Muzikata v bălgarskoto radio: 1930 - 1944
Gespeichert in:
| 1. Verfasser: | |
|---|---|
| Format: | Buch |
| Sprache: | Bulgarian |
| Veröffentlicht: |
Sofija
Izdat- "Petko i Penčo Slavejkovi"
2010
|
| Ausgabe: | 1. izd |
| Schlagworte: | |
| Online-Zugang: | Inhaltsverzeichnis Abstract |
| Beschreibung: | In kyrill. Schr., bulg. - Zsfassung in engl. Sprache u.d.T.: Music in Bulgarian radio |
| Beschreibung: | 393 S. Ill., Notenbeisp. |
| ISBN: | 9789549730173 |
Internformat
MARC
| LEADER | 00000nam a2200000 c 4500 | ||
|---|---|---|---|
| 001 | BV036738257 | ||
| 003 | DE-604 | ||
| 005 | 20140902 | ||
| 007 | t | ||
| 008 | 101025s2010 agl| |||| 00||| bul d | ||
| 020 | |a 9789549730173 |9 978-954-9730-17-3 | ||
| 035 | |a (OCoLC)705928032 | ||
| 035 | |a (DE-599)BVBBV036738257 | ||
| 040 | |a DE-604 |b ger |e rakwb | ||
| 041 | 0 | |a bul | |
| 049 | |a DE-12 | ||
| 084 | |a 7,41 |2 ssgn | ||
| 100 | 1 | |a Radoslavova-Dojčeva, Antoaneta |e Verfasser |0 (DE-588)1028305486 |4 aut | |
| 245 | 1 | 0 | |a Muzikata v bălgarskoto radio |b 1930 - 1944 |c Antoaneta Radoslavova-Dojčeva |
| 250 | |a 1. izd | ||
| 264 | 1 | |a Sofija |b Izdat- "Petko i Penčo Slavejkovi" |c 2010 | |
| 300 | |a 393 S. |b Ill., Notenbeisp. | ||
| 336 | |b txt |2 rdacontent | ||
| 337 | |b n |2 rdamedia | ||
| 338 | |b nc |2 rdacarrier | ||
| 500 | |a In kyrill. Schr., bulg. - Zsfassung in engl. Sprache u.d.T.: Music in Bulgarian radio | ||
| 648 | 7 | |a Geschichte 1930-1944 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 650 | 0 | 7 | |a Hörfunk |0 (DE-588)4025408-2 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 650 | 0 | 7 | |a Musiksendung |0 (DE-588)4306425-5 |2 gnd |9 rswk-swf |
| 651 | 7 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |2 gnd |9 rswk-swf | |
| 689 | 0 | 0 | |a Bulgarien |0 (DE-588)4008866-2 |D g |
| 689 | 0 | 1 | |a Hörfunk |0 (DE-588)4025408-2 |D s |
| 689 | 0 | 2 | |a Musiksendung |0 (DE-588)4306425-5 |D s |
| 689 | 0 | 3 | |a Geschichte 1930-1944 |A z |
| 689 | 0 | |5 DE-604 | |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB Muenchen |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000003&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Inhaltsverzeichnis |
| 856 | 4 | 2 | |m Digitalisierung BSB Muenchen |q application/pdf |u http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000004&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |3 Abstract |
| 940 | 1 | |n oe | |
| 942 | 1 | 1 | |c 780.9 |e 22/bsb |f 09044 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 791.409 |e 22/bsb |f 09044 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 791.409 |e 22/bsb |f 09043 |g 499 |
| 942 | 1 | 1 | |c 780.9 |e 22/bsb |f 09043 |g 499 |
| 943 | 1 | |a oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-020655762 | |
Datensatz im Suchindex
| _version_ | 1806960775738163200 |
|---|---|
| adam_text |
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
/ 11
„РОДНО РАДИО"
(1930-1934)
Музиката в програмата на „Родно радио"
/17
Моделът на радиопрограмата
/ 29
Концерти от грамофонни йлочи
/ 29
Концерти „на живо"
/ 35
Предавания от страната и чужбина
/ 46
Музикални изпълнители пред микрофона на „Родно радио"
/ 54
Оперни певци
/ 54
Инструменталисти
/ 61
Камерни състави
/ 69
Изпълнители на народна музика
/ 71
Популярна и танцова музика
/ 75
Специализирани предавания за музика
/ 84
Първи прояви на музикална раднокритика
/ 92
ДЪРЖАВНО „РАДИО СОФИЯ"
(1935-1944)
Тенденции в развитието на държавното Радио София
/ 97
1935
г.
-
приемственост и нововъведения
/ 97
Нови програмни идеи и утвърждаване на национален облик
/ 103
Големите личности в Радио София
/ 129
Димитър Ненов
/ 129
Боян Икономов
/ 142
Владимир Аврамов
/ 150
Парашкев Хаджиев
/ 153
Марин Големинов
/ 156
Първи радиосъстави
/159
Състави за популярна и джаз музика
/ 160
Камерни състави
/ 169
Фолклорни състави
/179
Детски състави
/ 192
Музикалният фолклор
/ 198
Новите изпълнители пред микрофона на Радио София
/ 222
Забавна и танцова музика
/ 251
Мястото на жанра в програмата
/ 251
Български композитори и изпълнители
/ 258
Музикално-текстовите предавания
/ 265
Концерт
с
въведение
/ 265
Музикална сказка
/ 267
Личността на водещия
/ 269
Музикален портрет, музикални новини
/ 296
Премиерни изпълнения в програмата
/ 301
Радиопремиери на чужда музика
/ 301
Радиопремиери на български творби
/ 313
Български творби, създадени за радиопрограмата
/ 326
Солови художествени песни
/ 326
Вокално-инструментални цикли
/ 328
Музика за деца
/ 344
Емисиите за чужбина
(1936-1944) / 354
Радио София и другите медии
/ 366
Радиото и печатните издания
/ 366
Радио София и чуждите радиостанции
/374
Заключение
/ 382
Резюме на английски
/ 385
От издателството: Емилия Коралова, „Години за музика"
/ 389
О
МУЗИКАТА В БЪЛГАРСКОТО РАДИО
Music in Bulgarian Radio
(1930-1944)
This book is dedicated to the music in the programme of Bulgarian Radio
in the period
1930-1944.
The first date is linked to the beginning of
radio broadcasts in Bulgaria, the second marks the start of an intensive
development in which Radio Sofia established itself as a national
institution with European dimensions and a vivid presence in Bulgarian
public life.
Chapter One deals with the earliest period of the history of Radio in
Bulgaria
(1930-1934),
when it was called after the association "Native
Radio". The first broadcasts were launched in May
1930
and the analysis
of this stage reveals the efforts of the pioneers to model the programme
in four-day broadcasts weekly. The next years
( 1931 -1934)
highlight the
establishment of the programme scheme, which was gradually expanded.
The programme "opened up" to life in the capital through live broadcasts
from St. Alexander Nevsky Cathedral, the Military Club, Slavianska
Besseda and BIAD. Broadcasts of musical and socially important events
outside Sofia began in
1934
and the radio programme focused on the
best achievements of performing art in Bulgaria. Concerts were given
priority in the programme scheme, played either
ířom
gramophone
records or broadcast live. All Bulgarian musicians of the time performed
for free for the Radio, and the organisers aimed to include the best known
names, who had studied or guest performed abroad. They shared their
experience and promoted the performance of Bulgarian folk songs and
arias from operas of Bulgarian composers in their programmes. The live
concerts helped to raise the standard of the music programme to a good
European level. One memorable event of the time was the live broadcast
of the full opera performance of Borodin's Prince Igor, which marked
the start of broadcasts from the opera house.
The period
1930-1934
was characterised by the appearance of a
number of combined music and text broadcasts such as music lectures, the
first music education cycle, etc. The "Evening of Bulgarian Composers"
(1932)
marked the start of broadcasts devoted to Bulgarian creative
artists, but there were also evenings of Brahms, Wagner,
Rachmaninov,
modern French music, etc. Popular and dance music in all its genre
varieties
-
from gramophone records to live broadcasts from the capital's
various entertainment spots, also had their place in the programmes of
"Native Radio".
In the period
1930-1934
the national image of the programme was
shaped mainly by the performers. European music predominated, with
a focus on musical stage genres. The highlights were the broadcasts
MUSIC W BULGARIAN RADIO
(№0-1944) 30*
from and for abroad, marking the start of cooperation with foreign radio
stations
-
Belgrade, Istanbul, Ankara, Ljubljana, Bucharest, Zagreb.
Chapter Two traces the development of Radio Sofia in the period
1935-1944.
With an ordinance and law on the radio, approved by a decree
of King Boris III on
25.01.193 5,
radio transmission in Bulgaria passed into
the hands of the state. The first section analyses the active enrichment and
growth of the programme. Music retained its dominant share, accounting
for
80%
of the programme scheme. The new management embarked on
the establishment of a national and at the same time European image of
the state institution. The executive team targeted a much broader audience
-
with different tastes, interests and cultural level. The music curator
Dimiter Nenov was a key figure in the implementation of innovative
solutions. What he was able to accomplish in a period of two years had a
major impact on the music production of the Radio in the next decades.
Nenov was able to attract Bulgaria's leading performers, theoreticians,
composers, musicologists and ethno-folklorists to it.
The new programme scheme was launched on
10.11.1935.
Its
aims were two-fold
-
increasing the amount of daily broadcasts and
programming new stable fixtures. They included the concerts in the
"Choral
compositions"
programme and the daily broadcasts of folk
music. In
1936-1937
the record stock was repeatedly increased and a
Radio library of records and tapes was created. Besides the national look
of the music programme, a number of cultural trends were established
-
Balkan, Slavic, western European.
In
1938
the Radio's record stock already boasted
7,000
records.
The foundations of a library of music scores were also laid. The Music
Department of Radio Sofia was headed by
Boyan Ikonomov,
whose
work proved decisive for the future development of the programme.
Large-scale initiatives were implemented, among which seven cycles
are worth noting. They encompassed the whole of
1939.
For example,
the cycle dedicated to the work of Beethoven included
70
concerts and
was a huge programme initiative for its time. There were more live
broadcasts of concerts of the Royal military symphony orchestra from
the Bulgaria Hall.
In
1940-1941,
when the war had engulfed the whole of Europe,
programmes and concerts appeared in line with the socio-political
changes in Bulgaria. A novelty in the programme were the "Listener's
Choice" concerts based on the German model, as well as the special
broadcasts for the Bulgarian soldiers and army.
In
1942
the Radio's stock already numbered over
15,000
records
and the technical services made Decelith records. Every Monday
Sofia National Opera spectacles were broadcast live. The bombings in
2OK
музиклтаввьлгарскоторадио
January
1944
and the subsequent evacuation to
Novi Han
created many
difficulties. In these conditions music had the greatest relative share in
the radio programme and continued to define its appearance.
The section "Great Personalities" devotes special place to the
exceptional contribution of D. Nenov and B. Ikonomov. The work of
Vladimir Avramov, Parashkev Hadjiev and
Marin Goleminov
and their
multifarious presence in the programme is analysed in detail.
The section "The First Radio Ensembles
"
focuses on the popular
and jazz music ensembles, chamber orchestra, instrumental and vocal
folklore formations, created for the needs of the programme, as well as
on children's vocal groups. The attraction of outside performers and the
formation of radio music ensembles and their programme functions are
presented systematically with the respective names, dates and production
genres and themes.
"Music Folklore in the Radio Programme" is the section which
highlights the enormous work ofRadio Sofia for attracting folk performers
to the microphone and for collecting and processing traditional Bulgarian
music. In the period
1935-1940,
the volume of Bulgarian music folklore
progressively grew and the Radio established itself as the sole and most
powerful institute in Bulgaria, popularising professionally mastered and
authentic folk music in the country and abroad.
The "New Performers before the Microphone
"
section presents pia¬
nists, violinists, cellists, wind instrument players and singers which Radio
Sofia was able to attract. It also became a hub for young talents. A number
of newly created chamber music formations occupied a deserving place
in the programme. Later some of the performers scored success abroad
and terminated their contacts with Bulgaria. Among them are Donka
Kurteva, Lyubomir
Romanski,
Teofana Kalcheva,
Sava
Savov, Menahem
Bensusan,
Rafael
Sidi,
Tsanko Tsankov.
.
Today, the Bulgarian National
Radio
(BNR)
is more or less the only source of information about the
achievements of a number of musicians from that time.
The programme paid great attention to light and dance music in the
period
1935-1944.
The pieces in this genre came mainly from records
and less often from ensembles, created especially for the needs of the
programme, or live broadcasts from the capital's entertainment spots.
The presence of these genres in the programme quickly increased,
reaching their greatest share in
1942.
The section "Music and Text Broadcasts
"
shows that D. Nenov and
B. Ikonomov were guided by the idea of the aesthetic and instructive
mission of the Radio and offered audiences radio forms of educational
activity. They included several basic types
-
concert with introduction,
music talk, music portrait and information. Cycles of lectures, united by
genre, age, national schools and styles were programmed.
MUSIC IN BULGARIAN RADIO
(1930-1944)
387
The theme of radio premieres has not been the subject of a single
study so far. For the first time the speed is traced with which the Bulgarian
radio audiences were familiarised with music from different ages. Within
a short time, a huge number of authors and works sounded on air in
Bulgaria, which would not have been possible within the scope of the
country's concert life. The premieres of Radio Sofia featured Bulgarian
works as well, frequently presented live by their authors.
The section "Bulgarian Works for the Needs of the Radio Programme
"
draws attention to a specific activity in the history of the radio institution.
Nenov considered commissioned works as one of the most effective
ways to shape the national image of the programme. He encouraged
writing and arrangements of folksongs, art pieces, suites for voice and
chamber orchestra based on folk songs. Ikonomov, in turn, organised the
first radio contest for the composition of new suites. Especially for the
programme, the Bulgarian composers created many orchestra pieces,
children's songs and radio operettas. The Radio became a producer of
Bulgarian music, unique for its time.
The book devotes special attention to the short wave broadcasts for
listeners abroad, which occupied an important place in the policy of the
radio institution. They were launched in
1936
and gradually expanded
to encompass Europe, North Africa and the Middle East. The Radio's
management was quick to assess the importance of these broadcasts in
establishing Bulgaria's cultural prestige in the world.
The section "Radio Sofia and Other Media" focuses on the comments
and assessments of the print media about the music programme, before
going on to paint the picture of Bulgaria's presence in the radio stations
of different European countries and the contacts that were established in
the Balkans.
The Conclusion states that the Bulgarian Radio established
itself as a new means of communication in the field of music with its
indisputable authority compared to the other cultural institutions in the
country. In fact, it was music that helped to shape the national image
of its programme. The State radio became the most powerful promoter
of the achievements of Bulgarian and foreign musical culture. It was
established as a national institution with clearly defined functions and
quickly adapted to the dynamic processes of integration in European
culture. Consolidating the intellectual elite, Radio Sofia became the
most effective ambassador of Bulgarian national music culture in the
world.
МУЗИКАТА В ВЪЛГАРСЮТО
РАДИО
Години за музика
В тази книга
остават, извадени
от
архивите и забравата, имена на
пианисти, цигулари, певци, композитори, на изпълнители на фолк¬
лора, чието присъствие сред най-големите ги прави нейни равнос¬
тойни герои. Тя е не само хроника на най-силното време от му¬
зикалната ни история. От нея извира издирваческо и патриотично
послание, израства българският творец от „златния" период на му¬
зикалната ни култура.
Това ни дава право да наречем книгата на Антоанета Радосла¬
вова първото цялостно изследване на музиката в Българското радио
отпреди Втората световна война, когато се раждат големите имена
на български композитори, диригенти, певци, инструменталисти.
В нея радиото показва човешките си зависимости
-
от ежеднев¬
ните си работни детайли до осъзнаването му като институция
с
на¬
ционална значимост и мащаби.
Внимателно и деликатно Радославова подхожда към живия
спомен. В книгата й радиото живее в симбиоза
с
концертната
зала и оперната сцена. Българските композитори и изпълнители
са очаквани не само от нашето радио, а и от повечето балкан¬
ски и европейски радиостанции. Пред радио София, но и пред
радио Белград, Загреб, Любляна, пред радио Виена и Рим, пред
радиостанциите в Германия и Франция са изпълнявани камерни
и симфонични концерти
с
творби от Панчо Владигеров, Любо¬
мир Пипков, Веселин Стоянов, Хераклит
Несторов;
звучали са
гласовете на именития ни бас Любомир Вишегонов, на тенора
ни Тодор Мазаров. В международния радиообмен привличат
внимание цигуларите д-р Христо Обрешков, Петър Христосков,
пианистът Димитър Ненов, струнният квартет „Аврамов". Пред
микрофона на Радиото се е случило всичко важно от музикалния
живот на страната
-
инструментални изпълнения, опера, фолк¬
лор, и то често преди концертния подиум. Радиото ни от времето
на 30-те и 40-те години е общокултурна „латерна магика": от
неговите грамофонни плочи и най-вече „на живо", поради не-
високото още качество на тогавашната българска звукозаписна
индустрия, звучат гласовете и инструментите на бъдещите ни
най-големи музиканти от националната ни композиторска и из¬
пълнителска школа.
Така в главата „Радио София и другите медии" или „Музикално-
текстови предавания", едни от най-интересните в нейния ръкопис
наред
с
„Големите творчески личности", където блестят като обра-
ЮДИНИ ЗА МУЗИКА
389
зи от медал имената на Димитър Ненов, Боян Икономов, Владимир
Аврамов, Антоанета Радославова събира цялата културна енергия
от своята книга.
В нея тя гради български образ
-
на отделни творци (споени
с
най-точните и важни части от своите лични архиви), на музиката
у нас, на националното ни българско Радио. Въпреки ограниче¬
нията на строгия анализаторски инструментариум, който при Ра¬
дославова е употребен
с
подобаваща прецизност и изследовател¬
ска почтеност, тя успява да разположи в нормативните му езикови
ситуации цялото богатство и многообразие от музикалното ни
творческо и човешко общуване. За отбелязване е как е срещнала
толкова различни почерци от високи
композиторски,
изпълнител¬
ски и тьлкувателски практики, толкова различни личности в един
авторов
текст, който е свързала органически
с
техния говор. Това
е превърнало ръкописа й не само в научно, но и в човешко свиде¬
телство.
Едно от големите й достойнства е, че е „отворила" нототеката
на Радиото за една от най-ценните глави на своята книга
-
„Българ¬
ски творби, създадени за радиопрограмата". И то, писани по поръч¬
ка на Националното радио, на която се отзовават Любомир Пипков,
Марин Големинов, Парашкев Хаджиев и много български компо¬
зитори след първия
радиоконкурс,
лансиран от ръководството на
тогавашния Музикален отдел.
Така можем да осъзнаем, че институцията на Радиото е била
винаги продуцент на българско музикално изкуство. Авторката
е използвала информация, издирвана
с
години от радиоархиви-
те, в Българския държавен ахив, от музикални рецензии отпреди
Втората световна война, в научния архив на БАН, сред записи от
Златния фонд на БНР, нотни материали, радиопрограми и данни
за грамофонния му фонд
-
в голямата си част непознати и пуб¬
ликувани за пръв път. Особено богат извор за българското ни
самоосмисляне са разговорите и интервютата й
с
участници в
музикалното творчество на Радиото от онова време
—
което пре¬
връща книгата й в личностна история на българската музикална
култура.
* * *
В своите позовавания тя търси връзките в културата, нейния развой
като процес и човешко общуване. Споменава дори теми, стилове,
методи от творчеството на български и чуждестранни класици от
сказки на големите
ни радиопросветители
като
проф. д-р
Стоян Бра-
JÇQ
МУЗИКАТА В БЪЛГАРСКОТО РАДИО
шованов
(изнесъл е лекция на немски
за
българската
музика
пред
микрофона на радио
Базел!),
Иван Камбуров, Любомир Романски
или
споделени
от
нейните събеседници,
напр,
гората в музиката
на
Вагнер, Лист или
Вебер, импресионизма
на Дебюси и Равел или
екстатиката на Скрябин
-
един
катедрален свят,
от
който
все
повече
имаме нужда.
В
книгата й преминават
с достолепната си осанка Андрей Сто¬
янов, Люба
Енчева,
Саша Попов, Донка
Куртева, Недялка Симео¬
нова
и
публиката
на
тяхното време, изпълнена
с
най-големите ни
български интелектуалци; расте българската и общоевропейска из¬
вестност на Панчо Владигеров; дори споменаването на бащата на
Парашкев Хаджиев
-
диригента Тодор Хаджиев, е доказателство,
че сме имали културна традиция и по линия на големите ни музи¬
кантски родове.
Изследването на А.Радославова се разгръща сред сериозната
й музикална и хуманитарна култура; отправна негова точка са яр¬
ките фигури от „младото тогава национално музикално-изпълни-
телско изкуство". „Някои от тях ще станат едни от най-значимите
фигури в българското музикално изкуство от втората половина на
20
век", пише авторката. Ако можем
с две
думи да определим из¬
следователския й метод
-
това са обективност и точност на погле¬
да, почит към старината, но и оглеждането й в перспектива
-
най-
добрият начин да събуди интереса към нея: миналото осветява се¬
гашното, но не може без него. Подобна оптика може да ни подсети
за големия руски културолог Юрий Лотман: културната история
преминава от стая в стая, но нещо е останало в първата стая, пи¬
шеше Лотман по повод на някои немодни, но сложни писатели
като
Карамзин или
Крилов, събудили издателски бум десетилетия
по-късно в Русия. Натам е насочен погледът и на този изследова¬
тел
-
към цялостния релеф на тогавашната ни музикална култура,
над който се извисяват творческите й върхове
-
като „културния
взрив" на Лотман.
В реконструкцията на отминалото тя показва силата и безпор-
ността на документа, но и завидна умереност в неговия анализ.
Осъществява внимателно научните си прогнози, насочени към заб¬
равеното и непознатото; в изследването си на архива и документа
върви коректно по логиката на културния ни развой, и в оценката
му от гаедна точка на настоящето: „Днес имаме основание да твър¬
дим, че концертът, ръководен от Боян Икономов, е успял да пре¬
дизвика интерес, защото през следващата година българският му¬
зикант отново е поканен да дирижира симфоничния радиооркестьр
в Париж. А поредната му изява, състояла се на
4
октомври
1938
г.
ГОДИНИ ЗЛ МУЗИКА
391
в зала „Сирен",
е предавана
от
радиостанциите „Айфелова кула",
Радио Лион, Радио Бордо и Радио Монпелие. И
този път програма¬
та включва френска музика
от Албер Русел, Венсан д' Енди и
Жак
Ибер. Сред българските имена четем: Филип Кутев, Панчо Влади-
геров и Боян Икономов
.".
Антоанета Радославова ни напомня, че
Икономов е наречен в тогавашната френска преса от ранга на
„La
page musicale"
или
„Temps"
„най-деен посланик на френската му¬
зика в чужбина
",
наред
с
много ласкавите оценки за цялата българ¬
ската музика.
По-долу тя продължава: „Броят на премиерите на произведе¬
ния и автори е огромен, но трябва да се подчертае, че у нас не
са правени досега никакви опити за изследвания в тази насока."
Тъкмо това е постигнала авторката в две от най-значимите глави
на своята книга „Първи радиосъстави" и „Премиерни изпълне¬
ния в програмата". Първо излъчване на песни на Димитър Ненов
или на „Симфонични вариации" от Цезар Франк, радиопремиера
на клавирния цикъл
„Класично
и романтично" на Панчо Влади-
геров
-
книгата й е щедър изследователски жест към идващите
след нея. Изследователската етика е също изследователски по¬
черк.
* * *
Текстът й съществува на границата между „свое" и чуждо", меж¬
ду висока и популярна музикална култура
(напр.
Константин Ку-
гийски и Стоян Сертев
с
Аспарух Лешников); възхвалява българ¬
ското, но внушава градивно
рецептивно
послание. Полага всички
участници в музикалното съзидание
-
композитори, изпълнители,
тълкуватели в един жив и непрекъсваем процес
-
анализът на д-р
Радославова на българската и чуждестранната музикална култура
е в тяхното взаимодействие; той говори за академизъм, но и за
проникване сред яркото и физиономичното от зоната на взаимно¬
то им осмисляне.
Книгата й е книга за музиката, но и за нейната публика, това
е книга за голямото ни българско възприемане. Изследването й е
универсално за българската култура, предлага ни свой културен
синтез
-
напомня например от свой български ъгъл за житейската
и творческата симбиоза между френските художници и писатели от
края на
1
9-ти и първата половина на 20-ти век. Показва ни, че Ради¬
ото е било не само сцена за музика, но и средоточие на българския
културен живот от онова време.
Текстът на Антоанета Радославова е напомняне за достойно из¬
живяна българска културна история, и заедно
с
това не се уморява
да ни повтаря, че сме успели да създадем нещо не по-малко значимо
от големите европейски музиканти. И че Радиото е направило въз¬
можно това: било е мястото, където композиторското ни творчество
и изпълнителство се е издигнало до висотите на цялата българска
национална култура.
Емилия Коралова
години и музюсл |
| any_adam_object | 1 |
| author | Radoslavova-Dojčeva, Antoaneta |
| author_GND | (DE-588)1028305486 |
| author_facet | Radoslavova-Dojčeva, Antoaneta |
| author_role | aut |
| author_sort | Radoslavova-Dojčeva, Antoaneta |
| author_variant | a r d ard |
| building | Verbundindex |
| bvnumber | BV036738257 |
| ctrlnum | (OCoLC)705928032 (DE-599)BVBBV036738257 |
| edition | 1. izd |
| era | Geschichte 1930-1944 gnd |
| era_facet | Geschichte 1930-1944 |
| format | Book |
| fullrecord | <?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><collection xmlns="http://www.loc.gov/MARC21/slim"><record><leader>00000nam a2200000 c 4500</leader><controlfield tag="001">BV036738257</controlfield><controlfield tag="003">DE-604</controlfield><controlfield tag="005">20140902</controlfield><controlfield tag="007">t</controlfield><controlfield tag="008">101025s2010 agl| |||| 00||| bul d</controlfield><datafield tag="020" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">9789549730173</subfield><subfield code="9">978-954-9730-17-3</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(OCoLC)705928032</subfield></datafield><datafield tag="035" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">(DE-599)BVBBV036738257</subfield></datafield><datafield tag="040" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-604</subfield><subfield code="b">ger</subfield><subfield code="e">rakwb</subfield></datafield><datafield tag="041" ind1="0" ind2=" "><subfield code="a">bul</subfield></datafield><datafield tag="049" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">DE-12</subfield></datafield><datafield tag="084" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">7,41</subfield><subfield code="2">ssgn</subfield></datafield><datafield tag="100" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">Radoslavova-Dojčeva, Antoaneta</subfield><subfield code="e">Verfasser</subfield><subfield code="0">(DE-588)1028305486</subfield><subfield code="4">aut</subfield></datafield><datafield tag="245" ind1="1" ind2="0"><subfield code="a">Muzikata v bălgarskoto radio</subfield><subfield code="b">1930 - 1944</subfield><subfield code="c">Antoaneta Radoslavova-Dojčeva</subfield></datafield><datafield tag="250" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">1. izd</subfield></datafield><datafield tag="264" ind1=" " ind2="1"><subfield code="a">Sofija</subfield><subfield code="b">Izdat- "Petko i Penčo Slavejkovi"</subfield><subfield code="c">2010</subfield></datafield><datafield tag="300" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">393 S.</subfield><subfield code="b">Ill., Notenbeisp.</subfield></datafield><datafield tag="336" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">txt</subfield><subfield code="2">rdacontent</subfield></datafield><datafield tag="337" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">n</subfield><subfield code="2">rdamedia</subfield></datafield><datafield tag="338" ind1=" " ind2=" "><subfield code="b">nc</subfield><subfield code="2">rdacarrier</subfield></datafield><datafield tag="500" ind1=" " ind2=" "><subfield code="a">In kyrill. Schr., bulg. - Zsfassung in engl. Sprache u.d.T.: Music in Bulgarian radio</subfield></datafield><datafield tag="648" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Geschichte 1930-1944</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Hörfunk</subfield><subfield code="0">(DE-588)4025408-2</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="650" ind1="0" ind2="7"><subfield code="a">Musiksendung</subfield><subfield code="0">(DE-588)4306425-5</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="651" ind1=" " ind2="7"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="2">gnd</subfield><subfield code="9">rswk-swf</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="0"><subfield code="a">Bulgarien</subfield><subfield code="0">(DE-588)4008866-2</subfield><subfield code="D">g</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="1"><subfield code="a">Hörfunk</subfield><subfield code="0">(DE-588)4025408-2</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="2"><subfield code="a">Musiksendung</subfield><subfield code="0">(DE-588)4306425-5</subfield><subfield code="D">s</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2="3"><subfield code="a">Geschichte 1930-1944</subfield><subfield code="A">z</subfield></datafield><datafield tag="689" ind1="0" ind2=" "><subfield code="5">DE-604</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB Muenchen</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000003&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Inhaltsverzeichnis</subfield></datafield><datafield tag="856" ind1="4" ind2="2"><subfield code="m">Digitalisierung BSB Muenchen</subfield><subfield code="q">application/pdf</subfield><subfield code="u">http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000004&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA</subfield><subfield code="3">Abstract</subfield></datafield><datafield tag="940" ind1="1" ind2=" "><subfield code="n">oe</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">780.9</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09044</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">791.409</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09044</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">791.409</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09043</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="942" ind1="1" ind2="1"><subfield code="c">780.9</subfield><subfield code="e">22/bsb</subfield><subfield code="f">09043</subfield><subfield code="g">499</subfield></datafield><datafield tag="943" ind1="1" ind2=" "><subfield code="a">oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-020655762</subfield></datafield></record></collection> |
| geographic | Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd |
| geographic_facet | Bulgarien |
| id | DE-604.BV036738257 |
| illustrated | Illustrated |
| indexdate | 2024-08-10T01:08:02Z |
| institution | BVB |
| isbn | 9789549730173 |
| language | Bulgarian |
| oai_aleph_id | oai:aleph.bib-bvb.de:BVB01-020655762 |
| oclc_num | 705928032 |
| open_access_boolean | |
| owner | DE-12 |
| owner_facet | DE-12 |
| physical | 393 S. Ill., Notenbeisp. |
| publishDate | 2010 |
| publishDateSearch | 2010 |
| publishDateSort | 2010 |
| publisher | Izdat- "Petko i Penčo Slavejkovi" |
| record_format | marc |
| spelling | Radoslavova-Dojčeva, Antoaneta Verfasser (DE-588)1028305486 aut Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 Antoaneta Radoslavova-Dojčeva 1. izd Sofija Izdat- "Petko i Penčo Slavejkovi" 2010 393 S. Ill., Notenbeisp. txt rdacontent n rdamedia nc rdacarrier In kyrill. Schr., bulg. - Zsfassung in engl. Sprache u.d.T.: Music in Bulgarian radio Geschichte 1930-1944 gnd rswk-swf Hörfunk (DE-588)4025408-2 gnd rswk-swf Musiksendung (DE-588)4306425-5 gnd rswk-swf Bulgarien (DE-588)4008866-2 gnd rswk-swf Bulgarien (DE-588)4008866-2 g Hörfunk (DE-588)4025408-2 s Musiksendung (DE-588)4306425-5 s Geschichte 1930-1944 z DE-604 Digitalisierung BSB Muenchen application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000003&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Inhaltsverzeichnis Digitalisierung BSB Muenchen application/pdf http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000004&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA Abstract |
| spellingShingle | Radoslavova-Dojčeva, Antoaneta Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 Hörfunk (DE-588)4025408-2 gnd Musiksendung (DE-588)4306425-5 gnd |
| subject_GND | (DE-588)4025408-2 (DE-588)4306425-5 (DE-588)4008866-2 |
| title | Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 |
| title_auth | Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 |
| title_exact_search | Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 |
| title_full | Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 Antoaneta Radoslavova-Dojčeva |
| title_fullStr | Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 Antoaneta Radoslavova-Dojčeva |
| title_full_unstemmed | Muzikata v bălgarskoto radio 1930 - 1944 Antoaneta Radoslavova-Dojčeva |
| title_short | Muzikata v bălgarskoto radio |
| title_sort | muzikata v balgarskoto radio 1930 1944 |
| title_sub | 1930 - 1944 |
| topic | Hörfunk (DE-588)4025408-2 gnd Musiksendung (DE-588)4306425-5 gnd |
| topic_facet | Hörfunk Musiksendung Bulgarien |
| url | http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000003&line_number=0001&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA http://bvbr.bib-bvb.de:8991/F?func=service&doc_library=BVB01&local_base=BVB01&doc_number=020655762&sequence=000004&line_number=0002&func_code=DB_RECORDS&service_type=MEDIA |
| work_keys_str_mv | AT radoslavovadojcevaantoaneta muzikatavbalgarskotoradio19301944 |