тракийските
византийски
крЪпостн отъ български
эоИснн.
—
Последнею
опитване
на патр, Николая да склони
Симеона на миръ,
—
Новиятъ планъ на Симеона за
разстрой¬
ството
на внзантийско-хърватскня съюзъ.
—
Прогласяване
Си¬
меона за царь и самодържецъ на
българи и ромеи и неговата
ціль.
—
Новите
условия на
българския
царь за миръ. —
При¬
видната
склонность па Симеона да
сключи миръ и впечатле¬
нията
въ Цариградъ отъ
неп.
—
Войната съ
х-ьрватнгв
и ката¬
строфалния
за Симеона край.
—
ПосрЇдннчеството на
палата
зн миръ между
хървати и българи и обстоятелствата,
при
които
то
u
възникнало.
—
Условията,
при
които Симеонъ приелъ
това
посредничество и сключилъ миръ съ хъреатигв,
—
Впе¬
чатлението
въ Цариградъ отъ
тия събития.
—
Новитв продви¬
жения на
български
вонски въ
Тракни
и възстаннето на импер-
скигв славЬни въ Македонии.
—
ПослЪднилтъ опить на Романа
.Лакапнна да склони
българския
царь да
сключи миръ,
—
Смъртьта на Симеона.
— Причината
за
забавянето
да се изпъл-
нптъ
условията
отъ страна на палата.
—
Легендата
за царь-
Симеоновата смърть.
.474—515
V.
Сближение съ Византия
—
падане
на
България.
1.
Мнрниятъ договоръ съ Византия въ
927
г. и се
τ¬
η
и ни
τ
t
отъ и его.
—
Царь Петъръ: характерътъ му и при
какви
условия се покачилъ той на
прістола.
—
Продължение
на
войната
и тайнитв приговори на Георгия Сурсувула съ
Византия за миръ.
—
Причинить за тая
бърза
и крута
лроміша
въ Снмеоновата политика; двЪ политически партии
—
опози¬
ционна
и партии на мира.
—
Пр-вдварителнихв
nptroĐopii
за
мирния договаръ и сключването
на мира.
—
Услопията на
мирния
догоиоръ.
—
Свадбата на царь Петра съ
внучката
на
Романа Лакапнна.
—
Значението
на
тоя
миръ за българеко-
внзантиискитћ
отношения.
—
Злгоооръть на
Петровия
брать
Ияачз въ
92S
р.
—
Възстаннето на
ηα
-голЇмня
Петровъ брать
Михаила въ
930
г.
—
Възстаиието иъ
Сърбия начело съ
Че-
слзьа и
други
жупани
като
діло на
византийската
политика.
—
XI
Страниц*
Възстановяването
на
сръбското
княжество съ помощь на
ромей-
скип императоръ
.516—541
2.
Вмтр-вшното
състояние
на
България прЪзъ цару¬
ването
на царь Петра.
—
Несъсгоятелносгьга
κι
иарь
Петра да се
противопостави
на пъншннтЬ нападения
поради
религиозко-общественнтЪ
движения въ Българня.
—
ЗачатъцнтЪ
на
тия
движения при Симеона:
образуването
на
сонна
л и» и
екононнческн различия:
привилегированите
класи
—
болярстао
н духовенство и
отношенията имъ
къмъ
населението,— Недо¬
волството
на боляригЬ при царь Петра и твхнигв
стремежи,—
Положението
на селенит*.
—
Засилване имотното състояние
на
църквата
и мънастирнгв и
непосрЪдна сетнииа отъ това
—
нравствения
упадъкъ въ
срідата
на
духовенството
н мона-
сигв,—
Появяването
на
богомилското
движение— Сжщностьта
на
богомилското
учение,
—
Причинить
за
бързото разпростра¬
нение
на богомилството въ
България.
—
Реакция противъ бого-
милитЇ;
писмото
на
цариградския
патриархъ Теофнлакта въ
свръзка съ гонението
на богомнлигв,
—
Св. Иванъ
Рилски
и
значението му
за
българелия иародъ,
—
Пресвнтеръ Козма и
неговигЬ
бесіди
.541—567
3.
Нарушение на
мирния договоръ
отъ
927
год. и
руситЪвъ България.
—
Отношенията
на
България къмъ
маджари и византийци.
—
Смъртьта на
българската
царица
Мария-Ирина 'и възобнова на
мирния
догоаоръ на нови
условия: да
изпрати
царь
Петъръ двамата си сина,
Бориса и
Романа,
като заложници
и да не
пропуща
маджарнті
да нала-
датъ въ анэантияекитв владения.
—
Несполучливилтъ опить на
ц. Петра за съюзъ съ Оттона
I
противъ
маджариті
—
Съгазътъ
съ маджаригв въ
965
г. и конфликтътъ съ нм-ръ Ннкнфора
Фока,
—
Яоходътъ на
послідши
въ
България
лрЪзъ
966
г.
—
Отстжпвансто му отъ Българня и неговнгв причини. —
Повик¬
ването
на
руския
князъ
Светослава
Киевски протнвъ българитЬ
при
посрідството па
херсонеца
Калокіїра.
—
Защо изборътъ
на императора
се спрЪлъ върху руския киязъ.
—
Първнятъ
походъ на
Светослава въ България
и рускнгЬ эавоеиания лр*зъ
тоя
походъ.
—
Сближение на ц. Петра съ Цариградъ и про-
Mtna
въ
политиката
на Никнфора Фока къмъ българнгЬ; при¬
чинит* на тая миролюбива промена,— Възобновагл
ira
мнрння
договоръ между Ьългагжя н Византия.
—
Заминаването
на Сие-
тослава за Киевъ.
—
Незадоволството иъ
западниті
български
области отъ
внзантніїската
политика на ц. Петра.
—
Смъртьта
на ц. Петра.
—
ОтцЇпването
на
западната
половина на
цар¬
ството начело съ
комитопулнгв: Давида, Моисея, Аарона и
Самуила.
—
Завръщането
на ц. ПетровнгЬ
синове
Бориса и
Романа въ Българня.
—
Борисъ
II
и
никаква промЬна нито въ
вжтрішната,
нито аъ външната
политика на Българня.
—
Вто-
§ото дохожданс на
Светослава въ България
въ края на
літото
69
г.
—
Борисъ
II
търси
помощь противъ русигЬ въ Цари¬
градъ,
—
Обещание на тая помощь
сръ-щу изпращането
на
дв
-fc
дъ-войки отъ царски родъ за иевЪсти на младигЬ им-рн,
Василия и Константина.
—
Неизпълнение
на
обіщаїшсто поради
убийството
на Никифора Фока
пъпр-Ькн пристигането
на
дцітб
аЬвоМя въ Цариградъ.
—
Завоеванието
на Пръхлавъ огь Спе-
тослаоа и
поробването
на ц. Бориса съ
семейството
му и на
XII
Странни*
брата му Романа.
—
Преминаването на Светослава въ южна
България и завладяването на Пловдивъ огь руснгЬ
.567—600
4.
Руско-византийската война и падането на източ¬
ната половина на царството.— ЗакрЪпата на руската
власть
въ южна България и несполучливите пр-Ьговорн на Ив.
Цнмнсхня съ руския князъ
uà
ба
ia
послідшшгь мирно
да
iranyciie
България.
—
Приготовленията
иа Шшісхня за
война
противъ
Светослава.
—
Съюзътъ на Соетослава съ
маджари, пе-
чеігЬзв
и
българи
за съвиЪстни
д-Ьйсівня
противъ
роменті.
—
Навлизането
на
руситћ
въ
византийска територия н пораже¬
нието
имъ при Аркзднополь.
—
Оттеглянето
на русигв въ
Бьлгарня.
-
Възстаннсто на Барда Фока и прЪхвърлянсто из
византийскигЬ
войски
въ М. Азия.
—
Ново
нахлуване
на
руснгЬ въ
Одринско
и бсзнаказаиитЬ имъ грабежи и опусто¬
шения.
—
ПослЪдннтЪ приготовления на Цнмнсхип и свадбата
му съ Теодора,
дъщерята
на Константина Багренородни.
—
Заминаването
»а императора въ походъ въ
България протноъ
руент*.
—
Военниятъ
съвъть
въ Одринъ и
бързото навлизане
въ българскнгЬ
планински
проходи.
—«Обсадата
и
прівзима-
нето на Пр-Ьславъ н
освобождаването па българския
царь отъ
ареетъ.
—
Ив. Цинисхий
np
-Ьдъ Дръстътъ и обсадата
на тая
KptnocTb,
—
Първата битка
на
Светослава съ
императора.
—
Пристигане
на
византийската
флота по Дунавъ къмъ Дръстътъ
и
crtCHflBaiii
на
обсадата. — Разни епизоди огь тая обсада.
—
Посл-ЬдниятъбоП и съиършеното поражение нч русигЕ. —
Пред¬
ложението
на
Светослава
за мнръ; мирннгЬ условия.
—
Зами¬
наването
на руснтЪ отъ
България
и смъртьта на
Светослава,
—
Връщането
на Ив. Цимисхия
като
побідитель
на
Светослава
и
руситі.
—
Въ Преславъ арсстува Борисъ И съ евмейството
и брага му Романа и
обявява окупираните отъ
ромуигв
бъл¬
гарски
области за византийски владения.
—
Наредбата
на поко¬
рена
България и настаняване
на колоинсти-е
ретини
по
границата
на
свободната
половина
на
царството.
—
Унищожение църкеш-
ната
независимость
въ източната половина.
—
Тържественото
влизане на Ив. Цимисхия въ Цариградъ и слдСата
на Бориса
II
и брата му Романа.
—"Причинить за
падането на източната
половина
va
царстиото
.600—632
VI.
Борба
за независимость.
1.
Положението въ България сл-Ьдъ падането на
източната яояоаина
на цярстяото и
походъгь
на Василия
II
въ
986
год.
—
ГраиицнгЬ между свобод¬
ната и покорената
полонини
на царството.
—
Качъвъ е бнлъ
Никола комитъ, бащата на комнтолулнгЬ, и кон
область
с
управлявалъ.
—
Първоначалнннтъ характеръ и упраолснието
на свободната половина.
—
Разпр-Ьдъла защитата
ή
между коми-
топулитЬ.—Окончателното
ή
orutiiuam;
като'отделна държава
иъ
972
год.
—
Отмішіето
на
ctiiepna
България
on,
пластьта
на нмисрзтора н присьединепицго й къмъ сипСодната половина
нъ
976
гоч,—
ЗідружнитЬ дЇйстаи« на чаирната брати
противъ
Низантня: смъртьта
на Давида и Моисея. — Самуилъ
въ Тесалия
и първата обсада на гр.
Лариса.
—
Побътианш
на цЛіетро-
ііитЬ
CHiioutî
Бориса
и Романа отъ Цариградъ; убнйетиото на
XIII
Стрішша
Бориса к
cnaceiraero
на Романа.
—
ВрЇмего
на
rosa
поби¬
ване,
—
Сходството
и
различията между
навістиш
за него,
—
Клкъ
е станало
побітването ня дііамата брата.—
Втората обсада
н
завладяването
на Лариса огь
Самуила.
—
Походътъ на
Василия П прогнвъ
Сръ-децъ.
—
Известията за тоя походъ и
гЬхішгЬ
взаимоотношения.
—
Истннскнятъ редъ на фактите,—
Движението
на Василия
U
къмъ СрЪдецъ н обсадата ка града,—
Оттеглянето на императора оттамъ н пълното му поражение
въ Ихтиманския походъ
.633—676
2.
Възстановяване на единовластнето и втората
война
на Василия
II
противъ българнтЪ,
—
Отношения» между Сямунла н Аарон* спЪлъ похода на
Василия
II
н убийството
на Аарона.
—
Възстановяване на
едино¬
властие™,
—
Действията на българнгЬ въ Солунската
область
и завоеванието на Драчъ съ областьта му.
—
Пр-ввземането
на кріпостигЬ Верея н Серпня
отъ Самуила.
—
Василий
II
въ
Солунъ н приготовление за
втората,
война протнвъ
българите,—
Четнрегодншната война на Василия
11
въ
България
и мейннятъ.
харакгеръ.—
ИзвЇсгнята
за
нея.
—
Пл*няван«то
m
царь Романа
и откарването н эатоаряцето му въ Цариграаъ.
—
Заминаването
на Василия
II
итъ
България
за М.-Азия н
новото
нападение на
Солунъ отъ Самуила.
—
Пл-кнението на Ашота и
убийството
на Григория Тароннта.
—
Походътъ на Самуила
прЪзъ Тесалия
въ Пелопонесъ и
движението
на Никнфора Уранъ
подир* му, —
Сперхнйскиягь бой и
значението му,
—
Присторениті
nptro-
Bopit
не Самуила за покорность императору.
—
Смъртьтл ка
ц. Романа н
прогласяването
na
Самуила за
български
царь.
—
Д* я
кога е станало
последнего.
—
Спошеннята
му съ папата.
676—704
3.
Борбата
uà
царь Самуила сънмператорг Васи¬
лия И·—
Нападателната политика
на Василия
II
протнпъ
българигЬ,
—
Новнять планъ
на Самуила;
ДЇНстшіята му
противъ Сърбия и хърватска Далмация.
—
Покорснието на
княжество Дукля или
Зета
и пл-Ьнението на княза му Иванъ-
Владнмира.
—
Войнственото
движение на Самуила по далма-
тннекигв градове, пр-Ьзъ Боен«
»
Рашка.
—
Въ клкви отношения
станел* Самуилъ кгмъ твхъ и къмъ маджарнтЬ.
—
Положението
на кн. Иэ,-Влл«димнра
въ лл*иа.
—
Женидбата му за дъщерята
Самунлова. Теодора-Косара, и възстановявай ето му въ
Зета,
—
Отношенията
на Самуила
къмъ хърватска Далмация.
—
Жснид-
бата на Ашота за Мирослава, втората Самунлова дъщеря, н
назначението му
за управитель
ita
Драчъ и областьта му.
—
Най-гол-еиото разширение на Самунловш държава.
—
Тре¬
тият}· походъ па
Василия
II
пъ
1001
год. и запоеввтелната ыу
ціль.
—
Елнойрімевнн дійстви я на
злпядъ къчъ Ср^децъ и
на с-вверъ въ придунавска България и нейното завоевание.
—>
Восшшгв д-Ьиствня пр*зъ
1002
год.
вт, южпнгк покрайнини;
превземането
на Верея (воєвода
Добромиръ}, Колндронъ (ваевода
Днмнтъръ
Тихона) и
Серпня (поевода
Никуднцш) отъ ромент*.
—
Възстановяване
на Внэаншйскап власть
въ Тесалия
η
нзесліине
на славянобългарското население въ областьта Волеронъ,
—
Падането на хр. Воденъ
(воевода Драгшанъ).
—
Войната пр-Ьзъ
1003
год.:
завоеванието
на Едннъ огь Василия И и
военната
диверсия н»
Самуила
къиъ Одрннъ. -~- Движението на импе¬
ратора въ Македония
u
завоеванието па Скопие.
— Bwipo-
XIV
Сіріииц*
сътъ за
Романа-Симеона
щрь-Петровъ синъ н
управитель на
Скопке.
—
Първата несполучлива обсада на Перннкъ огь
Василия
H,
—
Хронологията на послЪдннтв събития.
—
ДЄЙ-
сївията
на Самуила подъ
Солуиъ
и
успехътъ
ыу. — ИэмЪната
на Ашота и безбожното
заооевание на Драчъ отъ ронентЬ въ
1005
год.
—
Поражението
на българигЬ при
Крета
(10094 —
Непреижсаане на
войната
н презъ сл-вдиигв
години.
—
Сймуилъ въ
Струмица и укрепяване
на Ключската
клисура н
гглтя
откъмъ
Солунъ.
—
Възобновенне на
войната
въ 1014г.
—
Действията
на воевода Несторица къмъ Солунъ н
поражението
му
отъ визант. лълководецъ Тсофилакта Вотаниага.
—
ОЙходътъ
на Ннкифора Кснфня и пробивътъ на Ключското укрепление,
—
Біласицкия
бой на
29.
VI.
1014
г. и катастрофалниятъ му за
Бъл¬
гария
край,
—
Завземането
на кр, Мацукионъ огь ромситв. -г
Поражението
па
ромеите
и убнйсиото па Теофилаш Вота-
ниата въ Костурпския проходт.
—
ОслЪпяването на
българските
плЄшшци.
—
Мирното завземане
на кр. Мелнвкъ и ц-Ьлата
Загория.
—
Снъртьта на Самуила на
6,
X.
1014
г.
—
Значението
на
тоя
знаменнтъ
български
царь
. ,., ,.704—743
4.
Приемниците
на царь Самуила и покореннето
на
България отъ
Василия
II
Бьлгар о убийца,
—
Покачването
на Гзврннла-Радомира па престола.
—
Нахлува¬
нето
на Василия
II
въ
България кънъ Битоля, резиденцията
на
новия
царь.
—
Падането
на
ПрилЪпъ
и Щипъ.
—
Възстанието
на воденчанн и
неговото потъпкване.
—
Съграждане
на кре-
постнгЬ Кардия и Св. Илия.
—
Опитътъ на царь Гавриила да
сключи миръ и отхвърлянето чу
огь Василия
II
съ новъ
походъ въ
България.
—
Обсадата и превземането па кр. Мъгленъ
и Енотня.
—
Убийството
на ц. Гаврнила-Рлдомира
;
известията
за него.
тЄхіінтЄ
сходства н различия.
—
Покачването
на Ив.-
Владнслава, енна на Аарона, на
българския престолъ.
—
Опи¬
тътъ му да тури край на
войната чрезъ споразумение
за
покорность.
—
Причините за
отхвърлянето условията
на
това
споразумение: покушението върху живата на ц. И в,-Владислава
отъ страна
на Василия И.
—
Убийството на кавхана Теодора
въ Стобъ и новъ походъ
на Василия
И въ България.
—
Презъ
Воденъ, Островъ и Соскъ Василий се отзовалъ предъ Охридъ
н го превзема.
—
Поражението на ромеите отъ
воевода Иааца
на Пелагоиниското поле.
—
Действията на роменгЪ къмъ
Струмица и
СрЇдець.
—
Значението
im
войната презъ
1015
г.
за българската държава,
—
Убийството на зетския князъ Ив.-
Владимира на
22.
май
1016
г,
—
Разказътъ за него у Дуклян-
ския преевнтеръ и другите известия.
—
Походъгь
на Василия
II
презъ
1016
г. къмъ Средсцъ и
несполучливата втора обсада
на Першжъ.
—
Войната презъ
1017
г. въ южните български
покрайнини къмъ Костуръ; завладяване на кр. Лонгоиъ.
■—
Действията
на Давида
Арианнта н Кокст.
Диогена
йъ Пелаго-
нийската равнина. ~
ПрЇговоригБ па
Кракра съ
пєчєнЄзигЬ
за съюзъ противъ Василия
И н техната несполука
—
Превзе¬
мането на кр. Вишеградъ и опустошението околностите на
Островъ и Молиска.
—
Оосадата на кр. Сети на и печалниятъ
край на опита на Ив.-Владислаиа да освободи тая
крепость.
—
Обсадата на Драчъ н известията за убийството на ц. Ив.-Впа-
дислапа подъ
стішите на
Драчъ.
—
Политическите партии аъ
България
и елдбата на наследника
на прЇстола,
Преснаиа-
XV
Страница
Фружина.
—
Беэбойното покорение на
България отъ
Василия
II
н капитул и
райето
на
българската
царица Мария въ
Струмица
при
съдействието
на врзеиепископъ Давида.
—
Завлад-ішането
на
българската
столица Охридъ.
—
Отпорътъ на Преснана-
Фружина съ
братята
си Алуснана и Ааройа и
своите привър¬
женик
в-ь пл. Томоръ
η
неговътъ
псуспіхь.
—
Отказътъ на
воевода Иваца да се покори и
неговото
коварно убийство отъ
Евстатия Дафномила.
—
Предаването
на воевода Ннкулица.
—
Победоносного
преминаване
яа Вясилип
II
прЪзъ лриадриати-
ческитЪ области и
възстановяване
на
византийската
власть
тамъ.
—
Придаването
на
членовете
на
български
царски родъ
въ Костуръ,
—
Пр-Ьзъ Стагъ, д*то се предали послЪянитЪ
оългарски
воєводи,
императорът* стига въ Атина, — Ироцесътъ
на българскнгЬ
воєводи
Елемага и Гавра въ Солунъ за опит¬
ване да вдигнатъ възстание.
—
Падането на
Hafl-cbßepitard
българска
область
СрЪмъ и коварното убийство на управителя
и Сермона.
—
Триумфалното влизане
на Василия
II
въ Царн-
градъ като
покоритель
на българския народъ и унищожитель
на българската държава
.743—790
Π ρ
и
τ
у
ρ
к и
:
1.
Φράγγο»/ νίψος
ле
може
да
бжде
Δρούγγων
víepoe
.
,
.791—794
2.
Имената на българскнгЬ пратеници въ Царнградъ на събора
869—70
год
.794-800
3.
За протокола на екстреното заседание въ Цариградъ па
4.
Ш.
870
год
.800-805
4.
Кой е билъ пресвитеръ Ивапъ, папскиятъ пратеникъ
до Бориса
пр-взъ
879
год
.805—808
5.
Разказътъ за
nptMÈcroaKeTO
на българското тържище отъ Царн¬
градъ въ Солупъ
.808—812
6.
Известията на внзантийскнгЬ хронисти за първия походъ на
Симеона
протнвъ Царнградъ въ
913
год
.812—816
7.
Известията за опита
на ц. Симеона да
се сроди съ цари¬
градския дворъ
.817—822
8.
Писмо 6-то
на латриархъ Николая Мистикъ
до българския
царь
Сішеона
.·."·.822—830
9.
Първото писмо
на им-ръ Романа Лакашша до царь Симеона. .
830—836
10.
За възсгягшего въ България въ
930
год,
. , . '.837—840
11.
Писмото на цариградския патриархъ Теофилакта до българския
царь Петра.
840—845
12.
Извъттията за българите въ житието на св. Никола Метанонте.
845—850
13.
За смъртьта на ц. Гавринла-Радомнра въ чудесата на св. Ди¬
митра Солунски
.850—853
14.
Кой е билъ черноризецъ Храбъръ
.853—860
15.
Родовъ и хроиологиченъ епнсъкъ на българските господари
отъ първото царство
.:.861
н
863
XVI
Библногряфня:
Страница
I
Извори
.865—869
II
Литература
.870— 877
Допълнения
.,.,. , 877—878
.Показалецъ
на собст.всіїиїі
имена
· . . . · . .879—892 |
| any_adam_object | 1 |
| any_adam_object_boolean | 1 |
| author | Zlatarski, Vasil N. 1866-1935 |
| author_GND | (DE-588)122211944 |
| author_facet | Zlatarski, Vasil N. 1866-1935 |
| author_role | aut |
| author_sort | Zlatarski, Vasil N. 1866-1935 |
| author_variant | v n z vn vnz |
| building | Verbundindex |
| bvnumber | BV023398844 |
| ctrlnum | (OCoLC)239716232 (DE-599)BVBBV023398844 |
| edition | 3., fototip. izd. [d. Ausg.] Sofija 1927 |
| format | Book |
| fullrecord | <?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>00000nam a2200000 cc4500</leader><controlfield tag="001">BV023398844</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="007">t</controlfield><controlfield tag="008">080716s2007 a||| |||| 00||| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9547399292</subfield><subfield code="9">954-739-929-2</subfield></datafield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9789547399297</subfield><subfield code="9">978-954-739-929-7</subfield></datafield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9540724457</subfield><subfield code="9">954-07-2445-7</subfield></datafield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9789540724454</subfield><subfield code="9">978-954-07-2445-4</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)239716232</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV023398844</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rakwb</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-12</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">7,41</subfield><subfield code="2">ssgn</subfield></datafield><datafield tag="100" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">Zlatarski, Vasil N.</subfield><subfield code="d">1866-1935</subfield><subfield code="e">Verfasser</subfield><subfield code="0">(DE-588)122211944</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="a">Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove</subfield><subfield code="n">1,2</subfield><subfield code="p">Părvo bălgarsko carstvo ; č. 2. Ot slavjanizacijata na dăržavata do padaneto na Părvoto carstvo</subfield><subfield code="c">Vasil Zlatarski</subfield></datafield><datafield tag="250" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">3., fototip. izd. [d. Ausg.] Sofija 1927</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="a">Sofija</subfield><subfield code="b">Izdat. "Zacharij Stojanov" [u.a.]</subfield><subfield code="c">2007</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">XVI, 892 S.</subfield><subfield code="b">Ill.</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="490" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo"</subfield></datafield><datafield tag="490" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo"</subfield></datafield><datafield tag="773" ind1="0" ind2="8"><subfield code="w">(DE-604)BV023023279</subfield><subfield code="g">1,2</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSBMuenchen</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=016581661&sequence=000002&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="943" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-016581661</subfield></datafield></record></collection> |
| id | DE-604.BV023398844 |
| illustrated | Illustrated |
| index_date | 2024-07-02T21:23:00Z |
| indexdate | 2024-08-10T01:06:01Z |
| institution | BVB |
| isbn | 9547399292 9789547399297 9540724457 9789540724454 |
| language | Bulgarian |
| oai_aleph_id | oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-016581661 |
| oclc_num | 239716232 |
| open_access_boolean | |
| owner | DE-12 |
| owner_facet | DE-12 |
| physical | XVI, 892 S. Ill. |
| publishDate | 2007 |
| publishDateSearch | 2007 |
| publishDateSort | 2007 |
| publisher | Izdat. "Zacharij Stojanov" [u.a.] |
| record_format | marc |
| series2 | Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo" |
| spelling | Zlatarski, Vasil N. 1866-1935 Verfasser (DE-588)122211944 aut Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove 1,2 Părvo bălgarsko carstvo ; č. 2. Ot slavjanizacijata na dăržavata do padaneto na Părvoto carstvo Vasil Zlatarski 3., fototip. izd. [d. Ausg.] Sofija 1927 Sofija Izdat. "Zacharij Stojanov" [u.a.] 2007 XVI, 892 S. Ill. txt rdacontent n rdamedia nc rdacarrier Poredica "Bălgarsko istoričesko nasledstvo" (DE-604)BV023023279 1,2 Digitalisierung BSBMuenchen application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=016581661&sequence=000002&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis |
| spellingShingle | Zlatarski, Vasil N. 1866-1935 Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove |
| title | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove |
| title_auth | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove |
| title_exact_search | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove |
| title_exact_search_txtP | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove |
| title_full | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove 1,2 Părvo bălgarsko carstvo ; č. 2. Ot slavjanizacijata na dăržavata do padaneto na Părvoto carstvo Vasil Zlatarski |
| title_fullStr | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove 1,2 Părvo bălgarsko carstvo ; č. 2. Ot slavjanizacijata na dăržavata do padaneto na Părvoto carstvo Vasil Zlatarski |
| title_full_unstemmed | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove 1,2 Părvo bălgarsko carstvo ; č. 2. Ot slavjanizacijata na dăržavata do padaneto na Părvoto carstvo Vasil Zlatarski |
| title_short | Istorija na bălgarskata dăržava prez srednite vekove |
| title_sort | istorija na balgarskata darzava prez srednite vekove parvo balgarsko carstvo c 2 ot slavjanizacijata na darzavata do padaneto na parvoto carstvo |
| url | http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=016581661&sequence=000002&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |
| volume_link | (DE-604)BV023023279 |
| work_keys_str_mv | AT zlatarskivasiln istorijanabalgarskatadarzavaprezsrednitevekove12 |