Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g.: = Letters, telegrams, reports 1859-1905
Писма, телеграми, докладни записки 1859-1905 г.
Gespeichert in:
| Weitere Verfasser: | |
|---|---|
| Format: | Buch |
| Sprache: | Bulgarian |
| Veröffentlicht: |
Sofija
Izdatelstvo na BAN "Prof. Marin Drinov"
2023
|
| Ausgabe: | Părvo izdanie |
| Schlagworte: | |
| Online-Zugang: | Inhaltsverzeichnis Register // Personenregister Register // Ortsregister Literaturverzeichnis |
| Beschreibung: | Literaturverzeichnis Seite 915-925 |
| Beschreibung: | 900 Seiten Illustrationen, Faksimiles |
| ISBN: | 9786192452551 |
Internformat
MARC
| LEADER | 00000nam a2200000 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 001 | BV049047703 | ||
| 003 | DE-604 | ||
| 005 | 20240122 | ||
| 007 | t | ||
| 008 | 230712s2023 bu a||| |||| 00||| bul d | ||
| 020 | |a 9786192452551 |9 978-619-245-255-1 | ||
| 035 | |a (OCoLC)1422422032 | ||
| 035 | |a (DE-599)BVBBV049047703 | ||
| 040 | |a DE-604 |b ger |e rda | ||
| 041 | 0 | |a bul | |
| 044 | |a bu |c BG | ||
| 049 | |a DE-12 | ||
| 084 | |a OST |q DE-12 |2 fid | ||
| 245 | 1 | 0 | |6 880-04 |a Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. |b = Letters, telegrams, reports 1859-1905 |c Marin Drinov ; săstaviteli Dimităr Christov [und fünf weitere] |
| 246 | 1 | 1 | |a Letters, telegrams, reports 1859-1905 |
| 250 | |6 880-03 |a Părvo izdanie | ||
| 264 | 1 | |6 880-05 |a Sofija |b Izdatelstvo na BAN "Prof. Marin Drinov" |c 2023 | |
| 300 | |a 900 Seiten |b Illustrationen, Faksimiles | ||
| 336 | |b txt |2 rdacontent | ||
| 337 | |b n |2 rdamedia | ||
| 338 | |b nc |2 rdacarrier | ||
| 500 | |a Literaturverzeichnis Seite 915-925 | ||
| 546 | |a Text bulgarisch | ||
| 546 | |b Kyrillisch | ||
| 600 | 1 | 7 | |a Drinov, Marin S. |d 1838-1906 |0 (DE-588)120165376 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 655 | 7 | |0 (DE-588)4146609-3 |a Briefsammlung |y 1859-1905 |2 gnd-content | |
| 689 | 0 | 0 | |a Drinov, Marin S. |d 1838-1906 |0 (DE-588)120165376 |D p |
| 689 | 0 | |5 DE-604 | |
| 700 | 1 | |6 880-01 |a Drinov, Marin S. |d 1838-1906 |e Sonstige |0 (DE-588)120165376 |4 oth | |
| 700 | 1 | |6 880-02 |a Christov, Dimităr Kostadinov |d 1932- |0 (DE-588)121860299 |4 edt | |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Inhaltsverzeichnis |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Register // Personenregister |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Register // Ortsregister |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Literaturverzeichnis |
| 880 | 1 | |6 700-01/(N |a Дринов, Марин С. |o th | |
| 880 | 1 | |6 700-02/(N |a Христов, Димитър Костадинов |4 edt | |
| 880 | |6 250-03/(N |a Първо издание | ||
| 880 | 1 | 0 | |6 245-04/(N |a Писма, телеграми, докладни записки 1859-1905 г. |c Марин Дринов ; съставители Димитър Христов ... |
| 880 | 1 | |6 264-05/(N |a София |b Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов" |c 2023 | |
| 940 | 1 | |f sla | |
| 940 | 1 | |n oe | |
| 940 | 1 | |q BSB_NED_20240122 | |
| 999 | |a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-034310116 | ||
| 942 | 1 | 1 | |c 370.9 |e 22/bsb |f 09034 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 370.9 |e 22/bsb |f 09041 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 370.9 |e 22/bsb |f 09034 |g 477 |
Datensatz im Suchindex
| _version_ | 1804185345370095616 |
|---|---|
| adam_txt |
Съдържание ПРЕДГОВОР. 9 Признатото и пренебрегнато епистоларно наследство на Марин Дринов: исто риографски
аспекти. 9 Принципи, структура и правила при работата с документите. 29 ПИСМА, ТЕЛЕГРАМИ, ДОКЛАДНИ ЗАПИСКИ Първа част До Иван Сергеевич
Аксаков. 35 До княз Александър I Български. 39 До Дмитрий Иванович
Багалей. 46 До Марко Димитриев Балабанов. До Георги Димитров
Баласчев. 47 51 До Афанасий Фьодорович Бичков. 55 До Илия Рашков
Блъсков. 57 До Стефан Савов Бобчев. 58 До Иван Александрович Бодуен де
Куртене. 65 До Осип Максимович
Бодянски. 67 Втора част До Нешо Бончев 78 Трета част До Владислав Петрович Бузескул. До Тодор Бурмов. 209 222 До Българската екзархия. До Българското книжовно дружество и „Периодическо списание на БКД“. 231 234 5
Четвърта част До Иван Минчев Вазов. 329 До Василий Николаевич. 330 До Александър Николаевич
Веселовски. 332 Временното руско управление (1877-1879) - служебна кореспонденция. 333 До Найден Геров. До Иван
Евстратиев Гешов. 384 389 До Цани Гинчев. 389 До Константин Яковлевич
Грот. 390 До Георги Груев. 402 До Владимир Петрович
Дельсал. 415 До Делчо Дринов. 416 До Найден и Пейо
Дринови. 417 До Маргарита Ивановна [Вилямс] Дринова. 423 До Недьо
Жеков. 434 До Васил Николов Златарски. 436 До Георги Николов Златарски. 470 До Игнатий Рилски. 474 До Владимир Степанович Икоников. 475 До Тодор Икономов. 476 Пета част До Константин Иречек. 478 Шеста част До Карел Кадлец. 587 До Павел Калянджи. 588 До Петко Каравелов. До Райчо Каролев. 589 590 До Марин Карпаров. 591 До Иван
Касабов. 606 До Николай Киреев. 609 До Георги Яковлев Кирков. 611 До Никола Ковачев. 613 До д-р Кръстьо Кръстев. 614 До Платон Андреевич Кулаковски. 617 До Васил Кънчов. 618 До Владимир Иванович Ламански. 627 6
До Александър Людсканов. 633 До Борис Михайлович Ляпунов. 634 До Леонид Николаевич
Майков. 653 До Викентий Василиевич Макушев. 656 До Димитър
Матов. 663 До Светослав Миларов. 668 До Кръстьо
Миреки. До Сергей Федорович Морошкин. 669 670 До Григор
Начович. 671 Седма част До Николай Христакиев Павлович. 709 До Адолф Осипович
Патера. 711 До Александър Николаевич Пипин. 734 До Евгений Вячеславович
Петухов. До Иван Василиевич Платонов
(Холмогоров). 735 737 До Михаил Петрович Погодин. 738 До Иван Василиевич
Помяловски. 739 До Александър Афанасиевич Потебня. 744 До Димитър Христов
Ризов. 749 До Иван Константинов Сарафов. 754 До Алексей Иванович
Соболевски. 770 До Михаил Нестерович Сперански. 771 До Васил Димитров
Стоянов. 775 До Христо Тодоров Стоянов. 787 До Николай Федорович
Сумцов. 788 До Михаил Иванович Сухомлинов. 789 До Александър Теодоров-
Балан. 790 До Прасковия Сергеевна Уварова. 792 До Фьодор Иванович
Успенски. До Йорданка Филаретова. 793 794 До Тимофей Дмитриевич Флорински. До Димитър Николов Хаджикоцев. 795 797 До Михаил Георгиевич Халански. 797 До Михаил Александрович Хитрово. До Богдан Петричейку Хъждеу. До Драган Цанков. До Кириак Цанков. 798 799 800 803 7
До Чешката академия на науките, литературата и изкуствата „Император Франц Йосиф“. 804 До Васил Чолаков. 805 До Кузман Шапкарев. 807 До Цветко Шипоченов. 824 До Стою Неделчев Шишков. 826 До Иван Димитров Шишманов. 827 ПРИЛОЖЕНИЯ Марин Стоянов Дринов. Животопис. 833 Показалец на личните имена. 868 Показалец на географските названия. 902 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ. 913 ЛИТЕРАТУРА. 915
ПОКАЗАЛЕЦ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА* Абрашев, Спас Иванов (1837-1879) - лекар, обществен деец, брат на митрополит До ротей Софийски, племенник на Найден Геров. Член на революционния комитет в Копривщица - 199 Аверкий, митрополит Врачански (А. Петрович) (неизв. - 1878)-учител, духовник, врачански митрополит
(1873), предстоятел на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград (1874-1878) - 497 Аксаков, Иван Сергеевич (1823—1886) - руски публицист, поет, обществен деец, един от идеолозите на славянофилството в Русия - 35-38,48, 84, 105, 113,114,311,857 Ал-Бекри (1014-1094) - арабски писател от XI в., автор
на съчинения по филология, ислямско богословие, медицина и география - 488 Алабин, Пьотър Владимирович (1824-1896) - руски граф, държавен и обществен деец, военен писател и журналист, историк. Инициатор за създаването на Самарското знаме за Българското опълчение. Във ВРУ е орханийски и софийски
губер натор - 222, 227, 345,349, 352, 375,415, 787, 847, 848, 850 Александър / (Александър Йозеф фон Батенберг) (1857-1893) - първият княз на Бъл гария (1879-1886) след Освобождението - 36, 39-45, 47, 317, 428, 429, 431, 633, 852, 853, 854 Александър П (1818-1881)-руски император (1855-1881)-225,
347, 847 Александър III (1845-1894) -руски император (1881-1894) - 853 Андраши, Дюла (1823-1890) - граф, унгарски и австро-унгарски политик, минис тър-председател на Унгария (от 1867), а след това министър на външните работи на Австро-Унгария (1871-1879) - 729 Андреев, Константин Алексеевич
(1848-1921)-руски математик, член-кореспондент на Петербургската академия на науките, професор в Харковския и
Московския университет-216,430, 431, 744 Андрич, Александър (неизв.) - печатар; в неговата печатница в Букурещ е издаван Каравеловият в. „Свобода“ (1869-1872) - 613 Анев, Димитър (неизв. - 1899) - търговец, учител, взима участие в революционните борби. Председател на дружество „Напредък“ във Виена, основано от български емигранти в австрийската столица - 161, 613, 675, 686, 699, 707, 781 ’ Показалецът на личните имена е дело на всички съставители. Имената на лицата, за които категорично е установено, че са имали кореспондентска връзка с Μ. Дринов, са дадени в курсив. Цифрите след съответното име указват страницата от сборника, а в болт са поставени онези от тях, в които има публикувано писмо на Μ. Дринов до съот ветния кореспондент. 868
Анреп, Василий Константинович фон (1852-1927) - руски физиолог и фармацевт, професор в Харковския университет, Юридическото училище в Петербург и Еле— нинския медицински институт, попечител на Харковския и Петербургския учили щен район - 618 Антим I, екзарх (светско име Атанас Михайлов Чалъков)
(1816-1888) - църковен и обществен деец, първи Български екзарх (1872-1877), Преславски (1861-1868) и Видински митрополит (1868-1888). След Априлското въстание е изпратен на зато чение в Мала Азия. Председател на УС и на I ВНС (1879) - 851, 857 Антим, митрополит Търновски (светско име Лило Кънчев
Върбанов ) (1854-1914) - висш български православен духовник, митрополит на Търновската епархия (1891-1914) - 381 Анучин, Димитрий Гаврилович (1833-1900) - руски генерал от инфантерията, сена тор, по време на Руско-турската война е помощник на княз Вл. Ал. Черкаски при изграждане на ВРУ, а след
неговата смърт поема за кратък период ръководството на ВРУ - 225, 228, 229 Апраксин, Николай Петрович ( 1847-1907) - последователно настоятел в руската пра вославна църква в Прага, Женева и Баден-Баден - 727, 729 Априлов, Васил Евстатиев (1789-1847) - виден просветен деец, книжовник, дарител и
търговец - 738 Аргиров, Стоян Стоянов (1870-1939) - филолог, библиотековед, член на БКД/БАН (1900)-323 Ариосто, Лудовико (um. Ludovico Ariosto) (1474-1533) - италиански поет и драматург от епохата на Ренесанса. Автор на поемата „Бесният Орландо“ - 105 Аристов, Николай Яковлевич (1832-1882) - руски
историк, фолклорист, професор в Казанския, Варшавския, Харковския университет и Нежинския историко—филоло—
гически институт - 660 Арсений III Черноевич (1633-1706) - сръбски патриарх в Ипек (1674-1690) и Карло вци (1690-1706) - 342 Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу (1832-1919) - османски офицер и чиновник, ва лия и велик везир. Участник в Руско-турската война от 1877-1878 г. - 494 Багалей (рожд.
Александрович), Мария Василиевна - съпруга на Д. И. Багалей - 47 Багалей, ДмитриИванович (1857-1932)-историк, краевед, обществен и политически деец, професор и ректор на Харковския университет - 46-47, 212, 214, 631, 762 Балабанов, Марко Димитриев (1837/1840-1921) - юрист, обществен и политически
деец, дипломат, журналист и книжовник. Дописен (1881) и действителен (1884) член на БКД/БАН - 47-50,176,267, 308, 309, 374,497,499, 502, 505, 523, 612, 845 Балабанова, Анна Димитрова Гешова) - съпруга на Марко Д. Балабанов - 49 Балан - вж. Теодоров-Балан, Александър. Баласчев, Георги Димитров
(1869-1936) -учител, историк, палеограф и етнограф. Ос новните му трудове са в областта на средновековната българска история - 51-54, 323,466, 620 Балдуин I, граф Фландърски (1172-1206)-император на Латинската империя (12041205)-779 Балясни, Яков Осипович (1825-1906) - руски юрист, библиотекар в
Харковския уни верситет - 745, 746 869
Бартенев, Пьотър Иванович (1829-1912) - руски историк, литератор, библиограф, основател и издател на сп. „Русский Архив“. Директор на Чертковската библиоте ка (1859-1872)- 125, 128,132 Батори, Криштоф/Кристофор (1530-1581) - трансилвански княз - 572 Бахчеванов, Кръстьо Кръстев (1856 - неизв.) -
офицер от българската и руската армия, участник в Сръбско-българската война. След 1886 г. емигрира в Русия - 62, 859 Бетсонов (Бессонов), Пьотър Алексеевич (1828-1898) - руски филолог, етнограф, славист, професор в Харковския университет. Издава български, сръбски и руски фолклорни сборници; взема
отношение и по въпроси на новобългарския книжовен език - 128, 132, 636, 829 Белонитов, Райко - студент в Киевския университет - 795 Белонитов, Тодор (ок. 1856-1876) - революционер, секретар на Панагюрския рево люционен комитет и втори секретар на Хвърковатата чета на Бенковски. Убит по време на
Априлското въстание - 206 Белчев, Манчо (неизв.) - учител, родом от Щип. Учи в руско духовно училище (1869) и в Табор, Чехия (1869-1871). Завършва естествени науки в Пилзен, Чехия - 141, 686, 689 Бенев, Георги (1843-1909) - деец на националноосвободително движение, политик, поет и преводач, редовен
член на БКД (1884) - 291, 489 Бенковски, Георги (Гаврил Груев Хлътев) (1841/1844-1876) - търговец, револю ционер, член на Гюргевския революционен комитет. По време на подготовката на Априлското въстание става главен апостол на Четвърти пловдивски (панагюрски) революционен окръг - 203, 206 Берон,
Васил Хаджистоянов (1824-1909 ) - лекар, книжовник и обществен деец, пле менник на д-р Петър Берон, редовен
член на БКД (1884) - 251 Берон, Петър (Петър Хаджиберович) (1800-1871) - лекар, учен, просветител, рефорMarop на учебното дело в България и крупен дарител - 109 Берон, Стефан Русков (1820-1898) - търговец, обществен деец и дарител, племенник на д-р Петър Берон. Настоятел на българското училище в
Браила, един от иници аторите за създаването на БКД и негов крупен дарител. Депутат в УС. Спомагате лен (1869) и почетен член на БКД (1884) - 234, 613, 782 Бессонов, Пьотър - вж. Безсонов, Пьотър. Бетман, Лудвиг Конрад (1812-1867) - немски историк, библиотекар и университетски професор - 505
Бинбашиев (Бимбашов), Никола Георгиев (1841-1876) - занаятчия, ковач от Пана гюрище. При подготовката на Априлското въстание е главен оръжейник, който изработва хладно оръжие и дървени топове - 202 Бисмарк, Ото фон (1815-1898) - граф и княз (1871), пруски и по-късно германски по литик и държавник,
обединител на Германия и пръв райхеканцлер на Германската империя (1870-1890)-61 Бичков, (на рус. Бычков) Афанасий Фьодорович (1818-1899)-руски историк, археог раф, библиограф, академик на Петербургската академия на науките (1869), дирек тор на Императорската публична библиотека (1882-1899) -
55-56, 567 Благоев, Димитър Николов (Дядото) (1856-1924) - учител, обществен деец и поли тик, основател на Българската социалдемократическа партия (1891). От 1881 до 1885 г. учи в Петербургския университет - 65, 66 870
Близнаков, Димитър (1865-1935) - лекар - 664-667 Блъсков, Илия Рашков (1839-1913) - белетрист, преводач, учител и обществен деец — 57 Бобрецки, Николай Василиевич (1843-1907) - зоолог, професор, ректор на Киевския университет - 796 Бобчев, Стефан Савов (1853-1940) - журналист, писател, преводач,
юрист, обществен и политически деец, дипломат, дописен (1881) и редовен (1884) член на БКД/БАН - 58-65, 560 Богданович, Модест Иванович (1805-1882) - руски военен историк, генерал-лейте нант - 547 Богориди-Конаки, Емануил (1847-1935) - румънски княз, син на княз Никола Богориди, внук на княз Стефан
Богориди и праправнук на Софроний Врачански, кан дидат за български княз (1878, 1887) - 505, 510 Богоров, Иван (1818-1892) - лекар, журналист, преводач, издател, търговец, строител на българския книжовен език. Почетен член на БКД (1884)- 119,540,578,617, 857 Бодуен де Куртене, Ян Нечислав Игнаци
(1845-1929) - филолог славист, действителен член на Краковската академия на науките, член-кореспондент на ПАН, професор в Казанския, Дерптския (днес Тартуски), Ягелонския, Петербургския, Варшавския университет - 65-67, 507, 543 Бодянски, Осип Максимович (1808-1877) - филолог и историк, професор в
Москов ския университет (1842-1868) и член-кореспондент на Петербургската АН (1854). Той е един от първите слависти, който изследва славянския фолклор, историята на славянската азбука и старобългарската литература - 23, 24, 67-77, 122, 504, 512, 611,661,662, 728,834, 841 Возвели, Неофит
(Хилендарски) - вж. Неофит Хилендарски-Бозвели Бонев, Константин Бонев (1837-1882)-лекар, доброволец в Кримската
война, участ ва в Херцеговинското въстание, Сръбско-турската (1876) и РТВ (1877-1878), член на БЦБО. Взема участие в бойните действия на Българското опълчение - 93, 97, 100, 101, 106, 116, 120, 128, 131, 169, 181, 183, 193 Бонева (по баща Пенчович), Ефросина (1852- неизв.) - дъщеря на хаджи Иванчо
Хаджипенчович и съпруга на д-р К. Бонев - 181 Бончев, Иван (неизв.) - занаятчия, печатар в Цариград, брат на Нешо и Анна Бончеви - 136, 166, 167, 190, 192, Бончев, Нешо (1839-1878) - литературен критик, публицист, педагог, дописен член на БКД (1871). Близък приятел от детинство и съратник на Μ.
Дринов в работата му като председател на БКД - 78 - 208,240,241,246,251,252, 257,258,483,484, 833, 834, 835, 836, 839, 840, 841, 863 Бончева, Анна (неизв.)-сестра на Нешо и Иван Бончеви-160,166,169,170, 171,173, 174, 177, 179, 180, 181, 187, 190, 192, 194,196, Борис I Михаил (неизв. - 907) -
български хан (от 852) и княз (864-889). Приема хрис тиянството като официална религия (864) и въвежда глаголическото писмо като официално (886) - 155, 558, 643, 779, 837, 838 Бочар, Марко/Маркос Боцарис (гр. Μάρκος Μπότσαρης) (1790-1823) - революцио нер, на когото се преписва различна народностна
принадлежност - гръцка, ал банска, българска, арумънска. Участва в Сулиотската война (1803) и е герой на Гръцката война за независимост (1821-1829) - 59 871
Бояджиев, Георги П. (неизв.) - учител, събирач на български фолклор - 274 Брандт, Роман Фьодорович (1853-1920) - руски славист, професор в Нежинския, а после и в Московския университет - 807 Браунер, Франтишек Аугуст (1810-1880) - чешки юрист и политик - 516, 518, 727, ’ 835 Бродович, Иосиф
Александрович (1871-1920) - православен богослов, писател, до цент в Киевската духовна академия, професор в Харковския университет - 397 Брун, Филип Карлович (1804-1880) - историк и археолог, професор в Новорусийския университет. Автор (заедно с В. Н. Палаузов) на руския превод на „История на
българите“ от К. Иречек (Одеса, 1878)-295, 348, 510, 514, 517, 847 Буботинов, Михаил Константинов (1839-1912)-учител и публицист. Участва в цър ковно-националните борби, член на революционния комитет в София от времето на В. Левски. Назначен е от ВРУ в общинското управление на София - 350, 848
Будилович, Антон Семьонович (1846-1908) - филолог славист, публицист, член-корреспондент на ПАН, професор и ректор във Варшавския и Дерптския (днес Тартуски) университети - 742 Буе, Ами (Ami Boué ) (1794-1881) - геолог с френски произход, който живее и рабо ти предимно в Германия, Франция и Австрия
(след 1835). Изучава чрез пътува— ния основно геологията на Балканския полуостров и издава през 1840 г. своя opus magnum „Европейска Турция.“ в 4 тома, където се съдържат богати сведения и за българите - 108 Бузескул, Владислав Петрович (1858-1931) - историк, академик на АН на СССР, АН на УССР,
професор в Харковския университет. Перез периода 1901-1906 г. е декан на Историко-филологическия факултет - 26,
209-221, 332, 398, 475, 634, 645, 647, 735, 743, 798 Бузсскул, Екатерина Гавриловна (1865- неизв.) - жена на В. П. Бузескул - 209, 212, 213,217, 220, 221 Буренин, Константин (1836-1882)-руски педагог, математик - 593 Бурмов, Тодор Стоянов (1834-1906) - учител, журналист, книжовник, обществен и
политически деец, действителен член на БКД (1884). Първият министър-предсе дател на Княжество България (5/17 юли - 24 ноември/6 декември 1879) - 20, 101, 222-231, 336, 337, 523, 608, 612, 617, 710, 847 Бурмова, Мария/Марионка (Първова) (1835-1916) - жена на Т. Бурмов, общественичка и благодетелка -
224 Буслаев, Федор Иванович (1818-1897) - руски лингвист, литературовед, фолклорист, изкуствовед, основоположник на руската митологическа школа. От 1860 г. е дейст вителен член на Петербургската АН - 720, 834, 841 Кух, Константин Андреевич (ок. 1813-1895) - руски държавен деец. Във ВРУ е начал ник
на Финансовия отдел при Канцеларията на императорския комисар в България - 373-374 Буцински, Пьотър Никитич (1853-1916) - историк, публицист, професор в Харков ския университет - 46, 212 Бюсбек, Ожие Гислен дьо (1522-1592) - фламандски писател, дипломат и естестве ник, автор на книгата „Legationis
turcicae epistolae quatuor“, описваща престоя му в Османската империя от 1555 до 1562 г. - 566 872
Вазов, Иван Минчев (1850-1921) - поет, белетрист, драматург, публицист, действите лен (1881) и почетен (1921) член на БКД/БАН, почетен доктор на филологически те науки на Софийския университет (1921). Министър на просвещението (18971899) - 50, 64, 319, 329-330, 560, 799, 827, 859 Валожич, Велимир
(1814—1887) - чех, от 1850 г. в Белград притежава книжарница, която е важен източник за печатни книги в Сърбия - 716 Варадинова, Делка (неизв.) - племенница на Марин Ст. Дринов по линия на сестра му Ана Дринова-Варадинова - 419,420 Василевски, Василий Григориевич (1838-1899) - виден руски
византинист, член на Петербургската АН - 505, 506, 507, 540, 543, 547, 548, 580, 855 Василий II Българоубиец (958-1025) - византийски император (976-1025) - 262,263, 558,619,624 Вацов, Спас (1856-1928) - метеоролог, климатолог, сеизмолог, основоположник на ме теорологията в България. Дописен (1881)
и действителен (1884) член на БКД 515,523,527,546,570 Вебер, Фридрих Данилович (1836-1878) - лекар, акушер -210 Везенков, Константин Иванов (1848-1878) - лекар. Завършва медицина в Москов ския университет (1870) и след това практикува в Русия. Лекар в Опълчението (1877-1878)-78, 106, 706 Венелин,
Юрий Иванович (псевдоним на Георги Хуца) (1802-1839) - славист, бъл гарист, фолклорист, етнограф, филолог. Посещава България (1830) и обнародва важни българистични трудове - 288, 455, 457, 738, 829 Вергилий, Публий (70-19 пр.Хр.) - древоримски поет - 84 Веркович, Стефан Илич (1821-1893) -
босненско-хърватски историк и археолог, при върженик на късния илиризъм и на идеята за единство на южните славяни.
Под държа тесни контакти с редица дейци на Българското възраждане - 488, 524, 578, 620 Веселовский, Александър Николаевич (1838-1906) - руски литературен историк, ака демик, автор на редица трудове по сравнително-историческо изследване на сла вянския фолклор - 332, 398, 807 Вилардуен, Жофроа дьо
{фр. Joffroi de Villehardouen) (ок. 1150 - между 1212 и 1218) - френски аристократ, един от водачите и летописец на IV кръстоносен поход. В съчинението си „Завладяването на Константинопол“ („Histoire de l’Empire de Constantinople sous les empereurs français“) описва събитията от 1197-1207 г., като
дава сведенията и за българите - 108 Вимазал, Франтишек (1841-1917) - чешки писател и сатирик - 505 Владислав Граматик (ок. 1420-1485) - южнославянски книжовник, продължител на традициите на Търновската книжовна школа; свързан с Рилския манастир - 463, 773 Влайков, Тодор Генчов (1865-1943) -
белетрист, публицист и обществен деец, член на БКД/БАН (1900) - 323, 863 Вондрак, Вацлав (1859-1925) - чешки филолог, професор във Виенския университет и университета в Бърно — 736 Востоков (Остенек) Александр (Александр-Вольдемар) Христофорович (17811864) - руски филолог славист, поет, академик в
Петербургската АН, библиотекар в Публичната библиотека в Петербург, библиотекар в Румянцевския музей - 741 873
Вълкашин (Вукашин) Мърнявчевич (неизв. -1371) - съвладетел от 1365 г. на сръб ския крал Стефан V Урош; от 1350 г. - жупан, а от 1365 г. - крал на Прилеп, загива в битка при Черномен; баща на крал (Крали) Марко - 641 Вълков, Петър Василев (неизв.) - учител. Завършва семинария и Духовна академия в
Киев; учи в Медицинския факултет на Киевския университет „Св. Владимир“. След Освобождението се завръща в България - 367, 378 Въртятко, Антонин Ярослав (1815-1892)-чешки писател, преводач, книжовник; гла вен уредник на библиотеката при Народния музей в Прага - 783 Вюлнер, Адолф (1835-1908) - немски
физик - 593 Вязииш, Андрей Сергеевич (1867-1919) - историк, професор в Харковския универ ситет - 214, 220 Гавриил I, архиепископ Охридски (ок. 1570-1587/ок. 1593-1595) -участва в църков ния събор в Цариград (1583), който отхвърля Григорианския календар - 778 Iаврил Радомир (970-1015) - български
цар (1014-1015), първороден син на цар Са муил - 677 Гай Салустий Крисп - вж. Салустий. Гснчев/Гинчев, Петър (1843-1905)-учител. Завършва богословие в Киевската духов на академия. По време на ВРУ е секретар в Отделението за народно просвещение и духовни дела. Член на БКД, деловодител (1882-1884) и
ревизор (1898) - 364, 365, 366, 378, 380, 381, 389, 571, 612, 850 Георги Акрополит (ок. 1217-1282) - византийски историк - 623 Георгиев, Христо (1824-1872) - обществен и политически деец, крупен търговец, бан кер, дарител. Брат на Евлоги Георгиев - 153, 249, 782, 835, 840 Гервинус (Gervinus),
Георг-Готфрид (1805-1871) - немски историк, литературовед и либерален политик, професор в Гьотинген и
Хайделберг. Възгледите си върху историята развива под влияние на идеите на Фридрик Кр. Шлосер. Оказва въз действие върху следващите поколения историци в Германия и Европа - 89 Герлах, Стефан (1546-1612) - немски протестантски богослов и проповедник, посла ник на Свещената римска империя в Истанбул
(1573-1578) - 555, 566, 573 Геров, Константин Хаджидобревич (1829-1863) - учител и книжовник, брат на Най ден Геров - 79 Геров, НайденХаджидобревич (псевд. Мълчан, Мушек) (1823-1900)-учител, езико вед, фолклорист, обществен и политически деец, дописен (1881) и почетен (1884) член на БКД. Участва
активно в просветното и църковното движение на българите - 12, 16, 55, 56, 79, 117, 119, 134, 172, 174, 175, 176, 194, 199, 249, 270, 271, 272, 384-388,409,490,540,541,543,610,633,634,635,636,664,668,782,789, 833, 835, 840, 842, 847, 862 Герова, Мария (по баща Пулиева) (1840-1908) - дъщеря на
известния карловски тър говец Христо Пулиев, съпруга на Найден Геров - 386 Гешанов, Иван (неизв.) - произхожда от заможна чорбаджийска фамилия в Панагюри ще, след Кримската война учи в Русия - 201, 846, Гешанов, Кръстьо Иванов (1847-1898) - търговец. Член на революционния комитет в Панагюрище. По
време на Априлското въстание е член на Военния съвет — 207 Гешов, Иван Евстратиев (1849-1924) - финансист, обществен и политически деец, държавник, публицист и крупен дарител; дописен (1881), редовен (1884) член и председател (1889-1924) на БКД/БАН- 62,63,326-328,355,389,473,750, 849, 864 874
Гинчев Шкипърнев, Цани (1832-1894) - учител, писател и обществен деец, фолкло рист, етнограф, дописен (1875) и редовен (1884) член на БКД - 389 Гиршман, Леонард Леополдович (1839-1921) - професор офталмолог - 729 Глазов, Владимир Гаврилович (1848-1918) - руски военен и държавен деец, минис тър на
народното просвещение, генерал от пехотата и член на Военния съвет на Русия - 211 Голицин (Голицын-Муравлин) Дмитрий Петрович (1860-1928) - руски държавен и обществен деец, писател - 213 Голицина, Елисавета Александровна ( 1829-1894) - руска княгиня. В нейното семей ството Μ. Дринов е частен учител
и заедно с него живее в Швейцария, Австро-Ун гария и Италия през 1865-1870 г. - 68, 137, 162, 171, 187, 213, 238, 268, 271, 283, 285, 392, 406, 656, 658, 659, 690, 691, 692, 705, 711, 713, 722, 723, 785, 834, 835, 837, 838, 840 Голубински, Евгени Евсигнеевич (1834-1912) - руския историк на църквата
и на цър ковната архитектура - 263, 288, 503 Гондулич, Матей - дубровнишки посланик при Високата порта през 1674 г. - 480,481 Гопчевич, Спиридон (псевдоним Лео Бренер) (1855-1936) - австрийски журналист, астроном и етнограф от сръбски произход, сръбски дипломат. В трудовете си за щитава идеята, че
македонските българи са сърби - 444, 620, 622 Горанов, Богдан (1847-1907) - учител, театрален деец, книжовник и преводач - 291, 418,489 Грегр, Юлиус (1831—1896) - чешки политически деец, един от основателите и лиде рите на Младочешката партия, издател и редактор на в. „Narodni Listy“, депутат в
чешкия сейм и австрийския парламент - 143, 302, 518 Греков, Димитър Панайотов (1847-1901) - юрист,
политик и дипломат, деец на Кон сервативната и Народнолибералната партия. Дописен (1881) и редовен (1884) член на БКД - 376,382, 849, 864 Григориев, Коце С. (неизв.) - български учител в Пирот и активен обществен деец 230 Григорий Доростоло-Червенски (светско име Георги Немцов) (1828-1898) - висш
български духовник, общественик и политик, дописен (1881) и редовен (1884) член на БКД. Митрополит на Доростоло-Червенската епархия (1872-1898). Депу тат в УС и председател на I ВНС - 167, 364, 366, 377 Григорий Омиритски - архиепископ през VI в. (в Арабия) - 741 Григорий Синаит (ок. 1265-1346) —
византийски исихаст, монах и писател - 539 Григорович, Виктор Иванович (1815-1876) - руски историк и филолог. Посещава българските земи през 1844-1847 г. и изнася от тях около 60 ценни ръкописа от XI-XVIII в. - 521, 524, 717, 838 Грот (род. Стивенсон) Каролина Ивановна (1860-1934) - съпруга на К. Я.
Грот - 395, 397, 399,402 Грот, Константин Яковлевич (1853-1934) - руски славист, член-кореспондент на Петербургската, Чешката и Сръбската АН, професор във Варшавския университет 26, 390-402,913,642 Трудов, Иван (1827-1895) - търговец и революционер, участва в издаването на в. „На родност“, а по-
късно и в дейността на БЦБО - 119, 305, 775 875
Груев Пройчев, Георги (Джорджо) (1832-1899) - учител, търговец, просветен и цър ковен деец, брат на Й. Груев. Учителства в Копривщица и Пловдив. Установява се в Цариград (от 1854). Секретар и касиер на Екзархията. Изпратен на заточение в Мала Азия (1877) - 172, 338, 402-415 Груев Пройчев, Йоаким
(1828-1912) - учител, книжовник, публицист, обществен и политически деец, дописен (1881) и действителен (1884) член на БКД. Брат на Г. Груев - 18, 151, 171, 172,355,365,405, 541 Грунски, Николай Кузмич (1872-1951) - филолог славист, частен доцент в Харков ския и Юриевския университет, професор,
ректор на Киевския университет; въз питаник на Дринов от Харковския университет - 456, 640, 642, 645, 735, 736 Групчев, Коста (1848-1907) - македонски деец и сърбофил, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX в. - 815 Гутман, Рудолф Карлович ( 1868-неизв.)-учител в
Псковската мъжка гимназия - 646 Гьоте, Нохан Волфганг фон (1749-1832) - немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик - 153, 544 Гюзелев, Иван Недев (1844-1916) - просветен деец, математик, политик и философ. Дописен (1875) и действителен (1884) член на БКД - 358, 382, 526, 612,
850 Давид (ок. 1016-1018) - последен български патриарх в Охрид от периода на Първата българската държава, свален от византийския император Василий II - 619 Дамаскин Студит (нач. на XVI в. -1577)-гръцки монах, писател и проповедник - 149, 774, 780 Даничич, Джуро/Гюро (1825-1882) - сръбски филолог,
преводач, лингвист и лекси кограф - 557 Данов, Христо Груев (1828-1911) - учител, книгоиздател, книжовник,
дописен (1881) и почетен (1900) член на БКД. Основава издателство (1862) и книжарници в Пло вдив, Русе, Велес, София и Лом. Основава българска печатница (1874) във Виена, която прехвърля в Пловдив (1878). Поддържа тесни връзки с Μ. Дринов и издава неговите първи книги (1869) - 113, 115, 116, 124,
126, 127, 134, 138, 140, 141, 172, 261,291,335,338,340,359, 362,363,405,406,407,498,518,613,659,672,674,678, 681, 686, 687, 688, 707, 710, 717, 729, 798, 835, 836 Данте Алигиери (1265-1321) - италиански поет, автор на „Божествена комедия“ - 104, 105,834 Даскалов, Янко (неизв.) - от Панагюрище. Взема
участие в Априлското въстание - 205 Дезай, Луи (фр. Louis Deshayes de Courmenin ou Cormenin) (1600-1632) - дипломат и пътешественик - 569, 571, 573 Дельсал, Владимир Петрович (1844-1908) - офицер в руската армия, участник в РТВ (1877-1878), през ВРУ е окръжен началник в Радомир, автор на „Записки
бывшего Родомирского окружного начальника“ - 415-416 Денкоглу, Иван Николаевич (рожд. име Иван Ненов Денков) (1781-1861) - изтъкнат стопански деец, дарител за българската просвета - 738 Джуджев, Иван Стоянов (1844-1898) - търговец абаджия от Панагюрище. Член на местния революционен комитет още от
времето на В. Левски. Взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание и в Сръбско-турската война - 198,201,205 Диллен, Емилий Михайлович (1854-1933) - филолог, публицист, частен доцент в Харковския университет. Заминава за Англия, където се посвещава на журналис тиката - 432 876
Динков/Държилов, Георги Константинов (Динката) (1839-1876) - учител, виден деец на просветното движение в Югозападна Македония - 755 Добровски, Иозеф (1753-1829) - чешки свещеник, филолог, един от основоположни ците на славистката 727, 738 Добруски, Вацлав (1858-1916)-археолог, епиграф, нумизмат от
чешки произход; един от основателите на българската археология - 323 Дозон, Луи Огюст Анри (1822-1890) - френски филолог, преводач и дипломат, вице консул в Пловдив (1865-1869). Издава сбирки с народни песни на балканските народи, между които и български - 488 Домонтович, Михаил Алексиевич
(1830-1902) - руски генерал, управител в канцела рията на княз В. А. Черкаски, губернатор на В. Търново и управляващ канцелари ята на императорския комисар във ВРУ - 37, 358 Дондуков-Корсаков, Александър Михайлович (1820-1893) - руски княз, генерал. Участва в РТВ като командващ на XIII корпус и
началник на Източния отряд. На значен е за руски императорски комисар в България (април 1878 — юни 1879) - 12, 42, 226, 311, 355, 356, 359, 364, 369,446, 530, 848-851, 853, 866 Дочков, Иван Стойчев (неизв.) - печатар, издател и журналист в Цариград. Участва в издаването на в. „Гайда“ и „Право“,
свързан е с Българската екзархия и с българ ското печатарско дружество „Промишление“ - 403,406 Драганов, Петър (1857-1928) - бесарабски българин на руска служба, руски филолог и славист. Преподавател в Солунската българска гимназия (1885-1887). В писани ята си защитава идеята за отделна македонска
етнографска област на Балканите и за отделен македонски език - 58, 59, 62, 443,444, 629, 631, 813-818, 859
Дринов, Делчо Стоянов (неизв.) - брат на Марин, Найден и Пейо Дринови - 416-417, 420, 833 Дринов, Степан Маринович (1880-1892) - син на Μ. Дринов -423,433, 526, 852, 860 Дринов, Александър Маринович (1879-1933)-син на Μ. Дринов-424,433, 591,759, 762, 763, 863 Дринов, Найден Стоянов (1846-1909) -
занаятчия, търговец, революционер и общест вен деец, брат на Марин и Пейо Дринови. Член на революционния комитет в Па нагюрище. Участва в подготовката и провеждането на Априлското въстание, след Освобождението заема редица административни длъжности — 136, 141, 142, 198, 203, 207, 383,
416,417-422,497, 593, 595, 809, 826, 833, 844 Дринов, Пейо Стоянов (1850-1914) - брат на Марин и Найден Дринови, член на ре волюционния комитет в Панагюрище. Взема дейно участие в подготовката и хода на Априлското въстание - 136,141,202, 203,204, 207, 383,416,417-422,497, 592, 595, 606, 833, 844
Дринов, Стоян Пейов (1883-1922) - племенник на Марин Ст. Дринов, историк, учител, библиотекар, писател; творбите му са с насоченост към детската аудитория - 420 Дринова (Вилямс, Уилямс), Маргарита Ивановна (Мис Маги) (ок. 1857- ок. 1922) съпруга на Марин Дринов. Според някои сведения тя е
родственица на акад. Васи лий Робертович Уилямс, почвовед. Двамата с Μ. Дринов са учители в семейството на графиня Голицина. След неговата смърт предава безвъзмездно архива му на Народната библиотека в София - 14,47, 140,162, 222, 238,423-434,477, 511, 608, 635, 636, 639, 640, 642, 711, 722, 733,
759, 764, 765, 766, 846 Дринова, Ана (неизв.) - третата сестра на Μ. Дринов - 173, 419 877
Дринова-Сисецкая, Мария Маринова (Маня) (1881—1932) — дъщеря на Μ. Дринов. Омъжена е за офицера В. Сисецкой, с когото има две дъщери - Маргарита и Татя на - 759, 765, 767, 853, 862, 433 Друмев, Васил Николов (митрополит Климент Търновски, епископ Браницки) ( 1840-1901)- драматург, белетрист, висш
духовник, политик. Един от основатели те ( 1869), заместник-председател (1870-1872) и почетен член (1884) на БКД - 26, 145, 149, 157, 160, 163, 167, 237-244, 245, 246-248, 250-251, 258-259, 262-264, 265, 273,458, 539, 558, 613, 703, 778, 783, 784, 785, 838 Дю Канж, Шарл (Дюканж) (фр. Charles du
Fresne, sieur du Cange) (1610-1688) - френ ски историк медиевист, лингвист и филолог, един от основоположниците на науч ната византология в Европа - 108, 262, 263 Дювернуа, Александър Лвович (1840-1886) - руски славист лингвист и етнограф. Професор в Пражкия и Московския университет. Съставя
първия завършен речник на българския език (1886-1889) - 195,487, 631, 720, 728, 818, 828, 829, 861, 862 Евров, Наум (неизв.) - деец на сръбската пропаганда в Македония от края на XIX в. -815 Евстатий Зографски/Пелагонийски (светско име Георги Димитракиев) (ок. 18321885) - висш духовник, управлява
последователно Нишавска и Одринска епархия, депутат в Учредителното и Първото велико народно събрание (1879) - 223, 225, 228, 523 Евтимий Търновски (ок. 1320/1330 — ок. 1402) — виден български църковен и общест вен деец, писател, търновски патриарх (1375-1393) - 134,441, 823, 864 Евънс, Артър
(1851-1941) - английски археолог, член на Кралското научно дружество и Кралската академия по инженерни науки.
Посещава Балканите (1875) и описва впечатленията си - 502 Емлер, Иозеф (1836-1899)-чешки историк и професор в Чешкия университет в Прага -487,506 Енгел, Йохан Кристиан фон ( 1770-1814) - австрийски историк с приноси към истори ята на Германия, Украйна, Унгария и Дунавските княжества - 705 Жамен,
Жул (1818-1886) - френски физик - 593 Жегота-Паули, [J] Й. - служител в библиотеката на Краковския университет - 308 Жеков, Недьо (Недялко) Николов (1843—1907) - учител и просветен деец. Първи рек тор на богословското училище при Петропавловския манастир (1874-1876). След Освобождението е народен
представител, учител и училищен инспектор, адвокат, публицист - 434-435 Желязков, Младен А. (1838-1904) - лекар, офицер от руската армия, участва в РТВ и Сръбско-турската война. Завършва медицина в Московския университет - 78, 79, 84, 85, 100, 110, 133, 162, 180, 181, 183 Живков, Георги (1844-1899)
- учител, участник в революционните борби и Априлско то въстание, политик, обществен деец и държавник — 861, 358,492, 614 Жинзифов, Райко Йоанов (рожд. име Ксенофонт) (1839-1877) - поет, публицист, пре водач, обществен деец, член (1869) на БКД. Завършва историко-филологическия факултет на
Московския университет ( 1864) и взема дейно участие в живота на Московската българска дружина - 17, 18, 22, 23, 79, 85, 91, 93-97, 100, 101, 104, 111, 112, 116, 125, 126, 128, 130, 132, 140, 145, 150, 154-156, 159, 172, 188, 189, 191-194, 196, 198-199, 200, 205, 240, 241, 252-257, 290, 291, 312,
486, 489, 511, 539, 540, 541, 543, 549, 560, 755, 834, 840 878
Жуевич, Живоин (ср. Живсуин Журвий) (1838-1870) - сръбски публицист, социалист. Учи богословие в Белград и Киев, следва в Духовната академия в Петербург. През 1864 г. напуска Русия. Живее и учи в Германия и Швейцария. В Сърбия се изявява като пропагандатор на социалистическата идея - 91, 113, 114
Задерацкий, Николай Петрович (1845-1880) - славист, деец на Славянския комитет в Киев - 509 Запрянов, Теодор (Божидар, Богдан) (1836-1879) - учител, публицист, преводач, ре дактор, обществен деец и участник в национално-освободителното движение - 701 Захариев, Стефан Георгиев (1810-1871) -
търговец, историк и писател, участник в църковните борби - 658, 713-715, 717 Зелински, Фадей Францевич (пол.Tadeusz Stefan Zielmski) (1859-1944) - филолог, ис торик, почетен академик на Руската АН, член на Полската АН, професор в Петер— бургския и Варшавския университет - 634 Златарска, Възкресил
(Креса) Василева (1901-1987) - дъщеря на проф. Васил Зла тарски - 15, 456 Златарски, Васил Николов ( 1866-1935) - историк медиевист, епиграф и археолог, про фесор в Софийския университет, действителен член на БКД/БАН (1900), член-ко респондент на Руската, Чешката и Югославската АН - 13-16, 19,
24, 27, 52, 240, 295, 323, 329, 436-470, 620, 793, 828, 830, 831, 842, 863, 864, 866 Златарски, Георги Николов (1854-1909) - геолог, основател на българската геология, действителен член на БКД (1884), член основател и първи председател на Бъл гарското природоизпитателно дружествово (1898-1909),
професор в Софийския университет (от 1897) - 13,318,440,452,470-474, 526, 546, 554, 555, 560, 564, 560 Золотович,
Георги Димитров (1855-1927) - лекар, завършил гимназия в Николаев и медицина в Московския университет. След Освобождението работи като военен лекар - 614 Ибрахим ибн-Якуб (912 - неизв.) - арабски писател, пътешественик и дипломат от еврейски произход - 488 Иван Александър Асен (неизв. - 1371) -
български цар (1331-1371)— 144,460, 677 Иван Асен II (ок. 1190-1241) - български цар (1218-1241) - 779 Иван Владислав (неизв.1018) - български цар (1015-1018) - 677 Иван Рилски, свети (876-946) - духовник, монах и отшелник, небесен закрилник и покровител на българите, основател на Рилския манастир -
135,463, 534 Иван Срацимир (неизв - около 1396) - български цар (1371-1396) - 460, 677 Иван Шишман (ок. 1350-1395) - български цар (1371-1395) - 677 Иванов, Иван Степанович (Стефанов) (1828 - нач. на XX в.) - просветен деец, ра боти като училищен инспектор на училищата в българските колонии в
Бесарабия. Съдейства за учредяването на БКД, дарител — 296 Иванов Лесев, Манол (1867-1906) - езиковед, член на БКД (1900) - 323 Иванов, Ради (1848-1899) - учител, жп и пощенски служител, революционер и об ществен деец - 493 Иванцов-Платонов, Александър Михайлович (1835-1894) - протоиерей, руски бо
гослов, професор (1879) и заслужил професор (1894) на Московския университет, църковен историк, проповедник и писател - 195,497, 728 Игнатий Рилски (мирско име Христо А. Панов, даскал Христо) (1846-1920) - учител, духовник и обществен деец - 474, 529 879
Икоников, Владимир Степанович (1841-1923) - историк, академик в Петербургската АН и ВУАН, частен доцент в Харковския и професор в Киевския университет-475 Икономов, Тодор Поппетров (1838-1892) - учител, публицист, обществен и полити чески деец, спомагателен (1869), дописен (1881) и действителен
(1884) член на БКД. Заместник-председател на УС, председател на IIВНС (1881), председател на Държавния съвет (1882) — 357, 368, 380, 476-477, 849, 853 Икономов, Павел (неизв.) - обществен и културен деец в Браила - 307 Илиев, Черньо (неизв.) - копривщенски чорбаджия и чифликчия - 203 Иловайски,
Димитри Иванович (1832-1920) - руски историк, публицист, редактор и издател на в. „Кремъл“ - 288,487, 728 Ильов, Ильо Стоянов (1840-1921) - таен куриер между IV и I революционен окръг при подготовката на Априлското въстание, войвода на чета по време на самото въстание - 203 Иречек, Иозеф (1825-1888)
- чешки политик и литератор, баща на Константин Иречек - 70, 290, 484, 487,498, 524, 577, 583 Иречек, Константин Йозеф (1854-1918) - чешки историк, славист, библиограф, до писен ( 1872), редовен (1884) и почетен (1898) член на БКД/БАН. Автор на „Исто рия на българите“ (1876). Живее и работа в
България (1879-1884), министър на народното просвещение (1881-1882), директор на Народната библиотека в София (1884)- 12, 16, 20, 70, 74, 181, 192, 279,281,286,287, 289, 290, 293-297, 299,308, 310,312,316,348,394,464,465, 478-586,619,706,723,724,737,744,748, 783, 840, 843, 844, 847, 848, 853- 856,
871, 898 Иширков, Анастас Тодоров (1868-1937) - географ, етнограф, член на БКД/БАН ( 1904), професор в
Софийския университет (1909) - 323, 863 Йермолова, София Александровна (1831—1903) - сестра на княгиня Елисавета А. Го лицина - 711, 713, 715, 725 Иоан Кантакузин (ок. 1293-1383) - византийски император (1347-1354) и историк 460 Ионин, Владимир Семьонович (1838-1886) -руски дипломат, политически
деец, сла вянофил, почетен председател на БЦБО — 301 Иосиф /, екзарх Български (светско име Лазар Йовчев) (1840-1915) - висш духовник и национално-политически лидер, Ловчански митрополит (1876-1915) и Български екзарх (1877-1915) - 231-232, 233,363-366, 375-376, 381, 755, 849 Кадлец, Карел
(1865-1928) - чешки юрист, историк, славист и преводач, професор по славянско право в Карловия университет - 587 Кадлубовски, Арсений Петрович (1867-1921) - руски литературен историк, профе сор в Харковския, Петербургския, Пермския и Таврическия университет - 219, 221,401,642, 772 Кайданов, Иван
(1782-1843) - руски педагог, автор на учебници по история - 829 Калянджиев (Калянджи), Павел Цанев (1838-1890) - учител, книжовник, участник в националноосвободителното движение; един от учредителите на БКД в Браила ( 1869) и негов дописен член (1871)- 588 Каменски, Николай Михайлович (1776-1811) -
руски граф, генерал от пехотата, ко мандващ на Дунавската руска армия по време на РТВ от 1806—1812 г. - 547 880
Каниц, Феликс (1829-1904) - унгарски географ, археолог, етнограф и художник, чуж дестранен член на БКД. Предприема поредица пътувания в българските земи (1860-1874) и оставя ценни съчинения с исторически, етнографски и географски характер - 281, 282, 284, 303,496, 502, 503, 691, 845 Кантакузин,
Димитър (неизв. - 1487) - книжовник, живял през втората половина на XV в., смятан за късен представител на Търновската книжовна школа - 528, 531— 533, 854 Капечелатро, Джузепе (1744-1836) - римокатолически духовник, архиепископ на Та ранто в Пулия (Южна Италия) - 259 Каравелов, Любен Стойчев
(1834-1879) - виден обществен, политически и книжовен деец; създател и ръководител на БРЦК (1869). Брат на П. Каравелов - 12, 78, 94, 159, 165, 242, 249, 277, 280, 307, 358, 500, 613, 694, 842, 844, 845 Каравелов, Петко Стойчев (1843-1903) - политик и държавник, член на БКД (1884). Брат на Л.
Каравелов - 36, 78, 80-91, 93-97, 98, 100, 101, 103, 112, 116, 120, 145, 149, 150, 154, 157, 161, 162, 192, 193, 242, 251, 452, 497, 534, 589, 590, 750, 834, 852, 853, 868 Карл I Анжуйски — вж. Шарл (Карл) Анжуйски Карл IV Люксембургски (1316-1378) - крал на Германия и Бохемия (1346), император на
Свещената римска империя (1355) - 135 Карнеев, Александър Дмитриевич (неизв.) - руски изследовател на апокрифната ли тература, член на Обществото на любителите на руския език и литература - 740 Королев, Райчо (Рачо) Михов (1846-1928) - учител, богослов, литератор, просветител, действителен член на
БАН (1884), през периода 1884-1886 г. министър на народ ното просвещение - 590-591, 850 Карпаров, Марин (неизв.) -
фармацевт, син на Парашкева (Дринова) Карпарова, сестра на Μ. Дринов - 591-606, Кара-Георги Петрович (1752 или 1762-1817) - водач на Първото сръбско въстание (1804—1813) и първи княз на Сърбия в новата история - 450 Караконовски, Васил (1840-1905) - лекар и обществен деец - 79 Каранов, Ефрем Цветков
(1852/1853-1927) - учител, книжовник и обществен деец 280 Карлова, Μ. Ф. (неизв.) - руска пътешественичка из Балканите и писателка - 158 Касабов, Иван Христов (1837-1911) - учител, журналист и книжовник, деец на рево люционното движение, един от учредителите на БКД (1869) - 119, 152, 606-608,
671,673, 803 Катранов, Георги (неизв.) - член на революционния комитет в родния си град Свищов. Основава комитет и в Оряхово. През 1870 г. емигрира в Букурещ - 304 Каулбарс, Александър Василиевич (1844-1925) - руски генерал от немско-шведски произход, участник в РТВ (1877-1878), министър на войната
в правителството на Л. Соболев (юни 1882 - септември 1883) - 48 Качановски, Владимир Василиевич (1853-1901) -руски славист, доцент в Казанския университет и професор в Нежинския историко-филологически институт „Княз Безбаротко“ - 543, 553, 555, 556, 559, 572, 573, 855 881
Кесяков, Атанас Искров (неизв. - ок. 1870) - студент в Московския университет, спо моществовател за книгите на Μ. Дринов. Роден в Пловдив в семейството на Искро Кесяков от известния Чалъков род, брат на Константин и Тодор Кесякови - 92, 98, 110, 133 Кесяков, Константин Искров (1838-1899) - офицер в
руската армия, участва в орга низирането на Втората българска легия (1867-1868), командир на Първа дружина на Българското опълчение (1877-1878). След Освобождението е военен комендант на Пловдив и началник на източнорумелийската милиция; губернски началник в Търново-97, 133,497 Кесяков, Тодор
Искров (1831-1894) - учител, обществен и политически деец. През 70-те години на XIX в. заема редица постове в училищните настоятелства в Пло вдив. Директор на правосъдието и депутат в Областното събрание на Източна Ру мелия - 107, 133, 138,374 Киаромани, Джованни {um. Giovanni Ghiaromanni)
(1633-1683) - тоскански дипломат - 656, 861 Киперт, Хайнрих (1818-1899) - немски географ и картограф, член на Пруската и Ав стрийската академия на науките - 501 Кипиловски, Анастас Стоянович (1802-1870) - книжовник, преводач и стихотворец -829 Киреев, Николай Алексеевич (1841-1876) - руски офицер,
славянофил, член на Сла вянския благотворителен комитет. Организира изпращането на доброволци и сам участва в Сръбско-турската война. Загива край с. Раковица, Видинско - 79, 609610, 845 Кирилов, Симеон хаджи (1825-1910) - търговец, деловодител на Панагюрския рево люционен комитет от времето на В.
Левеки. Взема участие в Априлското въстание, член на Временното правителство - 206 Кирков, Георги Яковлев
(1848-1929) - български математик и картограф. По време на ВРУ е помощник на П. Алабин, след това е председател на Софийския окръжен съд, народен представител в Учредителното събрание. Директор на Висшия карто графски институт, Държавната печатница и Народната библиотека в София - 375, 381-382,
418, 521, 527, 570, 611-612, 850, 850 Киркович, Кирко (1840-1877) - лекар, учител и читалищен деец. Завършва медицина в Москва- 79, 131, 161 Киров, Стефан (1861-1948) - юрист, професор по конституционно право в СУ (1902), действителен член на БКД/БАН (1907) - 54, 465^467,469 Кирпичников, Александър
Иванович (1845-1903) — руски литературен историк, ар хеолог и изкуствовед. Преподава последователно в Харковския, Новорусийския и Московския университет. Състудент на Μ. Дринов от Московския университет 182,431,653,654, 689 Киселов, Георги Иванов (1826-1905) — богат търговец и предприемач,
управлява кло на на семейната фирма във Виена до 1877 г. - 715, 729 Кисельов, Александър Дмитриевич (1867-1926) - криминалист, професор в Харков ския университет - 639 Кисельов, Николай Сергеевич (1832-1873) - руски граф, води извънбрачно съжи телство с княгиня Елизавета Ал. Голицина, в
семейството на която Μ. Дринов е частен учител - 171, 238, 659, 713, 721, 722 882
Кишелски, Иван Попкиров (ок. 1826-1880) - български политически и обществен деец, публицист, офицер от руската армия. Доброволец в руската армия по време на Кримската война, участник във ВРУ - 115,120,497 Климент, митрополит Търновски, епископ Браницки - вж. Друмев, Васил Николов. Ключевски, Василий
Осипович (1841-1911) -руски историк, професор в Московския университет, член на Петербургската АН. Състудент на Μ. Дринов от Московския университет - 98, 127 Княжески, Захарий (Жеко Петров Русев) (1810-1877) - учител, етнограф, писател, преводач - 400,401 Ковачев, Никола Стефанов ( 1842-1902) -
търговец, обществен деец и дарител. Брат на Янко Ковачев. Един от инициаторите за учредяване на дружество „Напредък“ във Виена; член на „Славянска беседа“ - 118,141,146,159,161,192,198,240,295,303, 409,410,612,613-614,657,672,676,678,679,681,682,683,686,687,688,689,694, 696, 697, 699, 704, 707, 729,
776 Ковачев, Янко Стефанов (1852-1926) - български търговец във Виена, брат на Н. Ко вачев. Заедно с Христо Г. Данов открива печатница (1874) - 17, 118, 141, 278, 303, 335,359, 405,518,612, 688 Козльов/Козлев, Никола Д. (1824-1902) - книжовник, учител и участник в револю ционното движение - 544,
545 Койчов (Койчев), Захарий Събев (1836 - неизв. след Освобождението) - абаджия, член на революционния комитет в Панагюрище и на Военния съвет по време на Априлското въстание - 205 Комаров, Висарион Висарионович (1838-1907)-руски журналист и обществен деец, участник в РТВ (1877-1878), полковник от
руската и генерал от сръбската армия. Редактор на сп. „Славянские известия“(1889-1891) - 817, 859
Комнина, Анна (1083-ок. 1153) - византийска принцеса, писател и историк - 620 Кондаков, Никодим Павлович (1844-1925) - руси историк, византолог, изкуствовед, археолог, академик в Петербургската АН, Петербургската художествена академия, член-кореспондент на Сръбската АН, професор в Новоросийския и
Петербургския университет - 212 Константин/Константий, отец — вж. Васил Чолаков. Константин-Кирил Философ, свети (826/827-869) - славянски просветител, създател на славянската азбука, основоположник на славянската и старобългарската лите ратура- 132, 155, 288, 320, 511, 558, 578, 631, 643, 857, 861
Константин Костенечки (ок. 1380 - първата половина на XV в.) - български и южнос лавянски книжовник, представител на Търновската книжовна школа и автор на оригинални творби - 463 Константин Манасий (1130-1187) - византийски писател и хронист - 144, 152, 404, 703, 838 Контарини, Лоренцо (неизв. XVI
в.) - дипломат от благородническата венецианска фамилия Контарини - 714 Корнилов, Иван Петрович (1811-1901) - председател на Петербугското славянско благотворително общество (1872-1876) - 727 Котляревски, Александър Александрович (1837-1881) - славист, археолог и етног раф-71, 76, 650 725 883
Кочубински, Александър Александрович (1845-1907) - руски историк и филолог, професор в Новорусийския университет в Одеса - 75, 399,440, 509, 643, 725, 729 Крек, Григорий (нем. Gregor Krek) (1840-1905) - австрийски филолог, фолклорист славист, чуждестранен член-кореспондент на Петербургската АН,
професор по славистика в Грац - 394 Крум (неизв-814) - български хан (ок. 796-814) - 677 Кръстев, Кръстьо Котев (1866-1919) - литературен критик и теоретик, философ и психолог, публицист, преводач и общественик, участник в литературния кръг „Ми съл“, член на БКД/БАН (1900) - 50, 64, 324, 614-617,
861, 863 Крьстевич, Гаврил Баев (рожд. име Гандю Къдов Баев) (1817/1820-1898) - юрист, историк, обществен и политически деец, държавник, почетен член на БКД (1871). Участник в църковно-националните борби и в създаването на Българската екзархия. След Освобождението е главен секретар и директор на
вътрешните работи (1879-1884) в Източна Румелия, а след това и генерал-губернатор (1884-1885) 405, 541, 617, 678, 681, 840, 842 Ксенофонт от Атина (430 г. пр. Хр. - 354/355 г. пр. Хр.) - древногръцки писател, исто рик, атински пълководец и политически деятел - 82, 592 Кулаковская (рожд. Миллер),
Екатерина Фьодоровна (ок. 1852-1915) - съпруга на П. А. Кулаковски - 618 Кулаковски, Платон Андреевич (1848-1913) - руски славист, историк, филолог, пуб лицист и обществен деец - 396, 617-618, 731 Кулбакин, Степан Михайлович (1873-1941) - филолог славист, член на Сръбската АН, професор в Харковския
и Белградския университет. В Харков става приемник на Μ. Дринов в катедра „Славянска филология“ -
211,216,219,646,647,649,650, 652 Кундт (Кунт), Едуард (Едмонд) (неизв.) - московски книжар - 747 Куник, Арист Аристович (1814-1899) - руски историк и археолог - 488, 727 Кънчов, Васил Иванов (1862-1902) - учител, екзархийски училищен инспектор (1893— 1897), министър на народното просвещение
(1901-1902), историк, етнограф и ге ограф на Македония, действителен член на БКД (от 1898). Народен представител в X и XIОНС - 324, 451, 618-626, 666, 790, 860, 863 Лавровски, Николай Алексеевич (1825-1899) - руски филолог, академик в Петер бургската АН, професор в Харковския университет, директор
в Нежинския историко-филологически институт, ректор на Варшавския университет - 67, 659, 840 Лавровски, Пьотър Алексеевич (1827-1886) - руски филолог славист, член-кореспондент на Петербургската АН, професор в Харковския, ректор на Варшавския университет. Брат на Н. А. Лавровски - 659 Лазаров, Коста
(неизв.) - български търговец в Румъния - 248, 781 Ламански, Владимир Иванович (1833-1914) — руски историк и филолог славист, сла вянофил, професор в Петербургския университет (1873), преподавател в Петер бургската духовна академия (1897) и действителен член на Петербургската АН (1900)-20,
148-149, 307, 398,466, 543, 627-633, 813, 815, 817, 820, 858 Лебедев, Александър Алексеевич (1833-1898) - протоиерей на Руската православна църква, богослов -288, 290, 501, 503, 506, 513, 514 884
Лебедев, Амфиан Степанович (1833-1910) - руски църковен историк и богослов, за служил професор на Харковския университет, декан (1891-1901) на историко-филологическия факултет на университета. Близък приятел на Дринов - 216, 221, 397,430,432-434, 603, 604, 622, 628,660,725,730,732,743,744, 746,
765,766,768 Леже, Луи Пол Мари (1843-1923) - френски славист, чете лекции в Сорбоната и Ко леж дьо Франс, почетен член на БКД/БАН (1884), на АН в Петербург, Белград, Букурещ и др. - 303, 524, 606 Липински, Александър Иосифович (1830-1882) - руски офицер. По време на РТВ участва в отбраната на
Шипченския проход, по-късно и в обсадата на Плевен. След войната е губернатор на Одрин - 355, 848 Липранди, Иван Петрович (1790-1880) — руски генерал-майор, военен историк, ор ганизатор на тайната полиция в Русия. По време на РТВ (1828-1829) пътува из българските земи. Автор е на изследвания за
България - 126 Лобанов-Ростовски, Алексей Борисович (1824-1896) - княз, руски дипломат. Работа в руското посолство в Цариград, първо като съветник, а след това и като посланик (1856-1863, 1878-1879)-360-361, 849 Лукианов, Сергей Иванович (1835-1905) - руски юрист. Играе важна роля във ВРУ и при
подготовката на проекта за Търновската конституция - 466, 850, 853 Лунин, Михаил Михайлович (1807-1844) - историк, професор в Харковския университет-213, 218, 219 Людсканов, Александър Кочов (Николов) (1854-1922) - политик, дипломат, юрист и журналист, доброволец в РТВ (1877-1878). След преврата
срещу княз Александър I (1886) емигрира. Завръща се в страната (1894) и активно участва в политическия живот - 633
Ляпунов, Александър Михайлович (1857-1918) - руски математик и механик, ака демик на Петербургската АН, член-кореспондент в Парижката АН, професор в Харковския, Петербургския и Новоросийския университет. Брат на Б. Μ. Ляпунов -636, 638, 639 Ляпунов, Борис Михайлович (1862-1943) - лингвист славист,
член-кореспондент на Петербургската АН (1907), професор в Новорусийския университет в Одеса (1901-1924) - 25, 441,443,444, 632, 634-653, 735, 827 Ляпунова (рожд. име Зайцева), Елена Константиновна (1871-1952) - съпруга на Б. Μ. Ляпунов - 645-649, 651-653 Ляпунова (рожд. име Сеченова), Наталия
Рафаиловна (1860-1918) - съпруга на А. Μ. Ляпунов - 636, 638 Мазон, Андре (1881-1967) - френски филолог, славист, лектор по френски език в Хар ковския университет (1905-1908) - 221 Майков, Аполон Александрович (1826-1902) - руски учен славист, публицист, членкореспондент на Петербургската АП - 178
Майков, Леонид Николаевич (1839-1900) - руски литературен историк, академик, ви цепрезидент на Петербургската АН, редактор на „ЖМНП“ (1882-1890) - 653-655 Макгахан, Джанюариъс Алойшъс (1844-1878) - американски журналист от ирланд ски произход. След Априлското въстание и по време на РТВ е специален
корес пондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ в България - 500 885
Маклаков, Николай Василиевич (1811/1813-1882) - руски писател, лекар, секретар на Славянския благотворителен комитет в Москва - 249, 782, 840 Маколей, Томас Бабингтон (на англ. Thomas Babington Macaulay. Baron Macaulay of Rothlcy) ( 1800-1859) - британски политик, есеист, поет и историк - 90
Макушев, Викентий Василиевич (1837-1883) - руски историк и филолог, член-кореспондент на Петербургската АН (1878), славянофил. Работа в архивите на Италия (1868-1871), където проучва документа за историята на славяните и сътрудничи на Μ. Дринов. Преподава във Варшавския университет-23,24,147,250,
259,303, 307, 313, 314, 392, 412, 506-507, 517, 543, 558, 560-562, 566, 627, 656-662, 711, 714,720,779-780,837,855 Малинин, Александър (1835-1888) - руски математик, физик, педагог - 593 Малиновски, Лукиан Юлианович (1863-1898) - полски езиковед, диалектолог, член-кореспондент на Петербургската АН,
преподавател в Трета варшавска гим назия, професор по славянска филология в Ягелонския университет в Краков - 746 Манасий, Константин - вж. Константин Манасий. Манолов, Андрей (ок. 1849 - неизв.) - учител, юрист. Учи в Одеската семинария и Московския университет. Учител в Габрово, а след
Освобождението работи като съдия-97, 98, 133, 145 Манчов, Драган (Димитър) Василев (1824-1908) - учител, педагог, издател, разпрос транител на книги, вестникар и общественик - 136, 404 Маринов, Димитър (1846-1940) - етнограф, фолклорист, педагог и обществен деец 280-281 Марко Мърнявчевич
(неизв-1395) - господар на Прилепското кралство, впослед ствие османски васал, праобраз на Крали Марко от южнославянския фолклор
641,812,862 Матов, Димитър Христов (1864-1896) - езиковед, фолклорист и етнограф, ученик на Μ. Дринов. Член на редакцията на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ (1892-1895), сътрудничи на сп. „Български преглед“ и е сред създате лите на „Книжици за прочит“ - 18, 320-322, 473, 580,
618, 621, 623, 635, 663-668, 816, 827,857, 862, 863 Махмуд Недим паша (1818-1883) - висш държавен служител на Османската империя, етнически грузинец, два пъти велик везир (1871-1872, 1875-1876) - 162 Мачев, Георги (1850-1921) - лекар, роден в Панагюрище. Завършва медицина в Мос ква. Участник в РТВ
(1877-1878) - 163, 170,284, 795 Мачев, Искрьо Цветков (1844-1904) — учител, роден в Панагюрище, член на Пана гюрския революционен комитет. Взема участие при подготовката и провеждането на Априлското въстание — 205 Мачев, Петко Ральов (1820/1826-1902) - джелепин, член на революционния комитет в
Панагюрище, участва дейно в Априлското въстание - 204, 205 Медовиков, Пьотър Ефимович (1815-1855) - руски историк, професор в Дерптския (днес Тартуски) университет - 89 Мелетий Софийски (1832-1891) - български духовник, софийски митрополит (18721883). Сътрудничи на ВРУ (1877-1879) - 226, 788
Мелхиседек (Стефанеску), епископ (1823-1892) - архиерей на Румънската право славна църква, историк и филолог, член на Румънската академия и на редица други научни общества - 276 886
Менделеев, Дмитрий (1834-1907) - руски енциклопедист, химик, физик, икономист, геолог, метеоролог, педагог - 593 Методий, свети (около 815-885) — славянски просветител, заедно с брат си Константин-Кирил Философ създават славянската азбука, основоположник на българския книжовен език и славянската
литература - 132, 155, 288, 320, 321, 511, 573, 578, 579, 631, 643, 655, 844, 857, 861 Мидхат паша, Ахмет Шефик (тур. Ahmet §efik Mithat Paça) (1822-1884) - висш дър жавен деец на Османската империя, губернатор на Дунавския (1864-1868) и Со лунския вилает (1873-1874), председател на Държавния
съвет (1868), два пъти велик везир (1872, 1876-1877) - 162, 344 Миклошич, Франц (1813-1891) - австрийски и словенски езиковед, славист, член на Виенската АН (1851), почетен член на БКД (1884), професор. Един от основопо ложниците на сравнителното езикознание - 68, 122, 303, 314, 320, 484-485, 502,
531, 533, 578, 639, 747, 844, 857 Миладинов, Димитър (1810-1862) - учител, просветител, книжовник и фолклорист, брат на К. Миладинов. Участва в църковно-националните борби. Съставител за едно с брат си на сборника „Български народни песни“ (1861) - 511, 579, 665,755, 809,810,813 Миладинов,
Константин (1830-1862) - поет, филолог, брат на Д. Миладинов. В твор ческо сътрудничество с Р. Жинзифов, Н. Бончев и Μ. Дринов. Съставител заедно с брат си на сборника „Български народни песни“ (1861) - 511, 579, 665, 755, 809, 810,813 Милан I Обренович (1854-1901) - сръбски княз (1868-1882) и по-
късно крал (18821889)-223, 225, 226, 228 Миларов, Илия Николов (Сапунов) (1859-1948) - юрист, литературен критик и
об ществен деец; брат на Светослав Миларов - 324 Миларов, Светослав (псевдоним на Светослав Николов Сапунов) (1850-1892) - пи сател, журналист, обществен деец, член на БКД (1884) - 200, 308-309, 402, 492, 668-669, 859 Милетич, Любомир Георгиев (1853-1937) - езиковед и етнограф, член (1898) и пред
седател (1927-1937) на БКД/ БАН, професор, ректор на Софийския университет - 14, 324,441,443,444, 451,453,466,473, 642, 827, 863 Миличевич, Милан (1831-1908) - сръбски етнограф - 442, 443, 788 Мирски, Кръстьо Иванов (1852-1920) - общественик, публицист и книжовник, наро ден представител, кмет на
Варна (1888-1890, 1905-1906) - 669 Мисирков, Кръсте Петков (1874-1926) - филолог, фолклорист, публицист, историк, преводач, дипломат. Творчеството и националното му самоопределение предиз викват противоречиви оценки - 641, 642 Митов, Тодор Стоянов (1836-1891) - свещеник, протойерей, участник в
църковните борби. През 70-те години на XIX в. управлява Софийска, Кюстендилска, Велешка и Скопска епархия, деловодител на комитета „Единство“ в София (1878-1879) 528, 529, 531 Михайлович (Михайлиди), Изидор Василев ( 1846-1885 или 1895) - син на български преселници от Сливен в Браила, адвокат, един
от основателите на БКД и член на първото му настоятелство - 234, 702 887
Михайловски, Никола Стоянов (1818-1892) - учител, книжовен и обществен деец, дописен член на БКД (1874), баща на Ст. Михайловски - 523, 678 Михайловски, Стоян Николов (1856-1927) - поет сатирик, обществен деец, действи телен член на БКД/БАН (1898), син на Н. Михайловски - 17, 318, 323, 863
Миятович, Чедомил (1842-1932) - сръбски политик, дипломат, икономист, историк и писател - 573 Мойсей Хореиски или Мовсес Хоренаци (ок. 410-490) - древноарменски историк, автор на „История на Армения“ - 557 Моллов, Димитър Петров (1845-1914) - лекар хирург, обществен деец и държавник, действителен
член на БКД/БАН (1884) - 318, 323, 451, 750, 863 Монтескье, Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо (1689-1755) - френски политически мислител, писател, предвестник на социологията, противник на аб солютизма и един от основоположниците на Френското просвещение - 86 Мордовцев, Даниил Лукич
(1830-1905) - писател, историк и публицист - 502 Морошкин, Сергей Фьодорович (1844-1900) - юрист, съдия в Харковската съдебна па лата - 331, 590-591, 670 Мурко, Матиас (1861-1951)- словенски филолог, литературовед, етнограф, професор в университета във Виена, Грац, Лайпциг и Прага - 735
Мусевич—Бориков, Петър Тодоров (1840-1914) - книжар, обществен и политически деец. Развива активна просветна и обществена дейност в Цариград. След Осво бождението работи в Пловдив и София - 171 Мухтар паша - вж. Ахмед Мухтар. Налбантов (Налбанов), Тодор Деянов (неизв. - 1876) - деен участник в
Априлското въстание в Панагюрище - 204 Натанаил Охридски и Пловдивски (Натанаил Зографски, светско име Нешо Бойкикев) (1820-1906)
- духовник и просветител, участник в църковно-народната борба, Ох ридски митрополит (1872-1880), Пловдивски митрополит (1891-1906) - 400, 851 Начов, Начо Атанасов (1853—1916) - книжовник, общественик, действителен член на БКД/БАН ( 1898) - 324, 642, 772 Начович, Григор Димитров (1845-1920) -
търговец, политик, публицист, основател и председател на книжовното дружество „Напредък“ във Виена, член на БКД/БАН (1884). Взема участие в РТВ (1877-1878). Народен представител (1879-1900) и многократно министър - 26, 141, 149, 161, 240, 340, 403, 492-494, 521, 527, 612, 613, 671-708, 780, 783,
799, 849 Нейчев (Нейчов), Вълко (Даскал Лука) (1843-1912) - учител, журналист и обществен деец. Установява се в Цариград като помощник-редактор на в. „Турция“. След Ос вобождението живее и работи в Пловдив и София - 98, 101, 107, 109 Нейчов, Никола (неизв.) - роден в Панагюрище. Учи в Табор, Чехия
(1869-1871) и Лайпциг (1873), доброволец в Сръбско-турската война - 142 Нелидов, Александър Иванович (1835-1910) - руски дипломат, участник в РТВ (1877-1878), посланик в Турция (1883-1897) - 232, 233, 756 Немски, Недельо (неизв.) - заможен гражданин на Панагюрище - 207 Ненов, Юрдан (1825-1903) -
учител, обществен деец и книжовник. Участва дейно в просветното движение, църковно-националните борби и Априлското въстание. След Освобождението е административен служител - 149, 150, 445, 483, 833 888
Неофит Рилски (мирско име Никола Поппетров Бенин) (ок. 1793-1881) - учител, ви ден педагог, книжовник и просветител. Има значителни заслуги за развитието на новобългарското училище, книжнина и култура - 12, 134, 528, 532, 535 Неофит Хилендарски-Бозвели (1785-1848) - духовник, просветен деец и
книжовник, един от организаторите и ръководителите на църковнонационалните борби през Възраждането - 12, 267, 279, 280, 484, 676 Нетушил, Иван Вячеславович (1850-1928) - историк от чешки произход, член-ко респондент на Петербургската АН, професор, ректор на Харковския университет -46,219, 220
Нидерле, Любор (чеш. Lubor Niederle) (1865-1944) - чешки археолог, историк, чуж дестранен член-кореспондент на Петербургската АН (1906), професор в Пражкия университет - 394 Никанор (първата половина на XVI в.) - митрополит на Ново бърдо, основател на пе чатница за славянски книги в сръбския
манастир „Грачаница“ (в Косово) - 551 Никанор Ружичич (светско име Никола) (1843-1916) - сръбски епископ на Ниш, бо гослов и историк - 225 Никитов, Иван (неизв.) - секретар в Министерството на народното просвещение (1904)-422, 576, 577 Николай Николаевич (1831-1891) - руски велик княз, вторият син
на император Ни колай I и брат на император Александър II. Главнокомандващ на руската армия на Балканите по време на РТВ (1877-1878) - 38, 335, 347, 846, 847 Новакович, Стоян (1852-1915) - сръбски историк, автор на значителен брой трудове по история на славяните извън пределите на Русия - 511, 716,
838, 844 Ножников, Борис Петрович (1851-1911) - руски медик - 210, 211, 221 Оболенский, Иван Николаевич
(1841-1920) - руски медик, професор, завеждащ кате дра „Болнична терапия“ в Харковския университет - 635, 667 Обухова, Олга Северовна (1855-1884) - дъщеря на С. А. Ермолова - 725 Овсянико-Куликовский, Дмитрий Николаевич (1853-1920) - филолог, литературо вед, академик на Петербургската АН, професор
в Новоросийския, Казанския, Хар ковския и Петербургския университет - 211,214,217, 648 Олта Константиновна (1851-1926) - гръцката кралица, дъщеря на великия княз Кон стантин Константинович Романов, съпруга на гръцкия крал Георгиос 1-217 Орбини, Мавро (итал. Mauro Orbini) (1563-1614) - далматински
писател, преводач и историк, автор на книгата „Царството на славяните“. Родоначалник на югославянската идея и историография — 701 Осман паша (Гази Осман Пури паша) (1832-1900) - висш османски офицер, маршал (1876), участник в РТВ (1877-1878) и военен министър на Османската империя (1878- 1885)-495
Павлов, Алексей Степанович (1832-1898) - руски юрист и историк на правото, про фесор (1876) и заслужил професор (1884) на Московския университет, член-корес пондент на Петербургска АН (1873) - 195, 487, 507, 512, 728 Павлов, Симеон Христов (1853 - неизв.) - учител; развива активна обществена дей
ност в родния си град Пирот в навечерието на отхвърлянето на османската власт и след него - 17, 201, 230,498, 503, 510, 515 Павлович, Димитър Христакиев (1834-1911) - лекар и общественик, член на БКД, брат на художника Николай Павлович - 710 889
Павлович, Николай Христакиев (1835-1894) - художник и педагог, един от първите академично подготвени художници в България - 608, 709-710 Паисии Хилендарски (1722-1773) - йеромонах, проигумен на Хилендарския мана стир „Св. Богородица“, народен будител, автор на „История славянобългарска“ (1762),
родоначалник на Българското възраждане - 385, 436, 437, 449, 450, 467, 469, 582, 830-832, 838, 839, 850, 858 Палаузов, Владимир Николаевич (1851-1920) - юрист, син на Николай Хр. Палаузов. Взема дейно участие в работата на ВРУ, както и при подготовката на проекта за конституция в УС и в I ВНС в
Търново (1879). Професор в катедрата по наказател но право в Новорусийския университет — 295, 348, 510, 514, 517, 571, 847 Палаузов, Николай Стефанов (Степанович) (1776-1853) - търговец, обществен деец и дарител за Габровското взаимно училище, съратник на Васил Априлов - 738 Палаузов, Николай
Христофорович (1819-1899) - обществен деец, спомагателен (1868) и почетен (1884) член на БКД. Един от най-влиятелните българи в Руската империя, сред основателите и пръв ръководител на Одеското българско настоятел ство (1854-1899), попечител на Габровското училище (1860-1899) - 49, 166, 277, 280,
298,347-348,442,514 Палаузов, Спиридон Николаев (1818-1872) - историк, един от основоположниците на модерната историография в България, обществен деец. Взема участие в Крим ската война. Активен член на ОБН. Автор на множество трудове по българска, балканска и европейска история - 134, 259 Паланки,
Франтишек (1798-1876) - чешки политик, историк, философ, чуждестра нен член-кореспондент на Петербургската АН -
73-75, 517, 835 Панарет Пловдивски (светско име Петър Иванов/Йоаниди Мишайков) (1805-1883) - висш духовник, активен участник в църковнонационалното движение, митропо лит па Ксанти (1851) и на Пловдив (1861-1883) - 166 Панаретов (Парашкевов), Стефан Хаджиилиев (1853-1931) - дипломат, дописен (1884)
и редовен (1884) член на БКД. Пръв български пълномощен министър във Вашингтон (1814-1825). Български делегат в Обществото на народите (1921) 540, 854 Паница, братя — известни български търговци във Виена - 613, 689, 696, 699, 705, 707 Париулов, Иван Маринов (Орчо/Хорчо войвода, Иван Ворчо)
(1829-1911) - хайду тин, стотник и войвода на чета в Априлското въстание - 203 Партений Зографски, митрополит Нишавски (светско име Павел Хадживасилков Тризловски) (1818-1876) — висш духовник, Полянски епископ в Кукуш (1859— 1867) и Нишавски митрополит в Пирот (1867-1874), книжовник - 80, 580
Патера, Адолф Осипович (1836-1912) - чешки филолог и историк, директор на библи отеката при Чешкия музей в Прага - 22, 24, 137, 139, 140, 192, 260, 261, 288, 290, 303,392,396,483,490,499,501,503,506,508,513, 514,516,518,519,549,577,656, 661,662, 711-733, 806, 835 Паунов, Димитър (неизв.) - учител и
банков служител, надзирател на българските ко лонии в Руската империя, след Освобождението е банков чиновник - 80, 84 Пашич, Никола (1845-1926) - сръбски държавник - 442 Пашов, Хаджи Мина Хаджиянков (1838-1881) - търговец, общественик и благоде тел. Развива активна дейност в България, Румъния,
Цариград и Одеса. Взема учас тие в РТВ. Дарява крупна сума в полза на сливенските училища - 133, 134, 166, 277,
282, 402 890
Пеев (Пейов), Тодор Стоянов (1842-1904) - учител, обществен деец, член на револю ционния комитет в Етрополе, книжовник, журналист, драматург, дописен (1882) и редовен ( 1884) член на БКД-17,26,170,173,176,200,240,247,265-309,318-322, 484,486, 489,492,493, 496, 500, 545, 576, 578, 786, 800, 809-811,
842-845 Пейчинович, Кирил (ок. 1771-1845) - духовник и книжовник. Игумен на Марков ма настир „Св. Димитър“ край Скопие (1801-1817) и на манастир „Св. Атанасий“ край с. Лешок, Тетовско (1818-1830) - 342, 343, 859 Перетяткович, Георгий Иванович (1840-1908) - руски историк. Извънреден (1882) и редовен
(1886) професор в Новорусийския университет. Състудент на Μ. Дринов от Московския университет - 183, 192, 194, 196, 198 Петрарка, Франческо (1304-1374) - италиански поет, хуманист и един от създателите на съвременния италиански книжовен език - 104, 105, 834 Петровски, Мемнон Петрович (1833-1912) -
руски славист, професор в Казанския университет, член-кореспондент на Петербургската АН (1895) и почетен член на Чешката академия - 309, 543, 547 Петрушевич, Антоний Степанович (1821-1913) - историк, етнограф, политик, гръко-католически духовник - 730 Петухов, Евгений Вячеславович (1863-1948) -
руски литературен историк, член-ко респондент на Петербургската АН, професор в Нежинския историко—филологи— чески институт, Юревския, Воронежския и Таврическия университет - 735-737 Петър I (ок. 912-970) - български цар (927-969) - 741, 842, 843 Пешаков, Георги (1785-1854) - поет, един от първите
стихотворци, създатели на свет ската новобългарска поезия — 829 Пешев, Петър (1858-1931) - юрист,
книжовник, обществен и политически деец - 560 Пеячевичи - знатен род на българи католици от Чипровци. След разгрома на Чипровското въстание (1688) емигрират във владенията на Хабсбургите - 498-500 Пипин, Александър Николаевич (1833-1904) - руски литературовед, историк, етног раф, фолклорист, член и
вицепрезидент на Петербургската АН, един от редактори те на „Известия ОРЯС АН“ и „Современник“ - 12, 399,401, 513, 734 Платонов (Холмогоров), Иван Василиевич (1803-1890) - юрист, професор в Харков ския университет - 527, 611, 737 Платонов, Сергей Фьодорович (1860-1933) - руски историк, член-
кореспондент на Петербургската АН, член на РАН, професор в Петербургския университет, дирек тор на Женския педагогически институт, председател на Археографската комисия, директор на ИРЛИ (Пушкински дом) на АН на СССР и на Библиотеката на АН на СССР-401 Плетершник, Макс (1840-1923) - словенски
лингвист - 640, 641 Погодин, Михаил Петрович (1800-1875) - руски историк, журналист и публицист, член на Петербургската АН, преподавател на Μ. Дринов в Московския универси тет - 74, 288, 521, 524, 738-739 Полуехтов (неизв.) - лекар, третият ръководител на Александровска болница (1882) 422
Помяловский, Иван Василиевич (1845-1906) - руски филолог, археолог, член-корес пондент на Петербургската АН, професор в Петербургския университет - 739-743 891
Поменов (Помянов), Константин (1850-1913) - юрист, общественик, публицист, из дател и политик. Учи в Табор (Чехия), Прага и Виена. Член на дружество „Напре дък“ във Виена, депутат в Учредителното събрание (1879) и два пъти министър на правосъдието - 49, 493 Попов, (поп) Добрев, Рафаил (Райко)
(1830-1876) - монах, дякон, униатски епископ и един от водачите на присъединените към католическата църква българи. През 1861 г. влиза в Унията, началник на всички българи униати (1864), по-късно ръко положен за епископ (1865), участва в Първия ватикански събор (1869-1870) - 413 Попов, Никола П.
(неизв. - 1885) - учител и обществен деец. Роден в Панагюрище, учи в Пловдив и Табор (Чехия), учителства и развива обществена дейност в Лом - 141, 142 Попов, Нил Александрович (1833-1892) - руски учен, историк, славяновед и архи вист. Професор в Московския университетт (1871), член-кореспондент в
Петер— бургската АН ( 1883), един от първите чуждестранни членове на БКД (1884). Учре дител и секретар на Славянския комитет в Москва - 23-24,128, 132, 148, 250,264, 303, 307-308, 311, 319, 384, 487, 511, 543, 707, 708, 728, 748, 782, 783, 786 Попов, хаджи Манчо (неизв.) - един от първенците на
Панагюрище, училищен епитроп, който осигурява стипендия от общината за Μ. Дринов и Н. Бончев през пър вите години от учението им в Русия - 80, 107, 111, 167 Поповпч, Васил Николаев (1833-1897) - учител, книжовник и обществен деец - 544, 557,559,571 Попруженко, Михаил Георгиевич (1866-1944) -
филолог славист, палеограф и лите ратуровед, дългогодишен преподавател в Софийския университет - 14, 18,19,386,
442, 443,447,460,461,823 Попхрнстов, Иван (Банката Христович) (1843-1868) - поручик от руската армия, бъл гарски революционер, загинал като участник в четата на Хаджи Димитър и Сте фан Караджа - 78 Поржезинский, Виктор Карлович (1870-1929) - езиковед, академик на Полската АН, професор в
Московския, Люблянския и Варшавския университет - 650 Потебня (Ковалевская, рожд. Заленская), Мария Францевна - съпруга на Алексан дър А. Потебня - 745, 747, 748 Потебня, Александър Афанасиевич (1835-1891) - лингвист и философ, професор в Харковския университет, член-кореспондент на Петербургската
академия на нау ките ( 1875). Създава научна школа - „Харковска лингвистична школа“. Поддържа творчески и приятелски връзки с Μ. Дринов - 67, 505, 628-631, 724, 725, 736, 744-748, 800, 841, 842, 844 Потулов, Николай Михайлович (1810-1873) -руски църковен композитор и изследо вател на църковното
пеене - 367 Пранчов, Георги (неизв.) - търговец, родом от Копривщица, брат на Стоян Пранчов. През 1851 г. създава търговска къща във Виена и развива там успешна стопанска дейност-409, 410 Пранчов, Стоян Георгиев (неизв.) — един от основателите на Дружеството за поддър жане на учителски кандидати от
българската народност във Виена. Автор на пър вата оригинална книга по политическа икономия на български език (1866) - 409, 410 892
Прейс, Пьотър Иванович (1810-1846) - руски филолог славист, преподавател в Петербургския университет - 630 Протич, Стоян Μ. (1857-1923) - сръбски политически и държавен деец, минис тър-председател на Кралство на сърби, хървати и словенци (1918-1919 и 1920) -62, 753 Прохор Охридски - охридски
архиепископ (ок. 1527-1550) - 507, 550, 855 Пулиева (Джикооглу), Елисавета (1830-1900) - учителка, общественичка и благотво рителка. Жена на Христо Пулиев - 304, 305, 386 Радионов, Иван Д. (неизв.) - българин от Болград, Бесарабия - 701 Радионов, Михаил Г. (неизв.) - роден в Болград, кмет на града
и народен представител в румънския парламент (1875) - 282-284 Радомиров, Петко Кратов (неизв.) - учител в Пловдив и София - 386 Радославов, Стоян Рафаилов (1838-1916) - лекар, завършил медицина във Виена (1872). Участник в РТВ (1877-1878). След Освобождението е губернски лекар в Свищов, управител на
Русенската болница. Дарител за просвета - 706, 709 Радулов, Сава (ок. 1817-1887) - учител в Панагюрище, а по-късно директор на Болг— радското училище, автор на редица учебници и учебни помагала. Един от основа телите на БКД, спомагателен (1869) и дописен (1884) член - 445, 483, 833 Райна Княгиня -
вж. Футекова-Дипчева, Райна Попгеоргиева. Рафаил - вж. Попов Добрев, Рафаил Рачински, Александър Викторович (1826-1877) - руски обществен деец, дипломат, славянофил. Руски консул във Варна (1860-1862). Един от основателите на Сла вянския благотворителен комитет в Москва - 97, 755-757, 769 Рачки,
Франьо (1828-1894) - хърватски католически свещеник, писател, историк и политик, организатор и пръв
председател на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1866) - 488, 517, 525 Рашеев, Василий Николаевич (ок. 1821-1907) - занаятчия, търговец и обществен деец. Роден в Габрово. Развива търговската си дейност в Одеса. Един от основа телите и член на ОБН и БКД. Баща на индустриалците
Христо, Николай и Георги Рашееви- 188, 189, 191, 348, 591, 859 Регел, Василий (Андреас Фридрих Вилгелм) Едуардович (1857-1932) - руски исто рик от немски произход, член-кореспондент на Петербургската АН, частен доцент в Петербургский, професор в Юриевския, ректор на Воронежский университет,
редактор на сп. „Византийский временник“ - 398, 743 Рейнгард, Людвиг Василевич (1847-1920) - ботаник, първият избран ректор на Хар ковския университет - 624 Ремлинген, Арнолд Александрович фон (1841 - след 1900) - руски офицер от шведски произход, подполковник, министър на вътрешните работи на
България (юли-декември 1881) - 38, 799 Ризов, Димитър Христов (1862-1918) - публицист, журналист, обществен деец и ди пломат - 24, 664, 749-754 Рико, Пол (1629-1700) - английски дипломат и историк, на дипломатическа служба в Османската империя прекарва около 18 години (1661-1679) - 573 Ристич,
Йован (1831-1899) - сръбски държавник - 442,443, 802 893
Риттих, Александър Фьодорович (1831-1915) - руски офицер, етнограф и картограф -58 Розен, Виктор Романович (1849-1908) - руски историк и арабист-488 Роман (около 930-997) - български цар (976-997) - 677 Рубигали/Ротан, Павел/Павол (сл. Paulus Rubigallus Pannonius; Rubigally Pâl,) (ок. 1510-1576)-
деец на Реформацията от Словакия - 566, 569 Руварац, Иларион (светско име Йован) (1832-1905) - сръбски историк, свещеник, ар химандрит на манастира „Гъргетек“ във Фрушка гора (1874), професор (1872) и ректор ( 1875-1882) на семинарията в Сремски Корловци, член на Сръбската крал ска академия (1888)
- 753 Сава Осветени, свети (439-532) - православен духовник, монах, основател на мана стири в Палестина - 740-742 Савва, Владимир Иванович (1865-1920) - литературен историк, частен доцент, про— фесор в Харковския университет-475, 642 Салустий (Гай Салустий Крисп) (86-34 г. пр. Хр.) - древноримски
историк и политик 117, 592. Самарин, Юрин Фьодорович (1819-1876) - руски писател и обществен деец, славя нофил - 84, 728 Сарафов, Иван Константинов (1856-1935) - опълченец поборник, офицер от бъл гарската (генерал-майор) и руската (генерал-лейтенант) армия. Участва в РТВ (1877-1878), Сръбско-
българската война (1885), Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война - 443, 526, 754-770 Сарафов, Михаил Константинов (1854-1924) - български революционер, политик, просветен деец и дипломат, член на Либералната и Прогресивнолибералната пар тия, министър в няколко правителства, брат на
Ив. К. Сарафов - 526, 540-541, 546, 554, 560, 570, 571, 758, 765, 856 Светослав Игоревич (неизв. - 972) -
киевски княз (след 945) от династията на Рюри— ковичите. През 968 и 969 предприема военни походи в България - 69, 842, 843 Симеон Метафраст, свети (около 900-987) - византийски книжовник, автор на много томния труд „Жития на светиите“ - 773, 774 Симеон I Велики (863/864-927) - български княз (от
893) и цар (от 913) - 677, 739, 741,774,843 Симони, Павел Константинович (1859-1939)-руски филолог, библиограф, книговед и педагог - 636 Сирку, Полихроний Агапиевич (1855-1905) - руски историк от румънски произход, литературовед и езиковед-441,458,461,543,568,574,584,585,632,637,646,742, 773,
808-810, 823, 829, 864, 865 Скабаланович, Николай Афанасиевич (1848-1918) - руски византолог и църковен историк, професор в Петербургската духовна академия - 576 Скала, Павел (1583-1640) - чешки писател и църковен историк - 76 Скендер бег, Георги Кастриоти (1405-1468) - албански аристократ и военен
коман дир, албански национален герой - 177 Скилица, Георги (неизв.) - византийски книжовник и висш сановник от XII в. Автор на Пространно житие и осмогласен цикъл канони за Св. Иван Рилски — 534 Скрейшовски, Франтишек (1837-1902) - чешки политик, журналист, юрист, търго вец, издател на сп.
„Светозор“ (1867) - 260, 261, 719, 805, 806 894
Славейков, Петко Рачов (1827-1895) - писател, журналист, фолклорист, учител, об ществен и политически деец, почетен член на БКД (1884) - 12, 105, 165, 291, 402, 489, 527, 546, 552, 568, 700, 853, 855 Сметана, Бедржих (1824-1884) - чешки композитор - 726 Снегирьов, Вениамин Алексеевич (1841-1889) -
руски философ идеалист, логик и психолог - 725 Собестиански, Иван Михайлович (1856-1895) - юрист и славист, работи в Харков ския университет - 587, 863 Соболев, Леонид Николаевич (1844-1913) - руски генерал, участник в РТВ (18771878), министър-председател на Княжество България (юни 1882 - септември
1883) и министър на вътрешните работи (до април 1883) - 48, 49, 880 Соболевски, Алексей Иванович (1856-1929) - руски филолог славист, литературен ис торик, академик на Петербургската АН, член-кореспондент на Сръбската АН и БАН, професор в Киевския и Петербургския университет, ръководител на Славян
ското благотворително общество - 20, 632, 638, 770-771 Соколов, Иван Вълчев (1844-1907) - учител, революционер, един от организаторите на Априлското въстание в Пазарджик. Взема участие в СТВ и в РТВ като опълче нец-203, 206, 416 Софроний Врачански (Стойко Владиславов) (1739-1813) - висш духовник,
писател, обществен деец, просветител и строител на новобългарския език - 505, 555, 575, 675, 678, 688, 856, 857 Сперански, Михаил Несторович (1863-1938) - руски филолог, фолклорист, византо лог, член-кореспондент на Петербургската АН и на АН на СССР, професор в Нежинския историко-филологически
институт и Московския университет - 771-774 Спиридон Габровски, йеросхимонах (първата половина на XVIII
в. - 1824) - бъл гарски духовник и книжовник, автор на „История во кратце о болгарском народе словенском“ (1792) — 437-438, 447-450 Срезневски, Измаил Иванович (1812-1880) - руски славист, филолог, етнограф и па леограф - 77, 148, 508, 727, 744 Среткович (Сречкович), Пантелия (Панта) (1834-1903) -
сръбски историк, профе сор във Висшето училище в Белград (1859-1894), член на Сръбската кралска ака демия (1887). Активен разпространител на сръбската пропаганда в Македония 228,442, 581, 583, 628, 753, 858, 859 Стамболов, Стефан (1854-1895) - революционер, главен апостол в Априлското въс тание,
политик, държавник, редовен член на БКД (1884), регент (1886-1887), ми нистър-председател (1887-1894)-35, 50,233, 523,614,754-756, 759,764,770, 861 Стаменов, Георги (1842 - неизв.) - учител. Учи семинария в Киев и завършва филоло гия в Московския университет, преподава в Болград и София - 118
Станиславов, Филип (1608/1610-1674) - никополски католически епископ, книжо вник и културен деец - 478,480,481 Станишев, Костантин Наков (1840-1900) - учител и обществен деец, вицегубернатор на Видин във ВРУ, директор на финансите в Източна Румелия. Преподава матема тика в Московския императорски
лицей — 86, 93-97, 100, 101, 104, 106, 115, 116, 118,120,122,128,131, 145,149,154,162, 176, 183,192, 193,196,241,290, 809, 834 Стефанов (Степатов), Петко (неизв.) - студент във Виена през 1866 г. Влиза в контакт с Μ. Дринов при опитите му да създаде по това време книжовно дружество в ав стрийската
столица - 93 895
Стоилов, Константин (1853-1901) - политик и държавник, юрист, министър- председа тел (1887, 1894-1899), редовен член наБКД (1884)-60,329,465,493, 519,521,527 Стоманяков, Спиридон Иванов (ок. 1846-1913) - търговец и общественик в Одеса с корени от Габрово. Участва в църковната борба на българите. По
време на Сръб ско-турската война работи активно за подпомагане на доброволческото движение -348 Стоянов, Д. (неизв.) - управляващ отдел в министерство - 38 Стоянов, Андрей Стоянов (1838-1910) - юрист, вицегубернатор на Варна и Видин през ВРУ ( 1878-1879), депутат в УС и I ВНС. Завършва Юридическия
факултет на Московския университет ( 1865) - 131, 162 Стоянов, Васил Димитров (1839-1910) - книжовник, публицист, обществен деец, учител, един от инициаторите и съратник на Μ. Дринов при основаването на БКД ( 1869). Първият деловодител на БКД и първият редактор на „Периодическо списа ние на БКД“
(1869-1872)-26, 124, 143, 145, 149, 157, 160, 164-167, 170, 238-251, 258-259, 262-264, 265, 267, 268, 273, 278, 281-284, 286, 293-294, 310-316, 318319,323-325,403,446,478,486,540,545,546,549,550,555,557,559,562,564,566, 570, 571, 573-576, 578, 583, 607, 613, 621, 626, 671-673, 675, 679, 682,
686-688, 691,693, 695-697, 699, 701-703, 705, 707, 751, 775-786, 835, 838. Стоянов, Христо Тодоринов (1845-1895) - юрист, учител, общественик, дописен (1875) и редовен (1887) член на БКД. Включва се в църковните борби. По време на РТВ (1877-1878) е кореспондент в канцеларията на княз В. А. Черкаски
- 131, 176, 267,356, 787-788. Струсберг (Щроусберг), Бетел Хенри (1823-1884) - немски евреин, индустриалец и
железопътен предприемач - 70 Сумцов, Николай (укр. Микола) Фьодорович (1854-1922) - етнограф, литературовед, изкуствовед. Преподава в Харковския университет, където е и председател на Историко-филологическото общество-46, 214, 587, 611, 618, 666, 743, 768, 788, 827 Сухомлинов, Михаил Иванович
(1828-1901) -руски филолог и литератор, професор в Санктпетербургския университет (1864), академик (1876), председател на II отде ление на Петербургската АП (1899) - 789 Тенев, Николай Делииванов (незв.) - лекар. Роден в Кукуш, по препоръка на Ал. Рачински учи в гимназия в Москва, а след това
следва в Медицинския факултет на Московския университет. Работи като лекар в Русия - 97, 103, 106, 120, 131, 161, 173,177 Тсодоров-Балан, Александър (1859-1959) - езиковед, литературен историк и библи ограф, член на БКД/БАН. Първи ректор на Висшето училище в София - 13, 54, 327,440, 442,444, 445,
448,466, 540, 548, 560, 635, 790-792, 798, 864 Теофил (813-842) - византийски император (от 829) - 624 Теохаров, Антон Тодоров (1849-1914) - юрист и езиковед. Действителен член на БЦБО. След Освобождението прокурор във Върховния съд - 35, 538 Терзийски, Ненко Стоянов (неизв.) - от с. Балдьово (днес
Росен), Пазарджишко. При съства на събранието на Оборище и след това предава на османските власти сведе ния за готвеното от българите въстание — 202 Тиндал, Джон (англ. John Tyndall) (1820-1893) - британски физик от ирландски про изход, изследовател на диамагнетизма, свойствата на атмосферата и
ледниците, популяризатор на култа към науката - 102 896
Тодоров, Велко (неизв.) - спомоществовател от Москва за книгите на Μ. Дринов - 89, 133 Тодоров, Иван (неизв. - 1873) - брат на Петър Тодоров. Роден в Панагюрище, следва в Московския университет, умира на път за Киев - 100, 101, 111, 115, 120-122 Тодоров (Пеев), Петър (неизв.) - учител, брат на Иван
Тодоров. Роден в Панагюрище, завършва гимназия в Одеса, учи в Математическия факултет на Московския уни верситет. Учител в Болградската гимназия, а след Освобождението - в Панагюри ще - 78, 80, 82, 85, 86, 88, 97, 100, 101, 104, 105, 115, 118, 120-122, 124, 133, 140, 145, 163, 185, 188,
189,192,200, 834 Томек, Вацлав Владивой (1818-1905) - чешки историк, чуждестранен член-кореспондент на Петербургската АН (1878), професор в Карловия университет в Прага - 73, 510 Тошков, Николай Миронович (1816-1874) - крупен търговец и меценат, активен деец и един от ръководителите на Одеското
българско настоятелство. Съосновател и почетен председател на БКД. Взема активно участие в обществения живот на бъл гарската емиграция в Русия и Румъния-134,146,166,177, 180, 269-270,271,272, 274, 275,277, 282, 582, 839, 842, 843 Трифонов, Нано (неизв.) - български търговец от Балкапан хан в
Цариград - 173 Тусчийски, Рад Иванов (Клисаря) (неизв.) - участник в отбраната на Панагюрище по време на Априлското въстание - 203 Тъпчилещов, Никола Петков (1817-1893) - крупен търговец, обществен деец и да рител от Калофер. Заедно с по-големия си брат Христо се установяват в Цариград, където
развиват успешна търговска дейност. Участва дейно в борбата за самостой на църква и в културно-просветното движение на
българите преди Освобождение то - 409 Уваров, Алексей Сергеевич (1824-1884) - граф, руски археолог, член-кореспондент (1856) и почетен член (1857) наПетербургската АН, благодетел- 394,488,521,662 Уварова (розкд. княгиня Щербатова), Прасковия Сергеевна (1840-1924) - руска гра финя, историчка,
археоложка, съпруга на археолога А. С. Уваров. След смъртта на мъжа си оглавява Московското археологическо общество - 394,453, 792-793 Углеша Мърнявчевич, Иван (неизв. - 1371) - сръбски феодал, брат на Вълкашин. Владее земите на левия бряг на р. Струма, приема титлата деспот (1368). Заедно с
Вълкашин загива в битката при Черномен - 641 Уд, сър Хенри Ивлин (1838-1919) - английски военачалник, фелдмаршал - 512 Умников, Р. П. (неизв.) - харковски търговец — 330 Ундолски, Вукол Μ. (1815-1864) - руски литератор и библиограф, изследовател на ръкописи и старопечатни книги - 567 Успенски,
Фьодор Иванович (1845-1928) - руски и съветски историк византолог, ака демик на Петербургската АН (1900), професор в Новоросийския университет, ди ректор на Руския археологически институт в Константинопол - 448, 521, 525, 526, 793-794, 852 Устимович, Прокопий Адрианович (1838-1899) - руски
политик, администратор, поет-718 Ухтомский, Еспер Алексеевич (1834-1885) - руски княз, морски офицер, участник в отбраната на Севастопол по време на Кримската война, от 1881 г. служил като помощник и морски агент в Австрия-Унгария и Италия - 38, 799 897
Фарлей, Джеймс Луис (1823-1885) - ирландски банкер, дипломат и писател, автор на книгата „Нова България“ (Лондон, 1880) — 36 Филаретова, Йорданка (1843-1915) - общественичка и дарителка. Дъщеря на видния софийски търговец Коце (Никола) Иванов и съпруга на Сава Филаретов (1825— 1862). Основателка и
председателка на женското благотворително дружество „Майка“ в София (1869) - 224, 227, 755-758, 794-795 Филип Тотю (Тодор Тодоров Станчев) (1830-1907) - хайдутин и четнически войвода, виден деец на българското националноосвободително движение - 113,495, 835 Фингов, Димитьр (1840-1912) - учител и
обществен деец. Учил в Историко-филологическия факултет на Московския университет - 80 Фин, д-р (неизв.) - чех по народност, известно време лекар в България - 518 Флорински, Тимофей Дмитриевич (1854—1919) - руски филолог, славист, историк и византолог, члеи-кореспондент на Петербургска АН - 440,
561, 795-796, 820 Фортунатов, Филип Фьодорович (1848-1914) - руски лингвист, академик на Петербургската АН, професор в Московския университет (от 1902) - 640 Фотий I (IX в.) - константинополски патриарх (857-867, 877-886) - 778 Футскова-Дипчева, Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня) (1856-1917) -
учителка, извезала и носила при освещаването главното знаме на панагюрските въстаници оз 1876 г. След Освобождението работа като учителка и акушерка - 201, 846 Хаджисиов, Иван (1843-1923) - предприемач, кмет на София (1881-1883) - 418 Хаджикоцев, Димитър Николов (1846-1895) - български политик, брат
на Йорданка Филаретова. Учил в Одеса и Киев. Член на Софийския таен революционен ко митет, участник в
църковните борби. Два пъти кмет на София (1878, 1883-1884) - 224, 227, 757, 797 Халански, Михаил Георгиевич (1857-1910) - руски литературен историк и фолкло рист, професор в Харковския университет, студент на Μ. Дринов - 51,54,211,215, 216, 221,461,466, 634, 636, 641-643, 646, 648, 651, 652, 791,
792, 797-798, 827 Хамер, Иозеф фон (1774-1856) - австрийски историк ориенталист, автор на десеттомна „История на Османската империя“ (1827-1835) - 705 Хатала, Мартин (сл. Martin Hattala) (1821-1903) - словашки филолог, славист, педагог и католически теолог. Професор в Карловия университет в Прага и
член-корес пондент на Петербургската АН. Реформатор на словашкия литературен език - 122, 509, 717 Херодот (484-425 пр. Хр.) - старогръцки историк, наречен „баща на историята“ - 79 Хилфердинг (рус. Гильфердинг), Александър Фьодорович (1831-1872) - руски ис торик от немски произход, славист,
фолклорист, публицист и дипломат, член-ко респондент на Петербургската АН. Проявява интерес към историята и география та на южните славяни - 158, 233, 259,449, 631, 819 Хирш, Морис (Цви) дьо (барон Мориц фон Хирш ауф Геройт, известен като барон Хирш) (1831-1896) - германски индустриалец и
филантроп от еврейски произход. Взема дейно участие в железопътния проект „Източни железници“, чиято цел е да свърже Виена с Цариград - 517 Хитов, Панайот(1830-1918)-хайдутин,революционер, четническивойвода, спомага телен член на БКД/БАН (1871) - 113, 495, 835 898
Хитрово, Михаил Александрович (1837-1896) - руски дипломат и поет, участва в РТВ (1877-1878) и работа в дипломатическата канцелария на главнокомандващия княз Николай Николаевич. След това е дипломатически агент и генерален консул в Со фия (1881-1883) - 38, 798-799, 854 Хлавка, Иозеф (1831—1908) —
чешки архитект, предприемач, политик и меценат, първи председател на Чешката АН (1891-1908) - 804 Хлудов, Алексей Иванович (1818-1882) - руски фабрикант и търговец, библиофил и колекционер - 567, 752, 855 Хоматиан, Димитър (1165 - неизв.) - византийски архиерей и писател, архиепископ на Охридската
българска архиепископия (ок. 1216-1234) - 587, 664, 861, 862 Христов, Симеон - вж. Павлов, Симеон. Хьзкдеу (Хашдеу), Богдан Петричейку (1836-1907) - молдовски и румънски поет, прозаик, публицист, историк и филолог - 26, 308, 501, 799-800, 845 Цанков, Драган (Димитър) Кириаков (1828-1911) - учител,
политик, държавник, об щественик, дописен (1871) и почетен (1884) член на БКД. Застава начело на униатското движение (от 1853). Заместник-управител на Нишкия и Видинския санджак (1868-1869). След Априлското въстание заедно с Μ. Балабанов обикаля европей ските столици, за да пледира в защита на
българската кауза. Във ВРУ е вицегубернатор на Свищов и Търново. Министър-председател на Княжество България (1880, 1883-1884) - 49, 305, 308, 309, 497, 499, 502, 505, 800-802, 845, 847, 853, 859, 860 Цанков, Кириак (Ячо) Антонов (1847-1903) - деец на освободителното движение, общественик, племенник
на Др. Цанков. Член на ТЦБК, секретар на читалище „Братска любов“ и на Българското общество, един от
дейците на „Млада Бълга рия“, сред основателите и подпредседател на БРЦК. Основава БЧН, а след това е председател на БЦБО. Народен представител в УС - 305, 607, 803, 859 Цанкова-Людсканова, Недялка Драганова (1864-1938) - дъщеря на Драган Цанков и съпруга на Александър Людсканов - 633 Цанов, Илия
Хаджитакев (1835-1901) - адвокат, дипломат, общественик. ВРУ го на значава за помощник-градоначалник на София и председател на Видинския гу бернски съд (1878-1879). Депутат в УС (1879). Министър на външните работи и вероизповеданията (1884-1886) - 353 Ценов, Никола (неизв.) - търговец,
общественик, меценат и благодетел на просветното и културното движение сред българите, сътрудничи на Г. Ст. Раковски. Председа тел на настоятелството на Българското книжовно дружество в Браила (1869-1878) - 143, 146, 174, 234, 236, 245, 249, 267, 271, 276, 281, 283, 285, 286, 294, 303, 304,
305,317,367, 368, 613, 690, 697, 699, 779, 780, 786, 850 Ценова, Иванка Н. (неизв.) - съпруга на Никола Ценов, след Априлското въстание раз вива благотворителна дейност - 250,267,276,278,281,283,285,286,304,305, 786 Ценович, Димитър Николов (1834-1915) - стопански и обществен деец, спомагате лен
член на БКД (1869). Член на Добродетелната дружина, а след това на Българ ското общество в Букурещ. Той е и един от основателите на БРЦК и негов касиер. Участва в подготовката на Априлското въстание - 249, 690,695, 781,782, 803, 840 Цонев, Беньо Стефанов (1863-1926) - филолог, палеограф, член на
БКД/БАН (1900), професор в Софийския университет (1895). Един от създателите на българското езикознание - 324,443,453,466,
471, 827, 863 899
Чавдаров, Христо (неизв.) - участник в заговора на Коста Паница при опита за военен преврат в Княжество България (1890) с цел отстраняване на княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов — 756 Червинка, Ярослав (1848—1933) - чешки офицер, служил в австрийската и руската армия, военен
писател —516 Черкаски, Владимир Александрович (1824-1878) - руски княз, юрист, либерално на строен обществен деец, в хода на РТВ (1877-1878) ръководи ВРУ в България - 37, 131,222, 223, 225, 226,333-346, 710, 787, 846, 847 Чолаков, Атанасий Хилендарец (светско име Алексо Георгиев) (1819-1852) -
свеще ник и учител (в Панагюрище и Хасково), преводач. Води борба срещу гърцизма, заради което е убит - 445,483, 739, 833 Чолаков, Васил Динчев (1828-1885) - книжовник, фолклорист, публицист, духовник. През 1875 г. приема монашески сан под името Константий Рилец и се посвещава на борбата с
протестантството - 107, 135, 150, 251, 259-262, 524, 705, 708, 719, 721-723, 784, 805-806, 824, 825, 833 Чупич, Никола (1836-1870) - сръбски офицер и благодетел, подпомогнал издаването на историческа книжнина - 612 Шапкарев, Кугман Атанасов (1834-1909) - български възрожденски учител, книжо вник,
фолклорист, дописен (1875) и действителен (1900) член на БКД. Най-зна чителният му труд е издаденият в осем книги „Сборник от български народни умотворения“ - 17, 27, 59, 61, 579, 807-824 Шарл (Карл) Анжуйски (1227-1285) - основател на Анжу-Сицилианския дом на Анжуйската династия, крал на Сицилия
(1266-1282), на Неаполитанско кралство (1266) и на Йерусалим (1277) -412 Шафарик, Павел Йосиф (1795-1861) - словашки и
чешки филолог славист, етнограф, литературен историк и археолог, виден деец на Чешкото и Словашкото възраждане -481,487, 505, 521, 524, 724, 726 Шафарикова, Божена (неизв.) - дъщеря на Павел Йозеф Шафарик, съпруга на Йозеф Иречек и майка на Константин Иречек - 487, 498, 584 Шахматов, Алексей
Александрович (1864-1920) - руски филолог, славист, изследова тел на древноруски летопи, академик на Петербургската и Сръбската АП, член-ко респондент на Краковската АП, професор в Петербургския университет - 632, 635 Шилер, Йохан Кристоф Фридрих фон (нем. Johann Christoph Friedrich von Schiller)
(1759-1805) - немски поет, драматург, историк и философ, по професия военен лекар, теоретик на изкуството на Просвещението, един от основоположниците на немския класицизъм - 152, 153, 156 Шипоченов, Цветка, протойерей (неизв.) - свещеник в Панагюрище - 824—826 Шишков, Марин Делчев (1840-1891) —
търговец. Член на революционния комитет в Панагюрище. Взема участие при подготовката и в сраженията по време на Април ското въстание. Член на Привременното правителство - 207 Шишков, Стою Неделчев (1865-1935) - учител, издател, етнограф, историк и общест вен деец; добър познавач на миналото, бита
и културата на българите в Родопите и Тракия. Основател и редактор на списанията „Родопски старини“ (1887-1892), „Славееви гори“ (1894), „Родопски напредък“ (1903-1912) и др. - 826-827 900
Шишманов, Иван Димитров (1862-1928) - литературен историк и фолклорист, об щественик и политик, член на БКД/БАН (1902), професор във Висшето училище в София (1894). Министър на народното просвещение (1903-1907). Основател и редактор (1889-1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“
(известен като Министерския сборник), редактор в сп. „Български преглед“ (18931900) - 14, 15, 17, 19, 24, 50, 324, 437, 440, 443, 451, 453, 463, 464, 467, 473, 663, 665, 807-823, 827-832, 863, 866 Шлайхер, Август (нем. Schleicher) (1821-1868) - германски езиковед, професор. Гла вен представител на
натуралистичното езикознание - 122 Шкорпил, Карел (1859—1944) - чешки историк, епиграф, етнограф и археолог, един от основателите на археологическата наука в България, дописен член на БАН (1918) - 324, 859, 863 Шкорпил, Херменгилд (1858-1923) - чешки историк и археолог, заедно с брат си К. Шкорпил
спомага за развитието на археологическата наука в България - 324, 859, 863 Шопов, Атанас Петров ( 1853-1922) - юрист, книжовник, дипломат и обществен деец, действителен член на БКД/БАН (1884) - 18, 233, 579, 858 Шувалов, Пьотър Андреевич (1827-1889) - руски граф, държавен деец, дипломат и генерал,
посланик във Великобритания (1874-1879), представител на Русия на Берлинския конгрес (1878) - 802 Щритер (Стритер), Йохан Готхилф (нем. Johann Gotthilf Stritter) (1740-1801) - нем ски историк византолог. Негови творби разглеждат проблеми и на българската ис тория - 107, 108 Щроусберг - вж.
Струсберг, X. Б. Щърбанов, Филип Стефанов ( 1840-1904) - абаджия, член на революционния комитет в Панагюрище.
Участва в сраженията по време на Априлското въстание - 205 Ягич, Ватрослав (Игнатий Викентиевич) (1838-1923) - хърватски филолог славист, палеограф, археограф, литературовед, академик на Петербургската АН (1880), професор в Новоросийския (1872-1874), Берлинския, Петербургския и Виенския университет - 14, 18, 64, 303, 309, 394, 502, 505, 507, 511, 542, 543, 546, 586, 611, 622, 634, 637, 639, 640, 643, 747, 748, 844 Яковлев, Владимир Алексеевич (1840-1899) - историк на руската литература, про фесор във Варшавския университет (1871-1878), а от 1884 г. е в Новорусийски императорски университет в Одеса - 510 Ястребов, Иван Степанович (1839-1894) - руски историк, етнограф и дипломат, се кретар на консулството в Скутари, консул в Призрен и генерален консул в Солун - 59, 231-234, 444, 583, 622, 813-815, 858 901
ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ НАЗВАНИЯ* Абоба, с. - вж. Плиска Абхазия, обл. в Кавказ - 336 Аврет алан - вж. Копривщица Австро-Унгария (Австрия) - 38, 71, 93, 108, 126, 130, 264, 289, 307, 308, 455, 481,602, 610, 640, 714, 729, 748, 760, 777 А грам - вж. Загреб Адрианопол - вж. Одрин Адрианополска
епархия - 361 Азия - 624 Албания - 158, 342, 657,711 Алдомировци - с. в Западна България (дн. в Софийска облает) - 228 Александровка (Александровска) - стан ция на Московско-Курската жп ли ния - 67, 161-164, 167, 723, 797, 840 Алпи - 97, 98, 101-103, 112, 147, 550, 837 Амастрида, гр. (дн. гр.
Амасра в Р Турция) -624 Амстердам - 573 Англия - 106, 304, 306, 432, 502, 508, 512, 513, 748 Арабия (Арабски п-в) - 741 Арв - р. във Франция - 97 Артек - местност в Крим - 726 Атина - 217 Атон, п-в - вж. Света гора Африка-413, 514, 541 Бавария - обл. в Централна Европа (дн. федерална провинция на
Германия) 147, 496, 635,760, 781,837 Баден-Баден - гр. (дн. в провинция Ба ден-Вюртемберг, Германия) - 727 Бад Кисинген - гр. в Германия (дн. в про винция Бавария) - 719 Бад Райхенхал (Рейхенхал) - гр. в Герма ния (дн. в провинция Бавария) - 386, 635,653,667,719, 781,840 Базарджик - вж. Хаджиоглу
Пазарджик (дн. Добрич) Балабанова кория - местност край Пана гюрище - 204 Балкан - вж. Стара планина Балкани - вж. Балкански полуостров Балкански полуостров - 12, 30, 58, 65, 108, 295, 347, 478, 488, 496, 502, 503, 506, 507, 517, 571, 577, 617, 623, 624, 642, 661, 726, 748, 836, 841, 845, 857 Банат
— историко-географска обл. в Юго източна Европа (дн. в Румъния, Сър бия и Унгария) - 642, 676 Бански гори -
местност край Панагюри ще - 206 Банско кале - край с. Баня, община Пана гюрище - 563 Бачково - с. в Южна България (дн. в об щина Асеновград, обл. Пловдив) 571,573 Белгия - 60 Белград - 49, 91, 113, 114, 159, 200, 201, 211, 228, 229, 281, 303, 305, 394, 434, 435, 442, 450, 463, 493, 496, 497, 515, 524, 618, 640, 656, 672, 716, 776, 777, 781, 838, 845 Показалецът на географските названия е изработен от Мария Левкова-Мучинова. В него не са включени наименованията България, Русия и Харков (Харюв) поради твър де честата им употреба в текста на документите. В показалеца са използвани следните съкращения: с. - село, гр. - град, окр. - окръг, обл. - област, общ. - община, о. — остров, п-в - полуостров, р. - река, пл. - планина, ез. - езеро. 902
Белев - вж. Бельов Белово - с. в Южна България (дн. гр. Бе дово в обл. Пазарджик) - 203, 609 Белоградчик-41, 523, 847, 855 Белоградчишки окръг - 523 Бельов - гр. в Руската империя, Тулска обл- 80-83 Бендери - гр. в Руската империя (дн. в Р Молдова) - 423 Бердянск - гр. в Южна Украйна, Запорожка
област - 455 Берковица - 306,495, 855 Берковски окръг - 523 Берлин - 124, 129, 194, 303, 436, 502, 539, 848 Берн - гр. в Швейцария - 102, 112 Бернски Алпи - район в Алпите (на тери торията на Швейцария) - 102, 112 Бесарабия - историко-географска обл. в Югоизточна Европа (дн. в Р Молдова и Р
Украйна) - 565, 624, 701, 783 Беч - вж. Виена Битолска епархия - 361 Битоля - 53, 798 Благоевград (Горна Джумая) - 108, 515, 577, 847 Богданско — вж. Молдова Богородско - с. до Москва (дн. район на Москва) - 80, 82 Богот - вж. Бохот Боденбах - с. в Германия, обл. Рейнланд-Пфалц- 130, 491 Болград -
гр. в Бесарабия (дн. в Р Украй на) - 78, 108, 118, 130, 144, 154, 170, 241, 244, 260, 267-269, 282, 283, 296, 299, 529, 559, 681, 684, 690, 701, 723, 739,784, 785, 835, 838 Болоня - гр. в Италия - 53, 656, 690 Боримечково (Юруците) - с. в Южна Бъл гария (дн. в обл. Пазарджик) - 203 Боромля - село
в Харковска губерния на Руската империя (дн. в Р Украйна) 46, 758 Босна-342, 361,480,610 Ботевград (Орхание) - 222, 344-346, 415, 446, 609,710, 787,788, 847 Бохемия - историко-географска обл. в Чехия - 129, 130, 133, 135, 142, 279, 290, 294, 549,714 Бохот - с. в Северна България (дн. в обл. Плевен)
- 333, 335, 337-341, 344, 608, 709,710,787, 847 Браила - гр. в Румъния - 16, 21, 45, 124, 143-146, 153, 155,
156, 158-162, 164, 165, 167, 170, 171, 173, 175, 177, 180, 200, 234-238, 240-247, 249, 250, 252, 258, 260, 262, 265, 266, 268-272, 274-276, 279-282, 284-287, 290-301, 303-305, 307, 308, 317, 385, 434, 435, 465, 476, 482, 484, 486, 489, 492, 493, 520, 530, 556, 588, 607, 613, 661, 671, 681, 690, 699, 702-705, 777, 778, 781, 784, 824, 836-840, 843-845, 850 Братия - връх в Същинска Средна гора 563 Брацигово - 560, 567 Брезник - 225, 228, 415, 847 Брюксел - 408, 607 Будапеща - гр. (дн. столица на Р Унгария) - 343,436, 860 Букурещ - 119,124,143,153,154,159,249, 269, 277, 288, 293, 294, 299, 303-305, 308, 335, 385, 446, 449, 492, 501, 524, 565, 606-610, 613, 671-673, 681, 687, 691, 694-696, 705, 775, 781, 799, 803, 835, 836, 840, 844, 845 Бургас-431, 537 Българска Морава (Южна Морава), р. 340, 343, 344, 847 Бъта - с. в Южна България (дн. в обл. Па зарджик) - 563 Бътовско-Банска река — 563 . Вакарел - с. в Западна България (дн. в Со фийска обл.) - 720, 805 Вардар, р. - 342, 624, 625 Варна- 11, 36, 44, 131, 317, 366, 380, 477, 537, 538, 554, 560, 575, 588, 642, 669, 755, 757, 760, 765, 843, 850, 853 Варненско-Преславска епархия - 756 Варшава - 58, 91, 195-198, 292-295, 392, 441, 488-491, 543, 609, 610, 640-642, 657, 659, 661, 662, 746, 834, 844, 845 Василевски остров - о. в делтата на р. Нева (в Санкт Петербург) - 391, 392, 397, 399 Ватикана— 144,237,241,243,407,413,414, 462, 509,677, 703, 741, 779, 838, 841 903
Везувий - вулкан близо до Неаполитанския залив, Италия - 147, 150, 693, 837 Велес - гр. във Вардарска Македония (дн. в Р Северна Македония) - 22, 113, 320,338,487,663,836 Велика Тибава, с. (дн. в Закарпатска обл. на Р Украйна) - 455 Велики извор (Голям извор), с. (дн. в Р Сърбия, община Зайчар) -
340, 495 Великобритания - 304, 748, 802 Велико Търново - вж. Търново Венеция - 127, 147, 149, 177, 240, 404, 407, 412, 580, 627, 653, 690, 695, 714, 779, 862 Верона - гр. в Италия - 147, 837 Видии - 80, 86, 131, 165,353,368,545,609 Виена (Вена) - 17, 49, 93, 108, 113, 115, 117-119, 126, 128, 141,
158, 160, 161, 190, 194, 195, 197, 242, 260, 278, 280, 281,291,294, 295, 303, 309, 386, 392, 409, 410, 412, 478, 480, 481, 492^199, 517, 518, 585, 586, 609, 613, 621, 653, 656-659,661,671-676,678-680,682686, 688, 689, 691-693, 695-699, 701, 703, 704, 706, 707, 715, 717-719, 723, 728-730, 735,746,
747,781, 783, 834836, 838, 840, 843, 845, 857, 860, 865 Византия - 69, 73, 108, 193, 291, 390, 465, 485, 487, 501, 503, 504, 506, 511, 576, 619, 642, 661, 662, 677, 685, 717, 732, 744,841,843,844, 852 Вилах - вж. Филах Висока - с. в Егейска Македония (дн. с. Оса в Р Гърция) - 812 Влахия (Влашко) -
111, 154, 511, 565, 607, 685, 690, 695 Воден - гр. в Егейска Македония (дн. гр. Едеса в Р Гърция) - 118,361 Воденска епархия - 361 Водяное - с. в Руската империя (дн. в Р Украйна) - 762 Ворожба - с. в Руската империя (дн. гр. в Р Украйна) - 759 Воронеж - гр. в Русия - 66, 568, 725, 735, 747, 748
Враня - гр. в Поморавието (дн. в Р Сър бия) - 223,415 904 Врански окръг - 343, 847 Върбовка - с. в Северна
България (дн. в обл. Велико Търново) - 336 Габрово - 43, 49, 97, 188, 306, 330, 331, 348,437, 547, 591, 609, 670, 738, 847 Галац-гр. в Румъния-299,423,424, 681, 690, 717, 838, 843, 856 Галешник - вж. Галичник Галиция - историко-географска обл. на територията на днешна Украйна и Полша - 496 Галичник
- с. в западната част на Вардар ска Македония (дн. гр. в Р Северна Македония) - 342 Генуа - 695, 779 Герлово - историко-географска обл. в Се вероизточна България - 564, 856 Германия - 60, 61, 89, 91, 93, 98, 108, 135, 153, 291, 292, 496, 705, 719, 748, 781, 834, 840 Годеч - с. в Западна България
(дн. гр. в Со фийска облает) - 228 Гора (Суха гора) - планина край Охрид 620 Горна Бавария - 635 Горна Джумая - вж. Благоевград Горна Савоя (дн. департамент в реги он Оверн-Рона-Алпи, Югоизточна Франция) - 103 Горна Студена - с. в Северна България (дн. в обл. Велико Търново) - 446, 847 Граово
(Грахово) - историко-географска и етнографска обл. в Западна България - 720, 805 Гърция-217, 812 Гюргево — гр. в Румъния - 249, 299, 335, 607,781,782, 840 Далматински бряг (крайбрежието на Дал мация)-544, 652, 701,843 Дебърско - районът на гр. Дебър в запад ната част на Вардарска Македония (дн. в
Р Северна Македония) - 52, 622,812,813,844, 858, 859 Девино - с. в Североизточна България (дн. в обл. Търговище) - 565
Дерпт - вж. Тарту Джепище (Джепища) - с. в западната част на Вардарска Македония (дн. в об щина Дебър, Р Северна Македония) -812 Джердап (Джердан/Джердак?) - нелокализирано с. в Свищовско — 337 Джумая - вж. Горна Джумая Добрина - с. в Североизточна България (дн. в обл. Варна) - 565 Добрич
(Хаджиоглу Пазарджик) -41,590, 852 Добруджа - 624, 856 Долна махала - с. в Южна България (дн. в обл. Пловдив) - 204, 206 Доростоло-Червенска епархия - 167, 364, 366, 377 Доспат - пл., дял от Западните Родопи 609 Драма - гр. в Егейска Македония (дн. в Р Гърция)-361, 624 Дрезден - гр. в Германия - 129
Дряново - 293, 294, 336, 337, 355, 609 Дубровник (Рагуза) - гр. (дн. в Р Хърватия)-480,579, 662 Дунав, р.-49, 68, 130, 153, 158, 160, 162, 165, 282, 288, 295, 446, 453, 481, 485, 493, 496, 503, 511, 513, 539, 547, 586, 610,643,695,781,838-840,846 Дунавска делта - 68 Дупница-41,139, 847 Европа - 12,
14, 25, 32, 61, 89, 104, 281, 301, 304, 441, 505, 552, 610, 661, 674, 694, 739, 760, 834, 836, 837, 842-845 Европейска Турция - 108, 157 Егейско море - 361 Едрене - вж. Одрин Ейткунин (Ейдкунин) - митнически пункт на руско-пруската граница - 129, 130 Екрене - вж. Кранево Еспина - вж. Чепина (Чепино)
Елена - 53 Епир - историко-географска обл. (дн. в Р Гърция и Р Албания) - 59, 626 Етрополе - 170, 609 Женева-93, 95, 97-99, 101-103, 105, 106, 108-114, 230, 727, 834, 835 Женевско езеро - 97 Жепица - вж. Джепище (Джепища) Загреб - 195, 240, 394, 488, 494-496, 523, 526, 592-605, 611, 773, 809, 852
Зайчар - гр. (дн. в Р Сърбия) - 340 Залцбург - гр. в Австрия - 493, 494 Западна Европа - 25, 281, 304, 390,
667, 760, 834 Западна Македония - 52, 53, 342, 755, 813 Зарово - с. в Егейска Македония (дн. Никополи в Р Гърция) - 812 Зимнич - гр. в Румъния - 710 Златица - 609, 787 Змиевский уезд (окръг) — административ но-териториална единица в Руската империя, в състава на Харковска гу берния-401, 402 Зографски манастир - 400,441,449, 626 Зъхна - историко-географска обл. в Егей ска Македония (дн. в Р Гърция) 624, 625 Иверски Святоозерски манастир - мана стир в Русия, в Новгородска област -449 Източна България - 400, 842 Източна Румелия - 35, 86, 363, 420, 535, 537, 541, 543, 547, 550, 565, 575, 849 Инсбрук - гр. в Австрия - 494, 495 Иския - о. в Южна Италия в близост до Неапол- 151,152, 236-241,243,245, 246, 701,703 Истанбул - вж. Цариград Италия - 3 8, 60, 101, 103, 120, 127, 141, 144,147,158, 161,235,237,238,240245, 250, 259, 389, 403, 404,407, 410, 505, 507, 550, 688-690, 692, 695, 701, 704, 748, 778, 779, 783, 834, 837, 838, 855 . Ихтиман - 420, 429, 809 Йерусалим, гр. -412, 512, 741 905
Кавказ, пл. - 452, 649, 760, 819 Качан - гр. в Руската империя (дн. столица на Р Татарстан в състава на Руската федерация) - 65, 66, 211, 234, 309, 507, 543, 547, 660, 747 Казанлък - 363 Калагларе - вж. Левеки Калофер - 304, 409, 609 Каменица - хълм край Панагюрище - 204 Кандия - вж. Крит Карадаг -
вж. Скопска Черна гора Каркария (Къркария) - планински рид в северната част на Западните Родопи - 563 Карлов-тин - вж. Карлщайн Карлщайн - замък в Чехия - 135 Кастеламаре (дн. Стабия) - пристанищен град и община на Неаполитанския залив в Южна Италия - 147 Киев - 46, 69, 84, 91, 118, 122, 140, 224,
289, 367, 378, 381, 397, 416, 417, 440, 441,445, 454, 456,475, 509, 583, 638, 726, 736, 741, 795-797, 811, 815, 829, 833, 834, 843, 859 Кипровец - вж. Чипровци Кипър, 0.-193 Кичево - гр. в западната част на Вардар ска Македония (дн. в Р Северна Ма кедония) - 342 Кишинев - гр. в Бесарабия (дн.
столица на Р Молдова) - 269, 783 Клисура - гр. в Южна България (дн. в об ласт Пловдив) - 426 Княжевац - гр. (дн. в Р Сърбия) - 340 Комо - гр. в Северна Италия, на брега на ез. Лаго ди Комо - 550 Константинопол - вж. Цариград Копривщица (Аврет алан) - 135, 199, 302, 409, 609 Корейски пролив - 220
Костур - гр. в Егейска Македония (дн. гр. Кастория в Р Гърция) - 361, 624, 625, 745, 844, 859, 862 Костурска епархия - 361 Костурски окръг - 624, 625 Кочеток - с. в Харковска губерния на Ру ската империя (дн. в Р Украйна) 394,395,399, 401,402,453 Крагуевац - гр. (дн. в Р Сърбия) - 134 906
Крайдунавска българска равнина - 160 Краков - гр. в Австро-Унгария (дн. в Р Полша) - 12, 65, 195, 197, 308, 394,
488, 498, 501, 507, 635, 730, 746, 845, 865 Кранево (Екрене) - с. в Североизточна България (дн. в област Добрич) - 565 Красенско кале - късноантична и средно вековна крепост край с. Бъта, общ. Панагюрище - 563 Кратово - гр. във Вардарска Македония (дн. в Р Северна Македония) - 280, 745 Крим, п-в -
54, 67, 187, 208, 210, 211, 215, 217, 221, 283, 285, 400, 401, 452,455, 458, 636, 652, 667, 726, 758, 760, 774, 863, 865, 866 Крит, 0.- 193, 674 Кръстевич (Османово) - с. в Южна Бълга рия (дн. в обл. Пловдив) - 203 Кукла - местност край Панагюрище - 204, 206 Кукуш - гр. в Егейска Македония (дн. гр.
Килкис в Гърция) - 80, 97 Курова - с. в Руската империя - 89 Курск-гр. в Русия-68,161-164,167,186, 723, 759, 797 Куршумлия - гр. в Поморавието (дн. в Р Сърбия) - 343, 415 Кусково — село край Москва - 199 Кюстендил — 44, 515, 523, 527, 528, 539, 723, 787, 847, 855 Лазовая (Лозовая) станция — с. (дн.
гр.) в южната част на Харковска губерния на Руската империя (дн. в Р Украй на)-186 Лайпциг - гр. в Германия - 142, 621, 691, 735 Лак[к]о - вж. Лако Амено Лако Амено - малко пристанищно градче и община в Южна Италия, провин ция Неапол - 243-246 Лвов - гр. в Австро-Унгария (дн. в Р Ук райна) - 394,
726, 730, 860 Левски (Калагларе) - с. в Южна България (дн. в област Пазарджик) - 203, 204 Левски (Караагач) - дн. гр., обл. Плевен 379
Лесковац - гр. в Поморавието (дн. в Р Сърбия) - 223, 343, 344, 415 Лесковацки окръг - 343, 344 Летница - с. (дн. гр. в обл. Ловеч) - 379 Лешок - с., (дн. в Р Северна Македония) -342 Лешочки манастир - манастир във Вар дарска Македония (дн. в Р Северна Македония) - 342 Линц - гр. в Австрия - 492,
493 Липиска - вж. Лайпциг Лисец - връх край Панагюрище - 202,206 Ловеч - 376, 609 Лом (Лом Паланка)-43,113,141,270,368, 423-426, 431,476, 515, 523, 853, 856 Лондон, гр. - 36,47, 229, 389 Луда Яна, р. - 206, 563 Лужица - историко-географска област на територията на днешна Германия, Полша и Чехия -
197, 857 Любимец (Хебибчево) - с. в Южна Бълга рия (дн. гр. в област Хасково) - 609 Люблин - гр. в Руската империя (дн. в Р Полша) - 582 Лясковец - 364, 366, 520, 545, 559 Лясковски манастир „Св. св. Петър и Па вел“ - 44,364,366,377,378,434, 850, 877 Македония - 17,18,25, 52, 53, 58-62, 124, 158,
228, 231-234, 324, 342, 400, 443, 444,472, 488, 523, 537, 579, 617, 618, 620, 622, 624, 625, 663, 683, 687, 749, 750, 755, 769, 790, 807, 812, 813, 815, 835, 847, 849, 858-862, 865 Малко Търново - 745, 844, 865 Манчестър - гр. в Англия - 304 Маньово бърдо - хълм край Панагюрище -204, 206 Мариински
скит - скит в Света гора, при надлежащ на руския манастир „Св. Панталеймон“ - 626 Марица, р. - 552 Марков манастир „Св. Димитър“ - мана стир във Вардарска Македония, край гр. Скопие - 342 Мартин - град в Швейцария - 102 Медет (Медетска) — р. в Панагюрско, при ток на р. Тополница - 203 Мелнишка
епархия - 361 Мечка, с. (дн. с. Оборище в община Пана гюрище, обл. Пазарджик) - 204, 568 Мизия, обл. - 59,
705 Мишина поляна - с. в Руската империя 78-80, 82, 83 Млада Болеслав - гр. в Чехия - 726 Мокра (Мокра гора) - пл. край Охрид - 620 Молдова (Богданско) - 437, 565, 864 Монблан - планински масив и връх в Ал пите-98, 102 Морава (Велика Морава), р. -495, 586 Моравия - историко-географска обл. в Че
хия - 73, 578 Москва, гр. - 20, 21, 23, 24, 35, 36, 38, 53, 57,58,67,69,71,78-80,82-91,93-95, 97-103, 105, 107, 109, 110, 112-115, 117, 119, 121, 123-130, 132, 133, 137, 139, 140, 142, 144, 146-148, 150-152, 154-156, 158-164, 167-174, 176-185, 187-189,191-199,201,241,242,246252, 257-259, 262, 264,
266, 268-272, 275-278, 281-286, 288, 290-292, 294, 302, 307, 311, 327, 367, 384, 386, 394, 400, 434, 435, 441, 442, 445, 458, 478, 479, 480, 485—489, 503-507, 510, 511, 514, 521, 524, 541, 565, 567, 601, 604, 610, 625, 631, 633, 642, 657, 658, 664, 665, 671, 683, 689, 702, 704-707, 710, 716-718,
720-724, 726, 727, 732, 733, 738, 739, 744, 745, 747, 748, 755, 764766, 771, 772, 774, 782-786, 797, 808, 809, 818, 828, 829, 834, 839, 840-844, 846, 847, 859, 861, 862 Мъгленска епархия - 361 Мюнхен - 95, 113, 526, 834 Награн (Негран) - гр. в Арабия - 741 Неапол - 127, 144-148, 150-152, 155, 156,
158, 177, 234-236, 241, 245, 404, 407, 410-415, 690, 692-696, 698, 699, 701, 704, 711-715, 778-780, 837, 838, 841 Неврокоп (дн. гр. Гоце Делчев) - 524 Нежин - гр. в Руската империя (дн. в Р Ук райна) - 67, 660, 735, 771, 772, 807 Николаев - гр. в Руската империя (дн. в Р Украйна) - 453, 639, 742,
794, 795 Никопол - 478, 481, 547 Ниш -223, 225, 340, 341, 343, 344, 415 907
Панагюрище- 13,16,18,27,29,32,78,80, 94, 100, 101, 111, 121, 124, 136-138, 141, 142, 160, 163, 198, 201-205,207, 239,284,293,295,302, 303,386,416420, 422, 423,427, 429, 474, 483,491, 537, 545, 563, 576, 591, 609, 661, 767, 776, 824, 833, 839, 843, 845, 846, 853, 856,864-866 Панчарево - с. в Западна
България (дн. в обл. София-град) - 451 Париж - 98, 101, 104, 106-109, 296, 303, Оберланд (Бернски Оберланд) - част от 496, 526, 607, 638, 674, 835 Пезаро - гр. в Италия - 144, 151, 152,239, Алпите - 102, 112 407,414, 690, 701,837, 838 Одеса - гр. в Руската империя (дн. в Р Украйна) - 36, 58, 60, 62,
75, 78, Переяславец (старобълг. Преславен) средновековен български град на до 133, 177, 184, 187-194, 196, 197,224, лното течение на р. Дунав - 68 268, 269, 272, 280, 282-284, 298, 347, 348, 420, 423, 424, 510, 517, 571, 588, Петербург - вж. Санкт Петербург 638, 649, 650, 652, 653, 793, 833, 836,
Петрич — е. в Западна България (дн. в Со фийска област) - 204, 563 838, 840, 846, 847, 853, 854 Одрин - 111, 222-224, 226, 347, 355, 356, Петрич(ко) кале — средновековна крепост 361,493,756, 833,848, 849 край с. Разделна, обл. Варна - 565 Одрински вилает - 111 Петроград - вж. Санкт Петербург Орел -
гр. в Русия - 161, 173, 174, 177 Петропавловски манастир — вж. ЛясковОриент - 413, 552, 569 ски манастир „Св. св. Петър и Павел“ Орловска губерния - административ Печ (Ипек) - гр. в обл. Метохия (дн. в но-териториална единица в Руската Р Косово) - 341, 342, 507, 551, 678, империя - 68, 161, 259,
797, 840 855 Ортакьой - предградие на Цариград Пеща - гр. в Австро-Унгария (дн. част от (Истанбул) -
155 гр. Будапеща, столица на Р Унгария) Орхание - вж. Ботевград -343 Османово — вж. Кръстевич Пилар - с. в Швейцария, близо до Женева Османска империя - 11, 29, 32, 106, 162, - 101 177, 310, 495, 555, 566, 573, 618, 798, Пилзен - гр. в Австро-Унгария, в обл. Бо 843, 853, 855 хемия (дн. в Чешката
република) Осогово, пл. - 566 141,686 Островица - с. край гр. Ново бърдо (дн. в Пинд — пл. в западната част на Балканския Р Косово) - 581 полуостров (дн. в Р Гърция) - 626 Отлуккьой - вж. Панагюрище Пирдоп - 134, 310, 609, 831, 832, 850 Охрид - 52, 53, 161, 234, 251, 262, 341, Пирин, пл. - 528, 563
400, 507, 512, 550, 587, 619, 620, 622, Пирот - 223, 225, 227-230, 243, 415, 467, 624, 663, 675, 678, 681, 754, 778, 815, 515,517, 668, 847, 855 816, 841,855,859-862 Пиротски санджак - 223 Охридско езеро - 620 Пиротски окръг - 223 Питер - вж. Санкт Петербург Падуа - гр. в Италия - 147, 837 Плевен -
318, 333, 335, 339, 340, 379, 446, Пазарджик (Татар Пазарджик, Пазар) 709, 847 202, 203, 206, 207, 416, 418, 429, 491, Плиска (Абоба) - с. в Североизточна 493, 609, 658, 717, 843 България (дн. гр. в обл. Шумен) - 448 Нишавска епархия -223 Нишки окръг - 343 Нишки санджак-223, 343 Нона Загора - 609
Нови Сад - гр. в Австро-Унгария (дн. в Р Сърбия) - 158, 781 11ямецки манастир - манастир в обл. Мол дова (дн. в Р Румъния) - 437 Нями - гр. в обл. Молдова (дн. в Р Румъ ния) - 437, 864 908
Пловдив - 18, 32, 43, 63, 92, 98, 104, 111, 113, 119, 126, 133, 134, 136, 137-142, 145, 157, 166, 190, 200, 202, 203, 207, 223, 302, 306, 318,319,355-360,362366, 369, 375, 385-387, 400, 418, 422, 431, 446, 488, 491, 493, 496, 497, 500, 516, 518, 528, 535, 537, 552, 553, 579, 592, 599, 609, 610, 633,
659, 663, 668, 729, 780, 789, 798, 799, 807, 810, 835, 836, 843, 845, 846, 848-850, 855, 861, 862 Пловдивска епархия - 363 Познан, гр. в Кралство Прусия/Германската империя (дн. в Р Полша) - 197, 392, 489, 490, 746, 834, 845, 864 Позолина - околност на Неапол - 147 Поибрене - с. в Южна България (дн.
в об щина Панагюрище, обл. Пазарджик) - 179, 563 Полице - гр. в обл. Померания (дн. в Р Полша)-497,498 Полша - 58, 497, 746, 779 Полянинска епархия - 80 Помпей - античен римски град в Южна Италия, близо до Неапол - 147, 150, 693, 837 Попинци - с. в Южна България (дн. в об щина Панагюрище, обл.
Пазарджик) -563 Понири - станция (дн. селище от градски тип в Курска облает) - 797 Порт Артур - пристанищен град в северо източната част на Китай (дн. част от гр. Далян)-214 Поцуоли - град в Южна Италия, в района на Неапол - 147 Прага - 12, 22, 24, 68-76, 114, 115, 117125, 127-133, 135-144,
146-148, 158, 161, 191, 198, 199, 240, 242, 249, 250, 260, 261, 279, 281, 286-292, 294-298, 300-302, 304, 305, 307, 312, 322, 385-388, 392, 398, 402, 403, 405^110, 413, 446, 465, 479, 481, 482, 484М92, 496-499, 501, 503, 504, 506, 508-511, 513, 515, 516, 518, 522, 525, 534, 540, 548-550, 565, 576,
577, 579, 580, 582587, 606, 661, 662, 671-676, 678-682, 684, 686-692, 705, 708, 711-713, 715, 716, 718-724,
726-733, 735, 746, 771, 775-778, 780-783, 805, 824, 835, 837, 838, 840, 843-845 Преслав - с. в Североизточна България (дн. гр. Велики Преслав в облает Шу мен) - 165, 448,451, 756 Призрен - гр. в Косово - 341, 342, 814 Призренски санджак - 341, 342 Прилеп - гр. във Вардарска Македония (дн. в Р
Северна Македония) - 52, 104, 160, 619, 630, 631, 641, 862 Прищина - гр. в Косово - 341, 342, 855 Прищински санджак - 341 Прокопия - вж. Прокупле Прокопски окръг - 343 Прокупле - гр. в Поморавието (дн. в Р Сърбия) - 343 Пустотии - с. в Рязанска губерния - 85,86, 88 Пушкино - станция на
Московско—Ярослав— ската жп линия - 603-605, 764-765 Равне - с. в Охридско - 53 Рагуза - вж. Дубровник Радомир - гр. в Западна България, обл. Перник-97,415, 787, 855 Радомирски окръг - 787 Разлатна - местност край Панагюрище 202 Разлог - 524 Ресен - 862 Рейхенхал - вж. Бад Райхенхал Рилски манастир
- 135,138, 143,447,463, 467, 526, 528, 551, 562, 566, 569 Рим - 127, 151, 152, 158, 236, 237, 239, 245, 264, 389, 404, 412, 413, 478, 480, 481, 677, 694, 699, 700, 701, 703, 779, 837, 838, 843 Родопи-318, 524, 552, 563, 568, 569, 571, 575, 578, 609 Ронска равнина - при р. Рона в Швейца рия и
Франция - 102 Румелия - вж. Източна Румелия Румъния - 133, 134, 171, 249, 437, 497, 701,781,836, 844, 857 Русе (Русчук, Рущук) - 43, 49, 60, 68, 113, 142, 167, 270, 338, 366-368, 385, 386, 401, 404, 424, 425, 476, 477, 524, 546, 547, 554, 706, 801, 836, 843, 850, 853, 854, 865 909
Сава - р. в Югоизточна Европа, приток на Севлиево (Селви) - 337, 667 Севлиевска каза - 337 р. Дунав - 586 Салер ( Salers) - планина във Франция - 98 Седмиградско - вж. Трансилвания Самоков - 44, 54, 137, 139, 224, 367, 467, Селви - вж. Севлиево 474, 523, 609, 720, 787, 805, 807, 808, Сен-Бернар -
проход в Алпите - 102 Сенково - с. в Руската империя в Селива813,814, 823,848, Санкт Петербург - 12, 14, 22, 24, 35, 46, новски район на Владимирска обл. в Русия - 167, 785,840 55, 57, 59,62,65,67,73,74,76,91,92, 98, 109, 110, 113, 121, 122, 128, 129, Сереска епархия - 361 131, 147, 148, 156, 158,
178, 191, 194, Сибир - 46 195, 207, 209, 211, 212, 213, 219, 221, Симферопол - гр. в Руската империя, на 228-233, 250, 268, 288, 290, 292, 302, п-в Крим (дн. Р Украйна) - 201,205 303, 307, 309, 320, 327, 347, 390, 391, Синоп - гр. в Мала Азия (дн. в Р Турция) 392, 394, 396-399, 401, 430, 440-443,
-624 449, 457, 458, 460, 466, 475, 485-488, Сицилия -412, 779 502, 503-506, 509, 513, 521, 524, 525, Скобачево - с. в Русия, Тулска област 538, 542, 543, 546-548, 553, 565, 574, 85-88 576, 578, 583, 585, 587, 593, 610, 618, Скопие - 234, 342, 528, 622, 862 622, 625, 628-632, 634-638, 640-642,
Скопски санджак - 61, 62, 861 645, 646, 650, 653, 657-659, 661, 662, Скопска Черна гора (Карадаг) - пл. във 664, 720, 727, 732, 735, 739, 741, 742, Вардарска Македония - 340, 342, 847 744, 746, 748, 756, 758, 759, 766, 771- Славянск - гр. в Руската империя (дн. в Р 773, 783, 788, 789, 793, 796, 797,
799, Украйна) - 234,431^434, 758 808, 809, 811,815, 819, 823, 829, 834, Сливен- 131, 363, 609, 702, 814 842,
844, 846, 850, 852, 854, 855, 858, Сливенска епархия - 363 860, 861,864, 865, Солферино - гр. в Италия - 610 Сан Стефано, с. (дн. квартал на гр. Ис Солун - 58, 135, 162, 231, 232, 361, 444, танбул) - 225,227, 229, 230, 515, 516, 610, 618, 621-623, 663, 740, 749-753, 668, 802 758, 798, 812, 813,
818, 823, 859, 860 Света гора - 53, 449,450, 626, 823 Солунска епархия - 361 Света Петка - местност край Панагюри Сопот - гр. в Южна България (в обл. Пло ще - 204 вдив) - 609 Свети Никола - хълм край Панагюрище — Соренто - гр. в района на Неапол, Южна 203 Италия - 147 Светите (Свещените) планини
(Святые Софийски санджак - 223 горы) - местност на десния бряг на София - 9-16,18,20-24,26,36,38,39,43р. Северски Донец - 433 45,47,49,50,52-54,59,63,64,66,67, Светогорски манастир „Свети Павел“ 74, 78, 79, 98, 108, 110, 113, 117, 118, манастир на Света гора, Атон - 450 124, 131, 137, 155, 157, 158,
180, 194, Свищов - 37, 49, 224, 304, 333-338, 446, 201, 203, 222-225, 227, 229-234, 236, 513, 514, 536, 537, 539, 608, 686, 704, 237, 240, 291, 294, 304, 306, 310-319, 706, 709, 710, 787-789, 846, 847 321-329, 335, 344, 347-350, 352, 353, Севастопол - гр. в Руската империя, на п-в
355,357,361,367-369,372-376,381Крим (дн. в Р Украйна)-38,209,210, 383, 385, 386, 388, 391, 401, 403, 405, 213,217-219,469, 866 409,414—419,421,422,426-430,436Северни Родопи - 609 448,451-456,45 8-460,462,463,467Северски Донец, р. (дн. на територията 474, 476-478,480, 481, 486, 488, 492, 499, 510,
515-518, 520-524, 526-528, на Руската федерация и Р Украйна) -433 530, 532, 534, 535, 537-547, 549-557, 910
559-563, 565, 567, 569, 571-578, 580, 581, 583, 585, 587, 589, 590, 609, 611, 612, 614-616, 619, 627 - 629, 633, 635, 636, 638-642, 645-653, 656, 664, 667-669, 678, 694, 709-711, 714, 715, 732, 737, 740, 749-755, 758, 763-766, 768-770, 772, 777, 780, 787, 788, 790, 791, 794, 798, 800-804, 807, 809,
810, 812, 813, 814, 819, 823, 827-832, 845, 847, 848, 850-854, 856, 857, 859-866 Средна гора, пл. - 546, 568, 569, 571, 575, 578 Сремски Карловци - гр. в Австро-Унгария (дн. в Автономна обл. Войводина на Р Сърбия) - 753 Стамбол - вж. Цариград Стара Загора -291, 400, 546, 609, 816 Стара планина - 63,
129, 282, 363, 426, 542, 547, 580, 586, 609, 679, 777, 839 Стокхолм - 513 Стрелча - с. в Южна България (дн. гр. в обл. Пазарджик) - 203, 204 Студената планина (Хладна гора) - квар тал на Харков - 396, 636 Суповац - с. в района на Ниш (дн. в Р Сър бия) - 340 Суха гора - вж. Гора Сухо - с. в Егейска
Македония (дн. с. Со— хос в Р Гърция) - 812 Сърбия - 84, 91, 202, 295, 306, 340, 341, 344, 394, 415, 443, 444, 447, 450, 480, 496, 497, 499, 500, 507, 620, 640, 683, 716, 847, 855 Табор — гр. в Австро-Унгария (дн. в Чеш ката република) - 141, 142, 291, 686 Таврическа губерния - административна обл.
в Руската империя, обхващаща п-в Крим и част от дн. Южна Украй на - 462,467 Тарту (Дерпт) - град в Прибалтийския край на Руската империя (дн. в Р Ес тония) - 65-67, 89, 742 Татар Пазарджик - вж. Пазарджик Тбилиси (Тифлис) - гр. в Руската империя (дн. столица на Р Грузия) - 311 Темишвар (Темешвар)
- вж. Тимишоара Темишварски Банат - вж. Банат Тетевен - 609 Тетово - гр. във Вардарска Македония
(дн. в Р Северна Македония) - 342, 814 Тимишоара (Темешвар) - гр. в Австро-Ун гария (дн. в Р Румъния) - 676 Тимок, р. (дн. в Р Сърбия и Р България) 340,495, 847 Тирол - историческа обл. в Австро-Унга рия (дн. в Австрия и Италия) - 147, 837 Тифлис - вж. Тбилиси Тополница, р. в Южна България, приток
на р. Марица - 563 Тракия - 59, 68, 826, 849, 859 Трансилвания (Седмиградско) - историко-географска обл. в Австро-Унгария (дн. в Румъния) - 485, 565, 572 Троицко-Сергиевски манастир (лавра) манастир в Московска обл., Русия 84, 702 Трън - 225, 340, 802, 847, 852, 855 Трънски окръг - 787 Трявна - 720,
805 Тула - гр. в Руската федерация - 85 Тулча - гр. в Северна Добруджа (дн. в Ру мъния) - 385 Турска империя - вж. Османска империя Турция - 108, 157, 756 Търново - 9, 37, 44, 92, 144, 358, 367, 368, 373, 375-380, 385, 389, 401, 409, 442, 446, 455, 459, 463, 513, 524, 547, 755, 845, 846, 850,
851,866 Търновска епархия - 363, 366, 380 Украйна - 26, 27, 331, 432-^134, 455, 475, 591, 670, 705, 745, 747, 748, 758, 759, 762, 788, 796, 798 Унгария - 60, 705, 729, 779 Ферна - община в Германия, в обл. на Тюрингия —112 Филах (Вилах) - гр. в Южна Австрия 495 Филибе - вж. Пловдив Филипопол - вж.
Пловдив Флоренция - 93, 127, 414, 677, 779 Франтишкови Лазне (Франценсбад) - гр. в Австро-Унгария (дн. в Чешката репу блика) - 715, 719 Франценсбад - вж. Франтишкови Лазне 911
Франция - 108, 147, 512, 610, 748, 834 Фрущка гора - пл. (дн. в Автономна обл. Войводина на Р Сърбия) - 753 Хаджиоглу Пазарджик - вж. Добрич Хаджисимоновата кория - местност край Панагюрище - 206 Хайделберг - гр. в Германия - 89,493 Харковска губерния - 758, 864 Харковска облает - 759 Харманли - гр.
в Южна България (дн. в обл. Хасково)-493 Херкулан - античен римски град в Южна Италия, на Неаполския залив 147 Херцеговина - историко-географска обл. в западната част на Балканския п-в (дн. в Босна и Херцеговина) - 299 Хилендарски манастир - 626 Хитрино (Шейтанджик) - гара (дн. с.) в Североизточна
България (дн. в обл. Шумен)-477, 853 Хърватия - 394, 504, 779 Цариброд - гр. в Западните български по крайнини (дн. гр. Димитровград в Р Сърбия) - 523, 558, 847 Цариград (Истанбул) - 18, 24, 49, 68, 98, 101, 105, 106, 108, ПО, 128, 129, 132136, 138-140, 142, 155, 165, 166, 171, 173, 174, 176, 186,
187, 188, 190-198, 224, 230, 231, 233, 264, 266, 267, 271, 272, 277, 283, 286, 289, 291, 302, 319, 334, 341, 360, 361, 385, 387, 400, 402, 403, 405-407, 409, 410, 411, 413, 491, 497, 499, 506, 507, 512, 517, 521, 555, 566, 581, 609, 617, 622, 652, 655, 663, 667, 671, 675, 678, 681, 683, 698, 700,
702, 729, 739, 748, 755, 756, 778, 782, 786, 793, 794,798, 833, 835, 836, 838840, 842, 843, 845, 846, 849, 851, 855, 856, 861,863 Цюрих - гр. в Швейцария — 113 Чепино (Чепина, Еспина) — село в Севе розападните Родопи (дн. квартал на Велинград, обл. Пазарджик) - 569, 575, 578 912 Черепишки манастир
— 451 Черковно бърдо - край Панагюрище - 204 Черна гора (Черногориа, Черногорие) 80, 202 Черномен - с.
в Западна Тракия (дн. с. Орменио в Р Гърция) - 450 Черно море - 191,453, 624 Чехия-27,73,120,141,142,290,291,640, 686, 719, 835 Чипровци - 495,498, 500, 855 Чугуев - гр. в Харковска губерния на Ру ската империя (дн. в Р Украйна) 395,401,402, 758, 759, 762 Шамони (Шамони Монблан) - гр. в източ ната част на Франция - 102, 103 Шар-даг - вж. Шар планина Шар планина - планина на Балканския по луостров - 340-342, 566, 813, 847 Швейцария-91, 102, 113, 130, 760 Шейтанджик - вж. Хитрино Шумен (Шумла) - 11, 448, 476, 477, 554, 560, 853 Шумла - вж. Шумен Щип - гр. във Вардарска Македония (дн. в Р Северна Македония) - 141, 686, 689 Южна България - 363, 843, 846 Южна Русия - 565 Южни Алпи -102 Юнгфрау - планински връх в Бернските Алпи в Швейцария - 102 Юруците (Юрушките махали) - вж. с. Боримечково Ябкенице - селище близо до гр. Млада Бо леслав в Чехия - 726 Ялта — курортен град в Руската империя, на п-в Крим (дн. Р Украйна) - 185, 187, 189, 209, 210, 212, 214, 216-221, 462, 463, 466-470, 649, 726, 774, 830, 831, 866 Ямбол - 609 Яуза — р. в Русия, приток на р. Москва - 80 Яхларе - с. в Южна България (дн. с. Дра гомир, обл. Пловдив) - 419, 599, 601
ЛИТЕРАТУРА Андонова, П. Османският елит и благотворителността в центъра на провинция Руме лия: имарет на Софу Мехмед паша при Черната джамия в София, XVI-XIX век. София, 2020. Антонова, В. Предговор. - В: Илия Цанов. Из записките ми. София, 2011, 7-29. Априлско въстание 1876 в пресата на Австро-
Унгария. Сборник от дописки и доклади, съобщения и статии от виенската преса. Съставител д-р Д. Драндийски. Редакция, коментар и бележки В. Тилева. София, 1996. Априлско въстание 1876 г. Сборник от документи. Т. 1. Съставители: К. Каратеодорова, Б. Тодорова-Петкова, В. Тилева, Здр. Нонева, Μ.
Трифонова-Петрова. Под ред. на Ал. К. Бурмов. София, 1954. Аретов, Н. Един епизод от живота на Клотилда Цветишич в София и неговият образ в българската книжнина. - В: Тя на Балканите. Благоевград, 2001, 162-170. Арнаудов, Μ. Българското книжовно дружество в Браила 1869-1876. София, 1966. Арнаудов,
Μ. Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархи ята (1870-1915). Т. 1. София, 1940. Архив на Николай Павлович 1852-1894. Подготвила за печат е обяснителни бележки В. Ацева. Под ред. на В. Паскалева-Захариева. София, 1980. Атанасов, Ж. Просветно дело. - В: София през
вековете. Изследвания в три тома. Т. 1. Древност, средновековие, Възраждане. Редакционна колегия: П. Динеков, Д. Анге лов, Хр. Христов. София, 1989, 140-157. Беров, Л. Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в. и европейската револю ция на цените. София, 1976. Бобчев, Ст. С. Письма о
Македонии и Македонском вопросе. Одесса, 1889. Божилова, Р„ Ив. Божилов. Франьо Рачки и българите. София, 2009. Божинов, П.
Някои наблюдения и бележки за началото на Източната криза от 1875 година и за политическите настроения в българското общество. - Изв. на Староза горския исторически музей, 2016, т. 6. Сборник доклади от националната научна конференция, посветена на 140—годишнината от Старозагорското въстание (1875), 16-17 септ. 2015. Стара Загора, 78-94. Божинов, П. Писмата на Марин Дринов - познати и непознати. - СпБАН, 2018, № 5, 35-39. Божинов, П. Руската и английската благотворителност в България след Априлското въстание. - ИПр, 2007, № 3-4, Юбилейно издание по случай 75 години от рожде нието на професор Николай Жечев, 320-342. Божинов, П. Цариградските българи, Марин Дринов и въпросът за седалището на Бъл гарското книжовно дружество преди Освобождението - ИПр, 2015,1-2,46-61. Божинов, П. Цариградските българи между реформите и революцията. София: Акад, изд. „Проф. Марин Дринов“, 2012. 915
Божинов, П. Цариградските българи през погледа на първите летописци (до Първата световна война). - В: Годишник на Регионалния исторически музей - Пловдив. „Митове и истории в България“. Национална научна конференция, посветена на 125-годишнината от Съединението на България. Пловдив, 2010, 33—40.
Божинов, П. Щрихи от формирането на българския интелектуален елит през XIX век: случаят Марин Дринов - Нешо Бончев. - Изв. на Института за исторически из следвания. Т. 34. Ролята на елитите в процесите на консолидиране на нациите и на националното строителство. София, 2017, 38-61. Божинов, П„ Евг.
Давидова, Μ. Георгиева, Ж. Колева, К. Мирчева, О. Тодорова, Св. Янева. Кой кой е сред българите XV-XIX в. 501 имена от епохата на Османското владичество. Ред. Ил. Тодев. София, 2000. Бондаренко, Λ. Г. Проблеми ocbîth та виховання на стор!нках православних перюдичних видань Харк1всько’1 enapxiï
1862-1917 рр. Харьков: Майдан, 2018. Бонева, В. Българското църковнонационално движение 1856-1870. София, 2010. Бончев. Н. Литературна критика и публицистика. Под ред. (с предг.) на П. Динеков. София, 1962. Бончев, Н. Съчинения. Предговор П. Динеков, подбор и ред. И. Сестримски. София, 1983.
Боршуков, Г. История на българската журналистика 1844-1877, 1878-1885. 2-ро доп. изд. София, 1976. Бурмов, Т. Спомените ми. Дневник. Автобиография. Предговор, съставителство и ко ментар Р. Радкова. София, 1994. Вакарелска-Чобанска, Д. Речник на самоковския говор. София, 2005. Велева, Μ. Марин
Дринов. - Векове, 1982, № 1-2, 139-146. Величкова, Ц. Чешкото влияние за създаването на Българското книжовно дружество в
Браила. - В: История на държавните институции. София, 1984,48-58. Величкова, Цв. Проф. Марин Дринов и Българското книжовно дружество (днес БАН). Документи. - В: Сборник по случай 170-годишнината от рождението на проф. Ма рин Дринов. София, 2009, 77-86. Викторов, А. Е. Собрание рукописей В. И.
Григоровича. Москва, 1879. Вилардуен, Ж. дьо. Завладяването на Константинопол. Превод от старофр. Ив. Божи лов. Предговор и бележки Ив. Божилов. София, 1985. Влахов, Т. Кукуш и неговото минало. София, 1958. Възпоменателен сборник по случай стогодишнината от Освободителната руско-турска война
1877-1878. Документален сборник с подбрани материали от архивите и бъл гарския възрожденски печат 1876-1878. Отг. Ред. Н. Генчев. София, 1979. Гемиджиев, Г. Славянските ръкописи, притежавани от проф. Марин Дринов, и ролята им в научното му творчество. - В: Сборник по случай 170-годишнината от
рожде нието на проф. Марин Дринов. София, 2009, 175-191. Гемиджиев, Г, Б. Ангелов, Д. Гемиджиева. Речник на панагюрския говор. София, 2014. Генов, Р. Английската филантропия в България след Априлското въстание 1876 г. — В: Сборник в чест на 70-годишнината на академик Костантин Косев. София, 2009,
51-68. Генов, Ц. Прояви на националоосвободителни борби в София. -В: София през векове те. T. 1. София, 1989,213-222. 916
Генов, Ц. Славянските комитети в Русия и българското освободително дело (18581878). София, 1986. Генчев, Н. Одеското българско настоятелство. - В: Николай Генчев. Научни трудове. Т. 1. София, 2003. Георгиева, Ел., П. Ненкова. Неофит Рилски и новобългарския книжовен език. - Българ ски език и
литература, 1981, № 3. Гергей, Е. История папства. Перевод с венгерского. Москва, 1996. Геров, Н. Речник на блъгарскый язык с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Т. 1-5. Пловдив, 1895-1904; 2-ро фототипно изд. София, 1978; Допълнение на бъл гарския речник на Найден Геров. Под ред. на Т.
Панчев. София, 1908. Гешева, И. Фамилия графове Пеячевич между легендите и реалността (втората полови на на XVII-XIX век). Историко-генеалогично изсл. София, 2012. Горина, Л. Марин Дринов - историк и обществен деец. София, 2006. Горина, Л. Научната биография на Марин Дринов в писмата му до Адолф
Патера. - Ве кове, 1988, №6, 76-82. Горина, Л. Письма Марина Дринова к родным. - В: Марин Дринов. Исследования харьковских ученых. София, 1991, 155-160. Горина, Л. Професор Марин Дринов - основоположник на българското академично славянознание. София, 2009. Горинов, Н. Марин С. Дринов. Животопис,
научна и обществена дейност. София, 1938. Данова, П. Джовани Киаромани и неговото пътуване от Виена до Бурса през 1659 г. София, 2017. Данчева-Василева, А. Шарл Дюканж и средновековната българска история. - ИПр, 1982, №4, 91-102. Диалог от букви. Кореспонденцията между Μ. Дринов, Гр. Начович, В. Д.
Стоянов, В. Друмев и Т. Пеев. [Ч. 1] (1868-1875). Съст. Корнелия Божанова. София, 2002. Диалог от букви.
Кореспонденцията между Μ. Дринов, Гр. Начович, В. Д. Стоянов, В. Друмев и Т. Пеев. [Ч. 2] (1878-1910). Съст. К. Божанова. София, 2005. Динеков, П. Априлското въстание в неизвестни писма на съвременници. - Отец Паисий, г. X, 1935, кн. 5,183-190; кн. 6, 234-240. Динеков, П. Едно писмо на Конст. Иречек
до Марин Дринов. - Българска мисъл, г. XIV, кн. 4, април 1939, 256 - 259. Динеков, ΙΊ. Към биографията на Марин Дринов. - Българска мисъл, г. XIV, 1939, 420- 424. Динеков, П. Македония в преписката на проф. Μ. Дринов. - Македонски преглед, 1942, кн. 2, 52-84. Динеков, П. Марин Дринов и българското
дружество „Напредък“ във Виена. (Страничка от нашата културна история). - Славянски глас, г. XXVIII, 1934, кн. 3-4,158-169. Динеков, П. Марин Дринов и Нешо Бончев. - Списание на БАН, кн. LVI. Клон историко-филологически и философско-обществен, т. 28, 1937, 178-239. Динеков, П. Писма на Кузман
Шапкарев до проф. Марин Дринов. - Македонски пре глед, 1934, № 2, 25-56; 1935, № 3-4, 93-118. Документи за българската история. Архив на Найден Геров. Т. 1-2. Подреден от Т. Пан чев. Под ред. на Μ. Попруженко. София, 1931-1932. 917
Документи за историята на Българското книжовно дружество в Браила 1868-1876. Под брали и подготвили за печат П. Миятев и Г. Димов. София, 1958. Документи за историята на Българското книжовно дружество. Т. 2. 1878-1911. Съст.: Ив. Снегаров, П. Миятев, Д. Велева, Д. Върблянска и Л. Костадинова.
София, 1968. Документы к истории славяноведения в России (1850-1912). Под ред. Б. Д. Грекова. Москва, Ленинград, 1948. Далапчиев, И. Развой на българското наказателно право от Освобождението до днес. В: 60 години българско правосъдие (1878-1941). Юбилеен сборник. София, 1941, 63-72. Драганов, [I.
Македонско-славянский сборник с приложением словаря. Вып. 1. Москва, 1894. Драганова, Л„ Д. Томова. Благотворителни комитети и помощни акции след потушава нето на Априлското въстание. (Историко-библиографски обзор по документални източници и материали от българския възрожденски периодичен печат). -
Изв. НБКМ, т. XVI (XXII), 1981, 477-508. Дринов, Ал. Поглед от окопите. Сафронов-Дринов, Вл. По следите на моя прадядо. Со фия, 2013. Дринов, Μ. Избрани съчинения. Т. 1-2. Под редакцията на Ив. Дуйчев. София, 1971. Дринов, Μ. Съчинения. Т. 1-3. Под редакцията на В. Златарски. София, 1909-1915.
Дуйчев. Ив. Приносът на Марин Дринов в областта на българската историография. - В: Марин Дринов. Избрани съчинения. T. 1. София, 1971, 7-42. Жечев. Н. Букурещ - културно средище на българите през Възраждането. София, 1991. Жечев, И. Марин Дринов и Кузман Шапкарев (Поглед върху кореспонденцията и
взаи моотношенията им). - Bulgarian Historical Review, 2006, № 1-2, 264-273. Заимова, Р. Предговор. - В: Дюканж,
Шарл. Византийска история. История на импери ята в Константинопол. София, 1992, 5-23. Златарски, В. Юрий Иванович Венелин и значението му за българите 1802-1902. Со фия, 1902. Иванов, В. Марин Дринов до Георги Груев в Цариград. Седем неизвестни писма на българския историк от 1869-70 година. -
Българска мисъл, 193 8, № 10, 627-640. Иванов, Ив. Към въпроса за придобиването на Никифоровия препис на Паисиевата ис тория от проф. Марин Дринов в Пирдоп. - ИПр, 2019, № 3, 36- 47. /Зващенко, В. Ю., С. И. Посохов. Письма Марина Дринова к Константину Гроту (1901 — 1904) - Дриновски
сборник/Дриновський зб1рник, 2011, т. 4, 506-515. Иващенко, В. „Събитията от живота“ в епистоларното наследство на Марин Дринов (Харковският период). - СпБАН, 2018, № 5,27-34. Иващенко, В. Ю. „События жизни“ в эпистолярном наследии Μ. С. Дринова. - В: Bulgarica, Slavica et Rossica. Научный сборник в
честь заслуженного профессора Московского университета Людмилы Васильевны Гориной. Отв. ред. О. А. Ду бовик, П. Е. Лукин (Серия „Историки-слависты МГУ“. Кн. 12). Санкт Петербург, 2019, 130-145. (Труды исторического факультета МГУ. Вып. 135, сер. 2: Истори ческие исследования, 79). Из архива на
Константин Иречек. Преписка с българи. Документа за обществено-поли тическата и културната история на България от 1871 до 1917 г. Т. 1-3. Подбрал и подготвил за печат П. Миятев. София, 1953-1963. 918
Из архива на Найден Геров. Писма, доклади и материали за възраждането на българ ския народ. Кн. 1—2. Кореспонденция с частни лица. Под редакцията на Т. Панчев. София, 1911-1914. Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варнен ска губерния след Освобождението
(1878-1880). Документа и материали. Съст. Б.Дряновски. Варна, 2003. Изследвания в чест на Марин С. Дринов. Под ред. на: А. Бурмов, Д. Ангелов, И. Дуйчев. София, 1960. Илиева, Л. Неразкрити импулси в света на възрожденския българин: „История на Бъл гария“ (1774 г.) на Йохан Готхилд Щритер. - В:
Лингвистиката: история, предиз викателства, перспективи. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Иван Кочев. Отг. ред. Л. Перчеклийски. Благоевград, 2015, 20-29. Иречек, К. Български дневник. Т. 1-2. 2-ро фототипно изд. София, 1995. Иречек, К. Из архива на Константин Иречек. Преписка с
българи. Подбрал и подготвил за печат П. Миятев. T. 1-3. София, 1959. Иречек, К. Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870. Виена 1872 (Притурка към „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ 1, 1873, кн. 7-8). Историко-филологический факультет Харьковского университета за первые
100 лет его существования (1805-1905). Харьков, 1908. Йорданов, В. История на Народната библиотека в София. По случай 50-годишнината й 1879-1929. София, 1930. Казански, Н. Проф. Марин Дринов - публикации за него. - ИПр, 2015, № 1-2,142-163. Карапетров-Черновежд, П. Материали за описание на град
Панагюрище и околните му села. 2-ро изд. София, 2013 (1-во изд. 1893). Кирил, патриарх Български. Екзарх Антам
(1816-1881). София, 1956. Кирилова, А. „Турският шпионаж“ сред българите през 1868-1869 г. и тяхното рево люционно движение (Някои аспекта около финансирането му). - В: SINE IRA ET STUDIO. Изследвания в памет на проф. Зина Маркова. София, 2010, 211-226. Кирилова, А., Ив. Георгиева, Г. Николов, Ж.
Пимпирева, Й. Тянкова, К. Атанасова, Пл. Митев. Армъните в България. София, 1998. Конев, И. Райко Жинзифов. - Известия на Института за българска литература, 1958, кн. 7, 151-231. Косев, К. Професор Марин Дринов - създател на Българската академия на науките. В: Сборник по случай 170-годишнината от
рождението на проф. Марин Дринов. София, 2009, 11-15. Косев, К, Н. Жечев, Д. Дойное. История на Априлското въстание. София, 1976. Косев, К, Ст. Дойное. Освободителната война 1877-1878 г. и българската национална революция. София, 1988. Крачунов, Кр. Марин Дринов (1838-1906). Живот и дейност. София,
1938. Куделко, С. Μ., С. И. Посохов. Харьков в 70-е гг. XIX - начале XX вв. (Социокультурный контекст творчества Марина Дринова). - Дриновски сборник/ Дриновський зб!рник, 2008, т. 2, 265—268. Куманов, Μ. Проф. Марин Дринов и Стефан Стамболов. - Сборник по случай 170-годишнината от рождението на
проф. Марин Дринов. София, 2009, 37-51. 919
Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900. Лаптева, Л. Марин Дринов и его связи с чешским ученым Адольфом Патерой (По пи сьмам Μ. С. Дринова). - Дриновський зб1рник, 2009, т. 3,400^106. Левкова-Мучинова, Μ. Обществената и научната проблематика в кореспонденцията на Марин Дринов и
Григор Начович. - СпБАН, 2018, кн. 5, 40-44. Литературен архив. Т. 9. Йоаким Груев. Подготвил за печат с предговор и обяснителни бележки Цв. Нанова. София, 1989. Ляпунов, Б. Μ. Краткий очерк научной деятельности Μ. С. Дринова. Список ученых трудов Μ. С. Дринова. - В: Почесть. Сборник статей по
славяноведению, посвя щенных Μ. С. Дринову его учениками и почитателями. Под ред. Μ. Г. Халанского. Харьков, 1908. Ляпунов, Б. Μ. Краткий очерк ученой деятельности академика Игнатия Викентьеви ча Ягича. - Летопись Историко-филологического общества при Новороссийском университете, 1901, т. 9,
399—440. Марин Дринов: Исследования харьковских ученых, посвященные 150-летию со дня его рождения. София, 1991. Марин Дринов 1838-1906. 150 години от рождението му. Биобиблиографски указател и документално наследство. Съст. П. Чолов, В. Мазманьянц. София, 1990. Марин Стоянович Дринов - профессор
Харьковского университета: Библиографиче ский указатель работ на русском языке. Харьков, 1985. Марков, Ив. Хаджи Иван(чо) хаджи Пенчович. Мит и реалност. София, 2013. Маркова, 3. Българската екзархия (1870-1879). София, 1989. Маркова, 3. Една проява на международна солидарност в защита на
пострадалите през 1876 г. българи. - ВИС, 1983, № 5, 104-110. Миладинова, Ел., Цв. Величкова, Ст. Пинтев. Новооткрито
оригинално писмо напроф. Марин Дринов. - СпБАН, 2004, № 6, 73-74. Милев, Н. Един неиздаден документ за българската история. - Известия на историче ското дружество, 1915, № 4, 93-94. Минкова, Л. Захари Княжески - един от първите. София, 2012. Минкова, Л. Переписка Викентия В. Макушева с Марином Ст.
Дриновым 1868-1878 гг. - Bulgarian Historical Review, 1981, № 1-2, 180-213. Минкова, Л. Писмата на Μ. Дринов до О. Μ. Бодянски и Н. А. Попов, съхранявани в архивите на CCCR - Изв. на НБКМ, 1972, № 13, 287-301. Минкова, Л. Осип Максимович Бодянски и Българското възраждане. София, 1978. Минчев, Н., П.
Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878— 1987. София, 1989. Мирчева, К. Някои наблюдения върху външнополитическата активност на българската емиграция 1867-1869 г. Щрихи към портрета на Григор Д. Начович. - ИПр, 1996, кн. 5, 3-28. Начов, Н. Цариград като културен център на
българите до 1877 година. - СбБАН, Клон историко-филологически и философско-обществен, 1925, кн. 19. Никитин, С. А. Переписка Μ. С. Дринова с русскими учеными. - В: Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, 205-216. Никитин, С. А. Письма и записки Н. А. Киреева о балканских событиях 1876
года. - В: Славянский сборник. Славянский вопрос и русское общество в 1867-1876 годах. Москва, 1948, 112-117. 920
Никитин, С. А. Славянские комитеты в России в 1858-1876 годах. Москва, 1960. Никулина, Μ. В. Письма Μ. С. Дринова - В. В. Макушеву (1870-1875 гг.). - Советское ■ славяноведение, 1974, № 2, 64-69. Никулина, Μ. Писма от последните години а Μ. С. Дринов. - Векове, 1985, № 5, 70-75. Освобождение
Болгарии от турецкого ига 1877-1879. Т. 1-3. Москва, 1964-1967. Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Никифоров препис от 1772 г. Подгот вил за печат Б. Ст Ангелов. София, 1961. Панайотов, Ив. Отзвукът от Априлското въстание в Англия. - ИзвНБКМ, 1961, т. 1 (7), 159-211. Пантев, А.
Българският въпрос във Великобритания. 1876-1878. София, 1981. Паскалева, В. Демократичната общественост в Западна Европа и Освобождението на България. - В: Освобождението на България от турско иго 1878-1958. Сборник статин. София, 1958, 44-81. Паскалева, В. Марин Дринов - основател на българската
историческа наука. Избрани страници от неговия живот. - В: Сборник по случай 170-годишнината от рожде нието на проф. Марин Дринов. София, 2009, 16-28. Паскалева, В. Принос към биографията на Марин Дринов. - В: Изследвания в чест на Марин С. Дринов. София, 1960, 9-50. Пенчев, В. Българо-чешки
фолклористични контакти през Възраждането (60-те и 70-те години на XIX век). София, 1994. Петков, П. Българската православна църква и държавната власт в Княжество/Царство България 1878-1912 г. (Институционални отношения). Велико Търново, 2012. Почесть. Сборник статей по славяноведению, посвященных
профессору Марину Сте пановичу Дринову его учениками и почитателями. Сборник Историко-филологи ческого общества,
состоящего при Императорском Харьковском Университет. Т. 15. Изд. под ред. проф. Μ. Г. Халанскаго. Харьков, 1908. Посохов, С. Марин Дринов и Харковският университет: историографски бележки. - СпБАН, 2018, №5, 18-26. Посохов, С. Творческое наследие Марина Дринова: Попытка систематизации. - В: Сборник
по случай 170-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов. Со фия, 2009, 87-94. Първанов, П. Марин Дринов и Стефан Савов Бобчев. - Дриновський зб1рник, 2013, т. 6, 199-202. Първанов, П. Славянин в родината си, българин в чужбина. Биография на Стефан С. Бобчев. София, 2019. Рачева, В. Политики
на границата: 1877-1878. Един документ на Марин Дринов. - В: Империи, граници, политики (XIX - началото на XX век). Сборник с материали от международна научна конференция, Софийски университет „Св. Климент Охрид ски“, 27 и 28 февруари 2015 г. Съставителство и научна редакция: Пл. Митев и В. Рачева.
София, 2016, 180-186. Рендина, К. Ватиканът: история и тайни. Превод от италиански С. Тодоров. София, 2006. Романска, Цв. Марин Дринов като етнограф и фолклорист. - В: Изследвания в чест на Марин С. Дринов. София, 1960, 145-167. Русия и възстановяването на българската държавност (1878-1885). Ред.
колегия: Бу— жашка, Б., В. П. Козлов и др. Поредица „Архивите говорят“. T. 47. София, 2008. 921
Pummiix, А. Ф. Славянский мир. Историко-географическое и этнографическое изследование. Варшава, 1885. Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов. 1869-1899. София, 1900. Сборник по случай 170-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов. Под ре дакцията на Ил. Тодев, Μ. Станчев, Р. Радкова,
С. Страшнюк. София, 2009. Симеонова, Р. Кореспонденцията между проф. Марин Дринов и Димитър Ризов във връзка с проектираното издаване на „Македонский календар“, съхранявана в бъл гарския исторически архив на Народната библиотека „Кирил и Методий“. - В: Марин Дринов. Материали от българо-съветска
научна конференция „150 години от рождението на Μ. Дринов“ и „ПО години Народна библиотека „Кирил и Мето дий“. Под редакцията на: Μ. Велева и Е. Харбова. София, 1989, 203-208 ( 'имеонова, Р. „Македонский календар“ и участието на българската интелигенция в културно—просветното движение в Македония
(1889-1890 г.). - Изв. на Държавните архиви, 1990, кн. 60, 307-355. Cue. В. Кореспонденция на д-р Константин Йос. Иречек с Марин Дринов. - В: Годиш ник на Народната библиотека в София за 1923 г. София, 1924, 121-281. Снегаров, Ив. История на Охридската архиепископия-патриаршия. 2-ро фототипно изд.
София, 1995. Соленкова, Л. Априлското въстание в кореспонденцията на Марин Дринов: „Повеет славна за моите панагюрци“ [С приложени извадки от 77 писма]. - Дриновський зб1рник, 2013, т. 6, 288-351. Соленкова, Л. Как „загина“ Васил Д. Стоянов на Балкана? - HOMO BOHEMICUS, 2016, № 1-2, 82-91.
Соленкова, Л. Марин Дринов и Адолф Патера през призмата на тяхната кореспондевция. - Slavia, 2016, № 1, 59-85.
Соленкова, Л. Перущенската епопея от 1876 г. в един малко известен доклад на Николай А. Киреев до славянския комитет в Петербург, Русия. - В: Перущица, гласове от миналото, настоящето и бъдещето. T. 11. Пловдив, 2016, 69-90. Спомени за Учредителното събрание от 1879 г. Съставители: Ел. Стателова, 3.
Маркова. София, 1979. Стателова, Ел. Иван Евстратиев Гешов или трънливият път на съзиданието. София, 1994. Стателова, Ел., Р. Попов, В. Танкова. История на българската дипломация 1879-1913. София, 1994. Страшимиров, Д. История на Априлското въстание. 2-ро фототипно изд. София, 1998. Тодев, Ил.
Възгледът на Марин Дринов за Българското национално възраждане. - В: Сборник по случай 170-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов., 135-142. Тодев, Ил. Църковният въпрос. — В: История на българите. Т. 2. Късно средновековие и Възраждане. София, 2004, 611-668. Тодев, Ил., Д. Христов, Й.
Гешева, Н. Поппетров. История на Българската академия на науките. Първа част: 1869-1947 г., София, 2015. Тодоров, Г. Д. Професор Марин С. Дринов и държавният преврат в Княжество България през 1881 г. - Изв. на Института за история, 1966, т. 16-17, 233-268. 922
Токушев, Д. История на новобългарската държава и право 1878-1944. София, 2008. Томова, Д. Стефан СавовБобчев-животи дело. - В: Стефан Савов Бобчев (1853-1940). Живот и дейност. Юбилеен сборник. София, 1999, 7-24. Тонев, В. Александър В. Рачински и учебното дело в България след Кримската война. -
Във: В памет на академик Михаил Димитров. Изследвания върху Българското възраждане. София, 1974, 269-286. Тонев, В. Руското консулство във Варна и новобългарското образование. - В: Българско то възраждане и Русия. София, 1981, 549-573. Улунян, А. А. Деятели болгарского национально-освободительного
движения XVIIIXIX вв. Биобиблиографический словарь. T. 1-2. Москва, 1996. Учредителното събрание 1879 г. Документи. Съставители: Огнян Пунев, Мариана Ле чева, Светла Левакова, Наталия Живкова, Наташа Михайлова, Иван Шандански, Иванка Гезенко, Малинка Добрева. София, 2004. Франчук, В. Ю. Материалы к
биографии Μ. Дринова. - В: Марин Дринов: Исследова ния харьковских ученых, посвященные 150-летию со дня его рождения. София, 1991, 126-154. Френски пътеписи за Балканите (XV-XVI в.). Съст. и ред. Б. Цветкова. София, 1975. Хавранкова, Р. Писмата на Марин Дринов до Адолф Патера. - В: Изследвания в
чест на Марин С. Дринов. София, 1960, 217-221. Харитонов, X. Стари мерки, теглилки и монета в България (VII-XX век). В. Търново, 2004. Христов, Д. Началото: Българското книжовно дружество в Браила (1869-1878). - В: История на Българската академия на науките. I част: 1869-1947 г. София, 2015, 19-61.
Христов, С. Пиротският окръг и неговото население. - СбНУНК, 1894, № 11,287-325. Цанков, Ст. Българската
православна църква от основаването й до настоящето време. -ГСУ-Бф, т. 16, 1938/1939, №6, 1-372. Цветкович Б., Й. Наги. Трудовете на професора д-р Константин И. Иречек. София, 1906. Чолаков, В. Български народен сборник. Болград, 1872; 2-ро изд. Кюстендил, 2005. Шишманов, Ив. Кузман Шапкарев и Марин Дринов. - Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 3,51-80. Шопов, А. П. Панагюрци в Цариград през Възраждането. Справочник. 2-ро прераб. изд. Панагюрище, 2015. Chrobâk, T. Pour la Patrie, Pour les Slaves. Les slavisants français et leur rôle publique (1863-1920). Thâse de doctorat de l’Université sous la direction de Μ. Bernard Michel de l’Institut Renouvin de l’Université Panthéon-Sorbonne (Paris I) et de Mme. Lud’a Klusâkovâ de la Faculté des Lettres de l’Universite Charles de Prague. 2008, 108-111. Genov, R. Lady Emily Anne Strangford and the Image of British Philanthropy in Bulgaria. In: The Case for Women: Britain and Europe. Sofia, 2001,247-259. Davidova, E. Gender and Culture in the Turkish Province: The Observations of a Russian Woman Traveller (1868). - Aspasia. The International Yearbook of Central, Eastern, and Southeastern European Women’s and Gender History, 2012, No 6, 79-95. 923
Jirecek, К. Заселение Балканского полуострова Славянами. Сочинения Μ. С. Дринова. Издание общества истории и древностей российских при Московском универси тете. Москва 1873. 176 s. (О sobë о Чтениях общества, 1872, sv. 4). - Casopis Musea krâlovstvi Ceského, 48, 1874, No 4, 502-508. Safarik, P. J.
Pamâtky drevniho pisemnictvi Jihoslovanûv. Dil predchozi. Doplnky zpozûstalosti Safarikovy upravil Josef Jirecek. 2. vyd. Praha, 1873 [1. vyd. Praha, 1851]. Tieftrunk. K. Dëjiny Matice ëeské. VPraze, 1881. Енциклопедии и речници .Антична литература. Енциклопедичен справочник. Съставители: Б.
Богданов, А. Нико лова. София, 1988. Българска възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовни ци, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, воен ни. Енциклопедия. Съставители: Н. Генчев, К. Даскалова. София, 1988. Българска енциклопедия А. Я.
София, 1999. Георгиев. Г Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник. София, 1986. Гергова. А. Васил Чолаков. - В: Българска книга: енциклопедия. Pensoft Publishers, 2004, 476-477. Геров, Н. Речник на българския език. Т. 1-6. София, 1976. Голяма енциклопедия България. Т. 1-12. Гл.
ред. В. Гюзелев. София, 2011-2012. Димитров, И. Съединението 1885. Енциклопедичен справочник, София, 1985. Енциклопедия „България“. Т. 1-7. София, 1978-1996. Енциклопедия „Дарителството“. Дарителски фондове и фондации в България 1878— 1951. Т. 1-3. Съставители: В. Николова, Р. Стоянова. София, 2011.
Енциклопедия на българската възрожденска литература. Отг. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 1996. Палангурски, Μ.
Адвокати, управление, политика (1879-2016). Б.м., 2016. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. Със тавители: Ст. Илчев, А. Иванова, Анг. Димова, Μ. Павлова. Под ред. на Ст. Илчев. София, 1974. Ottûv slovnik naucnÿ. Dil 1-28. Praha, 1888-1909. Ottûv slovnik naucnÿ nové doby. Dil 1-6. Praha, 1930-1943. Интернет източници Александрова, H. Една „европейка“ в турската провинция или какво виждат же ните. - Достъпно в: https://bulgl8.com/?p=524 Аретов, Н. Един епизод от живота на Клотилда Цветишич в София и неговият образ в българската книжнина. - https://aretov.queenmab.eu/archives/reception/79-thecivilizer-miunderstud.html 924
Ламански, В. И. Непорешенный вопрос. Болгарское наречие и письменность в 16-17 веках. - Журнал Министерства Народного Просвещения. Ч. 143, 1869, № 7-8, с. 349-378, www.prlib.ru/item/351231 [последно посещение: 27.08.2018]. Лопухин, А. П. Православная богословская энциклопедия или Богословский энцикло педический словарь. Т. 10: Киннамон - Кион [последно посещение: 5. XI. 2018], https://azbyka.ru/otechnik/Lopuhin/pravoslavnaja-bogoslovskaja-entsiklopedija-ilibogoslovskij-entsiklopedicheskij-slovar-tom-lO-kinnamon-kion/89 Първанов, П. Стефан Савов Бобчев - жизнен и творчески път. Благоевград, 2012. Ди сертация, достъпна в електронната библиотека на УНСС - http://www.unwe.bg/ library/bg/ Радев, Ив. Поглед към т.нар. Бобчев препис на „История славянобългарска“. - https:// liternet.bg/publish2/ivanradev/bobchev-prepis.htm [последно посещение: 27.12.2018]. Спасов, Р. Стоян Дринов. - https://liternet.bg/publish8/rspasov/stdrinov.htm [последно по сещение: 17.07.2022]. Энциклопедический словар Ф. А. Брокгауза и И. А. Ефрона, -https://dic.academic.ru/dic. nsf/brokgauz_efron [последно посещение: 1.01.2019]. 925 |
| any_adam_object | 1 |
| any_adam_object_boolean | 1 |
| author2 | Christov, Dimităr Kostadinov 1932- |
| author2_role | edt |
| author2_variant | d k c dk dkc |
| author_GND | (DE-588)120165376 (DE-588)121860299 |
| author_facet | Christov, Dimităr Kostadinov 1932- |
| building | Verbundindex |
| bvnumber | BV049047703 |
| ctrlnum | (OCoLC)1422422032 (DE-599)BVBBV049047703 |
| edition | Părvo izdanie |
| format | Book |
| fullrecord | <?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>03350nam a2200577 c 4500</leader><controlfield tag="001">BV049047703</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="005">20240122 </controlfield><controlfield tag="007">t</controlfield><controlfield tag="008">230712s2023 bu a||| |||| 00||| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9786192452551</subfield><subfield code="9">978-619-245-255-1</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)1422422032</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV049047703</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rda</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="044" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">bu</subfield><subfield code="c">BG</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-12</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">OST</subfield><subfield code="q">DE-12</subfield><subfield code="2">fid</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">880-04</subfield><subfield code="a">Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g.</subfield><subfield code="b">= Letters, telegrams, reports 1859-1905</subfield><subfield code="c">Marin Drinov ; săstaviteli Dimităr Christov [und fünf weitere]</subfield></datafield><datafield tag="246" ind1="1" ind2="1"><subfield code="a">Letters, telegrams, reports 1859-1905</subfield></datafield><datafield tag="250" ind1=" " ind2=" "><subfield code="6">880-03</subfield><subfield code="a">Părvo izdanie</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">880-05</subfield><subfield code="a">Sofija</subfield><subfield code="b">Izdatelstvo na BAN "Prof. Marin Drinov"</subfield><subfield code="c">2023</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">900 Seiten</subfield><subfield code="b">Illustrationen, Faksimiles</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Literaturverzeichnis Seite 915-925</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">Text bulgarisch</subfield></datafield><datafield tag="546" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">Kyrillisch</subfield></datafield><datafield tag="600" ind1="1" ind2="7"><subfield code="a">Drinov, Marin S.</subfield><subfield code="d">1838-1906</subfield><subfield code="0">(DE-588)120165376</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="655" ind1=" " ind2="7"><subfield code="0">(DE-588)4146609-3</subfield><subfield code="a">Briefsammlung</subfield><subfield code="y">1859-1905</subfield><subfield code="2">gnd-content</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="0"><subfield code="a">Drinov, Marin S.</subfield><subfield code="d">1838-1906</subfield><subfield code="0">(DE-588)120165376</subfield><subfield code="D">p</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2=" "><subfield code="5">DE-604</subfield></datafield><datafield tag="700" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-01</subfield><subfield code="a">Drinov, Marin S.</subfield><subfield code="d">1838-1906</subfield><subfield code="e">Sonstige</subfield><subfield code="0">(DE-588)120165376</subfield><subfield code="4">oth</subfield></datafield><datafield tag="700" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">880-02</subfield><subfield code="a">Christov, Dimităr Kostadinov</subfield><subfield code="d">1932-</subfield><subfield code="0">(DE-588)121860299</subfield><subfield code="4">edt</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Register // Personenregister</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Register // Ortsregister</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Literaturverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">700-01/(N</subfield><subfield code="a">Дринов, Марин С.</subfield><subfield code="o">th</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2=" "><subfield code="6">700-02/(N</subfield><subfield code="a">Христов, Димитър Костадинов</subfield><subfield code="4">edt</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2=" "><subfield code="6">250-03/(N</subfield><subfield code="a">Първо издание</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1="1" ind2="0"><subfield code="6">245-04/(N</subfield><subfield code="a">Писма, телеграми, докладни записки 1859-1905 г.</subfield><subfield code="c">Марин Дринов ; съставители Димитър Христов ...</subfield></datafield><datafield tag="880" ind1=" " ind2="1"><subfield code="6">264-05/(N</subfield><subfield code="a">София</subfield><subfield code="b">Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов"</subfield><subfield code="c">2023</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="f">sla</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="q">BSB_NED_20240122</subfield></datafield><datafield tag="999" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-034310116</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">370.9</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09034</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">370.9</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09041</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">370.9</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09034</subfield><subfield code="g">477</subfield></datafield></record></collection> |
| genre | (DE-588)4146609-3 Briefsammlung 1859-1905 gnd-content |
| genre_facet | Briefsammlung 1859-1905 |
| id | DE-604.BV049047703 |
| illustrated | Illustrated |
| index_date | 2024-07-03T22:20:42Z |
| indexdate | 2024-07-10T09:53:45Z |
| institution | BVB |
| isbn | 9786192452551 |
| language | Bulgarian |
| oai_aleph_id | oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-034310116 |
| oclc_num | 1422422032 |
| open_access_boolean | |
| owner | DE-12 |
| owner_facet | DE-12 |
| physical | 900 Seiten Illustrationen, Faksimiles |
| psigel | BSB_NED_20240122 |
| publishDate | 2023 |
| publishDateSearch | 2023 |
| publishDateSort | 2023 |
| publisher | Izdatelstvo na BAN "Prof. Marin Drinov" |
| record_format | marc |
| spelling | 880-04 Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 Marin Drinov ; săstaviteli Dimităr Christov [und fünf weitere] Letters, telegrams, reports 1859-1905 880-03 Părvo izdanie 880-05 Sofija Izdatelstvo na BAN "Prof. Marin Drinov" 2023 900 Seiten Illustrationen, Faksimiles txt rdacontent n rdamedia nc rdacarrier Literaturverzeichnis Seite 915-925 Text bulgarisch Kyrillisch Drinov, Marin S. 1838-1906 (DE-588)120165376 gnd rswk-swf (DE-588)4146609-3 Briefsammlung 1859-1905 gnd-content Drinov, Marin S. 1838-1906 (DE-588)120165376 p DE-604 880-01 Drinov, Marin S. 1838-1906 Sonstige (DE-588)120165376 oth 880-02 Christov, Dimităr Kostadinov 1932- (DE-588)121860299 edt Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Register // Personenregister Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Register // Ortsregister Digitalisierung BSB München 19 - ADAM Catalogue Enrichment application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Literaturverzeichnis 700-01/(N Дринов, Марин С. th 700-02/(N Христов, Димитър Костадинов edt 250-03/(N Първо издание 245-04/(N Писма, телеграми, докладни записки 1859-1905 г. Марин Дринов ; съставители Димитър Христов ... 264-05/(N София Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов" 2023 |
| spellingShingle | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 Drinov, Marin S. 1838-1906 (DE-588)120165376 gnd |
| subject_GND | (DE-588)120165376 (DE-588)4146609-3 |
| title | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 |
| title_alt | Letters, telegrams, reports 1859-1905 |
| title_auth | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 |
| title_exact_search | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 |
| title_exact_search_txtP | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 |
| title_full | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 Marin Drinov ; săstaviteli Dimităr Christov [und fünf weitere] |
| title_fullStr | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 Marin Drinov ; săstaviteli Dimităr Christov [und fünf weitere] |
| title_full_unstemmed | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. = Letters, telegrams, reports 1859-1905 Marin Drinov ; săstaviteli Dimităr Christov [und fünf weitere] |
| title_short | Pisma, telegrami, doklabni zapiski 1859-1905 g. |
| title_sort | pisma telegrami doklabni zapiski 1859 1905 g letters telegrams reports 1859 1905 |
| title_sub | = Letters, telegrams, reports 1859-1905 |
| topic | Drinov, Marin S. 1838-1906 (DE-588)120165376 gnd |
| topic_facet | Drinov, Marin S. 1838-1906 Briefsammlung 1859-1905 |
| url | http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000001&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000003&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000005&line_number=0003&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=034310116&sequence=000007&line_number=0004&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |
| work_keys_str_mv | AT drinovmarins pismatelegramidoklabnizapiski18591905gletterstelegramsreports18591905 AT christovdimitarkostadinov pismatelegramidoklabnizapiski18591905gletterstelegramsreports18591905 AT drinovmarins letterstelegramsreports18591905 AT christovdimitarkostadinov letterstelegramsreports18591905 |